Карън Робърдс
Райско гнездо (31)

Глава 31

— Ти смееш ли ми се? — попита Алекс в слушалката.

— Не, госпожо, няма такова нещо.

— С Джо ли говориш? — Нийли вдигна капака. Миризмата на доматен сос и чесън лъхна Алекс. Тя потръпна.

— Алекс, елате да вечеряте у нас — казаното бе отчасти молба, отчасти заповед.

Алекс омекна. Като си помисли, че трябва да яде отново пица, дори пилешките гърди й се сториха прилични. А това, като виждаше в какъв вид са, бе много тъжно.

Освен това й се искаше да види Джо.

— Благодаря ти, но ще откажа — отвърна с достойнство тя. Можеха да си направят сандвичи с риба тон.

— Какво иска? — попита Нийли и направи гримаса, сякаш повръщаше, докато гледаше пицата.

— Алекс, не ставай смешна — настоя Джо. Гласът му бе твърд и в същото време нежен.

Тъкмо тази нотка на нежност я примами.

— Той иска да отидем да вечеряме у тях — обърна се тя към Нийли.

— Супер! — подскочи момичето.

— Чух я какво каза — не пропусна да вметне Джо.

— Добре — Алекс капитулира без особено съжаление. — Идваме след няколко минути. Благодаря за поканата.

— Моля — отвърна той и затвори.

— Слава Богу! — Нийли затвори капака на кутията и се обърна с такава погнуса, сякаш вонеше лошо, пренесе я през кухнята, вдигна капака на кошчето и я изхвърли. — Стига вече с тази пица.

— Нийли — Алекс я погледна умолително. — Докато сме там, моля те, много те моля, дръж се прилично.

Нийли се ухили.

— Не се притеснявай. Не съм чак толкова глупава. Ще бъда истинско ангелче, докато готиният татко е наоколо. Ели разправя, че бил прекалено строг, а аз не искам да вземе да го накаже. После с кого ще си правя кефа?

Алекс можеше да изтъкне и по-добри аргументи, но реши, че и това е достатъчно за Нийли.

Пет минути по-късно, мерцедесът спря на алеята пред Джо. Минаваше шест, но навън бе тъмно. Алекс и Нийли слязоха, вдигнаха яките на палтата, за да се предпазят от ледения дъждец, който не бе спрял цял ден. Джош, облечен в широки дънки и бяла тениска, отвори вратата, когато Алекс почука.

— По-късно Ели ще ходи у Хедър — докладва Джош на Нийли веднага щом влязоха.

Алекс чу и започна да се чувства неспокойна, докато чакаше отговора на сестра си.

— Че на мен какво ми дреме? — попита Нийли и всички влязоха в кухнята.

— Ели, ти какво ще кажеш? — попита Джени и се завъртя пред брат си в грозновата синя рокля с кръгла бяла яка.

Ели, в дънки и пуловер с надпис „Рокетс“, прехвърляше салатата в стъклена купа. Погледна бегло сестра си.

— Според мен е добре.

— Не искам да е просто добре — Джени бе готова да заплаче. — Искам да изглеждам готина. Татко, това не става.

— Казах ти, че приличаш на някое нещастно дете от сиропиталище — обясни Джош и се отправи към хладилника.

Устните на Джени потрепериха.

Алекс трябваше да признае, че слабата Джени с късо подстригана коса наистина приличаше на изоставено сираче в широката рокля.

— Млъквай, Джош — изръмжа Джо. Слагаше тиган на котлона и бе с гръб към останалите. Погледна Алекс и се ухили доволно, а след това отново обърна внимание на дъщеря си.

Усмивката му я стопли. Лошото й настроение се стопи. Не можеш да се държиш студено с мъж, който те е поканил на вечеря.

— Ако не ти харесва, мога да я върна в магазина — успокои я той. Джо бе в дънки и стар сив пуловер. Изглеждаше много висок, много красив и съвсем наясно какво прави в кухнята, докато разбъркваше.

— Няма смисъл. Ти никога не ми избираш каквото трябва! Татко, ти не разбираш от момичешки дрехи! — извика отчаяна Джени. Беше застанала в средата на кухнята, лицето й бе разкривено нещастно, ръцете — стиснати в юмруци. — Трябва ми за утре вечер.

