Мерилин Бакстър
Горещи тексаски нощи (18)

Осемнадесета глава

Натали пое дълбоко дъх и го погледна. Чувствата у нея се сменяха от гняв, шок и обида до недоверие. Накрая гневът надделя.

— Как смееш! — извика тя и се отдръпна, сякаш се страхуваше, че ако остане близо до него, може да го нападне, дори да му издере очите с нокти. Сърцето й биеше толкова силно, че го чувстваше по цялото си тяло.

— Натали…

— Не! — тя запуши уши и се обърна към децата, за да се увери, че все още играят и не са усетили какво става между двамата възрастни.

Когато отново се обърна към Стоун, погледите им се сблъскаха.

— Виж, знам какво си мислиш, но… — гласът му звучеше дрезгаво, сякаш гърлото му бе възпалено.

— Изобщо нямаш представа какво си мисля! — каза троснато Натали.

— Повярвай ми, знам — тонът му се бе сменил, сега беше убедителен и нежен като коприна.

Само че не даде резултат. Натали се засмя, макар в смеха й да нямаше веселост. Беше в опасна близост до сълзите, но по-скоро щеше да умре, отколкото да му покаже слабостта си.

— О, много добре — каза подигравателно тя. — Наистина добре. Мога да ти кажа колко това признание възстановява доверието ми в теб.

Стоун едва не се задуши от ругатнята, която се изтръгна от устата му.

— Знам, че заслужавам ритник в топките, задето не ти казах от самото начало кой съм, но имах причини. И ако само ми позволиш да ти обясня…

— Не искам да чуя нито дума повече от теб. Проклет да си! — Натали си пое с мъка дъх. — Всичко, свързано с нас, е било преструвка, още от онзи сблъсък в магазина, нали?

— Да, но…

— Не! Не смей да го лустросваш. Както и да е, сега е мой ред да си изясня нещата с теб. Знаеш ли какво? Мисля, че си подкупно ченге и си застрелял съпруга ми нарочно.

Стоун присви очи и лицето му придоби ледено изражение.

— Това са глупости! Бях жертва в онзи проклет кошмар. А смъртта на съпруга ти беше нещастен случай.

— Ами щом си невинен, защо е това двуличие? — процеди злобно тя, после се изсмя невесело. — Но аз знам отговора на това. Мислиш, че съпругът ми е бил замесен в нещо незаконно и аз също съм взимала участие — направи пауза, след това продължи с натежал от гняв глас: — Само най-долната отрепка би извъртяла такъв номер.

Чертите му станаха още по-ледени и за момент Натали се уплаши, че може да я удари. И все пак какво наистина знаеше за този мъж? Нищо, освен какви бяха устните му, когато я целуваха… О, господи, какво ставаше с нея?

Тя се извърна. Не беше в състояние да го гледа, макар и да забелязваше, че лицето му вече не изглежда студено, а по-скоро измъчено. Очевидно той се чувстваше толкова зле, колкото и тя. Това някак си я увери, че след като го е видяла как гушка Кланси след инцидента с мравките, никога няма да я нарани физически.

Но в емоционално отношение бе смазал сърцето й. И я беше направил на глупачка. Никога нямаше да му прости и за двете.

— Натали, моля те, чуй ме за минутка — той я умоляваше с дрезгав глас. — Мисля, че трябва с теб да работим заедно и да открием какво всъщност се е случило онзи ден в банката.

— Какво?

— Съвсем разумно е, само като го премислиш. Онзи ден промени живота и на двама ни и ние имаме право…

— Престани! Не искам да чуя нито дума повече!

— О, да, искаш! Искаш да чуеш истината, нали?

— Да! Но ти не би познал истината дори и да ти удари шамар! — гласът й стана пронизителен. — Освен това откъде да знам, че този, който ми се обади да ме заплашва, не си ти?

И преди да усети намеренията му, той протегна ръка и я сграбчи:

— Някой те е заплашил? Какво, по дяволите, е това?

Мускулите на ръката й се втвърдиха от допира с неговата. Тя си пое дълбоко дъх и го задържа. Двамата втренчиха един в друг сърдити погледи.

Напрежението нарастваше.

— Пусни ме.

Очите й го пронизаха презрително, а челото му се покри с пот и устните му добиха пепеляв цвят. Чуваше се хриптящото му неравно дишане. Изражението на лицето му я плашеше.

Пусна я така внезапно, както я и беше сграбчил.

— Господи! Наистина ли си мислиш, че бих могъл да ти сторя нещо лошо?

Натали потърка ръката си.

