Даниел Стийл
Семеен албум (5)

Глава 4

На следващата сутрин Фей пристигна точно навреме в студиото и Пърл побърза да й донесе три чаши силно черно кафе.

— Косата ми ще стърчи цял ден, ако изпия всичко това.

— Да, мила, но ако не го изпиеш, може да заспиш в ръцете на онова чучело по време на любовната сцена.

— Това и бездруго може да се случи. — Те се разсмяха, защото и двете не криеха, че още от първия ден мнението им за партньора на Фей не е особено добро.

Той отново закъсня за работа и се държа абсолютно идиотски. Гримьорната му била прекалено гореща, а когато донесоха вентилатора, той се оплака, че става течение. Не харесваше фризьора и гримьора, които му бяха дали, и тъкмо се оплакваше от осветлението и гардероба, когато отчаян, режисьорът даде почивка за обяд.

Когато Фей се върна в гримьорната, Пърл й показа разтворения вестник. Жълтата хроника на Хеда Хопър й даде цялата информация, до която се опитваше да се добере предната вечер.

Прочете думите внимателно и остана загледана в тях за миг, сякаш имаше нужда да ги преглътне. Пърл я наблюдаваше и се чудеше какво става в главата й.

„… Лекомисленият наследник на милионите на «Корабостроителници Тейър» Уорд Канингам Тейър IV се завърна жив и здрав от войната и отново обикаля старите места, както дочухме. Снощи е бил в Сайро, където е получил сърдечно «Добре дошъл» от Рита Хейуърт и нейното мъжле. И като че ли има нова прекрасна дама до него. Фей Прайс — с един Оскар и доста красиви кавалери в сметката си. Сред тях е и един от нашите (и ваши) любимци, както всички знаем. Всъщност ние се чудехме дали самотният вдовец ще опита отново, но изглежда Тейър е късметлия. Бърза работа, Уорд! Той си е у дома само от три дни. Фей, между другото, работи върху нов филм с Ванс Сейнт Джордж и режисьорът Луис Бърнстейн ще си има доста работа при тази комбинация, но не благодарение на Фей, бихме добавили… е, късмет, Уорд! Всъщност късмет за двама ви. Дали ще има сватбени камбани в бъдещето им? Да почакаме и ще видим…“

— Човече! Бързо работят, а?

Тя се усмихна на Пърл, развеселена и заинтригувана… Лекомисленият наследник на милионите на „Корабостроителници Тейър“… Разбира се, тя сега разпозна името, въпреки че преди това не й говореше нищо. Лекомислен наследник… не беше сигурна, че това й харесва. Не искаше той да си мисли, че тича след неговите пари, нито пък имаше намерение да бъде бройка в списъка на някой прословут богаташ. Изведнъж той започна да й се струва по-малко привлекателен от предната вечер, по-малко обикновен, не така истински. В края на краищата не беше като мъжете в Гроув Сити. Всъщност беше съвсем различен. Това я притесняваше повече, отколкото бе склонна да признае, и затова след първото споменаване Пърл схвана намека и не каза нищо повече.

И без това денят беше достатъчно труден. Ванс Сейнт Джордж се прави цял ден на глупак и когато всички напуснаха студиото в шест часа, Фей беше безкрайно изтощена. Остави грима на лицето си, обу чифт светлокафяви панталони и бежов кашмирен пуловер; косата с цвят на мед обгръщаше лицето й. Тъкмо запали своя линкълн континентал, когато чу настоятелното изсвирване на клаксон зад гърба си. Погледна в страничното огледало, видя позната червена кола и въздъхна. Нямаше настроение да разговаря с когото и да било, да не говорим пък за лекомислен милионер. Тя беше работещо момиче, беше спала само два часа предната нощ и й се искаше да я оставят на мира, дори и Уорд Тейър. Нямаше значение, че е толкова привлекателен — тя си имаше свой живот, а сега той беше просто лекомислен богаташ.

Той изскочи от малката червена кола и хлопна вратата. Затича се с усмивка към нея, ръцете му бяха пълни с рози, гардении и бутилка шампанско. Тя поклати глава и му се усмихна почти отчаяно.

— Мистър Тейър, нямате ли друга работа, освен да преследвате бедните актриси, когато привършват работата си за деня…

— Слушай, Пепеляшке! Не се вълнувай. Знам, че би трябвало да си труп. Само си помислих, че това може да те развесели по пътя към дома ти… освен ако успея да те отвлека в Бевърли Хилс хотел за едно питие… имам ли шанс?

Той изглеждаше като изпълнено с надежда малко момче и тя едва не изстена.

— Кой е рекламният ти агент, между другото?

В гласа й имаше леко раздразнение и той я погледна разтревожен.

— Предполагам, че е работа на Рита. Съжалявам… Много ли ти е неприятно?

Не беше тайна, че Хеда Хопър не харесва Орсън, но винаги се е възхищавала на Рита. И на Уорд, но Фей не знаеше това.

Тя се усмихна. Не беше възможно да му се сърди. Той бе така искрен, щедър и очевидно се радваше да я види. Трябваше да признае, че дори и след като разбра какъв е, той я привличаше страхотно. В него имаше нещо завладяващо, имаше го дори и в Гуадалканал. А сега, когато беше на своя територия, това се забелязваше още повече. Излъчваше увереност и сексапил, а Фей съвсем не беше застрахована против чара му.

— Сега поне знам кой си.

Той повдигна рамене с усмивка.

— Нищо от този боклук не означава кой знае какво, нито пък е съвсем точно, както знаеш.

Той не коментира кавалерите, споменати във вестника, но така й се усмихна, че докосна сърцето й. Правеше го с лекота.

— Ще последваме ли предположението им, Фей?

Имаше нещо весело в погледа му, но тя не го познаваше достатъчно, за да разбере дали е сериозен, или се шегува.

— Какво беше то?

Беше толкова изморена, че не можеше да мисли. Когато й отговори, той внимателно следеше изражението й.

— Сети се за момента със сватбените камбани… можем дяволски да ги изненадаме, като се оженим.

— Страхотна идея — пошегува се тя, погледна часовника си и притвори очи. — Чакай да видим… сега е шест и двайсет и пет… какво ще кажеш за осем тази вечер, така ще успеем да хванем сутрешните вестници.

— Страхотна идея! — Заобиколи колата й и преди тя да успее да протестира, се намести до нея. — Добре. А сега да тръгваме, малката.

Той се облегна назад невъзмутимо усмихнат и внезапно на нея също й стана забавно. Дори забрави колко е уморена. Всъщност, радваше се да го види. Повече, отколкото беше предполагала.

