Даниел Стийл
Семеен албум (35)

Глава 34

Всеки се върна към своя собствен живот.

Вал — към нейните филми на ужасите и бъркотията от наркотици и нови мъже в леглото.

Ванеса отново се захвана с училището си в Ню Йорк.

Грег имаше проблеми с оценките си, но обеща, че ще се постарае да ги оправи.

Ан, изглежда, не създаваше притеснения на никого.

Тя прекарваше повечето си свободно време в дома на приятелката си, но вече всички свикнаха с това. По цял ден почти не я виждаха. Тя навърши шестнайсет години и едва успя да намери време, за да отпразнува рождения ден със семейството си. Гейл и баща й я заведоха в Бистро на следващия ден, за да го отбележат, и Фей не намери нищо лошо в това. Бяха ужасно мили с Ан и тя й напомни, че е хубаво да подарява от време на време по нещо на Гейл, за да й покаже, че оценява всичко.

През февруари Лайънъл покани Уорд и Фей на обяд. Това беше нещо необичайно и тя се надяваше то да означава, че има хубави новини в живота му. Може би някой вълнуващ филм или някаква промяна в работата, може би дори щеше да им каже, че се връща в училище.

Оказаха се съвсем неподготвени за това, което им съобщи.

Изглежда, се колебаеше, сякаш се страхуваше, че ще им причини болка. Изведнъж Уорд се почувства неудобно. Може би щеше да им каже, че е влюбен в някой мъж, а той не искаше да слуша такива неща. Но Лайънъл им каза новината направо, без да се бави. Нямаше никакъв лесен начин да се изрекат тези думи.

— Получих повиквателна.

И двамата се втренчиха в него. Войната във Виетнам беше в разгара си и не напускаше умовете.

Уорд изглеждаше ужасен. Колкото и да обичаше страната си, той не би искал да жертва никой от синовете си във война, която вонеше, заради някакво си място, за което не му пукаше.

Фей направо зяпна, когато чу първите думи на Уорд.

— Кажи им, че си хомосексуалист.

За първи път той не използваше някоя от обидните думи.

Лайънъл се засмя и поклати глава.

— Не мога, татко.

— Не бъди срамежлив, за бога! Това може да спаси живота ти. — Точно затова каза на Грег да оправи оценките си. Само това му трябваше, да го изритат от училище и да го изпратят във Виетнам. Но Лайънъл си имаше идеално извинение. Той въобще не беше се притеснявал за него. — Бъди разумен, момче! Или това, или върви в Канада.

— Не искам да бягам, татко. Просто няма да е правилно.

— Защо не, за бога! — удари той по масата, но никой не им обърна внимание. В столовата имаше толкова движение и шум, че никой не обръщаше внимание на никого, независимо как е облечен или какво казва. Човек можеше да влезе гол и да крещи до изнемога и всички щяха да си мислят, че репетира ролята си. Но сега Уорд говореше съвсем сериозно. — Трябва да се измъкнеш, Лай. Не искам да заминаваш.

— И аз, скъпи — каза Фей, просълзена от думите на мъжете.

— Знам, мамо. — Той докосна нежно ръката й. — Аз също не се радвам особено, но нямам избор. Говорих вчера с тях и мисля, че знаят какъв съм, знаят също, че се занимавам с филми. Така че искат да направя някакъв филм.

Уорд и Фей изглеждаха облекчени.

— Знаеш ли къде?

Той си пое дъх.

— Вероятно във Виетнам първата година и може би в Европа още една година.

— О, боже…

Уорд пребледня, а Фей се разплака.

Следващите две седмици бяха ужасно потискащи. Лайънъл трябваше да организира заминаването си, да напусне квартирата и работата си. Премести се при Фей и Уорд за няколко дни, преди да тръгне за военния лагер. И двамата бяха благодарни за малкото време, което можеха да прекарат с него, затова всеки ден се връщаха от работа по-рано. Но последната вечер беше наистина тежка. Всички плакаха и му пожелаха късмет.

На следващия ден в шест сутринта го изпратиха и той замина с едно такси. Фей се отпусна в ръцете на Уорд и се разхълца. Страхуваше се, че никога повече няма да го види. Уорд я държеше в прегръдките си с просълзени очи. Моментът беше мъчителен за всички.

Ан и Бил излязоха на разходка и тя му каза това, което родителите й се страхуваха да изрекат. Може би отиваше във Виетнам, за да го убият, защото така и не успя да преживее смъртта на Джон. Тази мисъл не й даваше покой.

— Сигурен съм, че не си права, скъпа! Той просто прави това, което смята, че е негов дълг. И аз съм ходил на война. Не всички биват убити. А той все пак ще снима филм, така че ще е в по-голяма безопасност.

Не беше точно така. Знаеше, че тези момчета доста често са ранявани, докато прелитат ниско с хеликоптерите, за да заснемат най-добри кадри. Молеше се само брат й да е разумен и преценката й за психологическото му състояние да се окаже грешна. Но и родителите му тайно се страхуваха точно от това.

