Овидий
Метаморфози (58)

Аскалаф

Рече той. Да изведе дъщеря си Церера решава.

Ала отказва съдбата: не постила долу момата.

Докато ходела тя из градинска пътека невинно,

от натежало от бреме дърво си откъснала нар и

седем зърна си отронила тя под кората възжълта

и ги раздъвкала тя. Аскалаф я единствен съгледал.

Както разказва мълвата, родила го някога Орфна,

не най-нищожна по слава от сонма от нимфи авернски,

от Ахеронта, от своя любим, в лесовете на мрака.

Той я видял и жестоко възврата й с донос пресече.

Тя пък — царица на Ереб — след вопъл издайника стори

птица прокобница, с пръски от Флегетон ръсна лика му

и го на клюн, на пера, на грамадни очи преобърна.

Той, от вида си лишен, с възкафяви криле се навлича

и големее в главата, превива си дългите нокти,

с мъка помръдва пера, по ръцете отпуснати расли.

Става омразно пернато, вестител на бъдните скърби —

леностен бухал, зловеща поличба за смъртните хора.