Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paradise County, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Слава (2011)
- Разпознаване и корекция
- debilgates (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Карън Робърдс. Райско гнездо
ИК „Калпазанов“, София, 2007
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 954–17–0234–1
История
- — Добавяне
Глава 22
Долови смях. Хищника се огледа и видя не една, а две прелестни блондинки. Канеха се да влязат в сградата и той остана зашеметен от невероятния си късмет.
Две красиви блондинки на негова територия. Господи, каза си той, ти ми се усмихваш.
Може би Господ бе в невероятно добро настроение и звездите се бяха подредили както трябва или някаква подобна простотия, така че щеше да успее да пипне поне едната от двете блондинки. И без това Касандра му беше омръзнала. Тя не се смееше вече. Не беше по-забавна от надуваемите кукли с вагина, от които му писна още докато беше млад. Време бе да намери нова блондинка, с която да я смени.
Ако щастието му се усмихнеше с тези момичета, щеше да замени Касандра още тази вечер. Щеше да я изпрати при Ерик сред пламъци и дим, докато новите му играчки наблюдаваха какво става. Тъкмо щяха да разберат какво ще ги сполети, ако не слушаха. След като им покажеше, те нямаше да посмеят да му създават проблеми, дори напротив, в повечето случаи нямаха търпение да направят точно това, което искаше от тях.
Оказа се, че Господ е в настроение да си поиграе с него, както се случваше понякога. Разбра го веднага, щом научи кои са блондинките. Александра и Корнелия Хейуд. Не беше ли това някаква шега на всевишния?
Снощи бе у тях. Когато приключи с Касандра и се качи за един бърз душ, дори нямаше представа, че в къщата има човек. Дребни неща, някои очевидни като чантата в кухнята, му подсказаха, че се е настанила поне една жена, затова той отиде да провери.
Ако Господ му поднасяше жена на тепсия, защо да отказва?
Попадна на съкровище още в първата спалня, в която влезе. Бързо присветна с фенерчето с размер на химикалка, което винаги носеше, и разбра, че пред него спи слаба млада блондинка. Спеше дълбоко, завила се чак до раменете, лицето й бе обърнато на една страна, кожата й беше бяла като сметана. Тъй като не устоя на изкушението, той посегна и докосна бузата й, за да се увери дали наистина е толкова мека, колкото изглеждаше. Това се оказа грешка, защото тя се размърда. Той незабавно угаси фенерчето. Тя се бе събудила; позна по дишането и остана да лежи в тъмното. Така и не разбра защо.
Изкушаваше се, много се изкушаваше да я зашемети на място и да я занесе при Касандра, но устоя на съблазънта. Нямаше представа коя е, но реши, че има нещо общо със семейство Хейуд, сигурно им бе роднина, което означаваше, че е богата и има много връзки. Да отнесе момиче от леглото му, бе все едно да предизвика щателно претърсване на къщата, а да отнесе едно богато момиче от леглото му, бе все едно да накара властите да преобърнат всичко наоколо.
Бе сигурен, че входът към скривалището му е добре замаскиран. Нали никой не го откри години наред! Но да предизвика силите на реда, като им отправи предизвикателство, бе изключително глупаво. А той съвсем не бе глупав.
Затова, макар и с огромно нежелание, реши, че трябва да остави момичето на мира. Остана край леглото, обзет от съжаления, и тъкмо се канеше да си тръгне, когато тя се опита да запали лампата.
Щрак. Чу ясно звука. Щрак. Щрак.
Добре, че нямаше ток. Ако имаше, тя щеше да го види и тогава нямаше да му остане друг шанс, освен да я отведе.
От една страна съжаляваше, че електричеството е спряно. Ако го бе видяла, това щеше да е знак, че е негова.
Излезе от стаята бързо и безшумно. Само че тя го последва. Какъв кураж! Каква глупост! Беше го последвала и за малко да го хване, когато се бе притиснал до стената. Очакваше тя да го подмине.
Само че тя се спъна в него и го сграбчи за ризата, за да не падне, и в този момент той я удари по главата с една от бронзовите статуи, които украсяваха коридора. Трябваше да използва електрошоковия пистолет, но всичко се случи толкова бързо, а и пистолетът бе закопчан в задния му джоб. Статуята беше подръка. Забелязал я беше, когато се прилепи за стената и за малко не се удари в нея.
След това избяга от къщата и си обеща, че ако тя е все още там след ден-два, може да се отбие пак.
Тогава нямаше да я докосва. Нямаше да я отведе. Само щеше да гледа.
Много обичаше да гледа. Това бе не по-малко забавно. От всичко видяно през годините можеше да напише книга и тя щеше да се превърне в бестселър. Щеше да я нарече „Онова, което видя Лошия“. Нещо такова.
И ето, че сега Господ му я поднасяше на тепсия. Позна я в мига, в който разбра кой се е регистрирал.
Не можеше да я отведе. Изчезването на дъщерята на Чарлс Хейуд, толкова скоро след нелепата му кончина, щеше да привлече ненужно внимание към района.
Налагаше се да се задоволи само да я гледа.
Но и гледането бе забавно. Открай време обичаше да гледа. Възможностите бяха ограничени, но въпреки това двете бяха толкова забавни, когато се настаниха в стаята на мотела.
И двете се съблякоха голи, изкъпаха се и се подсушиха много внимателно, преди да си облекат хубави нощнички и да си легнат.
Когато угасиха светлината и сложиха край на представлението, той бе толкова възбуден, че реши отново да посети Касандра.