Овидий
Метаморфози (118)

Драконът

Там върху чуждия пясък див дракон напада главата,

още косите — от тях се оттичаше росната влага.

Най-после Феб приближава и спира змията, готова

да ги захапе, на камък смразява устата открита —

както бе зинала тя, вкаменява й зева огромен.

Слиза там долу духът и познава местата, които

нявга бе виждал, в полята на благочестивите сенки

той Евридика открива и с жадни ръце я прегръща.

Ту се тук двама разхождат със стъпки сдружени в простора,

ту подир нея пристъпва Орфей, ту закрачва пред нея

и безопасно се вече обръща той към Евридика.