— За Бога, Джен, ти ще пееш в хора — Ели пренесе купата салата на масата. — Никой няма да забележи с какво си облечена.

— Ще забележат! Нали ще ни снимат! Всички други момичета изглеждат толкова готини, само аз съм смешна.

— Сладкишче, ти си красива — намеси се Кари. Облечен в смачкани зелени панталони и синя риза, той бе застанал до микровълновата. Отвори вратичката, извади поднос с питки и се отправи към масата.

— Дядо! — Джени го погледна отчаяно.

— Добре, да попитаме специалиста — реши Джо. Взе тигана и изсипа съдържанието му — кафяв сос — в сосиерата. — Алекс, какво ще кажеш за роклята на Джени?

Пренесе на масата димящата сосиера. Алекс се поколеба.

— Къде ще я облечеш? — попита тя Джени, за да спечели малко време.

— Хорът ще пее на състезанието утре — обясни Джени и погледна Нийли. — Трябва да съм със синя рокля — и останалите — но с тази приличам на смотанячка. Знам, че е така.

— Напълно си права — отвърна Нийли, преди Алекс да е намерила тактичен начин да каже, че точно тази рокля не е най-подходящата. Нийли оглеждаше критично Джени още от началото на разговора. — Много е зле. Можеш да се докараш доста по-прилично.

Алекс погледна злобно Нийли, а Джени се обърна към баща си.

— Видя ли?

— По-добре да знае истината — отвърна Нийли в отговор на погледа. — Иначе ще се докара в тази рокля и наистина ще прилича на смотанячка.

— Алекс! — Джо погледна умолително Алекс, която улови предупредителния поглед на сестра си и тъжните очи на Джени и се почувства длъжна да каже истината.

— Може да се намери нещо по-подходящо, Джо — призна тя.

Джо я погледна като предателка.

— Татко, нали ти казах — обвини го веднага Джени. — Ти не можеш да избираш момичешки дрехи. Трябва ми друга рокля.

— Утре ще я върна — обеща смутеният Джо. — Ще си избереш каквато искаш.

— Но аз не знам как да си избера готина рокля — изплака Джени. — Ти би трябвало да знаеш. Само че и ти не знаеш, защото си мъж.

— Какво ще кажеш двете с Нийли да те заведем на пазар утре? — намеси се Алекс, без да даде възможност на Джо да каже и дума. — И без това трябва да си купя някои неща. Ще бъде весело да ти потърсим рокля. А Нийли ще избере най-готината.

Джо погледна уплашен Нийли. Алекс се ухили.

— Супер! — извика Джени и погледна Нийли. След това извърна очи към Алекс. — Ако не ви притеснявам.

Алекс разбра, че детето благоговее пред сестра й и сигурно в нейните очи тийнейджърката беше върхът.

— Ще бъде забавно — заяви Нийли. Джени се ухили, Алекс се ухили на Нийли, а след това и на Джени и Джо си пое дъх.

— Много ви благодаря, дами — обърна се той към сестрите. — Спасихте кризата. Джен, върви да се преоблечеш и да сядаме на масата.

Щом Джени се върна, всички седнаха. Беше ред на детето да каже молитвата и тя се справи чудесно. Подаваха си храната един на друг и Алекс се изненада, че е гладна. Седеше от дясната страна на Джо, Нийли бе от другата страна на масата, Джош бе до нея и тя се чувстваше чудесно. Сякаш бе със стари приятели, с човек, когото е познавала от край време. Когато очите на Джо срещаха нейните, той се усмихваше, ръцете им се докосваха, когато си подаваха храната, и тя усещаше всеки поглед, всяко докосване като електрически заряд. Мургавото му красиво лице, сините очи и крива усмивка я караха да се пита какво имаше в този мъж, което я караше да губи разума си.

Говореха за общи неща, от предложенията, които Джо бе получил за конете (половин милион за всяка от кобилите), до специалния проект на Джени (тя учеше мишки да се ориентират в лабиринт), до несправедливата учителка по алгебра (Ели и Нийли, макар да не бяха в един клас, имаха една учителка и двамата се бяха провалили на последното контролно), до проблема на Джо с бала, който щеше да се проведе преди Коледа (за който момичетата трябваше да поканят момчета), защото шансовете му не бяха добри.

