Нелсън Демил
Школа за магии (10)

10.

Полковникът показа среден пръст под носа на Холис, обърна се и влезе.

Двамата с Лиза го последваха през тъмната плесенясала стая, в която имаше столове, и Холис се сети, че градските морги тук често се използват и като погребални зали. Влязоха в студено помещение, облицовано с бели порцеланови плочки и пропито с мирис на химикали. Руснакът дръпна висяща на стената връвчица и вътре светна флуоресцентна лампа, която освети бяла емайлирана хладилна камера — от тия, които в Америка се използваха през 50-те години. Полковникът отвори капака без всякакви предисловия и пред тях се показа голо мъжко тяло.

Ръцете и краката на трупа бяха накриво, а главата му бе увиснала на една страна. Клепачите на Грегъри Фишър не бяха затворени и в изцъклените му очи имаше замръзнали сълзи. През изкривените му посинели устни се подаваха счупени зъби.

Холис забеляза, че по гърдите и лицето на Фишър имаше много рани и кръвта не бе изчистена както трябва. Местата, където имаше рани и ожулвания по тялото на младежа, бяха тъмновиолетови и изпъкваха на фона на светлата му кожа. Холис огледа лицето на младежа и по чертите му установи, че е бил доста симпатичен и на не повече от двайсет и една-две години. Почувства съжаление за Грегъри Фишър, чийто глас му бе станал доста близък от прослушванията на записа. Запита се дали са го измъчвали, за да узнаят нещо повече за Додсън.

Полковникът подаде на Холис един паспорт, той погледна цветната снимка и видя загоряло, усмихнато лице, после подаде паспорта на Лиза. Тя погледна снимката, после трупа и кимна. Прибра документа в чантата си.

Полковникът затвори капака на камерата с трясък и даде знак да го последват в малка стаичка, където имаше всичко на всичко едно очукано бюро от бреза и три различни стола. Посочи им столовете, а сам седна зад бюрото, после светна една настолна лампа. Започна на английски:

— Вие, естествено, сте полковник Холис, а това трябва да е Лиза Роудс.

— Точно така — отговори Холис. — А вие сте полковник от КГБ. Не чух името ви.

— Буров. — И добави: — Трябва да сте наясно, че тъй като става въпрос за смъртта на чужденец, според съветските закони с уреждането на документите и всичко останало трябва да се заеме КГБ. Моето присъствие тук не бива да се свързва с нищо повече.

— Щом така казвате.

Буров се наведе напред и погледна изпитателно Холис.

— Да, така казвам. А аз трябва ли да свързвам с нещо вашето присъствие тук, полковник Холис?

— Не, ни най-малко. — Но Холис знаеше, че и двамата не бяха тук случайно, защото, след като в съветското външно министерство са разбрали, че именно той, а не някой офицер от Консулския отдел е поискал издаването на пропуск, те са осведомили КГБ, а от КГБ са наредили на външното министерство да издаде този пропуск, защото са искали да разберат какво цели полковник Холис. Обикновената процедура по транспортирането на трупа се бе превърнала във вид операция на контраразузнаването. Холис се запита какво ли би предизвикало КГБ да убие него и Лиза някъде по пътя. Може би отбиването им в Бородино, ако бяха научили за него.

— Очаквах ви няколко часа по-рано. Накарахте ме доста да чакам — каза Буров.

— Нямах представа, че ни чакате, полковник.

— О, моля, моля, много добре знаете… Както и да е, защо се забавихте?

Холис се вгледа по-отблизо в Буров на слабата светлина. Прецени, че е някъде на четиридесет и пет години. Беше висок, добре сложен мъж и имаше оня тип леко присвити момчешки устни, които са типични за северната част на страната — около Ленинград — и Финландия. Кожата му бе светла, очите — сини, а косата му — сламеноруса, което затвърди мнението на Холис, че Буров прилича по-скоро на скандинавец, отколкото на славянин. Може би в жилите му течеше финска кръв, или пък беше едно от многото свидетелства, оставени от германската армия. Съдейки по възрастта му, това бе твърде възможно. „Всъщност, помисли Холис, ако Мосфилм търси типичен нацист за своите безбройни филми за войната, Буров е напълно подходящ.“

— Полковник Холис, защо се забавихте?

— Вашето външно министерство забави пропуските ни. — Холис се наведе към Буров и добави доста заядливо: — Защо всичко в тази страна се върши за два пъти по-дълго време, отколкото в цивилизования свят?

