Джослин Кели
Дамата с меча (18)

18

— Посрещни! — Авиза замахна с меча паралелно на земята и улучи острието на Ермангардин. — Мечът не е кама. Гледай на дължината му като на продължение на ръката си, Ермангардин. Мечът е просто една ръка, която не се прегъва.

Момичето кимна и вдигна оръжието си. Нагоди се към движенията на Авиза и двете сякаш затанцуваха изкусно под ритъма на стоманения звън. Обикаляха в кръг, без да се изпускат от очи, докато от мечовете им изскачаха искри.

За първи път от деня, когато Мавиза и Ермангардин пристигнаха в замъка на лорд Сомвил, Авиза не изпитваше страх, че някой ще я следи, докато тренира. Всички в замъка спяха. До Коледа имаше още два дни, но празненствата вече бяха започнали. Предишната вечер бирата се беше ляла без мяра. Когато двете с Ермангардин минаха през залата, за да излязат навън, поне двайсет души спяха на местата, където ги беше съборило пиянството.

Днес бяха избрали да се упражняват в двора зад оръжейната, където звънтенето на стомана не беше необичайно. По изгрев-слънце дворът беше абсолютно пуст.

— Добре, много добре… — Когато момичето допусна пролука в отбраната, Авиза не атакува. По-късно щеше да му покаже кога и как се е разкрило.

Ермангардин се бе съгласила с готовност да продължи упражненията си с Авиза, а тя се радваше, че отново има партньорка, макар че качествата й не бяха предизвикателство за нея. Когато отпусна меча си и даде знак на Ермангардин да стори същото, тя видя как момичето бързо изтри капчиците пот по челото си. Утрото беше много студено и водата във ведрата пред обора бе замръзнала, но тренировката беше много напрегната.

— По-добра ли бях днес? — попита умолително Ермангардин.

Авиза се усмихна окуражително и я подръпна за дългата до коленете селска роба — послушниците, които носеха дълги до земята одежди, свикваха трудно с подобни дрехи. Едва когато се научеха да въртят меча, можеха да тренират като Авиза в женски дрехи. Крайната цел беше и с рокля да бъдат така подвижни, както с късите ризи и панталоните със стегнати краища — макар че Авиза често се питаше дали изобщо е възможно да се биеш с дългите до пода ръкави, които в момента бяха на мода.

— Научила си много, Ермангардин. — Тя подаде на момичето роклята, която беше свалило за тренировката. — Сигурно скоро ще започнеш да ме побеждаваш.

— Никога. — Послушницата нахлузи роклята през главата си и я плъзна по напълно плоското си тяло. — Никога няма да стана толкова добра като теб, Авиза.

— О, разбира се, че ще станеш. Всяка учителка мечтае ученичките й да я надминат. Вярвам, че ти ще си първата, която ще го направи.

Ермангардин се обърна, за да може Авиза да стегне роклята й на гърба, и отговори:

— За мен е истинска благословия, че ти си ми учителка. Моля се един ден да стана добра като теб.

— Имаш нужда от още много тренировки.

— Ох, тези тренировки… — Ермангардин разтърка ръцете си. — Всяка частица от тялото ме боли.

Авиза се засмя тихо.

— Това никога не се променя.

Момичето също се засмя, но в следващия миг извика:

— Внимание!

Авиза, която бе забелязала с ъгълчето на окото си нечие движение, светкавично вдигна меча и парира насочения към нея удар. Отскочи назад и изгледа невярващо мъжа, който я бе нападнал.

— Кристиан! Ти да не си полудял? — В гласа й звънна ужас.

— Възможно е. — Рицарят отново вдигна меча си и започна да нанася безразборни удари. Когато Авиза парира всичките, той се засмя безрадостно. — Наблюдавах те в битка с други противници, Авиза. Мисля, че е време да открия кой от двама ни е по-добър.

— Искаш да се биеш с мен?

— Защо не? — Той държеше меча между тях, докато описа кръг около нея и я принуди да се обърне. — Аз мога да те бия.

— Не бъди толкова сигурен. — Авиза стисна зъби, готова за борба.