— Искаш да кажеш, че очакваш аз да карам? Що за брак е това?

— Чела си вестниците. Там пише, че съм лекомислен богаташ, а те не карат сами. Тях ги возят насам-натам.

— Това е, ако си жиголо. Двете неща не са едно и също, Уорд Тейър.

Разсмя се. Той се беше приближил към нея, но тя нямаше нищо против.

— Защо и лекомислените богаташи да не бъдат возени? Уморен съм. Обядвах с трима приятели и изпихме четири бутилки шампанско.

— Сърцето ми кърви за теб, мързеливо псе! Аз работя от шест сутринта, а ти цял ден се наливаш с шампанско.

Опита се да прозвучи сърдито, но успя само да се разсмее. Покрай тях премина една огромна лимузина, в която се возеше Ванс Сейнт Джордж.

— Ето, това ти трябва, Фей. — Звучеше почти сериозно и тя се засмя.

— Кола като тази? Не ставай смешен. Обичам да шофирам.

— Това не е работа за дами. — Придоби сериозно изражение и й хвърли един поглед. — Освен това е неподходящо за жертвата на лекомислен богаташ.

— Аз съм жертва, така ли?

— Да се надяваме, че ще бъдеш. — Погледна първо часовника си, след това нея. — Та кога ще се женим? Каза осем часът… и по-добре да побързаме… или все пак ще предпочетеш да спрем само за по едно питие?

Тя поклати глава, но не така убедително, както по-рано.

— Не, по-добре да си ходя, мистър Тейър. Не ме ли помните, аз съм работещото момиче и случайно съм изтощена.

— Не мога да си представя от какво. Най-вероятно си си легнала снощи в десет часа.

— Нищо подобно. — Тя скръсти ръце и се усмихна. — Имах среща с един лекомислен милионер.

Сега, когато всичко излезе наяве и двамата можеха да се шегуват с това, всичко изглеждаше напълно абсурдно, просто една шега между двамата и Фей не искаше да приема нещата по-сериозно от него.

— Ами, не може да е вярно. — Опита се да изглежда шокиран. — Кой?

— Не мога да се сетя името му.

— Мил ли беше?

— Горе-долу. Страшен лъжец, но те са си такива.

— Хубав?

Тя го погледна право в очите.

— Много.

— Ето това си го прихванала от него, отново лъжеш. Хайде, имам няколко приятели, с които трябва да се срещнеш.

Той сложи ръка на раменете й. И тя усети аромата на неговия одеколон за след бръснене, беше мъжествен и секси.

— Нека да отидем да пийнем нещо. Обещавам, че ще те прибера рано тази вечер.

— Не мога, Уорд. Ще заспя на масата.

— Не се притеснявай. Ще те ощипя.

— Сериозно ли говореше за срещата с приятели?

Това беше последното, което би правила тази вечер. Единственото й желание беше да се върне вкъщи. Имаше да учи няколко нови реплики от сценария. Тъй като Сейнт Джордж играеше зле, тя се чувстваше задължена да работи по-упорито, за да компенсира пропуските му. Иначе щяха да оплескат целия филм.

Уорд поклати глава.

— Шегувах се за приятелите. Само ние двамата. Бих те завел у дома, ако нямаш нищо против, но просто нямам такова място — и продължи усмихнат, — така че нещата малко се усложняват.

— Виж ти?

— Щях да отседна в дома на родителите ми, но там отдавна не е живял никой, а е и дяволски голям. Имам апартамент в Бевърли Хилс хотел, докато намеря нещо, което ми хареса. Така че единственото, което мога да ти предложа за момента, е барът на хотела.

Би било страшно неподходящо да й предложи да дойде за едно питие в апартамента му, така че той дори не се замисли над тази възможност. Не беше такова момиче, независимо от положението си на голяма звезда и множеството кавалери, които имаше. В нея се виждаше добре възпитаната млада дама и точно това му харесваше. Предположенията на вестниците не бяха много далече от неговите намерения.

— Е, какво ще кажеш? Само за половин час и ще те закарам вкъщи. Става ли?

— Добре, добре… Господи, налагаш тежки условия. Радвам се, че не работя за теб, Уорд Тейър.

— О, малкото ми пиленце! — Той я щипна по бузата. — Това може да се уреди. Хайде, премести се сега, аз ще карам.

Той изскочи навън и след това се настани зад волана.

— Няма ли да се нуждаеш от твоята кола?

— Ще взема такси и ще се върна да си я прибера, след като те закарам.

— Това няма ли да ти създаде прекалено много притеснения, Уорд?

Той я погледна развеселен.

— Съвсем не, малката! Защо не се облегнеш назад, за да си починеш по пътя към хотела? Изглеждаш изморена.

Харесваше й тонът, с който й говореше, погледът в очите му… усещането, предизвикано от докосването на ръката му… Тя го наблюдаваше през полупритворените си клепачи, докато пътуваха.

— Как върви работата?

— Ванс Сейнт Джордж ужасно ме дразни. Не знам как е успял да постигне всичко, което е сега.

Уорд знаеше, но нищо не каза. Той беше спал с всичко, което се движи, мъж или жена, и беше искал услуги от почти всеки в града, но все някой ден щеше да си получи заслуженото.

— Добър ли е в работата си?

— Може да бъде, ако престане да се тревожи за теченията и колко много грим носи, а вместо това започне да учи репликите си. Трудно се работи с него, защото никога не е подготвен и това ни забавя с часове.

Тя се изправи и погледна навън, докато приближаваха хотела.

— Чувам, че си страхотен професионалист, мис Прайс.

Той я погледна с възхищение.

Тя се засмя.

— Кой ти каза?

— Видях Луис Б. Майер днес на обяд. Той каза, че си най-добрата актриса в града и, разбира се, аз се съгласих.

— Ти пък много знаеш — разсмя се тя. — Нямало те е цели четири години. Пропуснал си най-добрите ми филми.

Тя изсумтя високомерно и той се засмя. Беше щастлив с нея. По-щастлив не бе се чувствал от години.

— Да, но не забравяй, че те видях в Гуадалканал. — Той я стрелна нежно и докосна ръката й. — Колко хора могат да се похвалят с това?

И двамата избухнаха в смях, като се сетиха за хилядите войници, които тя беше забавлявала.

— Добре, не обръщай внимание…

Той спря колата пред розовия хотел и изскочи навън, докато портиерът притичваше да го обслужи, докосвайки шапка за поздрав и промърморвайки името на Уорд. Но той отиде да отвори сам вратата на Фей. Тя излезе и погледна надолу към памучните си панталони.