Лицето на Буров почервеня.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— Говорите чудесно английски. Това означава точно това, което вие много добре разбрахте.

Лиза бе малко изненадана от острия език на Холис, но подозираше, че той се опитва да накара Буров да се почувства виновен за тяхното закъснение.

Буров се отпусна назад в стола и запали цигара „Тройка“. Дръпна няколко пъти и от топлината тънката хартия и недобре натъпканият тютюн се свиха. Буров автоматично изглади цигарата с пръсти. После каза с по-спокоен тон:

— Това не бе много дипломатично от ваша страна, полковник Холис. Мислех, че дипломатите по-скоро ще си глътнат езика, отколкото да кажат нещо толкова обидно за своята страна домакин.

Холис погледна часовника си нетърпеливо.

— Между дипломати може би е така, но вие знаете кой съм аз, а аз знам кой сте вие. И ако отново се опитате да ми покажете среден пръст, по-добре се пригответе да загубите играта. Ще трябва ли сега да подписваме нещо?

Буров се взираше в цигарата си и Холис си представи какви мисли преминават през главата му.

— Много неща ще трябва да подписвате — стъпка фаса Буров.

— И аз така мислех.

Буров отвори зелена папка и измъкна оттам документи.

— Мисля, че е трябвало да се погрижите за трупа малко по-добре — обади се Лиза.

Буров я погледна. Лицето му имаше вид на човек, който не е свикнал да обсъжда професионални въпроси с жени.

— Така ли? Защо верующие — той използва руската дума за вярващи в Господ — се притесняват за трупа на умрелия? Душата му вече е в рая. Прав ли съм?

— Защо смятате, че съм вярваща?

— Да бяхте ме попитали защо предположих, че знаете руски, госпожице Роудс. Трябва ли да допусна, че сте тук, за да напишете хубава статия за пресата, в която ще разкажете колко привлекателно е едно пътуване с кола из Съветския съюз? Или пък навярно ще опишете бързината и ефективността, с която се транспортира един труп обратно в Щатите след нещастен случай? — Буров за пръв път се усмихна, а по тялото на Лиза преминаха смразяващи тръпки. Тя си пое дълбоко дъх, стараейки се това да остане незабелязано, и каза решително:

— Настоявам тялото да бъде изчистено по-добре и да бъде покрито, както подобава.

— Подразни ли ви с нещо голото тяло на младежа?

— Подразни ме начинът, по който е захвърлен като умряло животно в камерата, полковник.

— Наистина ли? Мен не ме засяга състоянието на тленните останки на господин Фишър. Трябва да се обърнете за това към директора на погребалното бюро.

Буров прелисти документите с отвращение, сякаш за да покаже, че тази страна от тяхната работа е под достойнството му.

Лиза не обърна внимание на съвета на Буров и попита:

— Как предлагате да транспортираме тялото до летището?

— Директорът на моргата ще ви осигури алуминиев ковчег със сух лед — отговори троснато той. — Както във всички цивилизовани страни. Ще трябва да се подпишете, че ще заплатите. Както става това в Америка. — После добави: — Видях, че пристигнахте с жигули. Как смятате да вкарате вътре ковчега?

— Нямаме никакво намерение сами да транспортираме ковчега. Ще ни осигурите подходящо превозно средство и шофьор. Както се прави във всички нормални страни — отговори Лиза.

Буров отново се усмихна, сякаш искаше да покаже, че намира Лиза за доста забавна. Той огледа ватника на Лиза.

— И двамата сте се облекли така, сякаш възнамерявате да изпълнявате ролята на гробари или пък ще носите ковчега. Е, все нещо ще измислим. Може ли да проверя пропуските и документите ви за самоличност?

Холис и Лиза му ги подадоха. Буров се заинтересува от визовите печати в паспорта на Холис и съвсем открито си записа датите на пристигане и напускане на всяка една от десетината страни, посочени в паспортите.

Холис се опитваше да прецени Буров. Мъжът говореше необичайно добър английски и успяваше да изрази на чуждия език, както бързото си остроумие, така и да звучи обидно и саркастично. Руснаците, които имат работа с чужденци, особено от Запада, обикновено са учтиви или поне открити и глуповати, но в никакъв случай не така остри като Буров. Холис реши, че Буров си има доста работа с англоговорещи и навярно е завършил Института за САЩ и Канада в Москва — място, от което са излезли колкото учени и дипломати, толкова и хора на КГБ. Холис бе виждал по американската телевизия много от тези изтънчени руснаци, които обясняваха на чудесен английски позициите на своята страна по всякакви въпроси — от спазване на човешките права до това, защо са унищожили пътнически самолет, пълен с хора. Нямаше да е зле да получи информация за Буров, но се съмняваше дали Алеви или някой друг знае нещо по тоя въпрос. Така или иначе, едва ли истинското му име бе Буров, въпреки че униформата и чинът в КГБ бяха реалност.