— Ще видим кой е по-добър в битка с меч.

— Или коя е по-добра.

— Казах, каквото казах. — Той продължи да описва кръг около нея.

— Какво чакаш?

Кристиан се усмихна хладно.

— Аз съм рицар на крал Хенри, Авиза, и съм се заклел да се отнасям учтиво към дамите. — Свали меча и обяви: — Ти започваш.

— Ще съжаляваш.

— Съмнявам се.

Тя прецени колко дълги бяха крачките му и доколко здраво държи меча. Беше го виждала да се бие и знаеше, че е добър. Но дали беше по-добър от нея?

Замахна и нанесе първия удар. Той осуети атаката с просто движение, след което тя се завъртя и се отдалечи, като при това удари меча му с такава сила, че в двора отекна звън. Ермангардин извика ликуващо.

— Браво на теб, Авиза — похвали я Кристиан и зачака следващото нападение.

Тя не се забави дълго. Замахна, като внимаваше острието на меча й да не разкъса одеждата му. Той следеше всяко нейно движение.

— Ти май можеш да четеш мисли. Досега отгатваш всяка моя крачка — засмя се тя, когато след поредното отбиване се завъртя около собствената си ос и се отдалечи на безопасно разстояние от него.

Кристиан избухна в смях.

— Ако можех да чета мисли, в главата ми щеше да има по-малко въпроси. Например къде си се научила толкова добре да владееш оръжието.

Ермангардин едва не се задави от уплаха.

— И… — продължи Кристиан с поглед към момичето — … как е станало така, че си започнала да преподаваш изкуството си на друга млади дами.

Авиза внимателно го докосна с меча отстрани и той извика. Погледът му отново се съсредоточи върху нея.

— Първият урок, който преподавам на ученичките си, е никога да не отклоняват вниманието си, когато се намират пред противник.

— Това ли сме ние? Противници? — Той блокира меча й и тя отново отстъпи няколко крачки назад.

— Не сме приятели. — Авиза бързо си възвърна равновесието. — Ти каза, че не ме харесваш.

Кристиан отново се засмя.

— Защо си запомнила това, след като никога не слушаш какво ти говоря? Знаеш, че понякога си нетърпима.

— Това беше жестоко. — Очите й се напълниха със сълзи и тя примигна няколко пъти, за да ги прогони. Мразеше се за слабостта си. Би трябвало да се възползва от гнева, а не да му позволи да я завладее. Когато отново замахна срещу Кристиан, той блокира меча й насред движението.

— Това ли е ахилесовата ти пета? — Той продължи атаката и я притисна към стената на обора.

Тя парираше ударите му, но ръцете й бяха тежки и бавни. Ермангардин й извика нещо, но тя не й обърна внимание. Мислеше само за меча, който святкаше пред нея в бялото утро.

Кристиан кръстоса меча си с нейния, опря го в стената и пошепна с лице съвсем близо до нейното:

— Нима не разбираш? Не бих могъл да изпитвам към теб нещо толкова хладно като привързаност.

— Това означава ли, че ме обичаш? — Сърцето й запя като хора на сестрите в манастира.

— Само безумец би обикнал жена, която се стреми да го насече на парчета с меча си.

— Ти си безумец!

— Това е жестоко — парира я той, но се засмя и я целуна игриво. — Предлагам да сключим споразумение. Аз ще бъда искрен с теб, а ти ще ми кажеш истината.

— Защо не започнеш ти?

— В цяла Англия няма жена, която да е толкова вбесяваща.

Авиза се изсмя тържествуващо, завъртя се и стовари меча си върху неговия. Той парира, но не достатъчно бързо.

На левия му ръкав се появи червена ивица. Авиза се втрещи от уплаха.

— О, Кристиан, прости ми!

— Никога не се извинявай на противника. Не са ли те научили на това просто правило?

Той нападна отново. Тя се нагоди към движенията му и премина в атака. Когато той вдигна меч да я отблъсне, тя го удари с все сила и оръжието излетя от ръката му.