— Мога ли да вляза така?

— Фей Прайс? — Той се ухили. — Можеш да влезеш по бански костюм и те пак биха целували краката ти.

— А сега биха ли го направили? — На лицето й се появи усмивка. — Или е така само защото съм с Уорд Тейър.

— Това са големи глупости.

Но както обикновено, главният келнер му даде най-добрата маса. Този път трима души поискаха от нея автограф, а когато след час напускаха хотела, за неин ужас някой се бе обадил на пресата и светкавиците избухваха направо в лицата им.

— По дяволите! Мразя това. — Изглеждаше раздразнена, докато на бегом потърсиха убежище в нейната кола, а фотографите ги следваха по петите.

— Защо не ни оставят на спокойствие? Защо трябва да правят голяма история от това.

Тя харесваше уединението си, а същото нещо вече й се беше случвало преди. Но този път тя дори не беше обвързана все още с Уорд. Срещаха се едва за втори път.

— Ти си известна, малката. Не можеш да го избегнеш.

Чудеше се дали тя има нещо против да я свързват с него. Може би имаше още някой. Не се беше замислял за това по-рано, но в него имаше смисъл. Докато караше към дома й, той предпазливо запита:

— Това няма… няма да обърка нещата ти, нали, Фей?

Той изглеждаше загрижен и тя се усмихна, когато видя притеснението в очите му.

— Не по начина, по който предполагаш. Но не обичам да обикалям насам-натам, като рекламирам как прекарвам свободното си време.

Тя все още изглеждаше раздразнена, а и беше уморена.

— Тогава ще се наложи да бъдем по-дискретни, като ходим някъде.

Тя кимна. Но и двамата, изглежда, забравиха обещанието си, когато на следващата вечер той я взе със собствената си кола, правения по поръчка дюзенбърг, купен преди войната, който досега беше на ремонт. Точно за тази кола говореше портиерът на Сайро и сега Фей можеше да го разбере. Това беше най-красивата кола, която бе виждала някога.

Тази вечер той я заведе в Мокамбо. Чарли Морисън, сивокосият собственик, се втурна и едва не разцелува Уорд, докато го прегръщаше и потупваше по рамото. Както всички останали и той беше във възторг от благополучието завръщане на Уорд.

Докато Фей оглеждаше присъстващите, отново се появи огромна бутилка шампанско. Вече беше идвала тук, разбира се. Това беше най-бляскавото място в града. Редки птици летяха наоколо, докато двойките танцуват. Постоянно влизаха и излизаха големи филмови звезди, точно както сега влизаха тя и Уорд.

— Не мисля, че идването ни тук тази вечер ще мине незабелязано. Дори е възможно Чарли сам да извика репортерите. — Уорд изглеждаше загрижен. — Много ли ти е неприятно, Фей?

Предполагаше, че не й е много приятна снимката на четвърта страница в Лос Анжелис Таймс, показваща ги и момента, когато излизат от Бевърли Хилс хотел, затичани към колата й. Тя се засмя.

— Уорд, имам чувството, че не знаеш как да бъдеш незабележим. — И двамата знаеха, че това е истина. — А в действителност вече не съм и сигурна, че ме интересува. Никой от двама ни няма какво да крие. Би било прекрасно, ако можехме да запазим уединението си, но изглежда, че не ни е писано.

Беше мислила много за всичко това предната вечер и реши, че няма никакво значение, дявол да го вземе, и двамата нямаха какво да крият.

— Никога преди не съм се притеснявал за това. Той отпи от искрящото вино. Винаги пиеше много шампанско, изглежда, че това му беше като запазена марка.

— Чисто и просто нещата са си такива.

Ако си наследник на богатството от корабостроителница, си мислеше тя, и караш правен по поръчка дюзенбърг… И изведнъж се разсмя.

— Какво знаех аз, когато срещнах онзи приятен млад лейтенант в Гуадалканал. Той се оказа съвсем развален, бил свикнал да виси по разни скъпи дупки за напояване, пиейки реки от шампанско…

Тя го дразнеше, а той нямаше нищо против, още повече, че това беше истина. И въпреки всичко в него имаше нещо много по-съществено.

Знаеше, че по някакъв начин е имал полза от войната. Това бяха четирите най-трудни години в живота му и той успя да докаже сам на себе си, че би могъл да преживее почти всичко — трудности, опасности, нещастие и несгоди. През всичките тези четири години той нито веднъж не се беше възползвал от името и връзките си, въпреки че имаше хора, които знаеха кой е.

А и момичето, за което се ожени. В началото си мислеше, че няма да преживее смъртта й. Това беше действителност, с която той не се беше сблъсквал, мъката беше почти нетърпима. И ето я сега Фей, с цялото й очарование и блясък и по-важното — с острото чувство за реалност и огромния талант.

Радваше се, че Фей не знаеше в началото кой е той. Може би щеше да се чувства различно, да си помисли, че е лекомислен. Понякога беше точно такъв, обичаше да се забавлява. Но можеше да бъде и сериозен, както беше започнала да открива Фей. Този мъж имаше толкова много измерения, както и тя. Заедно те бяха страхотна комбинация. И двамата се харесваха един друг заради това, което бяха, а не за това, което имаха. Погледнато от различни страни, те си бяха подходяща двойка, както успяха бързо да забележат Хеда Хопър и Луела Парсънс.

— Какви са целите в живота ви, мис Прайс? — подразни я Уорд, докато пиеха четвърта чаша шампанско. На него то не му се отразяваше, но Фей усети, че не трябва да прекалява, защото щеше да се напие, а такова нещо досега не й се беше случвало. — Какво бихте искали да правите след десет години?

Докато задаваше въпроса си, той имаше сериозно изражение и тя го погледна и повдигна вежди. Този въпрос беше интересен.

— Сериозно ли питаш?

— Разбира се.

— Не съм сигурна. Когато се замисля за тези неща, винаги виждам две възможности, като два пътя в съвсем различни посоки и никога не съм била сигурна по кой ще поема.

— И накъде водят тези пътища?

Беше заинтригуван от думите й. Вече се интересуваше от всичко, свързано с нея, много повече отпреди.

— Единият път представлява всичко това — тя обходи бързо с очи залата, преди да го погледне отново. — Същите хора, места и неща… кариерата ми… още филми… още слава. — Сега тя беше изключително откровена. — Все повече от същите тези неща, предполагам… — Гласът й постепенно се изгуби.

— А другият път? — Той нежно взе ръката й. — Къде води той, Фей?

Залата около тях се стопи, докато той говореше, и тя се взря в очите му. Там имаше нещо, което много желаеше, а все още не беше сигурна какво е то.

