Джослин Кели
Дамата с меча (23)

Епилог

Абатството Сейнт Джуд беше украсено с пролетни цветя, навсякъде се виждаха сияещи от радост лица. Лек ветрец разнасяше музиката във всички посоки, докато артистите изпълняваха най-различни номера, за да забавляват гостите пред църквата.

Авиза попипа цветята в косата си, разпусната по раменете. Роклята от червена коприна беше подарък от баща й. Той бе дал благословията си за сватбата, защото истината за лорд Лоуъл вече беше известна в цялата страна.

Златният накит на гърдите й беше подарък от кралицата на Англия.

— Изглеждаш невероятно — промълви Кристиан и стисна ръката й. В най-хубавата си дреха, червена като нейната рокля, той беше зашеметяващо красив и тя не беше в състояние да откъсне поглед от него, за да чуе думите на свещеника, който ги венчаваше. Кристиан се наведе и я целуна.

— Клетва, която е сключена в сърцата, не може да бъде нарушена.

Като чу чуждия глас, Кристиан пусна Авиза и се обърна. Тя посегна към меча си. Мъжът, който се бе приближил, изглеждаше древен като манастирските стени. Косата и одеждата му бяха мръсно сиви. Опираше се на дебела тояга. Авиза го погледна по-внимателно и го позна. Старецът, когото беше срещнала в голямата зала на Касъл Оркстед.

— Сега разбрахте ли какво искам да кажа, млади Лоуъл? — попита той.

— Искали сте да ми кажете какво е направил баща ми за краля — отговори спокойно Кристиан.

— Да, но имах предвид и вас. Вие сте като него. Той прие да носи петното на безчестието, за да спаси краля. Вие направихте същото.

— Откъде знаете какво се е случило в действителност?

— И аз като Пит някога бях човек на крал Стивън. — Старецът се усмихна на спомена. — Стоях редом с краля, когато смел млад мъж на име Робърт Лоуъл пристигна с учудващо предложение: животът на Хенри срещу краткосрочно царуване на Стивън. Онзи ден баща ви спаси много хора от безславна смърт. Виждам, че сте последвали съвета ми, млади Лоуъл, и дамата на сърцето ви е жива.

Кристиан избухна в тих смях.

— Тя лично даде добър урок на Пит.

— Вече знам историята във всичките й подробности. — Старецът също се засмя. — За смелостта й се разказват легенди. Наистина достойна спътница за сина на Робърт Лоуъл.

— Защо сте дошли?

— За да ви помоля да ми върнете дълга.

— Кажете какво искате. Ще сторя всичко, за да изпълня желанието ви.

Старецът се усмихна широко.

— И вие сте човек на честта като баща си. — Протегна ръка и добави: — Вие носите нещо, което ми принадлежи. Нещо, което брат ви ми открадна при първата ни среща.

Авиза разбра. Кристиан извади от торбичката, която винаги носеше на колана си, пръстена със стъклената перла и го сложи в шепата на стареца. За миг слънчевата светлина се отрази в преплетените разноцветни линии, после перлата изчезна.

— Бъдете внимателен — помоли Кристиан. — Сам ми казахте, че в този пръстен е заложена голяма сила.

— Прав сте… но тя не важи в Англия. Царството на този пръстен са мъгливите мочурища и планините на Уелс. Ще го върна на законния му собственик.

С тези думи старецът им кимна за поздрав и закуцука към портата.

— Надявам се, че постъпих правилно — промълви замислено Кристиан.

— Прояви се като човек на честта. — Авиза се засмя. — Вие сте честен и смел, мой скъпи рицарю.

Поиска да каже още нещо, но някой й подаде букет и тя го прие с благодарност. Момичето, което беше коленичило пред нея, протегна ръце, сякаш държеше малкия меч на начинаещите.

— Благодаря ти, Фейри — усмихна се топло Авиза.

Оздравяването й бе продължило повече от очакваното и когато преди един месец се върна в манастира, завари тук селското момиче, с което се беше запознала. Фейри се учеше прилежно и монахините от Сейнт Джудс Аби я харесваха много.

