Овидий
Метаморфози (40)

Атамант и Ино

В цялата Тива сега се прочу божеството на Бакха:

за несломимата сила на новия бог заразказва

леля му вред. От сестрите й, толкова много, едничка,

нея скръбта пощадява, доколкото тях тя не жали.

Но забеляза Юнона, че ложето на Атаманта

и синовете, и богът, неин храненик, правят я горда,

не издържа и си рече: „Синът на държанка да може

да преобръща меонски моряци на жители морски

и да внушава на майка да къса синовна утроба,

чужди криле да прикачва на трите сестри Миниади,

аз пък, Юнона, да хленча за неотмъстена обида!

И да се задоволявам? Това ли е моята сила?

Учи ме сам що да сторя (от враг да получа поука!)

и предостатъчно той с гибелта на Пентей ми посочи

силата на лудостта. Но защо пък Ино да не може

да се подбуди към бяс, да последва познатия пример?“