— Другият път?… Той отива на съвсем различно място… съпруг… деца… живот, далече от всичко това… прилича повече на живота ми като малко момиче. Вече ми е трудно да си го представя, но знам, че възможността съществува, ако пожелая да направя този избор. Макар че няма да е лесно. — Тя го погледна открито.

— Не мислиш ли, че може да имаш и двете?

Тя поклати глава:

— Много се съмнявам. Двете неща не вървят заедно. Погледни как работя. Ставам в пет, заета съм до шест. Не се прибирам до седем или осем вечерта. Кой мъж ще се примири с това? Години наред съм гледала холивудски сватби и разводи. Всички знаем как става. Не това искам, ако се установя…

— Какво би искала, Фей… ако се установиш, имам предвид?

Тя му се усмихна. Смешен разговор за трета среща. Но тя започваше да придобива усещането, че го познава добре. Бяха се видели три пъти за три дни, а в Гуадалканал, толкова отдавна, се беше случило нещо странно с тях. Сякаш се беше оформила връзка, която тихо укрепваше през годините. И все още тя съществуваше между тях, обвързвайки ги здраво, сближавайки ги повече, отколкото ако сега се срещаха за пръв път.

Тя отново се замисли над думите му.

— Мисля, че бих искала стабилност. Брак, който ще продължава години наред, с мъж, когото обичам и уважавам, и деца, разбира се.

— Колко? — Той й се усмихна и тя се разсмя.

— О, поне дванайсет! — Сега тя го дразнеше.

— Чак толкова много… Мили боже… какво ще кажеш за пет-шест?

— Може и да стигнат.

— Такъв живот ми звучи добре.

— И на мен, но все пак не мога да си го представя — въздъхна тя.

— Толкова много ли означава кариерата ти за теб?

— Не съм сигурна. С много труд съм я изграждала през последните шест години. Може би ще е трудно да я изоставя… или може би не… — Неочаквано тя се разсмя.

— Само още няколко филма като този, върху който работя, и може да се откажа от всичко, ей така. — Тя щракна с пръсти, а той отново взе ръцете й в своите.

— Бих искал да те видя как някой ден изоставяш всичко това. — Лицето му изведнъж стана толкова сериозно, че тя се стресна.

— Защо?

— Защото съм влюбен в теб и ми харесва вторият път, който описа. Той е, който може да те удовлетвори. Първият е път към самотата. Но мисля, че ти вече го знаеш.

Тя кимна и впери поглед в него. Предложение ли й правеше? Невъзможно. Не знаеше какво да каже и бавно издърпа ръката си от неговата.

— Ти тъкмо си се върнал, Уорд. Точно сега всичко ти изглежда различно. За известно време ще бъдеш по-емоционален…

Искаше да го обезкуражи. Така беше правилно. Действаше прекалено прибързано… За бога, тя едва го познаваше. Но все пак чувстваше, че тези мигове може да не се върнат никога. И двамата бяха подвластни на магията от неговото оцеляване от войната. Омаята на военното време не изчезваше, а в същото време всичко беше много истинско. И много обикновено.

Той отново взе ръката й и докосна с устни пръстите й.

— Говоря сериозно, Фей. Никога през живота си не съм се чувствал така. Знаех го още в минутата, когато се срещнахме в Гуадалканал. Просто там не знаех какво да ти кажа. Можех да съм мъртъв още на другия ден. Но не съм. У дома съм. У дома съм и ти си най-невероятната жена, която съм срещал…

— Как можеш да говориш така!

Изглеждаше разстроена и той пожела да я прегърне, но не смееше, поне не насред ресторанта с дебнещите наоколо фотографи и с другите, нетърпеливи да разпространят всичко, което са видели.

— Ти дори не ме познаваш, Уорд. Виждал си ме на двучасово представление в Гуадалканал… поговорихме след това половин час… виждали сме се два пъти след завръщането ти…

Искаше да го обезкуражи сега, преди да е станало прекалено късно, но всъщност не знаеше защо го прави. Просто й се струваше, че всичко се случва необичайно бързо, но въпреки това я завладяваше невероятното усещане, че тази вечер може да се отправи, ръка за ръка с него, към края на кариерата си и всичко ще бъде наред до края на живота им. Но нещата не ставаха така! Нали?

Не можеше… Или пък можеше да се случи… може би това е истинското нещо, за което всички говорят.

— Прекалено рано е, Уорд.

— Прекалено рано за какво? — Не изглеждаше много развълнуван. — Прекалено рано, за да ти кажа, че съм влюбен? Може и така да е. Но факт е, че съм. Влюбен съм в теб от години.

— Тогава това е илюзия.

— Не, не е. Ти си точно такава, каквато предполагах. Ти си умна, реалистка и практична. Ти си скромна, мила, весела и красива. Не ти пука какво пишат вестниците за теб. Това, което има значение за теб, е, че обичаш това, което правиш, и се трудиш упорито. Ти си най-прекрасната жена, която съм срещал, и което е по-важно, ти вършиш добре всичко, с което се захващаш, по причини, които вече казах… И ако не те измъкна оттук и не те целуна през следващите пет минути, ще се побъркам, Фей Прайс, затова просто замълчи или ще те разцелувам насред ресторанта.

В очите й имаше объркване, но тя не успя да сдържи усмивката си.

— И какво ще стане, ако след шест месеца откриеш, че ме мразиш?

— Защо ще те мразя?

— Може да имам навици, които не понасяш. Уорд, опитвам се да ти кажа, че не знаеш нищо за мен. И аз не те познавам добре.

— Добре. Тогава ще трябва да се опознаем. — Вече й беше предложил ръката си, но това нямаше значение. — Но смятам да се залепя за теб и да те побърквам, докато не ми кажеш да.

Изглеждаше съвсем удовлетворен от току-що казаното и с доволен вид изпразни чашата си с шампанско. След това я постави на масата и погледна Фей.

— Имаш ли нещо против?

— Нещо ще се промени ли, ако кажа да?

— Съвсем не.

Започваше да обича усмивката му и палавата искра в тъмносините очи. Трудно беше да му се устои, а тя не беше сигурна дали въобще иска да устоява. Просто й се искаше те двамата да постъпят разумно. И преди се беше влюбвала, въпреки че си признаваше, че никой не може да се сравнява с него.

Не й се искаше да бъде от жените, за които пресата постоянно пише, че са влюбени в този, сгодени за онзи и накрая всичко се натрупваше и те съвсем се изчерпваха, като уморени стари холивудски мръсници. Тези неща имаха значение за нея и това беше още една нейна черта, която му харесваше. Всъщност той беше убеден, че харесва всичко у нея, а тя подозираше, че същото се отнася и за нея, но нямаше намерение да се предава, поне не след три дни.

