Джослин Кели
Дамата с меча (15)

15

— Къде са те? Сигурни ли сте, че това е правилното място?

Вместо да отговори на нетърпеливия въпрос на Гай, Авиза му хвърли мрачен поглед. Той стоеше до Балдуин и откакто бяха излезли от кръчмата, не преставаше да мърмори. Или не забелязваше погледите, които си разменяха мъжете, тръгнали с тях, или не го беше грижа, че оплакванията му засилват страховете им преди срещата с бандитите. Каквото и да беше, Авиза много искаше да му каже, че трябва да си държи езика зад зъбите.

Храстите изшумоляха и мъжете зад нея шумно поеха дъх. Авиза вирна брадичка и стисна по-здраво юздите на коня, който беше заела от съседа на кръчмарката. Представата да си тръгне оттук без Кристиан беше непоносима, но тя съзнаваше, че може би ще се наложи да отстъпи и да се надява на втори шанс за освобождаването му.

Между дърветата се появиха няколко мъже. Тъмнокафявите им дрехи се сливаха със зимната гора. Всеки носеше меч или нож. Дръжките бяха украсени със стъклени мъниста и Авиза едва устоя на изкушението да провери дали пръстенът е на мястото си. С облекчение установи, че разбойниците не носеха лъкове — после обаче се сети, че стрелците може би се криеха в сенките.

Къде беше Кристиан? Тя очакваше да го доведат на срещата. Стисна юздите с такава сила, че ремъците се врязаха в дланите й. Бързо разхлаби хватката си. Трябваше да е подготвена за всевъзможни изненади от страна на бандитите.

Мъжете образуваха полукръг пред нея и съюзниците й, без да говорят. Само Гай изруга тихо и Авиза едва не му изкрещя да млъкне. Знаеше, че е по-добре да не му обръща внимание, защото отново щеше да започне да се оплаква и да твърди, че единственият кон е за него. Съюзът, създаден с толкова усилия в кръчмата, не биваше да се разколебае.

Един от разбойниците излезе напред. Носеше плетена ризница и Авиза се запита от кого ли я е откраднал. При мисълта, че може да е на Кристиан, в сърцето й пламна гняв. Успокои се едва когато забеляза ръжда и счупени брънки. Когато я видя за последен път, ризницата на Кристиан беше в добро здраве.

Негодникът се ухили нагло и тясното му лице се набръчка още повече.

— Вие дойдохте, сър Гай, и…

— Аз ще преговарям за освобождаването на Кристиан Лоуъл — изрече спокойно Авиза и излезе с коня си напред. Спря така, че да е извън обсега на меча му, и продължи: — Можете да ме наричате лейди Авиза.

Мъжът погледна покрай нея.

— Сър Гай, ако искате да видите брат си жив…

Авиза дръпна юздите, конят й се вдигна на задните крака и направи няколко крачки в кръг. Мъжът, който бе говорил, се отдръпна, другите бандити отскочиха стреснато. Когато конят отново стъпи на земята, Авиза изрече твърдо:

— Ще преговаряте с мен.

Пламнал от гняв и унижение, мъжът с ризницата направи две крачки напред. Спътниците му се изкискаха, сякаш се бяха изправили срещу нея, а не се бяха отдръпнали като страхливи песове.

— Лейди Авиза ли казахте? — попита разбойникът.

— Да. — Ако си мислеше, че ще я ядоса с пренебрежителния си тон, тя щеше да му покаже, че си е направил сметката без кръчмаря. — Вие ли сте Пит?

— Не. Той ви очаква на друго място.

— Тогава ни заведете при него.

— Пеша.

Авиза се усмихна хладно.

— Ще вървим с вас, но аз няма да оставя коня си, защото другарите ви ще го откраднат, както откраднаха и другите ни коне.

Мъжът кимна и изкриви лице.

Авиза скочи от седлото и даде знак на Гай и Балдуин да се присъединят към нея. Очакваното мърморене от страна на Гай този път не се чу.

— Пит заповяда да хвърлите оръжията си. — Изражението му й подсказа, че това е само първото искане на главатаря.

— Аз ще оставя меча си на седлото, а другите ще изпълнят нареждането, ако се закълнете, че ще стигнем при Пит живи и здрави, а после ще ни осигурите добра свита, докато напуснем областта. Включително и на Кристиан Лоуъл.

Авиза откопча колана с меча и го окачи на торбата, завързана от едната страна на седлото. Ако разбойниците знаеха какъв е планът й, щяха да я убият още сега.

— Заповедта гласи: никакви оръжия.