Само Вал беше сигурна, че всичко с него ще е наред. Тя така беше погълната от собствения си живот, че й беше трудно да мисли за нещо друго. Тъкмо сега беше попаднала на роля от филм за чудовища, който щеше да се снима край Рим. Всичко се дублираше, защото продукцията беше международна, но тя така или иначе нямаше никакви реплики. В него участваха много стари звезди, провалили се преди време и останали за дълго без работа.

— Не е ли страхотно!…

Обади се на Ванеса, за да й каже, че ще мине през Ню Йорк. Само за една нощ, но все пак щеше да е весело. Ванеса я покани да се срещне с нейния приятел.

Валери изхвърча от самолета, облечена в червена кожена пола, лилави чорапогащи, лилава кожа около врата и боти от чортова кожа. Изглеждаше като неонова реклама. Пуловерът й беше отрязан до кръста, а косата й все така се развяваше като грива около нея. Ванеса погледна Джейсън, с неговите дрехи в горско зелено и тъмносиво и изведнъж се замисли как ли ще му се отрази това. Покашля се леко.

— Господи, тя истинска ли е? — прошепна той на Ван. Но красотата й не можеше да се отрече, колкото и странни да бяха дрехите й.

Ванеса му се ухили.

— Земите на пластмасата в най-добрия си вид.

Вал се хвърли в ръцете на Ванеса. Разцелува Джейсън, малко прекалено любвеобилно за първа среща. Парфюмът й беше тежък, а когато я целуна, Ванеса усети мирис на марихуана в косите й.

Вечерта отидоха в Грийнуич Вилидж, слушаха малко джаз, а после се прибраха и разговаряха в апартамента на Джейсън до четири сутринта. Той наливаше текила, а Валери измъкна кутия с цигари марихуана.

— Моля, обслужвайте се. — Тя запали една с вид на експерт, Джейсън я последва, но Ванеса се колебаеше. Беше опитвала веднъж, но не й хареса особено. — Хайде, сестричке, не бъди глупава.

Ванеса я послуша и им прави компания, но настояваше, че няма никакъв ефект. Най-накрая се заровиха в жълтите страници, за да търсят денонощно заведение за пици, но взеха решение да изпразнят хладилника на Луиз и Ван и не преставаха да приказват и да се кискат.

Джейсън се зазяпа във Вал. Не можеше да преодолее огромната разлика между двете. Не престана да й се чуди и на следващия ден, когато я изпращаха на самолета. Този път тя беше в яркозелен кожен костюм, който родителите й никога не бяха виждали. Голяма част от гардероба й беше зает от другите момичета и никоя от тях нямаше нищо против. Вече никоя не знаеше кое точно на кого принадлежи, а тя така или иначе заминаваше само за няколко седмици, стига да не си намери друга работа когато отиде там.

— Чао, чао, деца! Пазете се. — После намигна на Ван.

— Бива го.

— Благодаря.

Двете момичета се разцелуваха, а Джейсън й махаше за довиждане, докато се качи на самолета. През двата дни сякаш ураган премина покрай тях.

— Как е възможно да сте толкова различни! — Въобще не успяваше да го разбере и Ван се разсмя на шокирания му вид.

— Не знам. Но въпреки че сме семейство, всички съвсем не сме еднакви.

— Очевидно.

— Искаш ли да ме замениш за Вал?

Все се страхуваше от това. Валери беше толкова по-забележителна и страхотна с цигарите марихуана, разпуснатия си морал и буйната червена коса. Имаше чувството, че тя би спала с Джейсън, стига Ванеса да изчезнеше някъде. Но тя познаваше сестра си прекалено добре и внимаваше. Беше й отнела достатъчно много приятели през годините, за да й се довери, макар че не й се сърдеше. Вал просто си беше такава, тези неща не означаваха нищо за нея.

— Още не. — Джейсън изглеждаше изключително облекчен, че е попаднал на по-скромната близначка.

Но спокойствието му беше прекратено след няколко месеца от предложението на Ванеса. Връзката им продължаваше безпроблемно. Всъщност тя се премести в неговия апартамент, а Луиз си намери нова съквартирантка. Разбраха се, че ако се обадят родителите й, ще я прикриват. Ще им кажат да изчакат, после ще я извикат, за да може тя да изтича до горе и да разговаря с тях. Но те се обаждаха рядко. Ако дойдеха в града, Ванеса щеше да се върне за няколко дни в апартамента, но досега не бяха идвали.

Бяха прекалено заети с новия си филм. Лайънъл все още беше във Виетнам, но като по чудо досега всичко вървеше добре. Валери не беше се върнала от Рим. Там си намери друга малка роля, този път в каубойски филм, което беше съвсем ново за нея. Когато се обади на Фей, и каза, че се е снимала няколко пъти за списания, но пропусна да спомене, че е била без дрехи.

