Джослин Кели
Дамата с меча (5)

5

— Достатъчно ли е това? — попита едрият слуга на лорд Лайл, след като отвори тежката врата.

Авиза надникна вътре и кимна. За разлика от предишното помещение, в което ги бяха въвели, тук подът беше изметен. Стаята беше по-малка, но по-удобна. Някой бе запалил огън, единственият прозорец, издълбан в дебелия зид, беше затворен с дъски. Досега не бе сигурна дали гостоприемството на лорд Лайл е искрено — той не бе посрещнал двамата братя Лоуъл така, както тя очакваше. Леденият поздрав на барона беше необясним. От слугите му нямаше да научи нищо — клетвата им изискваше да пазят тайните на господаря си, — затова трябваше да чака, докато се появи Кристиан.

Тя преглътна раздразнението си и огледа обстойно помещението. Обзавеждането се състоеше от празна ракла и просто легло без завеси. Имаше още две врати. Миризмата, която се носеше от първата, издаваше, че там има клозет. След онова, което беше видяла в залата, тя се учуди на този лукс.

Другата врата водеше в още по-малка стая. В един ъгъл беше сложен сламеник. В съседната ниша имаше молитвен стол и Авиза неволно се запита дали пък не са им дали покоите на домашния свещеник.

Вече беше готова да помоли мъжете да ги отведат другаде, когато Гай отново простена жално. Докато изкачваха стълбите, той не правеше нищо друго, освен да стене и да се оплаква.

Авиза се ядоса и едва успя да запази самообладанието си. Страхуваше ли се? От Кристиан със сигурност не. Единствената опасност беше да не разкрие истината за нея.

Авиза отстъпи настрана. С много усилия двамата мъже успяха да довлекат Гай в стаята. Ако не беше изтощена до смърт от дългите часове на седлото, тя щеше да се разсмее на комичната гледка. Двамата едва успяха да се напъхат в тясната стаичка със свити между раменете глави. Гай беше в толкова отвратително настроение, че тя нямаше да се учуди, ако двамата мъже го бяха захвърлили на пода и си бяха излезли.

— Много ви благодаря! — обърна се тя сърдечно към двамата помощници. — Хайде, Балдуин, помогни на Гай да се съблече.

Момчето остави лъка и колчана със стрелите до камината, усмихна й се и се зае да обслужи брата на господаря си. Тя не можа да разтълкува усмивката му, но се надяваше, че пажът споделя радостта й от дългоочаквания подслон. Място, където могат да седят спокойно, без нещо да се движи под тях.

Когато Гай започна да се оплаква, че веднага след влизането в залата е трябвало да им предложат ядене и ейл, Авиза прати Балдуин да донесе вода и да я сложи на огъня да се топли. Провери матрака на леглото и усети скърцане на прясна слама.

— Тук не е спал никой, значи няма да ви нападнат въшки.

Тя свали наметката от раменете си, затвори капака на раклата и метна дрехата отгоре. После свали меча и го опря до камината. Не беше свикнала да го носи по цял ден и се зарадва, че се е отървала от тежестта му.

Гай я гледаше мрачно.

— Защо сте в толкова добро настроение?

Тя вдигна една от кофите, донесени от Балдуин и една слугиня.

— Можете да бъдете сигурен, че невинаги съм в добро настроение. Радвам се, че днес няма да нощуваме под звездите.

— Освен това тук няма кой да ни смущава. — Той закуцука към нея и тя се запита дали пък стоновете му не целят единствено да събудят съчувствието й.

— Вие и Кристиан сигурно си мечтаете да останете сами — продължи Гай.

— Всъщност желанието ми е да поговоря с вас.

— С мен? — Гай свали въображаема шапка и направи тържествен поклон. — Чувствам се почетен.

— Защо старецът ви извади от равновесие?

Безгрижната му усмивка веднага изчезна. Когато мълчанието се проточи, Авиза продължи:

— Видях как се развълнувахте, като го видяхте да седи сам на масата. Защо?

— Непременно ли трябва да пъхате очарователното си носле в неща, които не ви засягат?

— Не съм любопитна. Питам само защото не искам нищо да попречи на Кристиан и на вас да ми помогнете в спасяването на сестра ми.

Гай посегна под дрехата си, извади пръстен и го вдигна високо. Стъклена перла, обкована със сребро, с три преминаващи една в друга сини спирали.

— Какво е това? — пошепна Авиза, възхитена от играта на цветовете, когато Гай наклони пръстена, за да улови сиянието на огъня.

— Най-обикновен пръстен. Спечелих го от стареца, преди да ви срещнем.

