Овидий
Метаморфози (121)

Хезиона

Щом отмъсти тъй синът на Латона, напусна той Тмола,

литна през ведрия въздух към тесния проток на Хела

Нефелеида и стигна в пределите на Лаомедон.

В дясна страна от Сигей, от Ретейския залив наляво

има олтар стар, свещен на гръмовния бог паномфейски.

Вижда Феб как Лаомедон там около новата Троя

дига стени и разбрал, че огромният почин израства

с мъки и труд, че поглъща постройката немалки средства,

образ на смъртен приема ведно със бащата, вълнуващ

морската бездна с тризъбец, и те на фригийския властник

за уговорена плата от злато издигат стените.

Свършва строежът, но царят отказва заплатата, даже

с клетва лъжлива — върха на коварството, той си

послужва.

„Няма без мъст да останеш!“ — му морският властник

извиква

и заобръща води към брега на скъпливата Троя,

тъй на земята придава вида на море и залива

той на селяка имота, засипва с порои нивята.

Тази отплата не стига. Чудовище морско поисква

царската щерка, която, на твърда скала прикована,

освобождава Алкид и конете уречени иска.

Но щом за славния подвиг наградата царят отказва,

той завладява стените на Троя, дваж клетвопрестъпни.

Бойният негов другар Теламон не остава без почест —

взема си той за жена Хезиона. Пелей се прочува

като съпруг на богиня, и с дядо си той се гордее,

но не по-малко и с тъста. На Юпитер внук да се казва

може и друг. Но съпруг на богиня единствено той е.