Овидий
Метаморфози (22)

Бат

Плака синът на Филира и помощ напразно поиска,

боже делфийски, от тебе, но ти не отменяш каквото

Юпитер, богът велик, повели, пък дори и да можеш,

беше отишъл далече — в месенския край и в Елида.

Беше по време, когато, с овчарската кожа на рамо,

в лява ръка ти държеше върлината горска, а в дясна

носеше свирка, слепена от седем неравни тръстики.

Докато бе се отдал на страстта и на своята свирка,

щукват в пилийски поля ненаглеждани твоите крави

спорел мълвата. Синът на Атлантова Мая ги вижда

и ги откарва оттам, с хитрина ги укрива в гората.

Кражбата никакъв мъж не видя, освен старец, известен

в цялата окрайнина, от съседите Бат назоваван.

Тревната зеленина и стадата отбрани кобили

на богаташа Нелей охраняваше той из гората.

Дръпна го богът встрани, доверчиво с ръка го поведе:

„Който и, друже, да си, ако някой потърси стадата —

каза, — слъжи, че не си ги видял. Да не свършиш

напразно

тази услуга, вземи за награда най-бялата крава.“

И му я даде. Получил дара, Бат отвърна: „Спокойно,

друже, отивай, по-скоро тоз камък издал би грабежа.“

Камъка сочи. Привидно юнакът на Юпитер тръгва.

Скоро се връща, гласа и вида си превърнал, и пита:

„Ей ти, селяк, не видя ли насам да минава добитък?

Знаеш ли нещо, не крий, помогни да разкрием грабежа.

Ще си получиш награда сешени бик заедно с крава.“

Старецът, след като бе удвоена наградата, рече:

„Сигур са татък зад ръта.“ Наистина бяха зад ръта.

Атлантиад се засмя: „Мен пред мене издаваш, хитрецо,

мене издаваш пред мене“ — повтори и гръд вероломна

в яка скала вкорави, тя и днес се нарича Издайник.

Пази тъй от древността невиновна скалата позора.