— Защо тогава се ядосахте, като го видяхте, щом сте спечелили пръстена в честна игра?

Гай вдигна рамене, подхвърли бижуто във въздуха и го улови.

— Учудих се, като го видях да седи в залата. Нямах представа, че принадлежи към домакинството на лорд Лайл.

— Той седеше съвсем сам. Може би и той като нас е потърсил подслон при лорда.

— Сигурно. — Гай сложи пръстена в шепата й. — Вземете го. Синьото отива на очите ви. И без това е много малък за мен.

— Не мога да приема такъв подарък.

— Нали приехте нашата помощ за спасяването на сестра ви от лапите на лорд Моорбърг. Това е просто една дреболия нищо повече. — Гай затвори шепата й около пръстена — Вземете го.

Авиза усети треперенето на ръката му и смръщи чело. Инстинктът и подсказваше, че пръстенът е свързан с нещо.

— Аз… — заговори нерешително тя, но не успя да продължи.

— Водата е готова — извика Балдуин от камината и Авиза въздъхна облекчено.

— Много бързо — промърмори недоволно Гай.

— На печката в кухнята вреше голям котел. Взех една кофа от него и я донесох.

Авиза посочи леглото.

— Легнете, Гай.

Той се засмя и настроението му отново се подобри.

— Винаги изпълнявам с удоволствие това нареждане. Заповядвайте ми, прекрасна Авиза, а аз ще изпълнявам.

— Само легнете, нищо повече.

Авиза чу задавен звук зад гърба си и се обърна. Смееше ли се Балдуин? Момчето беше навело глава и нападалата коса скриваше лицето му. То свали от колана си кожена торбичка и й я подаде. Авиза я взе и попита:

— Какво има вътре?

— Игла и конец. И лен за превръзки — отвърна Балдуин.

— Добре си подготвен.

— Това влиза в задълженията на всеки паж. — Момчето скочи на крака. Авиза го дари с усмивка и то й отговори с гордо кимане. Приличаше на младо куче, което много иска да се хареса и е щастливо, когато направи нещо както трябва.

Когато се обърна към леглото, усмивката й угасна. Гай беше притиснал слугинята, която бе донесла водата, мачкаше гърдите й и й шепнеше нещо в ухото. Момичето се изкиска.

Авиза хвана ръката на слугинята и я издърпа да стане.

— Изчезвай! — заповяда остро тя, сякаш имаше пред себе си ученичка, обещала, че ще се упражнява, но не изпълнила обещанието си.

Усмивката на момичето угасна.

— Милейди, ако съм заела вашето място, аз…

— Изчезвай!

Момичето избяга навън.

Вашето място? Авиза нямаше никакво желание да бъде опипвана така, особено пък от Гай. Той беше красив момък и приличаше на брат си, но в очите му светеше нещо хитро и студено, което не й харесваше. Непрекъснато преценяваше хората, които го заобикаляха, за да наложи волята си възможно най-бързо и лесно.

Тя пусна пръстена на леглото до него.

— Подарете го на момичето, ако ви даде това, на което се надявате.

— Това и направих.

— Тогава е един пропилян подарък.

Той посегна към лявата й ръка и енергично сложи пръстена на средния й пръст.

— Ще видим.

Авиза се опита да свали пръстена, но не можа. Пръстът и се зачерви и се поду.

— Е? — попита доволно Гай и вдигна връхната си дреха, която му стигаше до коленете. Носеше чорапи до коленете, хванати с панделка, закрепена за горния край на бричовете. — Трябва да развържете чорапите ми.

Той хвана ръката й и я мушна под одеждата си. Авиза се изтръгна, преди да е успял да я сложи върху чатала си. Гай се усмихна многозначително и тя му обърна гръб. Стисна ръка в юмрук и изруга наум. Ама че недодялан нахалник!

— Смятах ви за по-голям. — Авиза забеляза с учудване, че гласът й звучи напълно спокойно.

— По-голям? — Безгрижната усмивка отстъпи място на гневна червенина. — Та вие изобщо не ме докоснахте.

— Един възрастен мъж знае, че по време на Коледните пости трябва да сдържа плътските си желания.

Авиза се наведе над крака му, за да прикрие доволната си усмивка. Може да не знаеше какво точно става между мъжете и жените, но не беше глупачка. Докато пътуваше с Кристиан и спътниците му, трябваше да прилага наученото от всички уроци. Затова продължи със същия спокоен тон:

— Не е нужно да сваляте бричовете си. През дупката, оставена от стрелата, ще прегледам безпрепятствено раната ви.

