Овидий
Метаморфози (23)

Аглавра

Литна оттам жезлоносът с еднакъв размах на крилата

и към любимия край на Минерва погледна отгоре,

към мунихийски поля и към китния лес на Лицеум.

В същия ден според стар обичай благонравни девойки

носеха върху главите си в кошнички, с цвят увенчани,

жертвени чисти съсъди към яката твърд на Палада.

Вече се връщат дома, и крилатият бог ги съглежда.

По-натам той не лети, закръжава в един и същ обръч.

Както когато съгледа месата пернатият хищник —

ястребът, още несмел — там тълпят се за жертва

жреците, —

движи се около в кръг, да се отдалечи той не смее,

гладен, размахал криле, все лети над примамката плячка,

тъй и подвижният бог килениец се вие отгоре

над крепостта на Акте и се вие по същи простори.

Както от всички звезди на небето по-ярко сияе

Луцифер, още по-ярко от Луцифер златната Феба,

крачеше тъй по-прекрасна от всички момичета Херза,

беше през празник украса на шествия и на другарки.

От хубостта й омаян, на Юпитер този потомък

виснал в ефира пламти като метната топка оловна

от балеарската прашка — лети и в летежа се сгрява

на висина и добива топлик, неизпитван от него.

Пътя Меркурий мени, от небето поел към земята,

чувствата той не таи, уповаван на своята външност.

Ако и тя безупречна да беше, подсилва я с грижа —

къдри приглажда, гласи да му пада хламидата плавно

и да изпъква добре до обшивката златният накит.

Лъска тон жезъла, с който пробужда съня и го пъди,

и върху чистия крак заблестяват сандалите скоро.

Имаше в крайния кът на дома три покоя с украса

слонова кост и черупка от кост костенурча. Живяха

вдясно Пандроза, отляво Аглавра, в средата им Херза.

Първа съгледа Меркурий сестрата от лявата спалня.

Тя не изпита свена да попита той как се нарича

и за какво посещава дома. На Атлант и Плейона

внукът отвърна така: „Аз съм, който по въздуха нося

бащини словни повели. Сам Юпитер моят баща е.

Няма да крия от теб. Но пази верността към сестра си,

ако желаеш да бъдеш зована на моя род леля!

Херза ме тука влече. Помогни на любовника, моля.“

Бога Аглавра следеше със същия поглед, със който

гледаше в тайния кош на Минерва, богинята руса,

и за услугата иска небивала тежест от злато,

между това настоява той техния дом да напусне.