Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Metamorphoses, 8 (Обществено достояние)
- Превод от латински
- Георги Батаклиев, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Публий Овидий Назон. Метаморфози
Съставил бележките: Георги Батаклиев
Редактор: Радко Радков
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Йорданка Киркова, Лиляна Маляков
ИК „Народна култура“, София, 1974
История
- — Добавяне
Есак
Виж, и онази там птица, която лети над вълните,
с тънки крака — и показа гмуреца с източена шия, —
царска кръв носи и ти ако искаш до нея рода й
в последователен ред да издириш, за прадеди има
Ил, Асарак, Ганимед — той от Юпитер беше отвлечен,
и Лаомедон, старика, Приам, доживял от съдбата
сетното време на Троя, така че на Хектор е брат той.
Ако на младост не беше го чудна съдба сполетяла,
може би щеше да носи не по-долно име от Хектор.
Ако и той да бе рожба на знатната Димантида,
тайно родила, разказват, Есак под гористата Ида
Алексироя, а тя на двурогия Граник е щерка.
Мразеше той градовете, далече от блеснали двор и
бродеше из планините, из нечестолюбни полета
и се вестяваше рядко на сборове на илионци.
Не със сурово сърце, със сърце, на Амур податливо,
търсеше той на Кебрен дъщерята Хесперия често
из лесовете (видял я на нейния бащин бряг, дето
тя си на слънце сушеше косите, развети по плещи).
Нимфата тозчас побягва тъй, както кошутата плаха
пред сиво-жълтия вълк и пред ястреба патица бяга
нейде далече от блато — така я троянецът следва,
от любовта окрилен, окрилената нея от уплах.
Но както бяга, в крака й превития зъб си забива
свита в тревата змия, тя отрова й в тялото влива.
Свършва с живота бегът й. Есак я бездъха прегръща
обезумял и въздъхва: „Защо, ах, защо те преследвах,
можех ли аз да допусна? Не търсех такава победа.
Двама, нещастна, те ние погубихме: змийската рана
аз причиних. Но от нея съм аз по-виновният, който
с моята собствена смърт ще ти вдъхна в смъртта ти утеха!“
Каза и скача в морето от зъбера, който вълната
бе поддълбала бучаща, но Тетия, сетила жалост,
леко го вдига и както той плува, крила му навлича
и му не дава възможност да търси желаната гибел.
Но в любовта си роптае, не иска живот по принуда,
че на душата му пречат из жалката своя обител
да излети, и щом нови криле по плещите му никват,
литва, но скоро в морето си тялото спуска стремглаво.
Спусъка пухът смекчава. Беснее Есак и се стрелва
към дълбината и търси неспирно път към гибелта си.
Но в любовта посталее. Остават му дълги краката,
дълъг вратът му, главата от тялото отдалечена.
Люби морето и носи от честото гмуркане име.