— Разбирам. — Авиза вирна брадичка. — Ще чакаме тук, докато отидете при Пит и му предадете моето искане.

Мъжът не се помръдна.

— Той няма да промени условията, милейди.

— Тогава предайте на главатаря си съжаленията ми, че днес няма да преговаряме за освобождаването на Кристиан Лоуъл. — С тези думи тя му обърна гръб. — Тръгваме си!

— Лейди Авиза, не можете да… — извика зад нея Балдуин.

— Не можем да си тръгнем, без да ни обещаят сигурна свита, докато излезем от тези гори — завърши изречението тя. Подаде ръка на Гай, за да й помогне да възседне коня, и изрече твърдо: — Тръгваме си.

— Смятате ли, че постъпвате разумно?

Авиза се обърна, за да попита Балдуин защо възразява толкова упорито, но когато видя крачещия насреща й мъж, дъхът й спря и тя загуби дар слово. Моментално грабна меча си, защото бе забелязала какви погледи си размениха бандитите. Развеселени, зарадвани. Кой беше този човек?

Едър тип с плетена ризница. Ръкавите му стигаха само до лактите, но долният край почти покриваше коленете. Нанизът на шията му беше от перли, подобни на онези, които носеха другите бандити. Очите му бяха безцветни като косата и гъстата брада. Без да се спре, мъжът извади иззад гърба си меч. Авиза стисна зъби и изчака приближаването му, без да се помръдне. Знаеше, че ако вдигне меч срещу него, той ще я прониже, преди да е успяла да замахне.

— Аз съм лейди Авиза — заговори тя. — Тук съм, за да преговарям с Пит за освобождаването на Кристиан Лоуъл. Моля, предайте посланието ми на Пит или му съобщете, че си тръгваме. Нека той реши дали да дойдем отново утре или по друго време.

— Всички решения се вземат от него. — Мъжът се изсмя и посочи дърветата зад гърба си. — Ако дойдете с мен, милейди…

— Ще чакам Пит тук… него и обещанието му за сигурни придружители.

— Няма нужда да чакате. — Мъжът продължи да се усмихва и Авиза неволно стисна ръце в юмруци. Той се забавляваше с нея! Би била глупачка, ако не постави тези изисквания. Но и той би бил глупак, ако я подцени.

— Сър — проговори хладно тя, — не само справедливо, а и умно е шансовете да са разпределени между двете страни. Ако Пит се страхува — тя пренебрегна ужасените викове на неговите и нейните хора и продължи безстрашно, — ако Пит се страхува да дойде при нас и да поздрави една дама, както подобава, тогава е справедливо да си задам въпроса на какво е способен човек, който не спазва най-простите правила на приличието.

Усмивката му остана непроменена.

— Пит от гората е на вашите услуги, милейди. И да знаете, че не се боя от мъже, които се крият зад женските поли. — Той се поклони и когато се изправи, принудената му усмивка изчезна. — Къде е откупът, който трябваше да донесете? Или сте ми довели прости селяни с безполезни коси и вили, които да замените срещу Лоуъл?

— Още не сме уговорили откупа.

— Въпреки това трябваше да донесете злато или кожи.

— Наистина ли ме мислите за глупачка? — Дано не заподозре, че блъфирам, помоли се Авиза и продължи: — Аз съм тук, за да преговаряме за откупа. Точно както поискахте от мен.

— Няма да има преговори. Аз знам какво искам и вие трябва да ми го донесете.

Авиза го удостои с най-ледената си усмивка.

— Ще уговорим всички условия за освобождаването на Кристиан Лоуъл веднага щом се уверя, че той е още жив.

— Жив е.

— Искам да го видя с очите си.

— Не ми ли вярвате, милейди?

— Това са първите думи, изречени от вашата уста, с които се съгласявам. Къде е той?

— Жив е. Не е нужно да знаете повече, милейди.

— Простете, че не приемам думата на един човек извън закона. Защо ви е страх да ми го покажете?

— Не ме е страх, милейди. По-скоро вие трябва да се страхувате. — Мъжът размаха ръце към дърветата. — Нека лейди Авиза види за какво трябва да плати.

Двама мъже изведоха Кристиан иззад дърветата и го извлякоха в средата на полянката. Все още носеше ризницата си. Беше вързан, в устата му бе пъхнат парцал, лицето му беше разкрасено с червено петно и синкава подутина. Авиза стисна дръжката на меча си. Как й се искаше да забие острието в гърлото на Пит! Докато слушаше как Гай ругае, а Балдуин шепне молитва, тя не се помръдваше. Трябваше да се съсредоточи върху мъжа, който стоеше само на метър от нея.

