Даниел Стийл
Семеен албум (45)

Глава 44

Вечерта, когато Ан и Бил се приготвяха да отидат на раздаването на Оскарите, тя се обърна притеснена към него и го попита дали не му изглежда дебела. Беше облякла рокля от светлосиньо и златисто, със сапфири и диаманти по ръцете, ушите и шията. Той смяташе, че изглежда по-красива отвсякога. Вече не беше така мършава като преди, нямаше онзи измъчен вид. Изглеждаше уравновесена и изпълнена с достойнство, излъчваше сякаш някакво сияние.

— Изглеждаш по-добре от всяка филмова звезда.

Той й помогна да си сложи наметката от норка и забързаха към колата. Не им се искаше да закъсняват. Бяха обещали да вземат Уорд и Фей и да закарат и тях. Валери отиваше отделно, с Джордж, а Лайънъл каза, че ще се видят направо там.

Представляваха наистина забележителна група, щом се събраха в Мюзик сентър, където ставаше раздаването на наградите. Мъжете — с черни вратовръзки, жените — в рокли, обсипани с бижута. Всички те си приличаха, не толкова в дрехите, колкото в излъчването.

Валери носеше страхотна смарагдовозелена рокля, косата й беше вдигната, а на ушите й блестяха смарагдите, заети от Ан. Фей изглеждаше прекрасно в блестяща сива рокля от Норел.

Групичката си я биваше.

А в Ню Йорк Ванеса, по джинси, гледаше всичко това по телевизията заедно с Джейсън и си мечтаеше да е там.

— Не можеш да си представиш колко е вълнуващо, Джейс…

Очите й заблестяха, когато забележеше някой познат. Камерата се връщаше отново и отново на лицето на Вал. Тази година и той усети вълнението. Никога по-рано не беше се интересувал от наградите на Академията и въобще не си правеше труда да гледа по телевизията, преди Ванеса да навлезе в живота му. Но сега се бяха приготвили цяла нощ да седят да гледат. Изтърпяха дори скучните награди — за специални ефекти, за сценарий, хуманитарните награди, за звукови ефекти, за песен.

Водещ на тази сцена беше Клинт Ийстууд, тъй като Чарлтън Хестън беше забавен от спукана гума.

Наградата за най-добър режисьор тази година отиде при приятел на Фей. Джордж не спечели, въпреки че беше номиниран. Филмът им също не спечели. След това представиха Фей, за да даде следващата награда.

— Най-добра актриса — каза тя и изреди имената на номинираните от Академията.

Ван и Джейсън можеха да видят напрежението по всяко едно от лицата. Вал седеше вкаменена и стискаше ръката на Джордж. И двамата сякаш не смееха да дишат. Фей вдигна поглед към нея.

— Победителят е… Валери Тейър за „Чудо“.

Виковете от таванската стая в Сохо можеха да се чуят чак в Лос Анжелис. Ванеса танцуваше наоколо, завладяна от новината. Тя пищеше и крещеше, а Джейсън подскачаше върху леглото, като разпиля една купа с пуканки по пода.

А в Холивуд Валери също изпищя и се впусна устремно към сцената, с един последен поглед през рамо към Джордж. Хиляда камери заснеха как тя поглежда към него, изпраща му целувка и след това се присъединява към майка си на сцената. Фей й подаде Оскара, докато по лицето й неприкрито се стичаха сълзи.

Тя се приближи към микрофона за миг и каза:

— Нямате представа колко много е заслужило това момиче наградата си. Тя имаше най-ужасния режисьор в града.

Всички се разсмяха, а тя се отдръпна от микрофона и прегърна Вал. Валери плачеше бурно, благодареше на всички, за всичко, което са направили за нея. Все още разплакана, тя се опита да благодари на Фей.

— Преди много време тя ми е дала живот, а сега ми даде дори нещо… — тя едва успя да продължи — … повече от това. Научи ме как да работя упорито… да дам най-доброто… даде ми най-големия шанс в живота ми. Благодаря ти, мамо!

Цялата публика се усмихваше през сълзи, а тя стискаше така желания Оскар.

— Благодаря и на теб, татко, за това, че повярва в мен… и на вас, Лайънъл, Ванеса и Ан, за това, че ме изтърпяхте през всичките тези години… — Тя изхълца, но се стегна и продължи — … и Грег… ние всички те обичаме…

След това тя триумфално напусна сцената и полетя в прегръдките на Джордж.

Това беше последната награда и всички се отправиха да отпразнуват случая.

Вал се обади веднага щом можа на Ванеса и Джейсън и всички поговориха с тях, въпреки че разговорът не беше много смислен. Всички я прегръщаха и крещяха, целуваха Джордж, стискаха Вал, прегръщаха Уорд и Фей. Дори Ан не беше на себе си от радост.

Когато след това отидоха в Чейзън, Лайънъл взе и новия си приятел.

Джордж беше играл заедно с него преди няколко години и го беше харесал. Той си допадна с цялата им група. Беше на възрастта на Джордж и двамата с Лайънъл се бяха опознали наистина добре.

Фей разбра, че това е мъжът, заради когото се завърна блясъкът в очите на Лайънъл. За пръв път след смъртта на Джон го виждаше такъв и се радваше за него. Радваше се за всички тях… за Вал, разбира се… за Ан и бебето й… за Лай… за Ван… всички бяха наред. Тази вечер тя зашемети Уорд с нещо, което той не беше чувал доста отдавна.

— Какво ще кажеш да се оттеглим някой ден?

— Пак ли започваш? — засмя се той. — Мисля, че разбрах. Всеки път, щом не ти дадат наградата на Академията, искаш да се оттегляш. Така ли е, скъпа?

Мисълта я разсмя и тя поклати глава. Беше толкова щастлива за Вал и съвсем не й завиждаше. Тя си беше заслужила наградата.

— Иска ми се да е толкова просто.

Тя седна на леглото и разкопча перлите си. Това беше първият подарък, който беше получила от Уорд. Единствено тях не продаде, когато загубиха богатството си преди години. Бяха й много скъпи, както и той, и съвместният им живот. Вече беше готова за промяната. Знаеше го отдавна.

— Просто смятам, че съм направила всичко, което съм искала. Поне професионално.

— Това е ужасно — промълви той потиснато. — Как може да кажеш такова нещо на твоята възраст?

Все още беше така дяволски красива, че той се чудеше как е възможно.

— Случайно съм на петдесет и две години и съм направила петдесет и шест филма, имам пет деца, един внук — отказваше да брои другия, той вече беше изчезнал от живота им преди повече от пет години. — Имам съпруг, когото обожавам, много приятели. Накратко, това е. Мисля, че сега искам да се позабавлявам. Всичките ни деца са наред, изглеждат щастливи, а ние направихме, каквото можахме. Точно на това място се появява Край на екрана.

За пръв път от години той усети, че тя говори сериозно за това.

— И какво ще ти се прави, като се оттеглиш?

— Не знам… Май че ми се иска да прекарам година в Южна Франция. Да се позабавлявам. Няма нищо, върху което да работим.

Напоследък не беше успяла да хареса нищо от това, което четеше. Може би точно този момент беше очаквала. Вал взе своя Оскар и тя можеше вече да се оттегли. Имаше нещо много мило в това, че приключваше с този филм. Филмът, с който започваше голямата кариера на Вал. Едно наследство за детето й, един специален дар.

— Може да напишеш моите мемоари — подразни я Уорд.

— Сам си ги пиши. Нямам желание дори с моите да се занимавам.

— А трябва.

Наистина бяха живели пълноценно. Той се вгледа кротко в нея. Нощта беше дълга и вълнуваща. Тя може и да нямаше предвид точно това, което каза, въпреки че този път му се струваше сериозна.

— Защо не го пообмислим и да видим дали след месец-два ще се чувстваш по същия начин. Ще постъпя както кажеш.

Той беше почти на петдесет и шест и нямаше нищо против да се позабавляват в Южна Франция. Всъщност това му звучеше доста съблазнително, почти като едно време, въпреки че вече нямаха толкова много пари, както тогава.

— Нека да поразмислим.

Обсъдиха го отново и решиха да тръгнат през юни. Решиха първо да отидат за година, за да видят как ще се чувстват.

Наеха къща в Южна Франция за четири месеца, а след това — апартамент в Париж за шест месеца. Фей се уговори с всяко от децата да се видят, преди да тръгнат.

Подозренията й за Лайънъл се оказаха верни. Този мъж, с когото беше сега, означаваше много за него. Като че ли си подхождаха. Живееха заедно в Бевърли Хилс. Ставаше дума за същия мъж, с когото Лайънъл дойде в нощта на наградите на Академията и който беше допаднал много на Фей.

Валери беше напълно завладяна от новата си роля. Двамата с Джордж смятаха да се оженят по някое време през годината, след като и Джордж завърши филма си. Фей я накара да обещае, че ще прекарат медения си месец във Франция, а може да вземат и Дани с тях.

Посещението при Ан беше по-трудно. Фей винаги се затрудняваше да разговаря с нея, но един ден отиде да я види и я завари, когато тя доволно се занимаваше с малкия Макс. На Фей й се стори, че тя не изглежда съвсем добре, и се зачуди какво има, но Ан я стресна с признанието, че отново е бременна.

— Не е ли прекалено скоро?

Ан се усмихна. Как забравят хората!

— Лай и Грег имаха само година разлика.

Изведнъж Фей се засмя. Така беше. На човек му се иска децата му да са различни — по-щастливи, по-добри, по-защитени и умни, а вместо това те повтарят нещата, които той сам е правил и за които вече е забравил… кариерата на Вал… страстта на Ан за голямо семейство… другите поеха по различни пътища, но повтарят и някои неща от родителите си. Грег би бил същият като Уорд на младини, ако беше оживял… а ето я сега Ан, която повтаря нейната история.

— Права си.

Очите им се срещнаха, но в тях имаше нещо съвсем различно от това, което беше досега. Сякаш сега Ан се обръщаше към нея, за да направи това, което е необходимо, преди Фей да тръгне. Вероятно никога нямаше да имат този шанс. Човек никога не може да е сигурен.

— Ан… аз… — Не знаеше откъде да започне. Трябваше да се наваксат двайсет години… а може би само пет… цял един живот неразбиране на детето, което обичаше. Но сега нямаше да се разминат. — Много грешки съм направила спрямо теб. Мисля, че това не е тайна за никоя от нас, нали?

Ан я погледна открито, със собственото си дете на ръце и този път в очите й нямаше гняв.

— Не мисля, че някога съм те улеснявала… Никога не съм разбирала що за човек си.

— Аз също. Най-голямата ми грешка беше, че все нямах време. Ако беше се родила година-две по-рано…

Но никой не можеше да промени това. То беше в миналото. Както и всичко останало, което преживя… Хейт… бременността… изоставеното дете.

Очите им отново се срещнаха и Фей реши да й каже това, за което си мислеше. Тя се пресегна и хвана ръката на Ан, с която тя не придържаше Макс.

— Съжалявам за другото бебе, Ан… Сгреших… тогава наистина смятах, че това е правилно решение… — Очите и на двете жени бяха пълни със сълзи. — Сгреших.

Ан поклати глава, а сълзите течаха по лицето й.

— Не е така… Не смятам, че тогава имах някакъв избор. Бях само на четиринайсет години.

— Но никога не успя да го надмогнеш. — Сега Фей го осъзна.

— Приех го. За онзи момент то беше правилно решение. Понякога това е най-доброто, което може да се направи.

С тези думи тя прегърна майка си и я задържа до Макс. Сякаш й казваше прощавам ти за това, което направи, но по-важното беше, че прощаваше и сама на себе си. Сега можеше да продължи напред.

Когато малко по-късно я изпращаше до колата, тя отново хвана ръката й.

— Ще ми липсваш, мамо…

— И ти на мен.

Всички те щяха да й липсват, но тя се надяваше да дойдат по някое време във Франция. Сега вече не бяха част от нейния живот. Трябваше да ги остави да вървят всеки по своя път.

Най-после бяха се разбрали един друг.

Фей и Уорд спряха в Ню Йорк, за да се видят с Ван и Джейсън. Те бяха щастливи в таванската си стая. Той пишеше пиесата си, а тя работеше в едно издателство и вечер пишеше книгата си. Нямаше и намек за брак, но и никой не искаше да се разделя с другия.

Когато летяха към Франция, Фей се усмихна на Уорд.

— Страхотни са, нали?

— Ти също.