— Ще свършите ли скоро с паспортите ни? — попита Холис.

Буров записа още няколко неща, после им ги върна, но задържа пътните пропуски. Той подаде някакъв лист на Холис.

— Автомобилът на загиналия е в окаяно състояние и ще бъде по-лесно, ако подпишете този документ, удостоверявайки, че се отказвате от всякакви претенции към него.

— Искам да видя колата — каза Холис.

— Защо?

— За да преценя дали няма някаква застрахователна стойност.

— Уверявам ви, че няма. Във всеки случай колата е откарана вече в Москва. Ако желаете, ще уведомя посолството за нейното местонахождение. Ще подпишете ли документа?

Холис погледна листа, изписан на руски и на английски. Имаше много цифри, които доказваха, че транспортирането й от Съветския съюз би струвало много повече, отколкото е сегашната й стойност. Но най-важното заключение бе, че изобщо няма начин понтиакът да бъде върнат в Щатите, за да бъде огледан от Съдебния отдел на ФБР. Холис върна документа, без да го подпише.

— Ще реша, след като видя колата.

Буров отново му върна листа.

— Тогава, моля ви, отбележете това тук, за да знаем как да процедираме.

Холис почувства, че вечерта ще бъде дълга. Ако не друго, руснаците бяха поне търпеливи и издръжливи. Той написа нещо на листа, но вместо да го върне обратно, каза:

— Искам копие и за мене.

— Разбира се — Буров му подаде неясно копие от индиго, като едновременно с това взе оригинала от ръцете на Холис.

Лиза остана с впечатлението, че двамата и друг път са решавали подобен проблем: дипломатическия протокол, връчването и получаването, спазването на приоритета, блъфирането и позирането. Няма значение дали става въпрос за прехвърлянето на тленни останки, или за ядрено разоръжаване. Мъжете обичат да обсъждат сделки.

— Точка втора — каза Буров — е списъкът на личните вещи, намерени в дрехите и автомобила. Всичко е в един контейнер и може да бъде изпратено на близките на починалия за сметка на вашето посолство, ако се разпоредите за това. — Той подаде списъка на Холис.

Холис се наведе към Лиза и двамата го зачетоха. Беше на руски. Изглеждаше доста изчерпателен и освен дрехи и багаж съдържаше два часовника, пръстен с инициалите на някакъв колеж, фотоапарат и други дреболии, които очевидно са били приготвени за дребни подаръчета — химикалки, ножчета за бръснене, пощенски картички. На Холис му се стори, че не липсва нищо. Това означаваше, че или селяните, местната милиция и служителите в моргата си имаха всички западни стоки за широка употреба, от които се нуждаеха, или, по-вероятно, че това от самото начало си е операция на КГБ.

— Смазочните масла и другите неща от багажника не са в контейнера, защото са запалими — каза Буров. — Ще забележите, че в колата е имало плодове и зеленчуци, които не могат да бъдат изпратени в Щатите поради забраната на американските митнически власти. Смятаме да изпратим маслата и селскостопанските продукти в американското посолство. Всъщност вие сами можете да ги вземете. Крушите изглеждат доста вкусни.

— Вие вземете крушите, полковник, намажете ги с тънък слой смазочно масло и си ги напъхайте в задника.

— Да ги напъхам? Къде?

Холис знаеше, че Буров говори английски изключително добре, за да разбере къде точно. Буров сви рамене и продължи:

— Всички чекове от Интурист ще бъдат осребрени и в посолството ще бъде изпратен документ от Западната банка, който вие да препратите на най-близките роднини на господин Фишър. Тук имам в наличност 680 долара в чекове „Америкън Експрес“, 72 долара в банкноти и малки суми европейска валута, които ще ви предам още сега. Намерени са и 32 рубли и 78 копейки, които също ще ви предам.

Холис си спомни думите на Фишър от записа. „Дадох му географски карти и пари.“ И това, че французойката му бе казала, че Фишър й е поискал две копейки за телефон. Холис стигна до извода, че Буров е прибавил руската валута към списъка, за да не предизвиква въпроси.