— Ако размениш някоя и друга дума с момичетата от класа, все някое ще те покани — посъветва го Ели. — Кое момиче ще покани някого, с когото не си е казал и дума.

— Ти не говориш ли с момичетата, Джош? — попита любопитно Джени. — Защо?

— Срамежлив е — обясни Ели.

Джош се изчерви.

— Щото момичетата са тъпи — отвърна той на Джени, след като погледна изпепеляващо Ели. — Особено от моя клас.

— Момичетата не са тъпи! — гракнаха едновременно Джени и Нийли и се спогледаха доволно. След това Джени настръхна. — Не са тъпи.

— Нима?

— Престанете — прекъсна ги Джо. — Стига. Джош, дядо ти каза, че днес си му помогнал с Танца на победата. Какво ще кажеш за коня?

— Много е бърз — заяви Джош с повече ентусиазъм, отколкото Алекс го бе чувала. — Много е хърбав. Дядо разправя, че някои от най-добрите бегачи са такива.

— От това момче ще излезе коневъд — обърна се Кари към Джо. — Има усет.

Джош се усмихна едва-едва, но лицето му грейна от гордост.

— Между другото, Джо, вечерята е страхотна — каза Алекс. — Впечатлена съм.

Очите му заискриха.

— Разбрах, че и ти се опитваш да готвиш.

— Това е точната дума. Опитва се. Знаеш ли как се казва готварската книга, която си е купила? „Рецепти за глупаци“. Повече няма какво да ви кажа — изсумтя презрително Нийли и си спечели убийствен поглед от сестра си, а останалите прихнаха.

— Ще ходиш ли утре на състезанието, дядо? — попита Джени.

— Разбира се, сладкишче — отвърна весело дядо й. — Не искам да пропусна твоята песен.

— Той си има гадже — изкиска се Джош. — Среща се с госпожица Шели.

— Госпожица Шели ли? — Нийли беше ужасена.

Ели кимна мрачно.

— А-ха. Психоложката. Можете ли да си представите?

— Каква тъпачка — заяви Нийли.

Ели и Джош кимнаха в знак на съгласие.

— Ако някой направи нещо, госпожица Шели търчи да донесе — обясни Кари на Алекс. — Тя е човек на реда и дисциплината.

— Не може ли да си намериш друга, дядо? — попита нещастно Джош. Погледна Нийли. — Дори му казва оценките ни, преди ние да ги разберем. А той казва на татко, разбира се.

— Само когато оценките ви са лоши — обясни Джо. — Изкарвайте само добри оценки и ще видите колко по-различно ще бъде.

След като вечерята приключи, Джо настоя да ги закара с мерцедеса.

— И без това трябва да проверя конете, така че ще повървя до вкъщи — обясни той и ги придружи до къщата.

— Вън вали — напомни му Алекс, а Нийли се отправи към кабинета, след като измърмори: „Благодаря за вечерята“. След секунди Алекс чу говора на телевизора.

— Миличка, няма да се разтопя — бяха застанали под полилея в антрето и капките по косата му блестяха като диаманти. Зеленото военно яке подчертаваше раменете му и тя отново трябваше да вдигне глава, за да срещне погледа му. Очите му изглеждаха още по-сини на загорялата кожа.

Алекс плъзна поглед към устните му. Каква красива, чувствена уста.

Той пое ръката й, задържа я за момент, след това й се усмихна с кривата си чаровна усмивка, вдигна ръката й и я поднесе до устните си.

Те бяха топли и леко влажни. Алекс усети топлия му дъх до кожата си. Без да откъсва поглед от нея, той обърна ръката й и я целуна по дланта. По кожата й плъзнаха светкавици.

Устните й се разтвориха, когато тя си пое дъх.

— Благодаря ти — каза той. — Че предложи да помогнеш на Джени.

Алекс се приведе към него. Толкова й се искаше да усети тези красиви устни притиснати до своите, че коленете й се разтрепериха.

— Алекс — повика я Нийли от кабинета. — Може ли да намерим един спален чувал отнякъде? Утре вечер след състезанието има купон.

Джо пусна ръката й и отстъпи.

— Лека нощ — каза той, излезе и затвори вратата след себе си.

Алекс остана загледана във вратата, но Нийли я повика отново и разпръсна магията.