Овидий
Метаморфози (119)

Наказанието на менадите

Но не оставя Лией безнаказано тази постъпка,

опечален, че загуби певеца на своите тайнства.

Първо едонските майки, които видяха в гората

злото деяние, той с омотан коренак приковава.

Там, дето всяка вилня, на краката им пръстите свлече

и удължи, върховете им вби надълбоко в земята.

Както понякога в клопка на хитър ловец неусетно

птица крака си вплете и съзнае какво я затиска,

пляска с криле и се мята, но връзката по се затяга,

също тъй всяка жена, прикована към твърдата почва,

в ужас напразно се мъчи да бяга, задържа я жилав

коренът яко и спира напразния напън да скача.

Докато търси къде й са пръстите, де е кракът й,

ноктите, виж — дървесина пълзи по прасците овални.

Щом в отчаяние почне с ръка да се удря в бедрото,

удря по якия дънер. Гърдите в дърво се превръщат,

стават дърво раменете. Ръцете, напред устремени,

ти би помислил за клонки и никак не би се измамил.