— Ето, видяхте го. — Пит се ухили. — Сега си искам откупа.

— Какво искате?

— Един пръстен.

Авиза чу зад себе си учудено мърморене, но той бе казал точно това, което тя очакваше, откакто беше видяла, че стъклената перла на сребърния пръстен много прилича на онези, които висяха по шиите им.

— Пръстен ли? — попита тя с добре изиграно учудване. — И всичко това за един пръстен?

— За един много особен пръстен. — Пит посегна към мънистата на шията си. — Прилича на тези. Ние знаем, че е у вас. Гай Лоуъл го е откраднал. Ние го претърсихме, но не го намерихме. Не беше и у брат му. Оставате вие и момчето. С кого да започнем?

Когато разбойниците зареваха одобрително, Кристиан изруга и задърпа въжетата си. Не можеше да предотврати онова, което щеше да последва. Най-страшните му кошмари избледняха пред реалността. Всяка дума, всяко движение на Авиза дразнеха Пит. Тя явно не го осъзнаваше, защото продължаваше да стои с ръце върху меча, чийто връх беше забит в земята между краката и.

— Никого няма да претърсвате — отговори твърдо тя. — Днес няма да има откуп.

Балдуин се хвърли напред, за да хване ръката й, но тя го отблъсна.

— Аз водя преговорите. — В гласа й звъннаха металически нотки.

Пажът я погледна невярващо, после се обърна умолително към Кристиан.

— Моля ви, сър, кажете й да внимава. Да не излага своя и вашия живот на опасност.

— Да — изимитира го Пит. — Кажете й.

Разбойниците издърпаха мръсния парцал от устата на Кристиан и го захвърлиха в храстите. Сухите му устни копнееха за чаша студена вода… или за топлината на меките й устни. Той изруга отново, този път заради неканените мисли. Не биваше да се залъгва със спомена за горещите й целувки. Но как да не я желае, когато тя стоеше пред негодника толкова горда и непоколебима? Как успяваше да запази самообладание пред Пит? Ако брат му беше проявил дори половината от нейната смелост, сега нямаше да преговарят с бандити. Като държеше коня зад себе си, за да не я нападнат в гръб, тя стоеше в непринудена поза и пазеше равновесие. Ако тя беше мъж, Кристиан щеше да се изпълни с надежда. Сега обаче можеше само да се надява, че Пит няма да поиска и пръстена, и нея.

Авиза отново даде знак на Балдуин да се отдръпне и при това хвърли многозначителен поглед към продълговатия вързоп зад седлото. Дали въпреки твърденията си не беше донесла нещо, което би могла да използва за откуп? Какво можеше да е скрито в този дълъг, тесен вързоп?

— Моля те, Авиза, трябва да се оттеглиш — проговори с мъка той.

— Не съм изминала този дълъг път, за да си тръгна без теб — отговори спокойно тя.

— Трябваше да се сетя, че не си толкова разумна, за да се държиш настрана.

— Благородни думи, особено като се има предвид, че сме дошли да преговаряме за откупа ти.

— Вече ви казах, милейди — намеси се рязко Пит. — Няма да има преговори. Или ще дадете онова, което ви поисках, или вашият рицар ще загуби главата си.

— Аз казах, че съм разумна, но трябва да поискам същото и от вас. — Гласът на Авиза прозвуча така, сякаш се пазареше за цената на яйцата на пазара.

Кристиан беше силно впечатлен от спокойствието й пред меча на разбойника. После забеляза лекото треперене на пръстите и. Движението беше толкова слабо, че щеше да му убегне, ако не я наблюдаваше внимателно с надеждата да сложи край на словесния сблъсък, без да застраши Авиза.

— Е, добре, милейди, аз ще бъда напълно разумен. — Пит се поклони подигравателно и ръката й стисна меча още по-здраво.

Кристиан много искаше да й извика да не прави глупости, но си замълча, защото Пит се изправи и пръстите й се отпуснаха. Какво беше намислила тя? Дано само историята не свърши със смъртта на всички тях. Не можеше да си представи по-позорен край от този да стои с вързани ръце и да чака една жена да изтъргува освобождаването му.

— Какво е вашето искане, Пит? — попита Авиза.

— Искам пръстена. Стъклена перла със сини жилки, обкована в сребро. Вече знаете.

Авиза посочи с меча към Кристиан.

— Искате скъпоценен накит срещу мъж, който не беше в състояние да защити спътниците си? Пит, вие май ме смятате за толкова глупава, колкото сте и вие.