— Значи има дупка? — Гай се намръщи сърдито. — Балдуин трябва да я зашие.

— Да, вероятно няма да ви е приятно да се появите пред семейството на лорд Лайл със скъсани бричове.

— Това е още една сериозна причина.

Авиза го погледна в лицето и бързо отмести поглед. Въпреки старанието й да запази спокойствие нахалната му усмивка я изваждаше от равновесие. Спомни си как се усмихваше Кристиан, преди да я целуне. Не, това не беше същата усмивка. В очите на Кристиан светеше огънят на страстта, докато очите на брат му бяха пълни с пресметливост.

— Заповядайте, милейди — обади се Балдуин. — Мокър парцал, за да отстраните по-лесно превръзката.

— Много ти благодаря — прошепна тя и се запита дали момчето знае, че му благодари не само за парчето плат, което й подаде.

Когато погледът му се плъзна към Гай и той стисна устни, Авиза разбра, че Балдуин беше наясно с двусмислието на думите му. Беше готова да му каже, че ще се справи и сама, но се отказа. Една-единствена необмислена дума и двамата братя щяха да откажат да отидат с нея в дома на лорд Сомвил.

— Не бъдете груба с мен, прекрасна Авиза — промърмори Гай, когато тя се наведе над раната му.

— Нямам намерение да ви причинявам допълнителни болки.

— Въпреки това сте причина за една болка дълбоко в мен.

Без да обръща внимание на думите му, Авиза сложи торбичката на сламеника до него и се съсредоточи в свалянето на хваналата коричка превръзка. Навлажни внимателно краищата, които бяха залепнали за кожата, а когато започна да ги отлепва, Гай изръмжа някакво проклятие и извика:

— Да не искате да ми смъкнете кожата?

— Изобщо не съм докоснала кожата ви.

— Тогава по-добре го направете, вместо да се ровите в раната ми.

Авиза отново се постара да не обръща внимание на преувеличенията му. Даде знак на Балдуин да вдигне крака на Гай, за да развие превръзката. В това време той я сграбчи за ръката и тя извика изненадано.

— Бихте могли да направите тази работа малко по-забавна, красива Авиза — прошепна той и палецът му помилва дланта й.

— Отлично предложение.

Очите му се разшириха от изненада.

— Наистина ли?

— Наистина. Защо да не поиграем? — Имитирайки тона на слугинята в кръчмата, в която бяха направили почивка, тя понижи глас до задъхан шепот. — Искате ли да поиграем, Гай?

— Ако и вие участвате, прекрасна Авиза.

— Но разбира се.

— Каква е играта?

— Започва с това, че вие трябва да мълчите колкото е възможно по-дълго — усмихна се, като се надяваше да го прави предизвикателно. — Забавеното удоволствие е двойно по-прекрасно.

— Защо изобщо трябва да си отказвам удоволствие с вас, хубава Авиза? — Той посегна към нея, но падна на лакти. — Внимавай, хлапако!

Балдуин се направи, че не го е чул, и продължи да навива превръзката.

Авиза предположи, че пажът е свикнал да слуша ругатните на Гай. Надяваше се само рицарят да не е забелязал искриците в очите на момчето. Отново навлажни превръзката и леко я подръпна.

Гай изкрещя.

Авиза се помоли за търпение — не за Гай, а за себе си. Трябваше да намери начин да свали превръзката, без да се стига до крясъци. Вдигна десния си крак на леглото и посегна към края на роклята си. Гай моментално промени позата си и тя разбра, че иска да види по-добре какво има под роклята й. Това я накара да спре.

Обърна му гръб и си повдигна полата, за да измъкне камата, закрепена на десния й крак. Не я усещаше така удобно в ръката си, както меча, макар че дръжката беше изработена и украсена от същия майстор. Може би причината беше в различната тежест на оръжията. Размахването на меча изискваше напрежение в цялото тяло, докато с ножа беше заета само ръката й — това я караше да се чувства недостатъчно защитена, особено срещу силен противник.

Тя приглади роклята си и даде знак на Балдуин да й направи място. После внимателно разряза превръзката.

— Какви изненади се крият още под полага ви? — поинтересува се Гай.

— Нали обещахте да мълчите!

Тя остави камата на леглото до торбичката, махна разрязаната превръзка и едва не извика.

Необгорената част около раната беше зачервена. Стрелата буквално бе разкъсала кожата на парченца. Балдуин безмълвно й посочи втора, по-малка рана от острие на стрела. Всичко това не я учуди. Най-странното беше, че раната зееше отворена.

— Не си зашил краищата — отбеляза тихо тя.

— Не. — Балдуин хвърли старата превръзка в огъня.