Авиза сведе меча си и отстъпи назад. Направи лек поклон и му даде знак да вдигне оръжието си.

— Не е много умно да показваш милост, Авиза — изръмжа той.

— Ти си изключение. — Тя стоеше отново здраво на краката си и държеше меча си спокойна, готова за следващата стъпка.

Кристиан се усмихна, завъртя се и вдигна меча си.

Авиза се засмя и го цапна по задника с тъпата страна на острието. В следващия миг изписка стреснато. Кристиан се бе обърнал светкавично и сграбчи китката й. Притисна я към бедрото си, мечът падна от безчувствените й пръсти и се изтърколи по земята. Той я завъртя през ръката си, тя прелетя покрай него и падна по гръб.

— Добре ли беше? — Кристиан коленичи до нея.

— Да — отговори тя с последната глътка въздух, която й бе останала. — Къде си научил тази хватка?

— От теб. Движението ми се стори логично и го упражних с Гай. — Кристиан се ухили многозначително. — Той също пожела да го научи, защото се сети, че може да направи впечатление на жените с такава интересна хватка.

Авиза седна и разтърси глава.

— Затова ли през последните дни се оплаква от рана в коляното?

— Гай се упражнява усърдно, защото е решен да ти плати за онова, което си му сторила.

— Твоят брат е истински рицар. — Авиза се опита да се засмее и потръпна от болка, когато Ермангардин падна с цялата си тежест върху нея и я прегърна. — Нищо ми няма — заговори успокоително тя. — Моля те, влез вътре и ми приготви закуска.

— Как да те оставя сама с него! — изплака момичето.

— Нищо няма да ми стори.

— Знам, Авиза, но ако продължите двубоя и пак го раниш…

— Ще те повикам, за да се научиш да правиш превръзки.

Момичето кимна сериозно и Авиза се засмя. Без да се противи повече, Ермангардин хукна към замъка. Кристиан й помогна да стане.

— Тя вярва в теб.

— Тя е млада.

— Но има добри очи. Веднага й стана ясно, че можеше да ме победиш с лекота. Ако не ми беше дала втори шанс…

— Прав си, не постъпих особено умно. — Той помилва натъртеното й бедро и тя потръпна. — Никога вече няма да проявя великодушие.

— Ще го запомня. — Той вдигна меча й и й го подаде откъм дръжката. — Хубаво оръжие.

— Изработено е от истински майстор на оръжейното изкуство. — Тя се засмя и го прибра в ножницата.

— Много си сръчна. Ще ми покажеш ли как нападаш с такъв устрем?

— Естествено.

— Владееш всякакви трикове.

— Получих добро образование.

— Но не желаеш да споменеш името на учителя си.

Авиза вдигна рамене.

— Какво означение има? Ти не го познаваш.

— Все още съм любопитен защо една жена е трябвало да се обучи да върти меч.

— А аз съм любопитна защо не обучават повече жени.

Кристиан се засмя и поклати глава.

— Подобни изявления подкопават устоите на рицарското общество, в което мъжете са длъжни да закрилят жените. Но вече започнах да се убеждавам в предимствата на предложението ти.

— Наистина ли? — Авиза беше искрено смаяна.

— Да, защото предвиждам още тренировки с теб, за да овладея най-добрите ти трикове с и без оръжие.

— С удоволствие ще те науча на това, което знам.

— Къде си овладяла този необичаен начин да се биеш?

Авиза се уви в наметката си, защото изведнъж й стана студено. Беше имала достатъчно време да измисли убедителна история.

— След последния кръстоносен поход един човек, много близък на семейството ми, доведе в Англия баща и дъщеря. — Двамата се запътиха към залата да закусят и тя продължи да разказва: — Този баща и дъщеря му произхождат от страна в Далечния Изток. В търсене на знания семейството обиколило моретата, прекосило пустините, изкачило най-високите планини на земята.

— Какво са търсили по-точно? Нима само знания за бойното изкуство?

Кристиан улови ръката й и я поведе към стълбата.

