Карън Робърдс
Райско гнездо (45)

Глава 45

Ели не беше мъртъв, а много зле ранен. Беше прострелян. Дупката в гърдите му не бе по-голяма от гумичка на молив. Нийли я забеляза, когато чудовището най-сетне се разкара и тя взе фенерчето, което остави. Вдигна ризата на Ели, за да провери откъде идва всичката кръв. Бликаше от раната и се чуваше нещо като бълбукащ звук, когато той дишаше. Реши, че дробът му е пробит. Опита се да си спомни как се постъпваше в подобни случаи. Бяха им обяснявали в часа по оказване на първа помощ.

Кожата му бе хладна, все едно че бе мъртъв. Нийли потръпна при тази мисъл. Лежеше на една страна, свит като зародиш. Китките му бяха вързани на гърба. Друга верига стягаше глезените му.

Ключът беше у нея. Малкият сребърен ключ, който похитителят използва за нейната верига, можеше да стане и тук. Наистина стана, въздъхна облекчено тя и свали веригите от китките и глезените му, след това го обърна по гръб и погледна през рамо да не би чудовището да се върне.

— Ели! Ели! — тя го разтърси за рамото, повика го.

Той нито отговори, нито трепна, нито мигна. Да не би да бе изпаднал в шок? Знаеше, че има такава вероятност, но не си спомняше повече от факта, че може да те убие. Както обикновено не бе обръщала много внимание по време на час.

Сега се опитваше да си спомни нещо, каквото и да е, за да му помогне.

Първо трябваше да спре кървенето. Само че не разполагаше нито с превръзки, нито дори с чаршафи. Чорапите й бяха тънки, но знаеше, че Ели често обува дебели хавлиени чорапи. Дръпна ботушите му, за да провери. Свали чорапите, нави ги на топка и я притисна върху раната на гърдите. След няколко минути кръвта напои топката.

Той бе облечен с черен суитчър с надпис „Рокетс“ върху бяла тениска и долнище на анцуг. Суитчърът и тениската бяха напоени с кръв, затова тя си свали полото, макар с нежелание, тъй като чудовището можеше да я завари само по сутиен. Тази мисъл я притесни силно. Разтреперана от страх и от студ, тя притисна полото към раната.

Този път кръвта не проби. Най-сетне се почувства достатъчно спокойна и отдръпна ръка. Опита се да направи нещо като превръзка с ръкавите на полото, след това дръпна надолу и тениската му, и суитчъра, защото нямаше нищо друго, с което да го затопли. Тук бе студено като в хладилник и тя трепереше.

Може да трепереше и от страх.

Подът бе студен, толкова студен, че краката й бяха ледени. Разбра, че не може да остави Ели да лежи на пода. Трябваше да го затопли, но това не можеше да стане тук. Погледна към леглото. Ако успееше да го качи…

Страхуваше се да го мести, а и едва ли щеше да успее да го вдигне. Ели бе слаб, но бе и висок, освен това се бе отпуснал и нямаше да се справи сама.

Изтегли матрака от леглото и го пусна до него. Помещението не бе голямо, може би два и петдесет на три, така че нямаше кой знае колко място за маневриране. Когато свърши, беше потна. Ели изстена, очите му затрепкаха, но той не помръдна повече, въпреки че тя го викаше и триеше ръцете и бузите му.

Най-сетне, тъй като не можа да измисли какво друго да направи, тя се настани на матрака до него с надеждата да му предаде топлината на тялото си. След това, макар и с нежелание, загаси фенера, за да пести батериите.

Господи, не му позволявай да умре, молеше се Нийли и трепереше в мрака. Не можеше да направи нищо, освен да се моли.

Можеше да чака чудовището да се върне.

— Татко — проплака тя. Този път отговор нямаше.