Джослин Кели
Дамата с меча (10)

10

— Предполагам, че сте нощували и по-комфортно, Авиза — каза Кристиан и удари по стената. Когато се разнесе кух звук, той вдигна вежди. — От другата страна сигурно е добитъкът.

— Достатъчно ми е. — Авиза изведнъж пожела да му разкаже за зимните нощи, които беше прекарала навън по време на обучението си. — Балдуин е забравил наметката си. — Тя вдигна тежката дреха от леглото и я отнесе зад завесата.

Момчето лежеше на прага свито като кученце. Приглушеното му похъркване не беше в състояние да надвика гласовете зад него. Авиза го зави грижливо и се засмя тихо. Обясни причината на Кристиан и той се усмихна.

— Момчето ще стане добър воин. — И без всякакъв преход добави: — Днес се проявихте добре, Авиза. Много добре.

— В какво?

— Държахте се, както подобава на жена.

Тя беше сигурна, че думите му са замислени като комплимент.

— Винаги се държа така. Не бих могла другояче. Аз съм жена и се държа като жена.

— Знаете, че това не е вярно.

Кристиан хвърли наметката си на земята и тя падна като птица с прекършени крила. Без да си направи труд да опъне тежкия вълнен плат, той се изтегна отгоре й. Авиза приседна на леглото и затрепка изкусително с мигли.

— Нима предпочитате да ви се обеся на врата, както правят жените с вашия брат?

— Жената има и други възможности да наложи желанията си.

— Като си играе на безпомощна. — Авиза смръщи носле.

— Като знае съвсем точно кога да прилага женската си изтънченост. — Кристиан се намести по-удобно и се опря на лакти. — По дяволите, какъв неравен под!

— Ако предпочитате леглото, ще ви го отстъпя. Аз не се притеснявам да спя на пода. Моята наметка е по-дебела от вашата.

— Ще ви е нужна за защита от гадинки.

Авиза се засмя и се наведе от леглото.

— Затова ли ми го предложихте? Защото не искате да делите?

Той обхвана с една ръка раменете й и я задържа в това положение.

— Не съм казал, че не искам да споделя леглото ви.

Тя се изгуби в пламенния му поглед. В очите му светеше обещание за страст, вече предусетена в целувките му. Трябваше само да му позволи да я притисне до себе си и… Авиза побърза да се отдръпне. Тя бе изпратена да пази живота му, а не да спи с него. Беше сестра от абатството Сейнт Джуд. Клетвата й пред кралицата и манастира стоеше на първо място пред всичко друго.

— Аз пък не съм казала, че искам някой да сподели леглото ми.

Кристиан се надигна.

— Ако сте в лошо настроение, по-добре да спим. — Запъти се към завесата и когато я вдигна, проговори заплашително: — Само да ме събудите, ще ви удуша, кълна се.

— Май вие сте в лошо настроение. — Авиза се изсмя и той пусна завесата. — Бих могла даже да кажа, че сте в още по-лошо настроение от обикновено. Не си го изкарвайте на мен, ако е виновен Гай.

— Той не е единственият, който ме ядосва. Ако не ви бях срещнал, щях да прекарам предколедните дни с добри приятели, които обичат богати трапези и удобни легла.

С надеждата той да не забележи, че тя блъфира, Авиза посочи високомерно завесата.

— Ами вървете тогава! Щом не можете да понесете няколко нощи на пода, сигурно няма да понесете и истинска битка със сериозен противник като Уейн от Моорбърг. Винаги ли хленчите като бебе?

— Учудвам се защо баща ви не е научил дъщерите си да си държат езика зад зъбите. Сигурно вие сте вбесили Моорбърг с остротите си и затова е нападнал семейството ви.

Авиза стана и отиде при него. Вдигна ръка, сякаш искаше да го удари, и той улови китката й. Пръстите му се впиха в кожата й и тя потръпна. Хитростта й го бе ядосала повече от очакваното.

— Пуснете ме! — заповяда остро.

— За да ме ударите? — Кристиан се засмя без капчица чувство за хумор. — Не вярвам да ме смятате за чак толкова глупав.

— Никога не съм казвала, че ви смятам за глупав. Сега казвам, че сте арогантен, нетърпелив и гневен, защото не можете да ме командвате като другите.

— Вие дадохте съгласието си да се подчинявате.