— Защо? Имаш достатъчно конци за още много рани.

— Дано вече нямаме нужда от конци — рече Кристиан. Той стоеше толкова близо до нея, че когато се обърна, тя за малко не изби от ръцете му таблата с храна. Стресната, тя отстъпи назад и се удари в пажа, който побърза да й направи място.

— О, ти ли си, братко? — изграчи Гай и се надигна на лакти. — Какво правиш тук точно сега?

— Исках да видя как си и да донеса вечеря. — Кристиан връчи таблата на Гай и даде знак на Авиза да се приближи отново до леглото. — Кажете какво става, Авиза.

Тонът, с който й говореше, никак не й хареса — сякаш нямаше повече опит от младия Балдуин. Въпреки това се зарадва на появата му. В присъствието на Кристиан Гай със сигурност щеше да си държи езика зад зъбите. Или може би не?

Сърцето й се удряше в ребрата като затворник, който иска да го освободят от килията. Ала когато видя как Кристиан плъзна поглед по лицето й и навлажни устни, вече не беше толкова сигурна каква е причината за вълнението й. Пръстите й затрепериха. Едва се удържа да не вдигне ръце и да помилва широката му гръд.

Ти принадлежиш на Сейнт Джудс Аби. Никога не го забравяй. Никога. Може би щеше да устои на изкушението на тези силни ръце и изкусителната уста, ако постоянно си повтаря тези думи.

— Гай е… — започна Балдуин.

— Попитах Авиза — прекъсна го меко Кристиан. — Е? Защо изведнъж онемяхте?

Гневна, защото той изглеждаше недостъпен за усещанията, които я заливаха и гонеха всяка разумна мисъл, Авиза сложи ръце на гърдите му и го бутна настрана. Успя само защото той се стараеше да щади десния си крак.

— Ще оцелее — промърмори тя и изгледа мрачно двамата братя. — Ще оцелее, ако се научи да се подчинява на мъдростта на онези, които знаят повече от него.

Гай понечи да протестира, но тя отиде до кофата с вода пред камината, коленичи и изми ръцете си от кръвта. Едва когато свърши, забеляза, че няма с какво да се избърше. Надигна се и изтри ръце в полата. Абатисата често й се караше за този навик, но сега не беше тук. Тя и само тя трябваше да се разправя с двама своенравни и проклети мъже.

Когато понечи да се изправи, една ръка я улови за рамото. Ръката на Кристиан. Той сигурно имаше намерение да й помогне, но постъпката му оказа противоположното въздействие. Коленете й омекнаха и тя се олюля. Той побърза да я подкрепи, като я хвана през кръста.

— Май не трябваше да превързвате Гай. — Топлият му дъх погали косата й. — Гледката на кръвта не ви понася, нали?

— Не е вярно. — Авиза се опита да се отдръпне, но той не я пусна. Може би не беше достатъчно настойчива. Преди малко бе успяла да се освободи от Гай с един от най-простите трикове, на които я беше научила Нарико.

— Вчера на полянката едва не припаднахте, а сега едва се държите на краката си. Като новородено конче. Вече няма да преглеждате раната му.

— Нищо ми няма. Моля, пуснете ме.

— Не мога да ви оставя до камината, защото ще паднете в огъня. — Той я отведе до раклата и я сложи да седне.

Докато Балдуин превързваше раната и Гай мърмореше недоволно, Авиза седеше на раклата със затворени очи. Струваше й много усилия да си възвърне контрола над предателското си тяло. Мисълта за докосването на Кристиан беше достатъчна да я разтрепери отново.

— Как е брат ми?

Внезапният въпрос я изплаши. Съвсем ненужно, каза си. Естествено беше Кристиан да е загрижен за брат си. Само защото тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за докосването му, за усмивката и очите му, това не означаваше, че и с него става същото. Заповядвайки си да говори спокойно, тя рече:

— Ако се съди по раната, бих казала, че стрелата го е улучила, когато се е обърнал.

— Значи го е улучила отстрани, а не отпред?

— Да. Добре стана, че избягахме.

Устата му се стегна, сякаш искаше да задържи със сила думите, които напираха на устата му.

— Бих предпочел да употребите друга дума, не бягаме — процеди през здраво стиснати зъби.

— Не е грешка, когато човек се оттегля пред числено превъзхождащ неприятел.

— Но не е и правилно.

Тя кимна.

— Тук съм съгласна с вас. Но признайте, че да умреш от ненужен героизъм не е признак на смелост.

— Трябва ли да призная? — Той опря ръка върху раклата и се наведе към нея.

