Карън Робърдс
Райско гнездо (38)

Глава 38

Хищника си подсвиркваше, докато работеше. Денят не бе лош. Снощи имаше просветление. Вместо да прекара десетте обичайни минути в стаята на Александра, той измисли как да я наблюдава непрекъснато, без да рискува.

Беше в „Уисълдаун“, в спалнята й, и монтираше миниатюрни видеокамери на тавана над леглото и в банята. Когато приключеше, щеше да си има собствен телевизионен канал. Канал „Александра“, целодневен канал.

Двете със сестра й бяха на вечеринка, която нямаше да свърши преди два след полунощ. Знаеше, защото беше там и ги видя. Целият град беше там, както обикновено, включително съседът Джо и семейството му.

Така че да се мотае из къщата в десет не представляваше никакъв риск.

Нямаше никой, освен противната котка.

А котката го наблюдаваше. Одеве, докато работеше, усети, че зад него има някой. Усещането бе толкова стряскащо, че той се завъртя рязко и бързо.

Тогава забеляза тлъстия оранжев котарак, който го гледаше от вратата с ококорени немигащи очи и следеше всяко негово движение.

Мразеше котките. Беше виждал тази твар и преди. Вечно се появяваше незнайно откъде, следеше го и колкото и да се опитваше, така и не успя да я хване.

Опита и този път и се хвърли като обезумял от леглото на Александра, но така и не я хвана.

Някой ден, обеща си той, щеше да превърне на въглен противното създание.

Междувременно щеше да се забавлява, като наблюдава Александра. „Всяко твое движение, всеки твой дъх…“ Точно тази песен си бе подсвирквал, докато пробиваше последната дупка, широко ухилен.

Той наистина бе забавен и изобретателен човек.

Когато приключи, остана за момент и огледа произведението си със задоволство. Дупката не бе по-голяма от главичка на карфица и се намираше точно над леглото. Другата в банята бе абсолютно същата.

Александра нямаше да ги види, нямаше да заподозре, че той я наблюдава как се преоблича, как се къпе, как спи…

Беше толкова възбуждащо, че реши да намине при Касандра, преди да си тръгне.

Работата бе там, че не желаеше нея тази вечер. Съсухреното й тяло не откликваше на неговото, докато Александра бе сочна…

Какво пък, каза си философски той. Усмихна се и си затананика „Човекът, когото обичаш“.