Овидий
Метаморфози (52)

Музите

Златородения брат съпроводи до тука Палада

и се оттегли от Сериф, прикрита под свода на облак.

Вдясно зад себе си долу остави Гиар подир Китън

и по най-краткия път излетя през морето към Тива

и Хеликон, планината на музи. На нейното било

стъпи и пред деветте сладкогласни сестри тъй започна:

„Стигна до нашия слух новината за извора, който

с твърдо копито извлякъл крилатият кон на Медуза.

Ида за него. Поисках да видя голямото чудо.

Аз наблюдавах как конят се ражда от майчини кърви.“

Ала Урания рече: „Каквото и тука, богиньо,

в нашия дом да те води, ти пълниш сърцата ни с радост.

Верен слухът е. Пегас е за извора първопричина.“

И към свещените струи веднага поведе Палада.

Дълго на ручея, бликнал под удар копитен, диви се

дева Палада и зре лесовете със стари дъбрави,

и пещерите, тревата, с безброй цветове обтъкана,

и Мнемонидите тя назовава за тяхната песен,

за лесовете щастливки. Една от сестрите отвърна: