Даниел Стийл
Семеен албум (33)

Глава 32

Още преди седмица Ан обясни на майка си, че Гейл я е поканила да прекара десет дни у тях, докато отново тръгнат на училище. В началото Фей се запъна, но Ан хитро се възползва от майчинското й съчувствие, като й напомни, че Гейл е единствено дете, което си няма дори майка, с която да прекарва дните си. От смъртта на майка й ваканциите били тежки за нея. И номерът мина в края на краищата.

— Та тя живее само на няколко мили оттук, Ан! Защо да не стоите и двете у нас! Защо трябва да спиш у тях?

— Тук не е чак толкова удобно. А и ти и татко и без това сте винаги навън. Какво значение има тогава?

В очите й се появи паника и Уорд го забеляза. Не му се искаше тя отново да ги намрази. Преди две години всички те преживяха достатъчно. Може би щеше да е по-лесно, ако й отстъпваха за такива малки неща.

— Остави я да върви, скъпа. Няма нищо лошо. Бащата на Гейл я гледа като писано яйце. Ще се оправят. А тя винаги може да се върне вкъщи, ако реши.

— Ще има ли някой друг там? — Фей не се доверяваше на никого там, където бяха намесени децата й. Този път беше права.

— Само чистачката и готвачката.

Имаха и градинар, но той не се броеше. А и другите нямаше защо да се броят. Двете жени щяха да излязат в отпуска веднага след като Гейл се качи на самолета, който щеше да я отведе при баба й в Ню Йорк.

Но Фей нямаше как да знае това.

Ан напусна къщата, като носеше малка чанта, пълна с най-хубавите й дрехи и най-фините й нощници, беше си купила и две нови, специално за този случай. Когато всички излязоха от къщи, тя остави бележка: „Ще се видим на трети. Ще бъда у Гейл“. И замина.

След десет минути таксито спря на Чеъринг крос в Бел Еър и Ан усети как сърцето й заби учестено.

Той я очакваше в дневната. Гейл замина преди няколко часа, нямаше ги и прислужниците. Най-после бяха сами. От месеци го планираха, но сега изведнъж и двамата се ужасиха. Цяла сутрин той се пита дали не е полудял. Практически той изнасилва едно петнайсетгодишно момиче. Затова реши, че ще я върне вкъщи още в мига, когато тя пристигне.

Опита се да й го обясни, докато седяха в уютния кабинет. На пода имаше тигрова кожа, а по стените висяха снимки на Гейл от изминалите години. Гейл в първи клас… Гейл със смешна шапка… Гейл яде сладолед на четири години… но сега очите му бяха обърнати към Ан. И не забелязваше нищо друго в стаята. И тя виждаше само него, мъжа, когото толкова обичаше и който искаше да я отпрати.

— Защо трябва да си тръгвам?… Защо? От седмици сме го планирали.

— Защото не е правилно, Ан! Аз съм стар мъж. А ти си петнайсетгодишно момиче. — Беше го обмислял цяла нощ, докато се въртеше в леглото, и най-накрая му дойде умът в главата. Нямаше да й позволи да го разубеди сега.

— Почти на шестнайсет съм.

В очите й имаше сълзи и това леко докосване го наелектризира. Този забранен плод беше изключително сладък, затова не трябваше да й позволява да остане и за час, иначе не можеше да отговаря за действията си. Познаваше се достатъчно добре. Досега с никого не беше се чувствал така. Това, че тя е само на петнайсет, беше просто една от жестоките шеги на живота.

— Та аз дори не съм девствена, Бил — каза го тъжно, със съкрушен поглед. Обичаше го толкова много, той беше единственото, което искаше от живота. Той беше наградата за самотата и болката, които изпита.

— Това няма нищо общо, мила! Каквото и да си правила преди, то не се брои. Била си под влиянието на наркотици. Не би трябвало да мислиш повече за това. То е зад теб. Не е равносилно на решението да се обвържеш с мъж. Никой от нас няма да успее да се справи със ситуацията. И какво ще стане тогава? Някой ще бъде наранен, а аз не искам това да си ти.

Не й каза, че ако родителите й научат, може да свърши в затвора за това, че е спал с нея.

Колкото и внимателно да планираха всичко, пак имаше вероятност да научат. Ан каза на Гейл да не й се обажда вкъщи, защото няма да могат да разговарят, с всичките братя и сестри наоколо. Тя щеше да й звъни всеки ден, така че нямаше смисъл и Гейл да го прави. Бяха помислили за всичко. А сега той разбиваше сърцето й. Не я интересуваше дали ще се нарани, все едно й беше дори и да умре, стига да е с него.

— Ако ме накараш да си отида, ще избягам отново. Ти си единственото, за което си струва да живея, Бил — каза му тя и вдигна към него тъжните си очи.

Сърцето му се късаше от думите й, ужасно беше да говори така. Преживяла е толкова много, а е толкова млада! И донякъде беше права. Наистина беше по-зряла от повечето момичета на нейната възраст, особено от Гейл, но е била изложена на много удари. Хейт-Ашбъри, комуната, бебето, което е родила, трудностите с родителите й. Не беше честно отново да я наранява, но това беше за нейно добро, си мислеше той и нежно държеше ръката й. Канеше се сам да я закара вкъщи, но тя не се помръдна. Само стоеше и го гледаше с тези очи, които пронизваха сърцето му.

— Скъпа, моля те… не можеш да останеш…

— Защо?

Той седна тежко до нея. Нямаше да издържи още дълго и да й се съпротивлява и ако не си тръгне скоро… не беше честно спрямо него… той беше просто човек.