— Невъзможен си…

— Знам. — Изглеждаше доста самодоволен, но изведнъж загрижено се наведе към нея. — Притеснява ли те това, че не работя?

Може би точно в това беше проблемът, вероятно я смущаваше това, че той не работи.

— Предполагам, че не. Щом като можеш да си го позволиш. Но не ти ли доскучава, Уорд?

Стана й интересно какво прави той през свободното си време. Тя работеше толкова упорито, беше го правила години наред и трудно можеше да си представи само да играе тенис и да излиза за обяд. Звучеше й убийствено, но той не изглеждаше недоволен от живота си.

— Фей. — Той се облегна назад и вдигна очи към нея. — Обичам начина си на живот. След като излязох от детството, си поживях добре. Когато баща ми почина, си казах, че за нищо на света няма да работя като него. Умря на четирийсет и шест, от сърдечен удар. Майка ми беше на четирийсет и три. Струва ми се, че тя почина от мъка по него. Дори за минута не се спираха, за да поживеят, по дяволите, та те не отделяха време дори за мен. И се заклех, че когато един ден имам деца, а и преди това, аз няма да живея така. Няма смисъл. Та аз не мога да изхарча всичките тези пари, дори и да искам, колкото и вулгарно да звучи.

Не че искаше да бъде груб, просто се опитваше да бъде откровен и Фей оценяваше това. Даваше й възможност добре да го опознае.

— Дядо ми направи същото. Умря на петдесет и шест от претоварване. И какво? Кой се интересува колко си работил, след като умреш? Искам да се радвам на живота, докато ме има, и точно това правя. Нека всички говорят каквото си искат. Да ме наричат както решат. Няма да пукна от сърдечен удар на четирийсет и пет или да остана непознат за съпругата и децата си. Ще бъда с тях, заедно ще се радваме на живота, ще ги познавам и ще им позволя да ме опознаят. Дори не познавах истински баща си, Фей. Беше много далече от мен. И аз като теб виждам живота разделен на два пътя. Техният живот, който въобще не искам да повтарям, и този, който живея сега. И той много ми допада. По дяволите, надявам се това да не те притеснява. — Вгледа се замислено в нея и пое дълбоко дъх. — Разбира се, ако пожелаеш, винаги мога да си намеря работа.

Изгледа го шокирана, преди да отговори. Той наистина беше сериозен. Беше ли възможно, само след три дни?

— Не трябва да работиш заради мен, Уорд. Какво право имам аз да искам това от теб?

Ако можеше да си позволи този начин на живот, защо трябваше да се променя? Не нараняваше никого с това. Тя вдигна очи към него и каза меко:

— Не мога да повярвам, че говориш сериозно.

Погледите им се вплетоха за един дълъг миг и той кимна. След това безмълвно я поведе към дансинга, където затанцуваха в мълчание. А когато я съпровождаше обратно до масата, той я наблюдаваше внимателно, будеше се дали не я е разстроил и се молеше да не е.

— Добре ли си, Фей?

Изведнъж тя стана някак безучастна и той се притесни, да не би да я е изплашил, като й каза всичко, което чувства.

— Не знам. — Тя го гледаше открито. — Спря ми дъхът от всичко това.

— Добре.

Прегърна я и притисна раменете й, възхитен от черната атлазена рокля с гол гръб, която тя носеше. Имаше усет да се облича с едва доловима чувственост, която страхотно му допадаше. Умираше от нетърпение да й купува дрехи, бижута, кожи.

По-нататък вечерта протече в по-леки разговори и Фей се преструваше пред себе си, че той не й е разкрил сърцето си. Уорд изглеждаше много по-весел отпреди, когато тя не знаеше какво изпитва към нея.

След вечеря той я изпрати и този път тя го покани на чаша коняк, въпреки че малко се страхуваше. Сега знаеше мислите му и се чудеше дали не е опасно да го покани вътре. А после, когато му наливаше питието, тя се присмя на себе си. По дяволите, той нямаше да я изнасили! Подаде му чашата и той се учуди на усмивката й.

— Толкова си красива, Фей… дори повече, отколкото си спомнях.

— Трябва да отидеш на очен лекар.

Похвалите му я дразнеха понякога, те я засипваха, а обожанието ясно се четеше в очите му. Той беше безгрижен, щастлив мъж, с малко разочарования или настоящи грижи. И очевидно — много влюбен.

— Какво ще правиш утре? — Тя каза това просто за да каже нещо и той се разсмя.

— Ще ти кажа какво няма да правя. Няма да работя.

Той беше някак безсрамен и това я забавляваше. Със сигурност й беше казал всичко, което мисли по въпроса, докато вечеряха, но изглеждаше така, сякаш се гордееше, че не работи. Дори нямаше нищо против да го наричат лекомислен милионер.

— Иска ми се да не си заета с филм точно сега, Фей, за да можем да излизаме и да се веселим.

Тя веднага си представи накъде щяха да тръгнат нещата. Мързеливи следобеди на плажа, дни на скъпи покупки, а може би и някоя екскурзия. Трябваше да признае, че перспективата беше доста привлекателна, но тя не можеше да си позволи да мисли за това сега.

— Бих искал да те заведа в казиното на Авалън Бей някоя вечер, но ще трябва да пренощуваме на остров Каталина. Не ми се вярва да ти дадат свободни дни, а?

Тя поклати тъжно глава.

— Не и преди да свърши филмът. — Тя му се усмихна над чашата с коняк, вдишвайки упойващия аромат, замислена за хубавите неща, които им предстоят.

— Има много места, където искам да те заведа… Париж… Венеция… Кан… Сега, когато войната свърши, можем да отидем, където решим.

Фей се засмя на думите му и поклати глава, докато оставяше чашата си на масата.

— Наистина си разглезен, приятелче, нали? Поне един от нас трябва да работи. Не мога просто да зарежа всичко и да тръгна да обикалям половината свят.

— Защо не?

— Студиото няма да ми позволи. След този филм моят агент ще поднови договора ми и съм съвсем сигурна, че дълго, дълго време ще ми намират достатъчно много работа.

Очите на Уорд светнаха и той се вгледа замислено във Фей.

— Искаш да кажеш, че договорът ти изтича след този филм?

Тя кимна с глава, изненадана от реакцията му.

— Хей, скъпа! Защо не си вземеш една година почивка?

— Луд ли си! Това е равносилно на отказ завинаги, Уорд. Просто не мога да го направя.