— Да. Учили се от всички хора, които срещали по пътя си. Недалеч от Персия били заловени от търговец на роби. Отвели ги в Светите земи. Там открили, че умеят да обезвреждат противниците си без оръжие, само с ръце. Подарили им свободата. Така се озовали в Англия. Бащата умря, когато бях още малко момиче. — Гласът й се пречупи. Момичетата в манастира дълго бяха тъгували за бащата на Нарико, когото всички обичаха и уважаваха.

— Дъщерята ли ти преподаваше уроци? — попита Кристиан и й отвори вратата да влезе първа.

— Да. А аз с радост ще те науча на онова, което знам.

Кристиан затвори вратата зад нея и двамата се озоваха в здрачно помещение, още недостигнато от ранното утринно слънце.

— По-късно. — Устните му се плъзнаха по бузата й. — Сега аз ще ти предам част от моите знания.

Дъхът и спря. Кристиан откопча колана й и облегна меча на вратата. Остави своя меч до нейния и взе ръцете й.

— О, Кристиан, аз съм потна от тренировката… — пошепна засрамено тя.

Езикът му се плъзна по тила й и тя потръпна.

— Вкусът ти е чудесен — пошепна дрезгаво той. Усмихна й се и продължи: — И ще те накарам да се изпотиш още повече, когато преживеем заедно блаженството на любовта.

— Заедно? — попита едва чуто тя.

— Заедно. Две окъпани в пот тела, които се милват. — Пръстите му погалиха гърдите й. — Кажи ми, че това е, което искаш, Авиза.

Ти принадлежиш на Сейнт Джудс Аби. Ти си сестра от манастирската общност. Не е редно да си с него.

Предупреждението не излизаше от главата й. Заедно с него обаче й говореше един тих глас. Никога не го беше чувала преди. Тих глас, натежал от разнежен смях и радост: Никога не си изпитвала нещо толкова истинско. Нима искаш да загубиш онова, което можеш да преживееш в прегръдката му?

— Не! — произнесе задавено тя.

— Какво?

Въпреки здрача тя видя учудването и болката му.

— Кристиан… — Не знаеше какво да каже. Отчаяно й се искаше да го помоли да я отведе в леглото си и да й покаже какво става между мъжа и жената.

— Е, добре, щом искаш така.

Той отстъпи крачка назад.

— Не!

— Какво не? Не разбирам. — Той повдигна брадичката й. — Какво искаш, Авиза?

Тя вдигна поглед. Лицето му беше напрегнато от желанието, което изгаряше и нея. Той не я желаеше само за да я подразни, както правеше преди. Желаеше я жадно, истински. Можеше ли сега да му спести истината? Отдавна й беше омръзнало да произнася лъжи. И тя искаше да бъде честна.

— Теб — пошепна тя и прогони надалеч настойчивия глас в главата си. Цял живот беше правила онова, което искаха от нея. Добрата дъщеря, която се подчини на манастирските правила. Ученичката, която се стараеше да е блестяща. Преданата служителка на кралицата, която изпълняваше заповеди. Сега щеше да се отърси от дълга и изискванията и да се отдаде на страстта.

— Не си играй с мен, Авиза.

Тя улови лицето му между двете си ръце.

— Честна съм.

— Трябва да бъдеш повече от честна. Трябва да си сигурна. Аз имам дълг към теб. Ти спаси живота ми.

— Забрави дълговете и принципите! — Каза го повече на себе си, отколкото на него.

— С радост, но тогава вече няма да спра.

Той зарови ръце в косата й и я приглади назад.

— Тогава не спирай повече.

Кристиан свали качулката й, отвори наметката и я пусна на пода. Впи поглед в очите й и обхвана раменете й. Усети ли тръпката, която я прониза? Не заради утринния хлад, а защото ръцете му я изгаряха.

Погледът му проследи контурите на лицето й и спря върху устните й с жажда, която я прониза право в сърцето. Когато ръката й падна на рамото му, а той обхвана талията й, мисълта й беше единствено за властта в очите му, за силните емоции, които бушуваха в глъбините им. Примамващи и опасни едновременно.

