Карън Робърдс
Райско гнездо (54)

Глава 54

Котката мяукаше в някаква далечна част на къщата, все едно че някой я попарваше жива. Чу я в мига, в който отвори задната врата. Какво й ставаше?

Тихото пиукане на алармата му напомни, че трябва да спре. Набра кода и влезе в кухнята. Господи, чувстваше се толкова стар. Дори по-стар от баща си. Освен това бе уморен. Бе наистина уморен до смърт.

Ели. Мисълта за сина му го прорязваше като нож. Господи, Ели, къде си?

— Алекс? — провикна се той, мина в хола и се огледа.

Тя не отговори. Сигурно бе на горния етаж.

Котката сигурно също бе там и продължаваше да издава противните си звуци.

Намръщи се и тръгна по стълбите.

— Алекс?

Ако не беше Алекс, едва ли щеше да издържи последната седмица. За пръв път имаше нужда от човек, на когото да се опре. А тя бе до него.

— Алекс! — бе в коридора, когато се провикна по-силно. Вратата на спалнята й бе затворена. Изглежда, котката бе вътре.

— Алекс! — той отвори вратата и се огледа. Котката се спусна към него и продължи да мяука.

Стаята бе празна. Джо влезе, огледа се и провери в банята. Алекс я нямаше.

Котката продължаваше да мяука.

Повика отново Алекс и тръгна към стълбите.