— Това и ще направя.

— Кога? Оспорвате всяка моя заповед.

— Само глупачка би изпълнявала всичките ви заповеди.

Кристиан я изгледа унищожително и Авиза разбра как се чувства морякът, когато гледа към бурното море. Необузданият му гняв можеше да бъде опасен, но възможното откритие беше толкова изкусително, че всяка опасност редом с него избледняваше.

Тя трябваше да каже нещо. Нещо, което той очакваше. Нещо, което да го ядоса толкова, че да я пусне, а тя да се направи на зарадвана.

— Нима предпочитате жените да нямат капчица ум в главата си, Кристиан? — пошепна тя съвсем тихо, защото не искаше той да усети треперенето на устните й, които се стремяха към целувките му.

— Не.

— Защо тогава желаете да бъда глупачка? Защо? — Тя се опита да отстъпи крачка назад, но той я притисна до гърдите си.

— Защото искам да узная какво се крие зад острите ви думи, целящи да ме унищожат като мъж.

— Това не е целта ми!

— А какво?

Тя се отдръпна и този път той я пусна. Авиза се изкуши отново да падне в прегръдката му, но се вкопчи в жалките остатъци от самообладанието си. Отиде до прозореца и застана там с гръб към него, опитвайки се да отпусне лицето си. Трябваше да измисли поредната история. Поредната лъжа. Дори само мисълта за това беше ужасяваща.

— Не искам да ме харесвате — проговори едва чуто тя.

— Не се безпокойте.

Авиза се обърна рязко и макар че разумът й заповядваше да сложи край на разговора, попита сърдито:

— Значи не ме харесвате?

— Какво у вас би могло да ми хареса, Авиза? — Кристиан застана пред нея и започна да изброява на пръсти: — Първо, упорита сте като магаре, второ, не показвате благодарност за това, което правя за вас…

— Не е вярно! Показвам благодарност.

— Трето — продължи Кристиан, сякаш тя не бе казала нищо, — непрекъснато намирате възможности да ме опозорите. — Вдигна три пръста, за да заглуши протеста й. — Вашето поведение в залата на Оркстед Касъл е най-добрият пример. И четвърто, предизвиквате най-лоши чувства у всеки, когото срещнем.

— Какво означава това? — Авиза съзнаваше, че трябва да сложи край на тази караница, да излезе и да го остави сам. Трябва, но уверението му, че не я харесва, я бе пронизало като копие.

— Нали видяхте онези отвън. — Кристиан посочи към завесата. — Сега сигурно се карат с жените си, защото не можаха да скрият желанието си към вас.

Авиза удари с ръка по стената и по пода се посипа прах.

— Не можете да ме обвинявате, че външността ми е такава. Аз нямам вина за това.

— Можехте да си останете с наметката, докато се оттеглим.

— По време на ядене?

— Да.

— Това е абсурдно. Сега остава да кажете, че съм виновна за времето, за ранното залязване на слънцето и за караниците между краля и архиепископа!

Кристиан сграбчи раменете й. Тя се опита да се отдръпне, но той я притегли към себе си. Ръцете му се плъзнаха бавно към лактите й. Тялото му завладя разума й. Нещо вътре в нея й заповяда да овладее гнева си и да се поддаде. Пръстите й затрепериха от желание да помилват коравите му мускули. От устните, които копнееха за неговите, се изтръгна тиха въздишка.

Кристиан обгърна талията й и се наведе към нея. Тя зачака целувката му с нарастващо нетърпение, макар че се мразеше за това. Но той не я целуна. Лицето му спря толкова близо, че когато заговори, устните му докосваха нейните.

— Никога не бих те обвинил за лошото време навън, Авиза. — Пръстите му разплетоха плитката на гърба й. Топлият му глас продължи: — Но ти си виновна за бурята, която бушува в мен, за огъня, който ме е обхванал. Когато те видя, когато те докосвам, когато заравям лице в окъпаната ти от слънце коса… — Взе в ръка един голям кичур и го поднесе към носа си.

— Това е ваш проблем, не мой. — Авиза задърпа косата си. Нямаше да му позволи да я сломи. — Вие сте длъжен да се владеете.

— Значи не е твой проблем, така ли? — Устните му започнаха да милват шията и.