— Не разбирам защо. Ти си една от най-големите им звезди, за бога! Не мислиш ли, че можеш да си починеш една година и да започнеш оттам, откъдето си спряла?

— Съмнявам се.

— Недей се съмнява и за секунда, Фей Прайс! Можеш да си тръгнеш и да се върнеш, когато си поискаш.

— Това е голям риск, Уорд. Не бих си играла с кариерата си.

Той спря очи върху нея. Нещата вървяха по-бързо, отколкото очакваха.

— Отново кръстопътят, нали, Фей? Кой път искаш да поемеш в действителност?… Стария? Или другия, за който говорихме… брак, бебета… стабилност… и истински живот.

Тя отиде до прозореца и се загледа към градината. Не каза нищо, но когато се обърна, той видя сълзи в очите й. Но тя изглеждаше ядосана и това го изненада.

— Искам да престанеш с това, Уорд.

— С кое? — Нямаше намерение да я разстройва и беше шокиран от реакцията й.

— Престани да ме измъчваш с тези глупости. Ние едва се познаваме. Доколкото знам, следващата седмица може да си хванеш някоя звездичка, Рита Хейуърт или някоя друга. Работила съм като куче, за да се добера дотук и още не съм готова да се откажа. Може и никога да не съм готова. Но със сигурност няма да го направя заради някакъв полулуд бивш войник, току-що завърнал се от войната, който си мисли, че бил влюбен в мен цели две години само защото е говорил за малко с мен по време на турне. Човек не захвърля живота си просто така, Уорд Тейър. И пет пари не давам колко си богат, колко безгрижен и дали въобще си работил някога през живота си. Аз съм. Всеки ден, след като навърших осемнайсет, аз съм работила и нямам намерение сега да спра. Стигнала съм дотук и смятам да си остана тук, докато не съм сигурна, че е безопасно да изоставя всичко.

Стана му интересна думата, която тя избра… безопасно… и беше права. Работила е много, за да достигне това, което е искала, и сега, когато го имаше, щеше да е лудост, ако го захвърли. Но с времето той щеше да й покаже, че държи на всяка своя дума… ако тя реши да го изслуша.

— Не искам да чувам това повече. — Сълзите вече се ронеха по лицето й. — Ако искаш да ме виждаш, добре. Извеждай ме на вечеря, танцувай с мен. Разсмивай ме, но не ме карай да захвърлям кариерата си заради един непознат, независимо колко ми харесва той и колко държа на него…

Тя се разплака вече открито и му обърна отново гръб, раменете й потръпваха във фината вечерна рокля. Той бързо се приближи и я прегърна, гърбът й докосваше гърдите му, лицето му потъна в копринената й коса.

— С мен винаги ще имаш сигурност, скъпа… винаги… обещавам, но те разбирам. Не мислех, че ще те изплаша. Просто толкова се развълнувах… Не успях да се спра. — Той бавно я обърна към себе си и сърцето го заболя, когато видя очите й, пълни със сълзи. — О, Фей…

Той я притисна до себе си и я целуна, но вместо да се отдръпне, всяка частица от нея се стремеше към него. Нуждаеше се от успокоението, което й даваше, от онова, което усещаше в него; желаеше го повече от всеки друг мъж досега.

Целувката им продължи сякаш с часове, ръцете му галеха гърба й, устните му търсеха нейните устни, лице, очи. Ръцете й го бяха обгърнали, след това докоснаха лицето му, докато го целуваше, и тя усети как я напускат страхът и ядът, които я бяха завладели само преди миг. Беше луда по този мъж, а все още не знаеше със сигурност защо. Като че ли започваше да вярва на това, което казваше той, че ще има сигурност с него… винаги… предлагаше й защита, каквато никога не беше имала. Нито с родителите си по време на Депресията, нито когато беше сама или с някой от другите мъже.

Не ставаше въпрос само за парите. Важни бяха видът му, стилът на живот, сигурността му, че живее в съвършен и безгрижен свят. Освен това беше очевидно, че я обожава.

След час те си наложиха да се откъснат един от друг, за да спрат това, което и двамата не искаха да направят все още. Той знаеше, че Фей още не е готова и винаги щеше да съжалява, че е отстъпила прекалено рано. Той трябваше да се отдръпне, защото се страхуваше, че може да загуби контрол. Искаше да я има на пода в кабинета й, пред камината, горе в коприненобялата спалня или във ваната… дори на стълбите… навсякъде… цялото му тяло копнееше за нея, но той знаеше, че е прекалено рано.

Когато се срещнаха на другата вечер, агонията беше още по-сладка. Устните им веднага се срещнаха и те прекараха цял час в неговия дюзенбърг, спрян пред вратата й, целувайки се като две деца. След това и двамата се разсмяха, когато той потегляше към Балтимор Боул.

Тази вечер вървеше едно лудо празненство, а фотографите подивяха, когато ги забелязаха. Но този път Фей не упорстваше. За краткия срок от четири дни тя узна, че няма отърване от Уорд. Не знаеше докъде ще ги доведе тяхната любовна история, но нямаше намерение да се бори повече.

За празненството тя облече дългото до земята палто от бяла лисица върху рокля от сатен в черно и бяло. Изглеждаше изключително изящна, докато влизаше, сложила ръка върху ръката на Уорд.

Вдигна към него поглед, изпълнен с топлина, а той й се усмихна точно в мига, когато фотографите се приближиха — този ден те имаха шанс с Уорд и Фей.

Както беше обещал, той я изпрати рано до дома й. Закъсненията започваха да й се отразяват на сутринта. Но Ванс Сейнт Джордж пристигаше в студиото толкова късно, че обикновено тя имаше време да подремне.

— Хареса ли ти? — Тя беше облегнала глава на рамото му, докато пътуваха, и той погледна към нея. — Мисля, че не беше лошо празненство.

Представяха нов филм и всички големи имена бяха там.

— Аз също мисля така. — Все повече започваха да й харесват техните излизания. — Ако не работех над този дяволски филм, можеше наистина да се повеселя.

Той се засмя и подръпна едно кичурче от златистата й коса.

— Виждаш ли! Затова вчера ти казах да не подновяваш договора си. Така е весело, нали?

— Става навик. Но аз съм работещо момиче, Уорд. — Тя се опита да го изгледа неодобрително, но и двамата се разсмяха.

— Изборът е твой, но винаги можеш да го промениш.

Той я изгледа многозначително и тя не отговори. Когато стигнаха дома й, той я целуна страстно и трябваше да се пребори със себе си, за да не я понесе нагоре по стълбите.

— Тръгвам.