Сега бяха разпилени по всички краища на света и единствено Ан остана в Лос Анжелис. Уорд искаше да наеме за две седмици къща на Лейк Таху и се интересуваше дали Ван може да дойде. Лайънъл щеше да е в отпуск, лятната работа на Грег щеше да е приключила, Вал беше казала, че ще се върне от Рим дотогава, а Ан се съгласи да дойде, ако може да вземе Гейл със себе си. Искаше се само съгласието на Ванеса, а тя предложи на Джейсън да я придружи. И естествено дори мисълта за това го ужаси.

— Хайде, дотогава ще си приключил дипломната си работа, а и Лейк Таху е нещо реално. Освен това искам да се срещнеш със семейството ми.

Точно това го плашеше. Той си представяше, че са съвсем същите като Вал и че врагът ще го погълне. Идваше от малко градче и нямаше изградена защита срещу тях.

— Вече познаваш Вал, така че няма всички да са ти непознати.

— О, боже!

През следващите седмици направи всичко възможно, за да я разубеди, но тя отказа да го слуша. За лятото си беше намерила работа в една книжарница и всеки ден, щом се върнеше вкъщи, тя му повтаряше едно и също.

— Няма ли за какво друго да си говорим? Убиха Робърт Кенеди. Политиката на тази страна смърди, брат ти е във Виетнам. Точно сега ли трябва да говорим за празници?

— Да. — Знаеше, че е изплашен, но нямаше представа от какво. Бяха съвсем безвредна група, поне според нея.

— Ще си говорим само за това, докато се съгласиш.

— По дяволите! — Крещеше й, защото наистина я обичаше много. — Добре де! Ще дойда!

— Исусе, какво толкова има!

Обади се на родителите си и ги шокира. Ванеса беше първата, която молеше да доведе някого със себе си, освен Ан с малката й приятелка.

— Кой е той, скъпа? — Фей се опита да прозвучи съвсем небрежно, докато седеше, леко смръщила вежди на бюрото си в МГМ. Изведнъж се уплаши, че той не е достатъчно добър или не мисли достатъчно за Ванеса. Как можеше тя да знае дали момчето е свястно? Все още беше толкова наивна.

Миналата седмица Фей се натъкна на Вал, която беше с някакъв тип с вид на гримьор. Той беше толкова пиян, че на нея почти й се налагаше да го носи. Налагаше се да поговори с това момиче. Откакто ходи в Рим, съвсем полудя. До Фей започнаха да стигат различни слухове, които съвсем не й се нравеха, особено за хората, с които се движеше. Но си знаеше, че е почти невъзможно Вал да бъде контролирана. Затова се замисли отново за Ванеса и мистериозния й приятел, като беше съвсем наясно, че вкусът й е много по-умерен от този на Вал. Нямаше представа какво би казал Уорд, въпреки че мястото, което наемаха, беше достатъчно просторно. Имаше дванайсет спални и беше точно до езерото. Идеята наистина беше много добра и щеше да е чудесно всички да са заедно отново.

— И кое е това момче? С теб ли учи в Кълъмбия? — Не й се искаше да досажда, но вероятно точно така звучеше на детето си.

— Вече не. Сега завършва темата си за философска степен.

— На колко години е? — Сега вече Фей се притесни наистина.

— На шестдесет и пет. — Не се сдържа и подразни майка си, но тя не се разсмя с нея. — Хайде, мамо, отпусни се! Само на двайсет и шест е. Защо?

— Не е ли малко старичък за теб? — Опитваше се гласът й да остане спокоен, но безуспешно.

— Не съм забелязала. Все още върви доста добре. Може да танцува, да кара велосипед…

— Престани да се правиш на интересна. Сериозно ли е? Защо искаш да го доведеш вкъщи? Каква е връзката ти с този мъж?

Въпросите идваха по-бързо, отколкото Ванеса можеше да им отговори. Радваше се, че Джейсън не е с нея в този момент.

— Не, не е сериозно. Той е просто добър приятел. — Живея с него, мамо… Това никак нямаше да й хареса. — Защо не задаваш такива въпроси на Вал, а мен да оставиш на спокойствие?

Защо все тя трябваше да бъде на топа на устата! Все така правеха. Оставяха момчетата да правят каквото си искат, не можеха да контролират Вал, а Ан въобще не разговаряше с тях. А най-вероятно те имаха много повече за криене от нея.

Грег тичаше след всичко, което носеше пола, от три години насам. Само Бог знаеше в какво се е забъркала Вал сега, а Ан изглеждаше толкова потайна… Но никой не тормозеше тях, а нея, защото винаги се е опитвала да се държи добре с тях. Не беше честно! Но когато майка й зададе следващия въпрос, нежността в гласа й я трогна.

— Влюбена ли си в него, скъпа?

Ванеса се поколеба.

— Не знам. Просто много го харесвам и смятам, че ще се разбира с останалите.

— Гадже ли ти е?

Ванеса се усмихна на думата, която майка й употреби. Отново бяха приятелки.

— Предполагам, че да.

— Добре, ще поговоря с баща ти за това и ще видя какво ще каже той.

Но, разбира се, след като зададе много по-малко въпроси от Фей, той каза да и я посъветва да се отпусне. Лесно му беше да го каже. Тя имаше да мисли за пет деца.

Те все си оставаха деца за нея.