Когато разбойникът отново изръмжа, Кристиан й даде знак да замълчи. Тя обаче го изгледа мрачно и размаха меча в неговата посока, без да престава да се подиграва с неговата смелост и с ума на Пит.

Когато мечът почти докосна ръката му, Кристиан потрепери. Защо беше толкова безумна! Глупачка! Тя… В следващия миг разбра и дъхът му спря. Докато се разправяше с Пит, тя бе прерязала въжетата му. Той раздвижи предпазливо китките си и дръпна въжетата. В последния миг успя да хване част от едното, преди да се е свлякло на земята и да е издало, че Авиза го е освободила пред очите на цялата банда.

— Ако не искате да платите откупа за Лоуъл, ще заповядам на хората си да ви претърсят още сега, милейди — изрече заплашително Пит.

Авиза се изсмя пренебрежително и отново опря меча на земята между краката си.

— Каква чест би било да претърсите жена, дошла при вас с най-добри намерения да плати искания откуп!

— Забравяте, че аз съм човек извън закона.

Пит даде някаква заповед и разбойниците направиха крачка към нея.

Кристиан светкавично измъкна изтръпналите си ръце от въжетата. Колкото и да беше скован, заби юмрук в лицето на мъжа до себе си. Болката в кокалчетата беше непоносима, но разбойникът падна. Вторият му пазач понечи да се нахвърли върху него, но Кристиан му подложи крак. Черепът на мъжа се удари в близкото дърво, той се свлече на колене и загуби съзнание.

— Кристиан! — извика Авиза.

Той се обърна към нея, молейки се да не е чул предсмъртния й вик. Тя обаче извади от вързопа на седлото си меча му и му го хвърли. За Бога! Тя бе донесла меча му чак тук под носа на Пит!

Кристиан улови дръжката и моментално насочи острието към третия разбойник, който се нахвърли върху него. Мъжът изкрещя от болка и падна. Кристиан се извъртя светкавично и мечът отсече дебелия клон, който след миг щеше да строши черепа му. Изрита счупения клон и заби острието в тялото на разбойника, който тъкмо посягаше към него.

На полянката започна битка. Брат му беше обкръжен от селяни, които нападаха разбойниците с коси и вили. Хората на Пит се разбягаха и селяните се втурнаха да ги преследват. Кристиан изтича при Балдуин, нападнат от двама разбойници. Уби единия и вдигна меча си срещу другия, който побягна, но бе спрян от селяните. Хората на Пит падаха един след друг. Никой не биваше да се измъкне.

— Аз… добре съм — изпъшка Балдуин.

— Вземи коня и го отведи на пътя, преди разбойниците да са го откраднали. Вече ни взеха достатъчно.

— А лейди Авиза?

— Аз ще се погрижа за нея. Върви!

Докато си пробиваше път между биещите се, Кристиан непрекъснато отваряше и затваряше лявата си ръка, за да й върне чувствителността. Пит беше опитен в битка и нямаше да избяга като страхливците, които бързаха да намерят убежище в гората.

Изведнъж пред него не остана никой. Кристиан вдигна меча си и веднага го свали. Пред очите му се разкри невероятна гледка. Авиза и Пит обикаляха един срещу друг с мечове в ръце. Тя не се нуждаеше от помощ — нито от неговата, нито от чиято и да било друга. Размахваше меча и отбиваше атаките на противника с лекота, каквато твърде малко мъже биха проявили в такъв момент. Пит съзнаваше, че губи, но явно не беше склонен да се предаде срещу жена и не се отказваше от битката.

Авиза замахна и острието се заби в рамото на Пит през изпокъсаните брънки на ризницата. По земята пръсна кръв. Ударът беше толкова силен, че Пит се олюля и падна на колене. Авиза насочи острието към гърлото му, а когато той се опита да го избегне, опря върха на меча под брадичката му. Острието проникна през плетената ризница и я раздели на две. Пит се опита да се отдръпне, но тя не му даваше да мръдне.

Разбойникът изръмжа гневно, а тя се усмихна и рече:

— Преговорите приключиха, Пит от гората.

— Така ли мислите? — Разбойникът се изсмя грозно. Един от хората му изскочи напред с извадена кама.

Знаейки, че няма да стигне до нея навреме, за да я спаси от ножа, Кристиан изкрещя:

— Бягайте, Авиза! Вземете меча си! Оставете Пит! Спасете живота си!