— Защото те обичам прекалено много. — Той я взе нежно в ръцете си и я целуна, с твърдото намерение да я отведе у тях след това. Но стоманената му броня се разтопи, когато усети горещата лава на езика й и инстинктивно ръката му посегна към бедрата й. От седмици всеки път, когато бяха сами, те ставаха все по-смели един с друг.

— Толкова те желая, малката ми… — прошепна хрипливо той, — но не бива… моля те…

— Не е вярно — отвърна му тя. Разтапяше се върху кушетката, придърпвайки го към себе си, и всичките му аргументи отлитаха… Може би само сега… само веднъж… няма да го направят никога повече…

Но изведнъж той се осъзна и се отдръпна от нея. Краката му трепереха, но той поклати глава и се спря.

— Не, няма да ти причиня това, Ан!

— Обичам те с цялото си сърце. — Гледаше го като напляскано дете.

— И аз. Ще чакам още две години, ако се наложи, и след това ще се оженя за теб. Но няма да съсипя живота ти.

Изведнъж тя се разсмя със смеха на много младо момиче и го целуна по бузата.

— Толкова те обичам! Наистина ли смяташ да се ожениш за мен? — Тя се чувстваше зашеметена, зарадвана, щастлива.

— Ще го направя. — Той й се усмихна нежно.

Това беше един труден час за него, а и за двамата, но повече за него, защото цяла нощ не беше спал. Наистина държеше на думата си. И преди си го беше мислил. Представяше си дори, че един ден Гейл ще одобри всичко това. И други мъже са се женили за момичета на половината от техните години. Не беше най-лошото нещо, което би могъл да стори.

— Ако си достатъчно луда да се омъжиш за мен. След две години ти ще си на осемнайсет, а аз на петдесет и една.

— Звучи ми страхотно — ухили се тя.

— А какво ще кажеш, когато си на трийсет, аз ще съм на шестдесет и три?

Изпитваше я и не изпускаше от погледа си изражението й. Предложението му беше сериозно. Нищо в живота си не искаше повече от това и нямаше причина да не са щастливи и двамата. Искаше да се грижи за нея, да я пази от мъката през останалата част от живота й. Усещаше, че родителите й са направили достатъчно малко за нея, след деня на раждането й. Със сигурност по-малко, отколкото той е правил за Гейл. Но Гейл беше единствено дете, а Ан беше последното от пет деца. И от това, което беше чул, тя се е родила в трудно за тях време. Все пак това не беше извинение. Щеше да прекара остатъка от живота си, като наваксва пропуснатото от нея. Всичко. Дори и изоставеното бебе.

— Звучи ми чудесно — отговаряше на втория му въпрос за разликата във възрастта им и изглеждаше, че съвсем не е впечатлена. — И аз мога да броя, да знаеш. Когато съм на шестдесет, ти ще си на деветдесет и три. На теб как ти звучи това? Сигурен ли си, че тогава няма да ти се прииска някоя по-млада?

Тя вече се шегуваше и двамата се засмяха. Започнаха да се поотпускат. Беше изминало едно кошмарно утро, изпълнено с угризения и страх, но сега отново се чувстваха леко един с друг, както преди. Но тогава все още не беше й направил предложение.

— Решено ли е вече? Сгодени ли сме? — Те се усмихнаха един на друг и тя се наклони към него и го целуна.

— Сгодени сме, а аз те обичам с цялото си сърце.

В отговор на нейните думи той я целуна толкова нежно, че телата им сякаш се сляха и той отново трябваше да си напомня да се отдръпне, въпреки че вече не го искаше… а и щом като щеше да се ожени за нея някой ден… вече не беше грешно… само този път… за да укрепят клетвата си. Той се облегна назад, загледан в очите й. Знаеше, че повече не би могъл да мисли разумно.

— Подлудяваш ме, знаеш ли?

— Радвам се. — Имаше вид на жена, когато го казваше, а очите й пронизваха неговите. — Мога ли да остана за малко?

Нямаше нищо лошо в това. И преди го бяха правили, когато Гейл си имаше други планове, а прислужниците почиваха. Единствената разлика беше, че тогава очакваха всеки момент да се завърне някой, а сега бяха абсолютно сами. Той предложи да загрее басейна, за да поплуват, и тя се съгласи, че идеята му е добра.

Тя въобще не си направи труда да облича бански костюм. Направи един красив скок, а той наблюдаваше финото кадифе на кожата й и дългите й красиво оформени крака. Беше красиво момиче, но сякаш никой от семейството й все още не беше го забелязал. Тя си оставаше малката Ан, тихото дете, което постоянно се крие в стаята си. Но сега не се криеше.

Той свали дрехите си и скочи след нея. Плуваха като змиорки под повърхността на водата, но след това се приближиха един към друг и се прегърнаха. Той я притисна към себе си бавно. Не можеше да издържи. Желаеше я прекалено много. Телата им се срещнаха, а той я целуваше и галеше гърба й, шията й. Изведе я от басейна, уви я в една хавлия и я отнесе вътре в къщата. Не бяха нужни повече думи. Вече не можеше да се спре. Тя изглеждаше като принцеса, когато я постави върху леглото. Усмихна й се. Тялото му още беше стегнато, мускулите — твърди, а краката — силни. Един ден можеха да имат хубави деца, въпреки че сега не мислеше точно за това, а само за нея. Докосваше всеки милиметър от нея, галеше я и я целуваше и тя усети любовта, която никога преди не беше изпитвала.

Те се сляха в едно. Тялото й се огъна от удоволствие под неговото и сякаш с часове танцуваха високо в небето и достигнаха слънцето.