Овидий
Метаморфози (130)

Мълвата

Между морето, небето насред широтите световни

гуши се място, което е свързано с тройното царство.

Де що се случи, макар надалече, оттам се съглежда,

всеки, и най-малък звук там прониква до ушния дълбей.

Дом си е дигнала тук на връх височината Мълвата

и е снабдила дома си с хиляда отвора с безбройни

входове и не прегражда какви да е прагове с порти,

денем и нощем отворен, от звънка мед цял изкован е.

Връща ек, глас отразява и чутото той удвоява,

няма мълчание вътре и отдих из кой да е ъгъл,

няма и врява, но само с шепня гласовете бълболят,

както когато отеква далече шумът на вълните

или пък както когато си Юпитер облаци черни

тряска и подир тътнежа последните мълнии глъхват.

Лека сган атрия пълни, пристига, излиза безспирно.

Хиляди слухове — примес от истински и от лъжливи,

бродят надлъж и нашир и гъмжи бъркотия от думи,

някои пълнят с брътвежи ушите свободни, а други

всичко разказано пръскат. Расте на лъжите размерът.

Всеки нов осведомител прибавя към чутото нещо.

Там е Доверчивостта, безразсъдна, Заблудата там е,

празната Радост е там ведно със страховете възбудни,

нововъзникнал Вълнежът и Шепотът с извор незнаен.

Вижда Мълвата самата какво по небето, морето

и по земята се случва и цяла вселена обследва.