— Не виждам в списъка да са упоменати някакви географски карти — каза Холис. Буров не отговори.

— Фишър на всяка цена трябва да е имал географски карти. — Холис гледаше изпитателно лицето на Буров. — Навярно някой ги е взел.

Буров махна с ръка.

— Тяхната стойност няма да е кой знае каква.

— Все едно, обзалагам се, че и на вас ви се иска да разберете къде са сега тия карти, полковник Буров.

Буров облещи очи срещу Холис.

Сега Холис бе напълно убеден, че Додсън все още не е в ръцете на КГБ — жив или мъртъв. Холис продължаваше да чопли:

— Ако по някакъв начин картите се появят в американското посолство, непременно ще ви уведомя, за да не се притеснявате за тях.

Буров стисна устни, сякаш обмисляше тази възможност, която сигурно му се стори доста обезпокоителна.

— Обзалагам се, че ние ще открием тези карти преди вас.

— Приемам. За какво ще залагаме?

— Цената е много висока, полковник Холис.

Холис кимна. Ако Додсън успееше да се добере до американското посолство или до някой западен репортер в Москва, неговата история щеше да прекрати съветско — американските отношения за почти цяло десетилетие.

Буров като че ли се досети за какво мисли Холис и каза направо, без почти никаква тайнственост:

— Залогът е мир.

— Точно така.

— У нас е и една изщракана фотолента — продължи Буров. — Ще проявим филма и ще изпратим снимките в посолството. Знаете, че КГБ не би позволило през ръцете му да премине една изснимана лента, без да се види какво има на нея. — Той се засмя.

— Не виждам нищо смешно в това. Умрял е един млад човек — отговори Холис.

Буров продължи да се усмихва и на Холис му се прииска да го цапне с юмрук по черешовочервените устни. Лиза понечи да се обади, но Холис сложи ръка на рамото й.

— И, разбира се, вие сте върнали ключа и пропуска обратно в хотел „Русия“.

— Нямаше никакъв ключ, нито пропуск, полковник Холис. Грегъри Фишър изобщо не е стигнал до Москва.

— Много добре знаете, че е стигнал. Ние също знаем.

Неприятната работа по оформянето на документите продължи още половин час. Най-накрая Буров се облегна назад и съвсем неочаквано отбеляза:

— Били сте на разходка в гората.

— Събирахме гъби — вдигна поглед от някакъв документ Холис.

— Наистина ли? Значи вече сте истински руснаци. Познавате ли отровните гъби?

— Мисля, че да. Все още съм жив.

Буров се засмя от все сърце, после се надвеси напред над бюрото си и все още смеейки се, попита:

— Мога ли да видя гъбите? Аз самият ги обожавам.

— Съжалявам, но нямахме късмет.

— Така си и мислех, не и сред борова гора.

Холис предположи, че Буров е забелязал борови иглички по дрехите им или е усетил дъха на бор, който се разнасяше от тях. А може би вече имаше някаква по-определена информация? Трудно беше да разбере човек какво тези хора знаеха наистина и за какво само се досещаха. Знаеха твърде много за всеки служител в посолството, докато Холис знаеше много малко за съветските служители, с които имаше някакъв контакт, и абсолютно нищо за полковник Буров, което веднага го поставяше в неизгодна позиция.

— Ще ни осигурите ли сега камион и шофьор? Искаме да тръгнем за летището.

Буров остана да седи на стола си.

— Невъзможно е по това време на деня. Ще трябва да пренощувате тук.

— Искате да кажете — започна Холис с известен сарказъм в гласа, — че един полковник от КГБ не може да намери камион и шофьор само защото минава шест часът вечерта?

— Искам да ви кажа, полковник Холис, че не е позволено на чужденците да се движат нощем из страната без ескорт. В това число и на дипломатите.

— Тогава ни осигурете ескорт.

— Второ — продължи Буров, — когато пристигнахте, забелязах, че нито задните ви светлини, нито стоповете ви са в ред. Ще трябва да се погрижите за това утре сутринта. За съжаление в Можайск няма нито един автосервиз, нито хотел. Затова пък има совхоз на два километра оттук. Там ще ви осигурят стаи за пренощуване, там ще намерите и монтьор. Ще ви дам бележка и те ще ви посрещнат много гостоприемно.

Холис погледна Лиза, после се обърна към Буров:

— Май че нямаме друг избор. Но настоявам утре сутринта в осем часа тук да ни чака камион с шофьор.