Както винаги, той беше горд с нея. Вече трийсет години… от деня, когато се срещнаха в Гуадалканал… само ако знаеше тогава всичко, което знаеше сега… Животът му с нея наистина беше пълноценен.

Когато й каза това, тя му отговори, че краят още не е дошъл, и го целуна, а той държеше в ръка чашата шампанско, която стюардесата току-що му бе подала.

Една жена ги наблюдаваше и прошепна на мъжа до нея, че тя прилича на голямата филмова звезда, която толкова й харесваше преди трийсет години, а мъжът й се усмихна. Всички й приличаха на някого.

Уорд и Фей продължаваха да си бъбрят тихо, планирайки годината във Франция.

Но в крайна сметка прекараха там десет години. Така и не разбраха как отлетя времето.

Децата идваха при тях и си отиваха. Валери се омъжи за Джордж и по-късно роди момиченце, което кръстиха Фей, на нейното име. Ан роди още четири деца и всички се шегуваха, че е трябвало да бъде мързелива като майка си и да си роди близнаци. Ванеса издаде три книги, а Джейсън все още работеше върху пиесите си. Те се играеха във все по-известни театри и Фей се впечатли колко добри са продукциите му, когато гледа една от тях в Ню Йорк.

Валери отново спечели Оскар, а най-после и Джордж успя да го направи.

Всички се справяха добре.

След като живя единайсет години в чужбина, на шейсет и четири годишна възраст Фей почина тихо в съня си една нощ. Бяха в Кап Фера за есента, в красивата вила, която купиха там и която искаха да оставят на децата си някой ден. Това щеше да е чудесно място, където да идват от време на време.

Сега тя отново се завръщаше у дома. Уорд стоеше зашеметен. Беше на шейсет и седем години и целият му живот, след като навърши двайсет и пет, премини заедно с нея… четирийсет и две години… Той я върна в дома им, в Холивуд, мястото, което тя обичаше и което успя да завладее. Като актриса, като режисьор, като жена… негова съпруга…

Спомни си за отчайващите години, когато той изгуби всичко, а тя ги измъкна — цялото си семейство, и започна нова кариера, въпреки че се грижеше и за всички тях. Помогна му да се изправи на крака… Припомняме си годините преди това… и след това, когато правеха филм след филм за МГМ… големия шанс, който даде на Вал… Единственото, което вече не си спомняше, бяха годините, прекарани без нея. Това беше невъзможно. Не можеше да е истина… Не беше вярно…

И все пак беше вярно. Той е сам, а нея я няма.

Ан и Бил го посрещнаха на летището, като милостиво оставиха децата вкъщи. Те видяха как ковчегът се спуска от самолета, докато вятърът рошеше косата на Ан. В здрача тя приличаше толкова много на Фей. Беше на трийсет и една, а майка й си отиде…

Повдигна очи към Уорд и мълчаливо хвана ръката му.

Предната вечер двамата с Бил разговаряха и решиха, че могат да му предложат поне това. Имаха пристроена къща за гости зад къщата им в Бевърли Хилс и щеше да е хубаво, ако дойдеше да живее при тях. Много отдавна Уорд и Фей бяха продали къщата си в Бевърли Хилс. Не живееха в нея от години.

Ан отправи поглед към него, докато Бил ги наблюдаваше.

— Хайде, татко. Да си вървим у дома.

Изведнъж, за пръв път, той изглеждаше стар. Не можеше да повярва, че я няма. Ан искаше той да си почине, защото имаха още толкова работа.

Погребението беше след два дни в църквата, където се ожениха, а след това — Форест Лоун. И, разбира се, всички щяха да бъдат там… всички, които някога са били нещо… всички, освен Фей Тейър… но семейството й щеше да е там. Всички те. И Уорд… Трудно му беше да си представи света без нея. Всъщност въобще не можеше да си го представи.

Сълзите бавно се стичаха по лицето му, докато се носеха в нощта, а Фей беше отзад… можеше да си представи всеки миг с нея, стига само да затвори очи… тя все беше там, с него. И с всички тях…

Завинаги.

Филмите й щяха да продължават да живеят… спомените… любовта и най-вече семейството… всеки един от тях, докоснат от нея, част от нея, така, както и тя беше част от тях.