— Кристиан…

Той я притисна до стената и завладя устните й. Езикът му се пребори с нейния и мощно нахлу в устата й. Тя трябваше да му избяга, трябваше да му каже да престане, трябваше…

Авиза отговори на целувката и плъзна ръце по гърба му. Всеки опънат мускул реагира на докосването й. И тя можеше да му достави удоволствие както той на нея. Чувството за власт я замая и възбуди. Кристиан обхвана внимателно лявата й гърда и това предизвика буря от чувства. Шепнейки името му, тя загуби контрол над тялото си. Разтърсвана от силни тръпки, се притисна до него и го помоли да не спира.

Престани! Ти идваш от Сейнт Джудс Аби. Ти си тук, за да го пазиш. Нямаш право да се влюбиш в него.

Любов? Откъде дойде тази мисъл? Нали само преди минута й беше казал, че не я харесва? Как можеше да мисли за любов?

— Отвори очи — пошепна той.

Да, трябваше да отвори очи и да види ситуацията такава, каквато е. Тя имаше задача и трябваше да я изпълни. Грешка би било да обвърже живота си с неговия. Не биваше да позволи на копнежа да я победи, защото можеше да се разколебае и да му разкрие истината. А истината беше, че го е манипулирала и го е накарала да повярва в лъжите й.

— Моля те, отвори очи. — Дъхът му миришеше на ейл и носеше топлина, която тя пожела да задържи и да съхрани в сърцето си.

Авиза отвори очи и веднага се запита дали пък не е направила най-голямата грешка, като е изпълнила тази проста заповед. Онова, което той бе запалил у нея, пламтеше в очите й. Палецът му се плъзна по гърдата й и заигра със зърното.

Авиза простена. По гърба й пробяга тръпка и в слабините й лумна пожар. Тя облегна глава на стената, докато той целуваше раменете й. Когато вдигна ръка, за да помилва и дясната й гърда, той мушна крак между нейните. И целенасочено го придвижи към мястото, откъдето идваше треперенето. Тя се вкопчи в раменете му. Дали и той усещаше същото треперене? Дали можеше да сложи край на сладкото мъчение, което пулсираше в нея?

Кристиан отстъпи назад и тя се олюля. Отвори широко очи и го погледна невярващо.

— Значи желанието не е ваш проблем, милейди? — попита почти сурово той.

— Нахално магаре! — Авиза се обгърна с две ръце, за да се пребори с желанието да го докосне. Как би могла да го желае, след като той съвсем честно й беше казал, че не я харесва? Защо я бе тласнал към трескавите висоти на страстта, само за да я подиграе след това?

— Това означава ли, че сте променили отношението си към желанието, което бушува като буря между нас? — На устните, които я бяха целували така горещо, играеше студена усмивка.

— Замълчете!

— Както желаете — Той се поклони леко. — Спете спокойно, милейди.

Завесата прошумоля. Влезе Гай, промърмори нещо неразбрано, хвърли наметката си на пода и се отпусна тежко върху нея. Без да престава да мърмори, свали ботушите си и си легна.

— Лека нощ, братко — рече Кристиан. — Спи спокойно.

— Де да можех — изръмжа Гай.

Авиза се обърна на другата страна, преди мъжете да открият, че този път е на страната на Гай. Кристиан се изтегна върху наметката си, сложи ръце под главата си и затвори очи. Преди тя или Гай да са казали нещо, вече бе заспал.

Авиза се опита да се разположи удобно върху сламеника. Проклет да е Кристиан! Сигурно знаеше, че тя няма да заспи, защото тялото и се разкъсва от копнеж по него. Защо беше такава глупачка? Защо се остави на целувките и ласките му? Стигна дотам, че забрави клетвата, дадена пред кралицата и абатството. Трябваше да избягва прегръдките му. Дано намери достатъчно сили да му устои.

Дали на света има такова самообладание, запита се унило тя. Не можа да се удържи, надигна се и хвърли поглед към Кристиан.

Той спеше като бебе.

Авиза изруга полугласно и се отпусна на сламеника. Уви се в наметката си и се запита защо се е надявала той да е буден. За да си поговорят още малко? Нямаше какво да му каже. Освен да му разкрие, че въпреки клетвата, положена в манастира, въпреки обещанието, дадено пред кралица Елинор, въпреки всичките си лъжи, в момента не искаше нищо друго, освен да спи в прегръдката му.