— Това не е Америка и аз не съм американски бос — засмя се Буров. — Аз съм само един обикновен полковник от Държавната служба за сигурност. Очаквайте шофьора между девет и десет. — Той прибра документите в дипломатическото си куфарче и отбеляза нещо в пътните им листове. — Пропуските ви са валидни до 12 часа утре на обяд и ви осигуряват достъп до държавното стопанство. Погрижете се да влезете в Москва преди изтичането на посочения тук час — и Буров им посочи изхода.

— Искам да се обадя в посолството ни — каза Холис.

— Доколкото знам, тук няма телефон. Последвайте ме, ако обичате. — Буров изгаси лампата в стаичката и ги поведе през тъмната морга.

Излязоха на стълбите пред сградата и Буров им обясни как да стигнат до стопанството. Приключи с думите:

— Пред входа ще видите голяма дървена табела с надпис: „Четиридесет години Октомври! Стопанство за зърнени и животински продукти“. Естествено можете да четете на руски, нали?

Холис предположи, че името имаше нещо общо с Великата октомврийска революция, но от думите „червен“, „октомври“, „революция“ и „велик“ можеха да се направят толкова много комбинации, че човек никога не можеше да бъде сигурен.

— Октомврийски животински… какво? — попита Холис.

Лиза едва се сдържа да не прихне.

Буров каза троснато:

— Октомврийски… не, „Четиридесет години Октомври…“

— Какво, по дяволите, означава това?

— Откъде да знам? — отсече Буров. — Вероятно стопанството е било основано в чест на четиридесетгодишнината от Октомврийската революция. — Той изгледа ядосано Холис. — По дяволите, вие сте толкова надменен! Толкова нагъл и самодоволен! Е, един ден ще видим кой… — Буров се опомни и отново възвърна спокойствието си: — Сигурен съм, че лесно ще го намерите. В административната сграда спи едно възрастно семейство. Чукайте по-силно.

— Къде можем да намерим телефон? — попита Лиза.

— В стопанството. Там има и душове, така че ще можете да се измиете от смолата. — Буров докосна с пръст едно лепкаво петно върху ръката й.

Лиза рязко се дръпна.

— Кола под наем, а? — приближи жигулито той и погледна номера.

— Нямаше свободни коли в посолството, затова.

— Дори и така да е, полковник Холис, нямате право да карате тая кола.

— Не вдигайте много пара за нищо, полковник.

— Тая кола много зор е видяла — каза Буров, след като я огледа. — Кал, борови клони… — Той събра шепа борови иглички от покрива и леко ги преся през пръстите си. — Вратите и калниците са смачкани съвсем наскоро. Ще ви одрусат здравата за това. Откъде я наехте?

— Нае я мой подчинен.

— Мога ли да видя документите й?

— Не.

— Не?

— Не. — Холис отвори вратата откъм волана. — Лека нощ, полковник Буров. Лиза отвори другата врата и се качи, но Буров й попречи да я затвори.

— Около Можайск има три интересни забележителности — църквата „Свети Николай“, останките от манастира „Лужецкий“ и Бородино. Ако станете рано, ще успеете да разгледате и трите. Бородино представлява особен интерес за западните туристи заради „Война и мир“ — каза той.

— Не се вълнувам от бойни полета — отговори Холис.

— Така ли? За нас, руснаците, това е вродена страст. Твърде много войни е имало по нашите земи. Продължаваме да мислим, че сме длъжни да дадем урок на другите.

— Според мен и едните, и другите не са научили нищо от Бородино — съвсем недипломатично заяви Холис.

Буров го погледна учудено.

— Трябва да препрочетете историята. Това е била велика победа за Русия.

Холис го гледаше изкосо. Той смяташе, че най-страшният недостатък на съветската система не е нито икономически, нито политически, нито пък военен, а чисто информационен. Съветските власти изопачаваха истината и реалността.

— Ако няма какво повече да добавите, моля ви, затворете вратата на госпожица Роудс — обърна се Холис към Буров.

Буров се отдалечи, без да затвори вратата, и Лиза рязко я дръпна и заключи.

— Да не се изгубите! — провикна се Буров от тротоара. — И карайте внимателно по магистралата. В хладилната камера няма място за още два трупа.

— Защо не ходиш да се чукаш, полковник.

— И ти също, полковник.

След това, добре знаейки правилата на играта, едновременно си отдадоха чест и си пожелаха лека нощ.