Овидий
Метаморфози (127)

Есак

Виж, и онази там птица, която лети над вълните,

с тънки крака — и показа гмуреца с източена шия, —

царска кръв носи и ти ако искаш до нея рода й

в последователен ред да издириш, за прадеди има

Ил, Асарак, Ганимед — той от Юпитер беше отвлечен,

и Лаомедон, старика, Приам, доживял от съдбата

сетното време на Троя, така че на Хектор е брат той.

Ако на младост не беше го чудна съдба сполетяла,

може би щеше да носи не по-долно име от Хектор.

Ако и той да бе рожба на знатната Димантида,

тайно родила, разказват, Есак под гористата Ида

Алексироя, а тя на двурогия Граник е щерка.

Мразеше той градовете, далече от блеснали двор и

бродеше из планините, из нечестолюбни полета

и се вестяваше рядко на сборове на илионци.

Не със сурово сърце, със сърце, на Амур податливо,

търсеше той на Кебрен дъщерята Хесперия често

из лесовете (видял я на нейния бащин бряг, дето

тя си на слънце сушеше косите, развети по плещи).

Нимфата тозчас побягва тъй, както кошутата плаха

пред сиво-жълтия вълк и пред ястреба патица бяга

нейде далече от блато — така я троянецът следва,

от любовта окрилен, окрилената нея от уплах.

Но както бяга, в крака й превития зъб си забива

свита в тревата змия, тя отрова й в тялото влива.

Свършва с живота бегът й. Есак я бездъха прегръща

обезумял и въздъхва: „Защо, ах, защо те преследвах,

можех ли аз да допусна? Не търсех такава победа.

Двама, нещастна, те ние погубихме: змийската рана

аз причиних. Но от нея съм аз по-виновният, който

с моята собствена смърт ще ти вдъхна в смъртта ти утеха!“

Каза и скача в морето от зъбера, който вълната

бе поддълбала бучаща, но Тетия, сетила жалост,

леко го вдига и както той плува, крила му навлича

и му не дава възможност да търси желаната гибел.

Но в любовта си роптае, не иска живот по принуда,

че на душата му пречат из жалката своя обител

да излети, и щом нови криле по плещите му никват,

литва, но скоро в морето си тялото спуска стремглаво.

Спусъка пухът смекчава. Беснее Есак и се стрелва

към дълбината и търси неспирно път към гибелта си.

Но в любовта посталее. Остават му дълги краката,

дълъг вратът му, главата от тялото отдалечена.

Люби морето и носи от честото гмуркане име.