Карън Робърдс
Райско гнездо (46)

Глава 46

Е, добре, каза си Хищника. Нещата не ставаха винаги така, както бяха планирани. Само че малко спонтанност нямаше да му се отрази зле. Така животът ставаше по-интересен.

Значи Корнелия се оказа боец. Не спираше да мисли, докато шофираше по шосе 60 към работното си място. Изрита го от клетката, заключи вратата с веригата. Това бе невероятно интересно. Изобретателно и хитро. Не можеше да й го отрече.

Оказа се невероятно лесно да я отведе. В него се бяха втренчили огромни учудени очи и той само посегна, обви кръста й с ръка, включи електрошоковия пистолет и бе готов. Само че не бе очаквал тя да започне да се съпротивлява.

Очакванията бяха истинско препятствие по пътя на успеха, каза си той. Очакванията го бяха подвеждали много пъти. Например Чарлс Хейуд бе друг случай, в който събитията не протекоха така, както трябваше. Хейуд се оказа мъртъв и дъщерите му се довлякоха в „Уисълдаун“, затова Корнелия сега бе в клетката.

И Ели беше с нея. Съжаляваше за Ели. Ако момчето не беше влязло да търси Корнелия, докато той я сваляше към кухнята, нямаше да се наложи да отведе и него. А малкият Ели се оказа бърз. Обърна се и хукна към задната врата.

Добре че носеше и „Глока“ освен електрошоковия пистолет. Наложи се да простреля момчето през прозореца на автомобила. Каква каша стана. Стъклото се пръсна навсякъде, а момчето потъна в кръв и сигурно го болеше.

Искаше му се още снощи да го избави от мъките му, веднага след като приключеше с Касандра. Тя се разрева, когато я прикова към стената, защото бе наясно какво следва. Но пък имаше толкова красиви нейни снимки, а пламъците лумнаха около лицето й, преди да умре. Пищя също като всички останали.

Ако имаше начин да покаже снимките, със сигурност щеше да спечели някоя награда.

Би нарекъл изложбата „Главата на смъртта“. Нещо такова.

Имаше намерение да се разправи с Ели веднага след нея. След като приключи с Касандра, бе жаден за нова плът, за свежа плът, затова искаше първо да направи Корнелия своя. След това щеше да почисти останалото от Касандра и да закачи Ели на нейно място.

Очаквания. Никога не ставаше според очакванията.

Нямаше нищо против момчето, не му се искаше да го наранява, защото Джо беше много приятен човек.

Щеше да му е необходимо доста време, докато преодолее загубата на сина си, но накрая щеше да му мине. Човек преглъща какво ли не, реши той.

Нали сам той бе пример. Баща му ги бе напуснал още преди да се роди. Майка му, Джийн — все още помнеше дългата й руса коса, като дете обожаваше да пипа меките кичури с пухкавите си ръце — бе много красива, но бе тъжна, вечно тъжна, толкова тъжна, че накрая се самоуби. Беше се опитала да убие и него като запали къщата, докато той спеше.

Беше се събудил навреме, за да изтича с писъци през огнения ад. Пижамата му се бе подпалила и той се отъркаля на земята, за да потуши пламъците. Почти деветдесет процента от тялото му бе в изгаряния трета степен.

Поне ръцете и лицето му бяха пощадени.

Ето, това е травма. Всеки би се съгласил. Само че той се възстанови и животът му бе хубав.

Е, имаше още неща, за които да мечтае, както Сали Джеси казваше.

Но той работеше по въпроса. Тази мисъл го накара да се разкиска. Като цяло, каза си усмихнат, денят щеше да бъде чудесен.

Корнелия провали очакванията му за тази нощ. Тази вечер той имаше намерение да провали нейните. Беше завързала вратата с верига и дори успя да отмъкне ключа.

Умно момиченце. Изобретателно момиченце. Само че не беше нито достатъчно умна, нито достатъчно изобретателна.

Той имаше втори ключ.