— Аз трябва да ви благодаря, милейди. — Фейри скочи и хукна към портала на църквата, където се събираха гостите на сватбата.

— Дамата от абатството Сейнт Джуд — обади се кралица Елинор, вдигна ръка и оправи венеца на главата на булката.

Авиза и Кристиан коленичиха. Техни величества бяха пристигнали на сватбата заедно, макар да се говореше, че кралят няма да стъпи отново на английска земя, преди да е готов да се покае за смъртта на архиепископ Бекет. Сигурно никой не знаеше за тайното му завръщане в Англия. Авиза не можеше да повярва, че е дошъл в Сейнт Джудс Аби в този тържествен за нея ден.

Кралят й махна да се изправи. Хенри вече не беше блестящият, горд младеж, за когото се бе омъжила кралицата. Годините бяха отнели цвета от косите му и бяха белязали лицето му. Колко ли бръчки се бяха прибавили, когато бе узнал, че верните му хора са убили някогашния му приятел?

— Присъствието ви тук е голяма чест за нас, Ваше величество — промълви Кристиан и стисна ръката й.

— Мислех, че ще искате да узнаете какво се е случило с брат ви и другите, които изтълкуваха няколко изречени в гняв мои думи като заповед за убийство.

Авиза прехапа устни. Според слуховете рицарите щяха да платят за гибелта на архиепископа с живота си.

— Не се притеснявайте, лейди Авиза — рече кралят и се усмихна доброжелателно. Славата му на обожател на женската красота и умел изкусител не беше угаснала. — Изпратих ги в Светите земи, за да изкупят греховете си като кръстоносци.

Авиза се съмняваше, че още няколко убийства ще изкупят смъртта на архиепископа. Погледна Кристиан и прочете по лицето му същата несигурност, но той съумя да я скрие по-добре от нея.

— Благодаря, Ваше величество — поклони се той.

— Вие заслужавате благодарност, Кристиан, син на Робърт Лоуъл. Вашето поведение през онази нощ беше също така смело като на баща ви преди двайсет години. Ценя високо, че сте действали така, както смятате за необходимо, вместо да се подчинявате сляпо на заповедите. — Хенри вдигна едната си вежда и добави: — Даже когато заповедта идва от вашия крал.

Авиза стисна тайно ръката на Кристиан. Той още не можеше да се примири с факта, че баща му беше крил истината от него цели двайсет години.

Кралят се усмихна снизходително.

— Мислите ли, че бих ви взел на служба при мен, ако бях на мнение, че семейството ви не заслужава доверие? Имаше време, когато проклинах името Лоуъл, но после разбрах, че дължа живота и трона си на баща ви. Никога няма да забравя, че имам дълг към него.

— За мен е чест да ви служа.

— Разчитам, че ще продължите да ми служите. Имам намерение да въведа в Англия единно правораздаване. Лоялен и честен мъж като вас ще ми е от голяма полза.

— Това е голяма чест за мен, Ваше величество.

Преди кралят да каже още нещо, кралицата се намеси предупредително:

— Не бива да забавяме венчавката. — Целуна Авиза по бузата, после и Кристиан. — Предавам дамата от абатството Сейнт Джуд на вашите грижи, Кристиан.

— Ще се постарая да я пазя толкова добре, колкото тя пазеше мен.

— Тежка клетва. — Кралицата се обърна с усмивка и се запъти към църквата, следвана от съпруга си.

Кристиан също се усмихна.

— Тежка клетва — повтори той, сложи ръка на кръста й и я привлече към себе си. — Ти спаси живота и честта ми и поиска срещу това сърцето ми, което ти предавам с радост.

— Приемам го с готовност, но само ако ти приемеш моето.

— Почтена сделка, лейди Авиза. — Попипа меча на колана й и допълни: — Вече съм сигурен, че след като в твое лице спечелихме такъв рицар, на семейството ми вече никога няма да липсва смелост.

Отговорът й беше целувка. Гостите, които се бяха събрали за венчавката, трябваше да изчакат търпеливо.