Карън Робърдс
Райско гнездо (58)

Глава 58

— Алекс! Алекс!

— Нийли! О, Господи, Нийли!

Алекс пищеше, докато оранжевите пламъци танцуваха по пода и се катереха по стените. Надигаше се дим, виеше се към тавана и протягаше пръсти към нея, задушавайки я. Нийли също пищеше. Алекс я чу, видя я как изскача през вратата и се втурва към нея, като се опитваше да избяга от пламъците, които ставаха все по-високи.

— Алекс! — Нийли се опитваше да направи нещо с китките й, опитваше се да пъхне ключ, който измъкна незнайно откъде. Алекс се задушаваше от дима и се опитваше да прикрие лице с ръка.

— Остави ме! Остави ме! — знаеше, че ще умре, знаеше, че и тя, и Нийли, и Ели ще умрат в това кошмарно място, че ще потънат в пламъците сред болка и писъци. — Нийли, бягай, остави ме!

— Моля те, Господи, моля те, Господи… — Нийли хлипаше, докато пламъците се катереха по стените, загряваха въздуха и изсмукваха кислорода…

Ревът на огъня бе толкова ужасен, че Алекс имаше чувството, че ще полудее. Стените започваха да се овъгляват. Прецени, че след около минута цялата стая ще бъде в пламъци и тогава щеше да усети първото лизване по кожата си.

Оковите се отпуснаха.

Вратата на стаята се взриви. Нахлу кислород и пламъците лумнаха. Джо скочи вътре, прескочи огъня и заслони лице с една ръка.

— Алекс! — ревът му бе по-силен от бумтенето на стихията.

— Ели! Ели е в клетката! — писна Нийли и хукна към него. Алекс се обърна към клетката. Не можеше да остави сина на Джо…

— Махайте се — изкрещя той, когато се стрелна покрай тях.

Димът ставаше все по-гъст и очите й започнаха да сълзят. Не можеше да диша, не можеше да вижда… Кожата й пареше. Не можеше да остави Джо.

В гърдите й се надигна паника. Джо бе в клетката, наведен над матрака, за да поеме Ели.

В този момент пламъците стигнаха до краката й. Обзе я сляп ужас.

Алекс затича с писъци, подскочи като сърна, размаха ръце срещу пламъците и го сграбчи за дънките. Въздухът бе толкова нажежен, че не можеше да се диша.

Към вратата, към вратата. Сърцето й блъскаше, когато тя се отправи към вратата. Изскочи навън и затропа с крака, пое си дълбоко въздух и се обърна тъкмо навреме, за да види как Джо изскача от пламъците, метнал Ели на рамо.