— Не зная какво би могъл да направиш. Не забравяй, че не те познавам.

— Ами ако за момент спреш и помислиш разумно, каква причина бих могъл да имам да те заплашвам? Никаква. По дяволите, и ти го знаеш.

— Ти излъга. Ти ме използва.

— Само защото отчаяно искам да се реабилитирам.

Думите не можеха да проникнат през бронята на този мъж.

Господи, нима нямаше съвест?

— И имам намерение да направя точно това — продължи той. — Със или без твоята помощ. И ако ти и съпругът ти сте невинни, ще направя същото и за вас.

Натали усети тръпки надолу по гърба си.

— Взимам дъщеря си и си отиваме.

— Натали, моля те…

Леденото й изражение го спря. Тя го погледна с лишени от всякаква милост очи.

— Повече не искам да имам нищо общо с теб. Разбра ли ме? Ако питат мен, можеш и да гниещ в ада!

 

 

Стоун престана да крачи из новата си квартира и да разтрива врата си. По дяволите, направо щеше да се пръсне и не можеше да направи нищо, за да спре това, защото беше провалил всичко.

О, можеше да позамаже истината с друг, по-мек израз, но даже и три дни след случилото се не можеше да намери по-подходящ.

Трябваше да използва финес или поне да се опита. И какво, по дяволите, беше направил вместо това? Беше й казал кой е директно и грубо, сякаш по този начин можеше да се освободи от угризенията си.

Да, беше си обещал, че заради Сали лъжите и предателствата ще изчезнат от живота му. И все пак презрението в очите на Натали бе почти осезаемо и дори сега усещаше вкуса му.

— Мамка му! — изруга той и продължи да крачи.

„Няма защо да се изненадвам от реакцията й“ — каза си той, но продължаваше да го смъди, особено след като не беше сигурен, че и тя самата е чиста като лилия. Вероятно имаше какво да крие, иначе нямаше да се ядоса толкова.

Това, което го ядосваше най-много, бе неочакваната му слабост. Не беше в плановете тя да влиза под кожата му по такъв начин. От развода насам в живота му бе имало безброй жени; те идваха и си отиваха като въртяща се врата. Никоя от тях не означаваше нищо за него, но всъщност никоя от тях не бе имала класата на Натали.

Това не означаваше, че тя няма свои тайни. Стоун дяволски добре знаеше, че тя си има собствени планове. Това му напомни за заплахата по телефона, за която беше споменала. Не го изненадваше фактът, че се е случило такова нещо. След шума, който беше вдигнала, всички — включително семейството й, „Тексас Аеро“ и Рътджърс — имаха голям интерес да я накарат да млъкне.

Мисълта някой наистина да й стори нещо лошо усили едва сдържаната му ярост. Само да му дадяха пет минути с онова копеле, което я беше заплашило, щеше да му смачка топките и след това да ги откъсне.

Но тъй като не знаеше кой е, трябваше да се съсредоточи върху момента. „А сега накъде?“ — запита се Стоун. Единствената личност, която можеше да му помогне да се добере до истината, му бе казала по най-благоприличен начин да върви на майната си.

Неочаквано чу затръшване на автомобилна врата и отиде до прозореца. Видя дъщеря си да слиза от един буик. Почти беше забравил, че се обади и я помоли да дойде да спи при него. Беше толкова уморен от собствената си компания и мрачните мисли, че имаше нужда от малко почивка.

Какво по-добро лекарство от това да бъде с дъщеря си? Само дето не я беше очаквал толкова рано. Макар и да нямаше проблеми с времето, освен това, че в момента представляваше духовна развалина, неочаквано изскочи друг проблем — жена му слезе от колата и придружи Сали до вратата.

— Прекрасно! — промърмори той и направи опит да се стегне.

Секунди по-късно отвори входната врата и излезе навън на късното следобедно слънце.

— Здрасти, тате! — извика Сали и се хвърли в обятията му. Той я прегърна и погледна над рамото й към бившата си жена.

Кони Макол Нюком отвърна на погледа му с лека подигравателна усмивка на твърде начервените си устни, които подчертаваха факта, че косата й има нужда от още едно изрусяване. Черните корени близо до кожата на главата й изглеждаха като мръсотия. В прибавка беше наддала повече, отколкото можеше да носи тялото й. Стоун си спомни за идеално сложеното тяло на Натали и изруга тихо.

— Здравей, Стоун! — каза тя.

— Кони.

— Мама иска да поговори с теб — намеси се Сали, докато очите й пробягваха от единия към другия. — Насаме.