Опасни? Той сигурно ще й се смее, ако му каже, че силното му желание я е надвило. Ще й напомни колко пъти му е повтаряла, че никога няма да допусне някой мъж да я уплаши. Тя беше все така убедена в това, но готовността й да се разтопи в ръцете му от страст беше повече от плашеща.

Когато ръцете му се плъзнаха по гърба й, тя закопня да се разтопи цялата, да изчезне в тази прегръдка. Устните й се отвориха с почти беззвучна въздишка и той я притисна до гърдите си. Твърдостта на тялото му я посрещна с радост, макар че мъжествеността му я уплаши.

Тя зарови пръсти в косата му и затвори очи, очаквайки да усети устните му. Никога не беше копняла толкова силно за целувката му. Устата му я завладя нежно, но с настойчивост, много по-силна отпреди.

Той зашепна до устата й и всяко движение на устните му беше изкусителна милувка.

— Може би сгреших.

— Сгрешил си? — Тя не можеше да си представи, че е допуснал някаква грешка. Целувките му бяха прекрасни.

— Може би сгреших, като те убедих да оставиш на мен командването по време на нашето пътуване. — Ленива, но много чувствена усмивка се плъзна по устните му, докато пръстите му изпълняваха беззвучна мелодия по гърба й.

Докато се движеше в този такт, тя бе обзета от спомена за предишни докосвания и всяко предишно увеличаваше сладостта на сегашното. Вече се боеше, че пламъкът в нея ще избликне от кожата й.

— Наистина ли?

— Когато ме гледаш с тези смесица от невинност и желание, не искам друго, освен да изпълнявам заповедите ти. Поискай всичко от мен и аз ще го изпълня.

— Искам ти да… — Неочаквана плахост я накара да спре. — Как може една девица да иска нещо, което никога не е преживяла?

Той се усмихна.

— Тогава аз ще действам така, както предполагам, че ще ви е приятно, милейди.

— Да…

— За мен ще е удоволствие. — Той плъзна ръка по гърдите й и когато тя потрепери, добави шепнешком: — И за теб, надявам се.

— Говориш прекалено много — въздъхна тя и се понесе по вълните на насладата.

— Ще го запомня.

Той се наведе и я вдигна на ръце.

— Внимавай! Ранен си.

— Защо не оставиш на мен да преценя как се чувствам? — Очите му святкаха като диаманти. — И да се погрижа ти да се чувстваш добре.

Дъхът й пламтеше като неговия, когато потърси устата му и блаженството, което тя й предлагаше. Притисна се силно до гърдите му и отново въздъхна. Усети силата на раменете му и потъна в него.

Той повдигна леко полата й и тя затвори очи, завладяна от магията на докосването му. Усещането на грапавата му кожа върху крака й беше невероятно.

Когато отново отвори очи, тя видя, че стои пред голямото легло, което Гай си бе присвоил. Мисълта, че ще легне там, където той се е забавлявал с разни жени, я вцепени.

Този път беше сигурна, че Кристиан е прочел мислите й, защото той каза:

— Брат ми не е използвал това легло, откакто се почувства по-добре и можеше да става. Сега то е наше и няма повече да го пускам в него.

— Той ще се ядоса…

— Права си, но това не е важно.

Тя се изгуби в прекрасните му сиво-сини очи и отново се притисна до него. Той я положи върху леглото и я притисна във възглавниците. Ръцете й отново намериха раменете му.

Тя очакваше той да покрие лицето й с жадни целувки, но той беше впил поглед в нея и не мърдаше. Тя обаче не последва примера му. Познаваше всяка гънчица на лицето му, всеки израз от смеха до гнева — през изминалите две седмици се беше занимавала само с това да го изучава.

— Какво има? — попита тя. Как да му признае, че не е сигурна дали ще му достави удоволствие, каквото той доставяше на нея?

— Нищо. Чакам заповед да продължа.

Лицето му се приближи до нейното.

— Мислех, че ти си поел командването. — Смехът й потрепери до устата му.

— Когато те държа в обятията си, се подчинявам на заповедите ти.

— Тогава ти заповядвам да ме научиш на всичко, което трябва да знам, за да ти доставя радост.

