Даниел Стийл
Семеен албум (11)

Глава 10

Уорд се отказа от мебелираната стая в Западен Холивуд и веднага се върна в грозната къща, която така ненавиждаше. Но този път не забеляза колко е потискаща. Изглеждаше му чудесно, когато внасяше вещите си в стаята.

Прекараха три прекрасни седмици, преди децата да тръгнат на училище и Фей да започне новия си филм. Уорд настоя тя да използва колата, а той да ходи на работа с автобус. Това й спестяваше часове и тя му беше благодарна.

Сега се отнасяше с нея много по-мило отпреди. Вече нямаше огърлици от смарагди и рубинени брошки. Сега я изненадваше с вечери, приготвени със собствените му ръце, с малки подаръци, когато получаваше заплата — книга, радио, топъл пуловер, който да носи на работа. Оставяше й мили бележници, когато тя беше толкова уморена, че й се плачеше. Или пък й приготвяше ваната и слагаше ароматно масло, което сам беше купил.

Месец след месец той доказваше голямата си любов към нея и тя му отвръщаше със същото. От пепелта на стария им живот се роди една по-здрава връзка и спомените за тежките месеци започнаха да избледняват. Все още не си позволяваха да се връщат към старите дни. И за двамата беше болезнено.

В много отношения новият живот се харесваше на Фей. Като режисьор на първия си филм се справи добре и през 1954 й дадоха още три филма, в които участваха все големи звезди. Всички те имаха голям касов успех. Тя започваше отново да си създава име в Холивуд, но вече не като едно хубаво лице или актриса, а като режисьор с бистър ум, голям талант и възхитително въздействие върху звездите, с които работеше.

Можеше да изтръгне сърцераздирателно изпълнение дори и от скала, както казваше Ейб Абрамсън, а и Дор Шери се съгласяваше с това. И двамата се гордееха с нея. Когато Фей получи първото си предложение за 1955, тя поиска нещо, за което мечтаеше отдавна. Беше подготвяла Уорд за това от самото му завръщане и той вече го беше приел. Когато обясни условията си на своя агент, той щеше да падне от стола.

— И ти искаш да кажа това на Дор!

Гледаше я шокиран. Та той съвсем нищо не знаеше за киното. И доколкото Ейб можеше да прецени, Фей вече се побъркваше. Смяташе, че не е с ума си, когато го прибра обратно. Тогава за пръв път не беше съгласен с нея, но нищо не й каза. Тогава не. Но сега не си премълча:

— Ти си полудяла! Никога няма да купят такова предложение. Той не е направил нищо досега. На трийсет и осем е, Фей, а не знае за продуцентството повече, отколкото моето куче.

— Това, което казваш, е отвратително и аз не давам пет пари какво мислиш. Научил е някои неща за финансирането през последните две години, има остър ум и влиятелни приятели.

Но по-важното беше, че Уорд успя да порасне най-после и Фей се гордееше истински с него.

— Фей, аз просто не мога да продам твоето предложение. — Ейб беше сигурен в това.

— Тогава няма да продадеш и мен, Ейб. Това са условията ми. — Беше непоклатима като скала и на Ейб му се искаше да се пресегне през бюрото и да я удуши.

— Правиш голяма грешка. Ще пропилееш всичко. Ако се провалиш сега, никой няма да ти обърне повече внимание. Знаеш колко трудно е в началото да се намери ангажимент за жена режисьор. А всички само чакат да се изложиш. Никой друг няма да ти даде шанса, който ти даде Дор, втори път не…

Аргументите му се свършиха, а тя само повдигна ръката си, където нямаше друг пръстен, освен обикновената златна халка, която не беше сваляла от сватбата си. Всички останали бижута, получени от Уорд, отдавна бяха продадени. Вече дори не й липсваха, бяха част от друг живот и друго време.

— Знам всичко това, Ейб. А ти знаеш какво искам аз. — Тя се изправи и го погледна. — Ако се опиташ, можеш да го направиш. Зависи само от теб. Но това са условията ми.

Страшно му се искаше да замери с нещо вратата, през която тя излезе. Но остана абсолютно вцепенен, когато МГМ приеха условията й.

— Те са по-луди и от теб, Фей!

— Съгласиха ли се? — Шокирана, тя стискаше телефонната слушалка.

— Вие двамата започвате следващия месец. Всъщност той започва. А когато се уредят нещата покрай филма, започваш и ти. Продуцент и режисьор. Ще имате собствени офиси в МГМ. — Той все още не можеше да преодолее изненадата си. Седна зад бюрото си, поклащайки глава. — Късмет!… И чуй ме. По-добре се вдигайте и двамата и пристигайте бързо тук да подписвате договорите си, преди да им е дошъл умът в главите и да променят решението си.

— Ще дойдем следобед.

— Дяволски си права — изръмжа той.

Когато пристигнаха, Фей отново усети колко се гордее с Уорд. Ужасно беше да се мислят такива неща, но тежките дни се бяха отразили добре на Уорд. Сега от него се излъчваше спокойна зрялост и интелигентност. Ейб започваше да се замисля дали той все пак няма да успее да се справи, а и Фей щеше да му помага, доколкото можеше.

Всичко приключи с ръкостискане и целувка по бузата на Фей. Пожела им успех и когато си тръгнаха, отново поклати глава. Човек никога не знае… беше възможно…

Филмът имаше огромен касов успех и оттук започна истинската им кариера. Продуцираха и режисираха по два-три филма на година. През 1956 най-после имаха възможност да напуснат къщата, която Уорд ненавиждаше. Въпреки че вече нямаха време да забелязват такива неща. Наеха друга къща за две години. А през 1957 отново се завърнаха в Бевърли Хилс, пет години след като напуснаха това място.

Не живееха сред грандиозния разкош от предишния живот. Имаха приятна, добре поддържана къща с градина, скромен басейн и пет спални, което им даваше възможност да си имат офис и вкъщи. Децата бяха омагьосани от къщата. Ейб Абрамсън се радваше за тях. Но не толкова, колкото самите Фей и Уорд Тейър. Бяха успели да се завърнат. Имаха чувството, че отново се връщат от войната. Държаха много на работата си, която им осигуряваше хубав живот, и се наслаждаваха на всеки миг.