Стоун се отдръпна назад и погледна в обърнатото нагоре лице на дъщеря си.

— Добре. Защо не влезеш вътре? Ще дойда след малко.

Тя отново се обърна към Кони:

— Мамо, няма да го задържаш много, нали?

Кони всъщност се усмихна, макар на Стоун да му се стори в един момент, че това може да натроши лицето й.

— Няма.

Щом Сали влезе, Стоун отново се обърна към бившата си жена, но не каза нищо. Това си беше нейно представление.

— Предполагам, че трябва да говоря по същество.

— И аз мисля така — каза провлечено той.

— Виж, просто искам да знам какви са намеренията ти.

Той повдигна едната си вежда.

— Моите намерения ли?

— Не ми се прави на мотика — Кони сви устни. — Искам да знам дали няма скоро пак да си вдигнеш задника оттук и да оставиш Сали да плющи на вятъра.

Стоун се сдържаше с последни сили.

— Дори и хората в ада имат нужда от студена вода.

Лицето на Кони първо почервеня, после побледня.

— Копеле такова! Дължиш ми обяснение.

— Виж, не ти дължа нищичко, нито дори едно скапано обяснение. Но заради Сали ще бъда учтив и ще ти отговоря на въпросите. Няма да си отивам. Ще остана тук, така че е по-добре да свикнеш, че отсега нататък ще бъда част от живота й. Мислех си, че си го разбрала от самото начало.

— Предполагам, че Сали не е единствената причина, поради която си дойде тук, така че остави тия глупости за бащинството и ми кажи истината.

— Пак ти казвам, че не ти дължа нито истината, нито каквото и да било. Но си права. Дойдох, за да изчистя името си от обвиненията, които, ми струваха значката.

Кони се отдръпна назад, сякаш я бе зашлевил.

— Искаш да кажеш, че пак ще изкараш всичката тая мръсотия наяве?

— Тази „мръсотия“, както я нарече, ми отне една година от живота.

— А Сали?

— Отчасти заради това го правя.

— Аха, точно така — процеди тя. — Тъй че приятелите й отново да почнат да я дразнят, че баща й е подкупно ченге?

Поредната гадост от купчината боклук — и той си беше позволил да влезе направо в нея.

— Знаеш ли, ще съжаляваш — прибави тя, преди Стоун да успее да отговори.

— Това заплаха ли е?

Кони се изсмя горчиво.

— Едва ли. Това е истината, само че ти си твърде сляп, за да я видиш. Но всъщност това винаги ти е било проблем. Или е по твоему, или няма да стане.

Очите на Стоун зашариха по нея, докато получи реакцията, която очакваше. Тя се изчерви и загриза долната си устна, сякаш осъзнаваше, че е отишла твърде далеч.

— Каза, каквото имаше да казваш, а сега е мой ред. Махни се от живота ми и не се появявай повече. Не си желана.

След тези думи Стоун се обърна и влезе в жилището си. Сали го погледна от средата на дневната. В кафявите й очи имаше тревога.

— Тате, за какво се карахте с мама?

— За теб.

— И аз така си помислих.

Стоун се приближи до нея, щипна я по брадичката и се усмихна широко.

— Всичко е наред. Спечелих.

Тя го ръгна в ребрата и се ухили в тон с неговото настроение.

— Ти си лош — после лицето й стана сериозно. — Но не спечели с Натали оня ден, нали? — Сали помълча. — Искам да кажа, че тогава също се карахте, нали?

— Мисля, че може и така да се каже — отвърна той, като отказваше да я лъже.

— Така си и помислих. Не можах да ви чуя какво казвате, но тя изглеждаше, както някога мама, когато ти правеше нещо, което наистина я ядосваше, и беше готова направо да те сдъвче.

Гласът на Сали звучеше едновременно несигурно и унило. Стомахът на Стоун се сви на топка и той едва не изруга.

— Няма да те лъжа, миличка. Навлязох в трънака и бодлите още са в мен.

Сали го погледна странно, сякаш не знаеше дали да се смее, или да заплаче.

— Ей, всичко е наред. Накрая ще ги извадя.

— О, татко! — ъгълчетата на устните й увиснаха надолу. — Сериозно ти говоря. Натали и Кланси ми харесват и си мислех, че и на теб също.

Стоун уви ръце около раменете й.

— И на мен ми харесват, но има нещо, по което не сме съгласни с нея. Но както и да е, не тревожи хубавата си главица с това.

Сали застана на пръсти и го целуна по бодливата буза. Той я притисна до себе си за момент.

— Всичко ще се оправи, миличка.

Жалко само, че не си вярваше.