— Подчинявам се с радост, милейди. Следва първият урок.

Той хвана лицето й между двете си ръце, завладя устата й и смело пъхна език между устните и, за да ги отвори. Ритъмът на дъха му настигна нейния и се сля с него. Това беше заповед, на която тя не можеше да се подчини, и тя пожела да вкуси устата му.

Затворила очи, тя се наслаждаваше на невероятните усещания от докосването му. Устата му се плъзна надолу и се потопи във вдлъбнатината между гърдите й. Целувката му изгори тъканта, която разделяше кожата й от устните му. Когато той се отдръпна, тя се устреми жадно към него, искайки още, и тихо простена.

Кристиан сложи пръст на устните й.

— Шшт. Ти каза, че не искаш да говорим.

Той се претърколи по гръб и я вдигна над себе си. Тя склони глава и плъзна език по ухото му. Той беше направил същото с нея и този нежен жест разпали още повече желанието й. Горещият му дъх излизаше на тласъци от гърдите и пареше кожата й. Името му излезе като стон от устните й. Нищо не беше звучало така сладостно, нищо не беше толкова великолепно за изричане.

Без да се бави, Кристиан развърза роклята й и я свали до хълбоците. Притисна я до себе си и тя потрепери от ненаситно желание.

И тя трябваше да го докосне. Докато ръцете му милваха гърдите й, тя знаеше, че и в най-чувствените си сънища не си е представяла как мускулите му ще реагират на невинните й докосвания. Когато стигна до колана му, усети треперенето му. Въпреки това тя не се отдръпна. Не знаеше какво да прави и се почувства странно.

— Има ли нещо? — пошепна той.

— Не знам какво да правя.

— Никога не съм помислял, че ще чуя тези думи от твоята уста.

— Не си играй с мен. — Гласът й пресекна. — Не сега.

— Трябва да ми дадеш време да свикна с новата Авиза. Не съм очаквал да те видя такава. Ти винаги си решена да правиш, каквото искаш, и си толкова сръчна във всичко друго, че сега не мога да повярвам на очите си. Да те видя несигурна — това е едно напълно ново преживяване за мен.

— Несигурна… и несръчна. — Болезнено беше да произнесе тази дума.

— Това ли те тревожи? Ти ми възложи да те науча, за да открием заедно насладите на любовта, така ли беше?

Той се надигна и седна, без да я изпуска от прегръдката си.

— Авиза, моя прекрасна Авиза, нима не разбираш? Прави всичко, което искаш да направиш, като си с мен.

— Но аз не знам точно какво искам да направя.

— Наистина ли? Добре, ще ти дам няколко съвета. — Устните му започнаха да милват бузите й, носа, миглите, брадичката. После се отдръпна от нея, за да може да я види, и тя прочете в очите му всичко, което искаше.

Той свали роклята й и мушна ръка под дългата й риза. Ръцете му, закоравели от боравенето с меча и лъка, сега се движеха нежно и внимателно. Развърза бавно панделките, които стягаха чорапите й на височината на коленете. Свали единия, после другия, вдигна крачето й и притисна устни към петата.

Авиза посегна слепешком към него. Когато устните му започнаха да милват глезена й, тя се вкопчи в него, надвита от чувства, за които нямаше име. Той пусна крака й и продължи нагоре под ризата. Развърза ножа и с усмивка го хвърли на пода. После свали ризата й.

Жадният му поглед се впи в голото й тяло и тя се изчерви до корените на косата. Понечи да се закрие, но той я спря.

— Остави ме да се насладя на красотата ти — помоли тихо той. — Ти си моята оживяла фантазия. А ти имаш ли фантазии?

Тя поиска да отговори, но не намери думи да опише онова, което си беше представяла. Вече знаеше, че мечтите й са били само мъничка част от възбудата, която изпитваше сега.

— Научи ме — помоли тя. — Научи ме да те докосвам, както желаеш.

— Почакай малко.

— Мислех, че ще се подчиняваш на заповедите ми — протестира тя.