В гласа му имаше болезнено отчаяние и тя отново го целуна в преддверието.

Сладкото мъчение продължи няколко седмици, докато най-накрая през един късен неделен следобед, месец след като бяха започнали да се срещат, те се разхождаха в градината и си говореха за войната и за различни други неща. Тя имаше свободен от снимки ден, а Артър и Елизабет почиваха в края на седмицата.

Помежду им цареше спокойствие. Тя му разказваше за детството си, родителите си, колко отчаяно е искала да напусне Пенсилвания, първоначалното вълнение от работата като модел в Ню Йорк и след това отегчението, довери му, че понякога и сега го чувства.

— Струва ми се, че мога да направя нещо повече… с ума си… не само с лицето и репликите. Не ми се иска през целия си живот да уча чужди реплики.

Признанието й беше интересно и го заинтригува.

— Какво би предпочела да правиш, Фей? Да пишеш?

Както обикновено, до болка желаеше тялото й, но нищо не можеше да направи. Поне бяха сами. Тя не тичаше от или за работа, а Артър не се навърташе в преддверието с поднос в ръка и те не бързаха, за да излизат някъде. И двамата копнееха да бъдат малко време сами и тя го покани на вечеря. Прекараха прекрасен следобед в мързелуване край басейна и разходки из градината.

— Сценарии ли искаш да пишеш?

Той се обърна към нея и се разсмя на изражението й. Изглеждаше изплашена от тази мисъл, докато поклащаше глава:

— Не мисля, че ще се справя.

— А какво тогава?

— Режисура… някой ден…

Тя сякаш издиша тези думи. Доста амбициозна идея за жена и той не се сещаше да е чувал име на жена режисьор преди.

— Мислиш ли, че някой ще ти даде възможност?

Тя поклати глава с усмивка.

— Съмнявам се. Никой не вярва, че някоя жена може да се справи. Но аз знам, че мога. Понякога, като гледам Сейнт Джордж на снимачната площадка, ми се иска да закрещя. Знам какво искам да го накарам да направи… как бих режисирала изпълнението му… указанията, които бих му дала. Той е такъв елементарен глупак, че всичко трябва да се сведе до типа емоции, с които той може да се справи и, повярвай ми — тя измъчено погледна Уорд, — те са дяволски малко.

Усмихнат, Уорд откъсна едно яркочервено цвете и го сложи зад ухото й.

— Напоследък казвал ли съм ти, че си възхитителна?

— Не, поне от един час насам. — Усмихна му се с благодарност. — Разглезваш ме, да знаеш. Никой никога не е бил толкова добър с мен.

Тя изглеждаше изключително щастлива и той не устоя на изкушението да я подразни. Чувстваха се удобно и леко, когато бяха заедно, и това ги радваше.

— Дори и Гейбъл?

— Стига!

Направи гримаса и изтича покрай него, а той я последва. Когато я настигна, я грабна в ръцете си и неочаквано те се целунаха с жар и всичко, което бяха таили досега, ги завладя. Уорд чувстваше, че не би могъл отново да отдръпне ръцете и устните си от нея. Почти усети болка, когато се откъсна от Фей.

— Не е лесно, да знаеш…

Изглеждаше измъчен, когато бавно тръгна към къщата, и тя кимна. И на нея не й беше лесно. Но не искаше да направи някаква грешка с Уорд. Още от самото начало той й беше разкрил намеренията си и беше опасно човек да си играе с тези неща.

Той искаше от нея всичко — живота, кариерата, тялото й, децата й. Искаше тя да изостави всичко заради него… и понякога тя се изкушаваше. Дори беше казала на агента си да не избързва с новия договор, въпреки че той мислеше, че е полудяла. Но тя отговори, че има нужда от време да помисли, а ставаше все по-трудно да мисли, когато Уорд беше наоколо.

— Подлудяваш ме — прошепна тя, когато изкачваха стъпалата от розов мрамор и влязоха в кабинета й.

Но там беше много студено, делово и прекалено формално. Отиде да направи чай за двамата и предложи да се преместят в дневната на горния етаж. Тя беше малка, топла и уютна. Уорд запали камината, въпреки че нямаше нужда от нея, но беше красиво и те седяха един до друг, омаяни от пламъка.

— Имам предложение за чудесен филм — каза тя, но в гласа й нямаше вълнение, а пък и не беше сигурна дали въобще иска да се захваща с него.

Всъщност агентът й побесняваше от нерешителността й.

— Кой друг е в него?

— Все още никой, но имат някои ужасно добри възможности.

— Имаш ли желание да го направиш? — Не беше разстроен, просто питаше, но тя се взираше в огъня и й отне доста време.

— Наистина не знам. — Погледна го с чувство на доволство и примирение в живота. — Правиш ме ужасно мързелива, Уорд.

— И кое му е лошото?

Той се сгуши на рамото й, след това започна да я целува, докато едната му ръка бавно галеше гърдите й. Тя докосна нежно ръката му с желание да махне пръстите му оттам, но беше прекалено приятно. Нямаше желание да го отблъсква още от мига, когато се видяха за пръв път, но все пак изглеждаше по-разумно… по-разумно… внезапно единственото, което можеше да усети, бяха тези изгарящи пръсти, устните им се срещнаха и страстта им бликна неудържимо. Като че ли не спираха дори да си поемат въздух, докато ръката му откри бедрата й. Цялото й тяло потръпна, когато ръката му тръгна нагоре, но изведнъж той се отдръпна. Бездиханен и измъчен, я погледна и пое лицето й в двете си ръце.

— Фей… не мога… трябва да си тръгвам…

Не можеше повече да се въздържа, прекалено силно я искаше от много време насам. Вдигна пълни със сълзи очи към нея и отново я целуна, само веднъж и този миг реши бъдещето им.

От целувката й той разбра, че тя не иска той да си тръгне. Мълчаливо стана и го заведе в забележителната бяла спалня и без да чака повече, той я остави на леглото, покрито с кожа от бяла лисица. Свали дрехите й, като поглъщаше плътта й с поглед и нашепваше нещо, докато пръстите й нежно го освобождаваха от неговите дрехи. Няколко мига по-късно те лежаха голи един до друг, обгърнати от богатата бяла кожа, изведнъж телата им потънаха в страстта и никой не помисляше вече да устоява или да е разумен. Фей извика, когато желанието я завладя, и Уорд й отвърна със страст, която повече не можеше да контролира. Те се отдаваха един на друг и за страничен наблюдател това би изглеждало като агония, но беше най-пречистената страст, която някой от двамата беше изпитвал.

