Овидий
Метаморфози (158)

Обожествяването на Еней

Със смелостта си принуди Еней боговете небесни,

сред тях самата Юнона, предишния гняв да забравят.

Щом пък направи мощта на растящия Юл устойчива,

на Китерея синът в зрелостта си възлезе в небето.

Всички небесни обходи Венера, врата на баща си

нежно прегърна и рече: „О татко, към своята щерка

нивга суров, аз те моля сега да си най-мил към мене.

Моят Еней удостой — той е твой внук, от моята кръв е —

с божеска същност, най-благи, макар и по-долна, но

все пак

нещо да бъде. Че зърна веднъж неприятното царство

и че премина веднъж през стигийското блато, му стига.“

И боговете склониха. Съпругата царска не пази

лик неподвижен, а кимва спокойно. Бащата отсича:

„За дар небесен достойни сте двама — която ме молиш

и за когото ме молиш. Вземи пожеланото, дъще.“ —

Юпитер рече. Тя с радост възблагодари на баща си

и пряко лекия въздух на гълъбов впряг се понесе

към лаврентийския бряг. През тръстиката там лъкатуши

с речните свои вълни към морето, тъй близко, Нумиций.

Нему нарежда, което в Еней на смъртта е подвластно,

да го изплави и в бяг мълчалив да го плисне в морето.

Следва зова на Венера рогатият бог на реката:

всичко, което бе смъртно в Енея, със своите струи

ръсне и плакне: у него остава нетленната същност.

Вече пречистен, помазва го майката с божески мирис,

косва устата със сладък нектар и амброзия в смеска

и възвишава го в бог. На Квирина народът зове го

Индигет и го почита в светилище и по олтари.