— Това е вярно и ще го направя — отговори с усмивка Кристиан. Надигна се и свали горната си дреха и ленената риза. Сиянието на огъня оцвети кожата му в златно червено. Без да бърза, той свали бричовете от силните си крака.

Авиза го гледаше втренчено, неспособна дори да диша. Никога не беше виждала голо мъжко тяло. Той беше перфектното допълнение към нея — широк, където тя беше тясна, корав, където тя беше мека.

— Тук — пошепна той, притисна ръката й до гърдите си и бавно плъзна пръстите й към слабините си. Тя се поколеба и той се засмя. В смеха му звънна настойчивост, която малко я уплаши.

— Не се страхувай от онова, което скоро ще стане част от теб.

В очите му тя видя глада, който измъчваше и нея. Глад, в който се примесваше диво желание. То я пронизваше и предизвикваше. Колебливо протегна пръст и попила твърдото място между краката му. Копринено меката кожа запулсира под докосването й.

Кристиан простена дрезгаво и я притисна върху кожите. Сега устата му не беше мека, а настойчива. Тя реагира със същото желание. Той плъзна език по закръглеността на гърдите й и взе зърното в устата си. Тя извика и се отдаде цяла на блаженството, което предизвика тази интимна милувка. В долната част на корема й пулсираше болка и когато ръцете му се насочиха натам, желанието стана почти непоносимо.

Когато пръстът му проникна в нея, тя проследи ритъма и разбра, че той изпълнява обещанието си. В тялото й се разгаряха пламъци. Тя се вкопчи в раменете му, уплашена, че ще потъне в огъня. В следващия миг нещо в нея се пръсна и тя се отпусна трепереща.

Той я подкани да отвори очи и тя видя усмивката и възбудата в очите му. Той се радваше, че й е доставил удоволствие. Целуна я нежно и тялото й се притисна до неговото, жадувайки за още.

— Това е напълно ново за мен — проговори замаяно тя.

— Ти ми заповяда и аз те уча. А сега какво, милейди? Очаквам нови заповеди.

— И аз.

Той се наведе над нея и когато телата им се сляха, я прониза светкавица. За момент припламна болка и той спря. Тя протегна ръка и помилва лицето му. Пошепна името му и той се задвижи бавно, после все по-бързо, обзет от жаждата за задоволяване. Тя се нагоди към ритъма му, готова да му даде всичко, което той й предлагаше. Когато той завладя устата й в жадна целувка, тя не бе в състояние да реагира, защото отново беше близо до върха. Спря да мисли, чу как той изохка от задоволство и се наслади на този прекрасен звук.

 

 

Авиза отвори очи и примигна. Усети под себе си мека кожа, усети, че е завита до брадичката. Раздвижи пръстите на краката си и се протегна доволно. Къде се намираше? На устните й изгря усмивка. О, да, тя беше в прегръдката на Кристиан. Бузата й почиваше на рамото му.

Премести глава и видя, че той я наблюдава. Той приглади косата й назад и пошепна:

— Много си красива, когато спиш, Авиза.

— И когато съм будна, нали?

Той се засмя нежно.

— Още нещо, което не очаквах от теб — да просиш комплименти от мъжа.

— Всичко, което се случи днес, е непривично за мен — отвърна с усмивка тя. — Крайно време е да го променя.

— Добра идея. — Той я целуна леко по челото и тя шумно пое дъх.

— Какво има? — попита той и усмивката му угасна.

— Мислех… искам да кажа, предполагах… — Тя притисна ръка към гърдите му. — Не предполагах, че дори един толкова добродетелен жест ще ме възбуди.

— Нима си очаквала, че когато станем интимни, радостното очакване ще угасне?

— Не знам. Никога не съм мислила за това.

— Тогава е време да ти покажа колко често аз съм мислил за това. Ти беше добра ученичка, но трябва да се упражняваш много старателно.

Той завладя устата й в жадна целувка и отново отприщи страстта в тялото й. Авиза затвори очи и разбра, че искаше да споделя тази страст с него през остатъка от живота си. Спомни си, че това е невъзможно, и се зарече да се наслаждава на любовта му дотогава, докато може.