Тя изобщо не го чу. Не реагира и на Пит, който се изсмя триумфално и злобно. Наведе се назад, когато мъжът замахна с ножа срещу нея, а после се нахвърли върху него с вдигнати юмруци. Тази жена бе полудяла! Ръцете й блокираха движението му, когато той замахна отново, и го удариха така силно, че той изстена от болка. Авиза сграбчи десницата му и я изви назад. В същото време го дръпна рязко към себе си и го преметна през хълбок, така че той описа дъга и се строполи на земята зад нея. Чу се хрущене на кости, преди Авиза да пусне извадената му от рамото ръка.

Мъжът зяпаше ужасено и не смееше дори да диша. Пит лежеше до него и очевидно беше готов да потъне в земята от срам и унижение.

Пит и разбойникът, победен от Авиза, веднага бяха обкръжени от селяни, които ликуваха и описваха в подробности предстоящата публична екзекуция. Разбойниците молеха да ги пощадят, но селяните им отговаряха, че ще получат толкова съчувствие, колкото те са проявили към измъчените хора от околността и семействата им.

Един от селяните почтително подаде меча на Авиза и се поклони дълбоко.

— От все сърце сме ви благодарни, милейди. Вие направихте всичко, което обещахте, че и повече.

Авиза стисна оръжието си и проследи с безизразно лице как селяните отведоха разбойниците. Когато Кристиан направи крачка към нея, тя се обърна рязко с вдигнат меч. Леденият пламък в очите й го стъписа. Подобни чувства, изписани на едно толкова красиво лице, бяха страшна гледка.

— Победихме — рече меко той.

Авиза веднага се отпусна. Дивата маска отстъпи място на нежните, добре познати черти. Тя сведе меча и от острието закапа кръв. Гърдите й се вълнуваха, но главата й беше гордо изправена. Заби меча в сухата шума и каза съвсем тихо:

— Вие сте откупен, Кристиан Лоуъл.

— Къде сте се научили да се биете така? Не ми казвайте, че знаете тези хватки от баща си. Никога не бях виждал подобни движения. Какво премълчавате?

— Приемам благодарността ви. — Авиза понечи да му обърне гръб, но той не й позволи. Сграбчи ръката й, но веднага я пусна, защото тя потръпна болезнено.

— Простете ми, Авиза. Знам, че първо трябваше да ви благодаря, но признайте, че бойните ви умения са невероятни.

— Не и за мен. Упражнявах се дълго и търпеливо, докато ги овладея.

— Кой ви научи да обезоръжавате противника с такава лекота?

— По този въпрос нямам какво да кажа. — Беше готова отново да му обърне гръб, но спря. — Вие… добре ли сте?

— Благодарение на вас съм жив. — Кристиан разтърси лявата си ръка и бдително огледа полянката. Бяха останали само няколко селяни, които обсъждаха битката и викаха един през друг. — Ставите ми са сковани от въжетата.

Авиза прибра меча си в ножницата и улови ръката му. Обърна я и плъзна палец по дланта му. Когато стигна до китката, заби пръсти в кожата му и той извика тихо.

— Да, боли ви, но няма трайни увреждания — рече облекчено тя.

— Понякога сте дяволски студенокръвна, Авиза. — Кристиан издърпа ръката си, прегърна я и я привлече към себе си. — Но когато сте в обятията ми, горите като огън.

Без да й даде възможност да отговори, той завладя устните й. Бързото й дишане се ускори още повече. Езикът му усети пулса в устата й. Устните й бяха сладки и жадни, каквито ги помнеше, и целувката продължи безкрайно. Тя се притисна до него и се разтрепери като лист, когато езикът му се плъзна по шията й и помилва крайчето на ухото.

Забравил разбойниците и преживените несгоди, Кристиан я притисна към близкото дърво. Обхвана внимателно гърдите й и въздишките й удвоиха блаженството му. Авиза впи пръсти в гърба му и това го оживи и замая едновременно. Как копнееше да изпие цялата й още неизпробвана страст! Когато чу лек стон от болка, я пусна неохотно и се обърна към брат си, който куцукаше към тях през полянката.

Авиза облегна глава на гърдите му и пошепна задавено.

— Как ме беше страх, че никога повече няма да чуя туптенето на сърцето ти…

— Било те е страх? След всичко, което видях, съм готов да се закълна, че не знаеш що е страх.

Тя вдигна глава към него и се усмихна.

— Един от първите ми уроци беше, че хората вярват на очите си. Ако видят на лицето ти страх, нападат. Решителният израз обаче събужда в сърцето на противника съмнения в победата.

— А кой беше учителят ти?

— Милейди! — извика в този миг някой.

Авиза последва повика, преди Кристиан да е настоял да получи отговор на въпроса си. Какво криеше тя? Много скоро щеше да го открие.