Нямаше да позволи на необузданата му мъжественост да я смути отново. Тя вирна брадичка и безстрашно срещна погледа му.

— Да, освен ако не искате да ви нарекат глупак.

— С вас това със сигурност не се е случвало, Авиза.

— Поне не си спомням.

Той се разсмя и чертите на лицето му се отпуснаха.

— Ще го приема като предупреждение.

— Много умно.

— Вие също би трябвало да се проявите като умно момиче — каза той и я улови под брадичката. — Спомнете си, че се съгласихте да приемете водачеството ми в съвместното ни начинание. Само така ще стигнем при Сомвил и ще освободим сестра ви.

— Ако сте решили да ме заплашвате, само си губите времето.

— Сигурно си мислите, че можете да ме надвиете с този малък меч?

Тя се изкуши да му каже, че е сигурна в това, но то не се вписваше в ролята на безпомощна млада дама, зависима от рицарската му помощ. Макар че думите бяха горчиви, тя не се побоя да ги изрече:

— Никога няма да забравя какво обещах, за да спася сестра си.

— Как се казва тя?

— Мавиза. — Това беше името на сестрата от Сейнт Джудс Аби, която бяха избрали да играе ролята на отвлечената.

— Авиза и Мавиза? Защо толкова близки имена?

Вече й беше отвратително да лъже.

— И двете имена са от името на прабаба ни — обясни спокойно. — За нас е привилегия да носим името на една толкова уважавана дама. Лорд Уейн се мъчи да разруши доброто ни име. Чух го да заявява, че ще направи всичко, за да опозори семейството ни. И го доказа, като уби верни хора на баща ми и отвлече едно невинно момиче.

Кристиан нежно помилва бузата й.

— Той ще си плати за злото, което ви е сторил, Авиза, обещавам ви. Вярвате ми, нали?

— Вярвам, че имах голям късмет да срещна тъкмо вас.

Тя обхвана китката му. Вместо да дръпне ръката му, както възнамеряваше, пръстите й се плъзнаха по тънките косъмчета. Изгуби се в жадния му поглед и задиша в същия ритъм като него.

— Това ви принадлежи — пошепна едва чуто той.

— Това? — Дали имаше предвид ръката си, очите си или дъха си? Той й беше необходим, защото май беше забравила как да диша сама. Кристиан й подаде камата.

— Тази кама не е на никого от нас. Затова реших, че е ваша. Като виждам как сте въоръжена, вече ми е ясно защо, за разлика от другите членове на семейството, сте успели да се изплъзнете от убиеца.

Проклятието, което дойде от другия край на стаята, сложи край на магията. Кристиан я пусна и закуцука към леглото. Авиза се изправи и прибра камата в ножницата й. После притисна ръка към лудо биещото си сърце и проследи мълчаливо как Кристиан разпитва Балдуин какво е положението на Гай. Балдуин му показа как се мъчи да превърже отворената рана.

— Той е ужасно непохватен — оплака се Гай. — Предпочитам нежните докосвания на Авиза. — Щракна с пръсти и заповяда: — Елате тук, скъпа Авиза, и ме излекувайте със сладките си милувки.

— Ще трябва да се задоволиш с Балдуин. — Кристиан протегна ръка. — Да вървим, Авиза, и да оставим момчето да изпълни задачата си.

— Къде ще отидем? — попита изненадано тя. — Не забравяйте, че трябва да щадите глезена си. Защо не седнете до камината, а аз…

— Обещахте да се подчинявате на заповедите ми.

С надеждата, че само веднъж ще съжали за даденото обещание, тя сложи дясната си ръка върху лакътя му. Той веднага обхвана пръстите й с другата си ръка. В случай на нужда лесно би се освободила с едно от движенията, на които я беше научила Нарико, но знаеше, че подобен трик може да се приложи само веднъж. По-добре да се подчини и да си запази номерата за по-късно.

— Благодаря — пошепна до ухото й Кристиан.

— За какво?

— За признанието, че имате нужда от мен.

Авиза нямаше представа какво да отговори и реши да си замълчи. Докато двамата вървяха към вратата, тя видя болезненото напрежение, изписано на лицето му, и изпита дълбоко съчувствие.

— Само си губиш времето, братко — извика подире им Гай. — Прекрасната Авиза ми заяви, че мъжете трябва да следват повелята на църквата и в дните преди Коледа да се въздържат от… как го каза тя… да, от плътските си желания.

Гърбът й се скова. Кристиан стисна устни. Защо не отговори на брат си, както заслужаваше? Каквото и да е искал да каже, то си остана у него. Само безмълвно я изведе през вратата.