Овидий
Метаморфози (100)

Галантида

Сети товара Атлант. Евристей пък, синът на Стенела,

не овладява гнева, към бащата омразата дива

над синовете пренася. Тревожна от дългите грижи,

има Алкмена от Аргос за старчески жалби Иола,

да й разказва делата на своя син, знайни по цял свят,

и да изплаква пред нея скръбта си. Иола приел бе

Хилус в легло и сърце — туй по воля на Херкулес

беше, —

нейното лоно изпълнил със знатен зачатък. Пред нея

почна Алкмена: „На теб да помогне поне божеството,

срокът ти да съкрати, щом след време съзряла отправиш

зов към Илития. Тя на родилките плахи помага,

но по Юнонина воля от мен склонността си отвърна.

Щом се задаваше вече рожденият ден на героя

Херкулес — слънцето беше в десети знак на зодиака, —

моето тяло натегна и бремето носено беше

толкова тежко — по него личеше бащата на кълна

Юпитер, — по-дълго вече не можеше да се понасят

болките — още и днеска, додето говоря, ме хваща

ледена треска и част е от воплите този ми спомен.

Дни непрекъснати седем и толкова нощи се мъчих

и най-накрай отмаляла издигнах ръце към небето

и призовах с вик Луцина и с нея еднаквите Никси.

Вярно, притече се тя, но подкупена, беше решила

да ми главата дари на Юнона, врагуваща с мене.

Стонът ми чула едва, пред вратата на двора приседна

и колената кръстоса — въз дясното лявото сложи,

пръстите плътно преплете един в друг, така да попречи

на рождеството. Магесни слова шепнешком тя промълвя

и рождеството, започнало вече, магията спира.

Аз се надигам и хуля напразно, загубила разум,

Юпитер неблагодарен, проклинам живота си клета —

твърдия камък да трогна. Свещени оброци за мене

шепнат кадмейските майки и смелост ми в болките вдъхват.

Близо стоеше робиня от незнатен род — Галантида,

с руси коси, отзивчива и пъргава в своята служба,

моя любимка. Тя вижда, че несправедлива Юнона

нещо замисля, доде през вратата излиза и влиза,

гледа: седи край олтара богинята, сключила пръсти,

сложила въз коленете ръце, и веднага извиква:

«Страннице, хай поздрави господарката. Блянът си вече

стигна Алкмена от Аргос, родилката освободи се.»

Скача, отпуска ръцете богинята на рождествата

слисана, падат звената и раждам аз освободена.

Че божество надхитрила — мълвят, — Галантида се

смяла.

Но при смеха я залавя богинята в гняв за косите

и по земята повлича, рече ли снага да надигне,

тя я потиска и в предни крака й ръцете превръща.

Прежната чевръстина й остава. Цвета си не губи

тя на гърба. Променила е само предишния образ.

Щом е с устата лъжлива помогнала тя на родилка,

ражда с устата и както преди посещава дома ни.“