Накрая, когато тя лежеше тихо в прегръдката му върху меката бяла кожа, той я погледна с непозната досега за него любов.

— Фей, обичам те повече от живота!

— Не говори така… — Страстта му я плашеше понякога. Толкова я обичаше… какво щеше да стане, ако някога това свърши? Не би могла да го преживее. Вече беше сигурна в това.

— Защо не! Вярно е.

— И аз те обичам.

Вдигна очи към него със спокойна усмивка. Той се наведе да я целуне отново и учуден усети, че тялото му отново моли за нея, а тя жадно му отвръща.

Часове наред се любиха в леглото й и все не можеха да се наситят, сякаш се опитваха да наваксат годините, прекарани един без друг. Сякаш бяха чакали за това прекалено дълго.

— И сега какво, любов моя?

В полунощ той седна усмихнат на ръба на леглото, докато тя се повдигна бавно, протегна се и се засмя на мъжа, когото толкова обичаше.

— Какво ще кажеш за вана? — Изведнъж тя се сети нещо и с вид на ужасена сложи ръка на устните си. — Боже мой, забравих да ти приготвя вечеря.

— Не, не си. — Той отново я придърпа към себе си. — Това много ми харесва.

Тя леко се изчерви и той нежно отмахна дългата руса коса от лицето й и я последва към бялата мраморна вана.

Тя я запълни с топла сапунена вода и те се плъзнаха вътре заедно. Краката му я галеха, докато си играеше с пръстите на стъпалата й.

— Преди малко те попитах нещо.

Тя леко се намръщи, защото не можеше да си спомни.

— Какво беше то?

— Попитах те сега какво?

Тя му се усмихна загадъчно.

— И аз казах вана.

— Хитро. Но ти знаеш какао имам предвид. Не искам да сме просто любовници, Фей. — Изглеждаше леко притеснен и в същото време изключително доволен от вечерта, прекарана в леглото. — Въпреки че трябва да си призная — изкушаващо е. Но мисля, че заслужаваш повече.

Тя не каза нищо, само го гледаше с разтуптяно сърце.

— Ще се омъжите ли за мен, мис Прайс?

— Не.

Внезапно тя скочи и той беше шокиран. Отказа му бързо, изскачайки от ваната.

— Къде отиваш?

Тя се обърна и го погледна, величествена с красотата на голото си тяло в центъра на банята от бял мрамор.

— Няма да казвам на децата си, че баща им ми е направил предложение във ваната. Как бих могла да им кажа такова нещо?

Той се разсмя и я загледа развеселен.

— Няма проблем.

Изскочи от ваната, грабна я в ръцете си и съвсем мокра я сложи върху покривката от бяла кожа, коленичи в краката й и вдигна към нея очи, изпълнени с обожание.

— Ще се омъжиш ли за мен, моя любов?

Тя се усмихна, дяволита, щастлива и в същото време ужасена от това, което прави. Но знаеше, че вече няма избор. Не само защото беше спала с него, защото точно това искаше тя — другия път… хубав живот… брак и бебета с него… само с него тя имаше смелост да постъпи така. Това означаваше да изостави всичко, но не я интересуваше вече.

— Да.

Шепотът й едва се чу и той притисна устни до нейните, преди да е променила решението си. Когато спряха, за да си поемат дъх, и двамата се разсмяха от удоволствие и вълнение.

— Наистина ли, Фей? — Трябваше да е сигурен… трябваше… преди да се побърка съвсем и да сложи света в краката й.

— Да. Наистина… да… да… да… да!

— Обичам те. О, боже, обичам те!

Той я притисна до себе си и тя се разсмя в прегръдките му. Тя беше по-щастлива от всеки друг път. Внезапно той я погледна, ухили й се, русата му коса стърчеше на всички страни, а очите му бяха като съвършени сапфири, докато се усмихваше.

— Кажи ми, ще трябва ли да обясняваш на децата си с какво си била облечена, когато съм ти правил предложение? Ако е така, имаш голям проблем, мисис Тейър.

— О, скъпи, не помислих за това…

Разсмя се, когато я прегърна, и само миг по-късно той отново се намести до нея в леглото. Минаха часове, преди пак да стигнат до банята, и трябваше да я пълнят наново с топла вода. Вече беше четири часът и Фей знаеше, че въобще няма да може да спи, преди да отиде на работа.

Вместо това поседяха около час във ваната, говориха си за плановете си, за живота, за тайната си и кога ще обявят, че ще се женят. Кискаха се, когато се замисляха колко шокирани ще бъдат всички — не от сватбата, а от това, че тя зарязва цялата си кариера.

Когато го казваше, тя усети някакъв трепет, но това беше повече от вълнение, отколкото от паника.

Сега разбра, че дълбоко в себе си тя тайно е мислила много за този живот. Винаги е знаела какво иска Уорд от нея и колко много иска да й даде. Не съжаляваше за нищо и подозираше, че никога няма да го направи.

Какво толкова изоставяше? Кариера, която й харесваше, но вече беше стигнала върха. Беше печелила един Оскар — значително признание — и беше направила дузина интересни филми. Дойде времето да се оттегли. Имаше да живее друг живот. Него тя искаше повече от филмите.

Изтегна се във ваната, усмихната на бъдещия си съпруг. Усещаше нещо непознато досега. Доверие, спокойствие, сигурност, че е избрала правилния път.

— Сигурна ли си, че няма да съжаляваш? — Изглеждаше леко притеснен, но преди всичко щастлив.

Искаше този следобед да започне да търси къща с нея, но тя го подсети, че трябва да работи поне още около месец.

— Нито за миг няма да съжалявам. — Тя беше абсолютно уверена в това.

— Кога мислиш, че ще свършиш този филм?

— Бих казала — около първи декември, ако Сейнт Джордж преди това не обърка много зле нещата.

— Тогава ще се оженим на петнадесети декември. Къде ще прекараме медения си месец? Мексико? Хаваите? Европа? Къде ти се ходи? — Той сияеше срещу нея, а сърцето й се топеше от любовта, която изпитваше към него.

— Как успях да извадя такъв късмет и да те открия? — Тя никога не се беше чувствала така щастлива, като сега. С него.

— Аз съм късметлията.

Целунаха се и неохотно напуснаха ваната. Няколко минути по-късно тя слезе долу и направи кафе за двамата. Поднесе го, като си напомни да подреди спалнята и да остави празните чаши в дневната, когато тръгнат.

Той я закара на работа с дюзенбърга и през цялото време им се искаше да викат от възторг. Следващите два месеца нямаше да са лесни за тях двамата, но щяха да имат много неща да свършат… да очакват… и да планират за общото си бъдеще.