Даниел Стийл
Семеен албум (41)

Глава 40

— Искаш да направя какво? — викна по телефона Вал на своя агент.

Тя си седеше вкъщи, оправяше си маникюра и се чудеше дали да вечеря навън или не. Както обикновено, в хладилника нямаше нищо, но три от момичетата бяха споменали, че ще купят пиле на връщане от работа, а и на нея не й се излизаше. Напоследък взе да й писва от мъжете, с които се виждаше. Само за лягане мислеха. И се повтаряше едно и също. Не беше девствена отпреди шест години и вече дори не помнеше всички мъже, с които беше спала.

— Искам да направиш пробни снимки за Фей Тейър — повтори агентът й.

Тя започна да се смее.

— Имаш ли представа на кого се обаждаш? — Очевидно грешеше. — Тук е Вал Тейър. — Искаше й се да добави „смотаняко“, но се въздържа.

По-късно през седмицата щеше да се явява на пробни снимки за друга роля в един филм за наркотици. Не беше кой знае каква роля, но с нея щеше да си плати наема и да запълни времето си. Все още не беше готова да признае поражението си. От четири години участваше във филми и знаеше, че наближава мигът за нейния голям удар. Но не и като прави пробни снимки за майка си. Това беше най-смешното нещо, което е чувала от месеци.

— Говоря сериозно, Вал. — Обадиха се от офиса на майка ти.

— Ти си полудял. — Тя остави шишенцето с лака за нокти. — Това е шега, така ли? Добре, тогава ха, ха, ха. Кажи сега защо се обаждаш?

— Казах ти защо се обаждам. — Той започваше да се отчайва. Не всеки ден му се обаждаха от офиса на Фей Тейър, така че и той беше поизнервен. Беше дребен агент от Сънсет стрийт и доставяше актьори и модели за второкласни филми, филми на ужасите, по-леко порно и поразголени представления. Фей беше побесняла, когато разбра, че Вал е сключила договор с него. — Това е сериозно, Вал. Иска те там утре в девет часа.

— За какво? — Тя усети, че започва да се изпотява. Защо са се обадили на агента й, а не на нея.

— Искат да те пробват, без да си се подготвяла.

Беше поискал да вземе копие от сценария, за да може Вал да го поразучи през нощта, но те отказаха твърдо, поне секретарката го направи. И каза, че не може да го свърже с мисис Тейър. Вал трябваше да се яви в девет часа на следващия ден и толкова. Интересуват ли се, или не? Беше приел, разбира се, но сега трябваше да убеди Вал.

— За каква роля става дума?

— Единственото, което знам, е, че е за новия й филм.

По-странно нещо не беше чувала, но най-накрая се съгласи да се мерне там на следващия ден. Не се сдържа и звънна вечерта вкъщи, но се оказа, че родителите й са излезли. Прислужницата сигурно имаше почивен ден, защото никой не вдигна слушалката.

Обаждането я натъжи, в къщата обикновено имаше толкова народ, а сега нямаше никого.

По същия начин се почувства и Фей, когато се прибраха у дома.

Единственото, за което Вал можеше да мисли тази вечер, беше тайнствената роля, за която щяха да я пробват на другия ден. Почти не спа през нощта, а на следващия ден стана в шест. Изми и изсуши косата си, гримира се и прегледа отново маникюра си. Реши да облече обикновена черна рокля, просто в случай че са сериозни. Беше малко прекалено официално за девет часа, деколтето й беше доста изрязано, но пък гърдите й изглеждаха закръглени и сочни, а краката й — много дълги. Точно в такова облекло би отишла на всяка проба и реши да не променя нищо заради Фей Тейър.

Докато пътуваше към студиото, се опитваше да се убеди, че това е проба като всяка друга. Ръцете й трепереха, когато отвори вратата.

Беше закъсняла половин час, за да прегледа отново грима си и да пооправи косата си. Секретарката я изгледа неодобрително, а Фей хвърли един поглед към часовника си, а след това към деколтето й. Но се усмихна на дъщеря си. И двете изглеждаха доста нервни. Уорд и още двама мъже седяха на другия край на стаята и тихо разговаряха, а наоколо им имаше разпилени записки и снимките на другите актриси, които пробваха. Те вдигнаха поглед, а баща й й намигна.

Но сега тя трябваше да се концентрира върху майка си. Майка й, жената, срещу която тя все негодуваше и която сега й даваше големия шанс.

— Здравей, Валери.

Гласът й беше спокоен, а маниерите й — доста по-професионални от тези, на които Валери беше свикнала. Сякаш се опитваше да й каже нещо без думи, да я окуражи, доколкото може.

Докато я наблюдаваше, Валери започна да се успокоява. Опита се да забрави трите проклети награди на Академията и да мисли само за сценария. Внезапно усети, че това означава много за нея. Досега не беше получавала възможност, но знаеше, че може да бъде добра актриса. Щеше да го направи, дори това да я убиеше. Фей Тейър я наблюдаваше, изучаваше всеки милиметър от нея, като й пожелаваше успех и се молеше за нея.

— Искаме да те пробваме за една роля, Вал — каза тя и й подаде сценария.

— Така ми каза и моят агент. Каква роля?

— Става дума за една млада жена, която… — Тя продължи с описанието на ролята и Вал се зачуди защо ли й се е обадила. Искаше й се да я попита, но реши да не казва нищо.

— Мога ли да го прегледам за няколко минути?

Очите й гледаха напрегнато. Винаги е ревнувала Фей — заради външността й, миналото й, успеха й и кариерата й на актриса, от която се е отказала на младини. А ето я тук, на проби за неин филм. Това беше най-странното развитие на собствената й кариера.

Майка й кимна и Валери забеляза, че е започнала да остарява.

Беше на петдесет и една, но последните няколко години си бяха казали своето.

Изведнъж разбра, че иска ролята повече от всичко на света. Искаше да покаже на тази жена, че може да играе. Знаеше си, че Фей не вярва в нея, и се замисли чия ли е била идеята дай дадат тази възможност. Сигурно на баща й.

— Иди за десет минути в другата стая и после ела тук.

Гласът й беше топъл, очите — загрижени. Ами ако не успее да се справи! Вал четеше ясно страховете на майка си. Тази страна от нея децата й никога не бяха виждали. Изключителният професионалист, режисьорът, който изстискваше душата, сърцето и тялото. Жената, която беше отдала целия си живот на своята работа.

И изведнъж Вал разбра всичко — коя е тя, какво прави и колко взискателна може да бъде. Но това не я изплаши. Знаеше, че задачата отговаря на възможностите й. Почти изпадна в транс, докато четеше репликите си, като се вживяваше в ролята, усещаше я като част от себе си.

Когато се върна в стаята, тя вече изглеждаше съвсем различно момиче. Уорд и другите мъже вдигнаха погледи към нея и наблюдаваха изпълнението й.

Тя не само играеше. Без да погледне записките нито веднъж, докато говореше, тя се развихри истински.

Уорд усети, че сърцето му се е свило заради нея. Знаеше колко много е работила и колко отчаяно желаеше ролята.

Когато Вал свърши, по лицето на Фей се стичаха сълзи на радост и гордост. Двете жени си размениха един дълъг поглед и внезапно Вал също се разплака. Те се прегърнаха, като се смееха и плачеха едновременно, а Уорд ги наблюдаваше.

Накрая, като се засмя през сълзи, Вал ги попита:

— Е? Ставам ли?

— По дяволите! Да! — отговори Фей бързо и след миг Вал я зашемети, надавайки прочутия си писък.