Карън Робърдс
Райско гнездо (44)

Глава 44

Той беше влюбен. Думите се повтаряха в главата му, докато лежеше по гръб, пъхнал ръце под главата, и наблюдаваше как зората пропълзява в спалнята. От близката ферма се носеше кукуригането на петел. Птиците бяха започнали да се събуждат и ранобудните им гласове звучаха заедно с ръмженето на камиона на вестникаря. Гумите превъртяха по чакъла точно навреме.

Алекс спеше сгушена до него. Бяха си тръгнали от дома на баща му към два сутринта. Джен щеше да бъде у приятелка, а Джош, Ели и Нийли щяха да са в училището, така че едва ли скоро щяха да се върнат.

Затова тя остана в леглото му и двамата не спаха повече от час.

Освен това се бе влюбил в нея.

Беше се случило онова, от което най-много се страхуваше. Беше се влюбил до уши в принцеса Алекс. Нямаше нищо против.

Обърна се на една страна, подпря се на лакът и я погледна. Очите й бяха затворени, устните — леко разтворени. Косата й бе като светъл облак на възглавницата. Юрганът бе издърпан до раменете й и скриваше тялото й, но това нямаше значение. Щеше да има достатъчно време по-късно.

Нямаше да изпусне тази жена.

Тя може и да не го знаеше още, но той нямаше да я пусне.

Алекс се размърда и прошепна нещо. Дори когато вземеше приспивателно, сънят й пак бе неспокоен. Знаеше, защото всяка нощ слушаше как се върти в леглото, шаваше и не можеше да се успокои. Трябваше да замени хапчетата с приятни нощни упражнения. Може би тогава щеше да започне да спи по-добре.

Джо се усмихна при тази мисъл, наведе се и я целуна по устните.

— Джо? — прошепна сънено тя, отвори едното око и го погледна.

— Отивам да проверя конете — усмихна й се той. — Шест часът е. Спи.

Тя прошепна нещо и затвори очи. Още преди да спусне крака от леглото, дишането й му подсказа, че е заспала.

Джо се усмихна, облече се и излезе. След като се погрижи за конете, той тръгна към къщата на баща си. Минаваше седем и бе прекалено рано да буди човек, който страдаше от тежък махмурлук. Снощната случка се бе оказала пословичната последна капка, която бе преляла чашата. Време бе да приключи веднъж и завинаги с пиенето на баща си.

Трябваше да се разбере и с Ели. Ели. Открай време мислеше, че познава сина си не по-зле от себе си. Очевидно не бе така.

Беше сбъркал по отношение на сина, когото обичаше повече от живота.

Днес щеше да се наложи да тропне с крак.

Отключи къщата на баща си и се отправи към кухнята, за да направи кафе. Кафето беше за него. Баща му предпочиташе нещо по-силно. Джо изви устни, извади бутилка уиски от шкафа, където запасите бяха по-богати и от тези в магазин, и сипа на стария. Знаеше колко е необходимо на баща му, за да се съвземе и да се превърне от разтреперана развалина в съзнателно човешко същество. Още от дете беше запознат с този ритуал.

Взе чашата и се отправи към спалнята на баща си.

— Татко! — застоялият въздух го лъхна, щом прекрачи прага. Остави чашата на нощното шкафче, приближи се до прозореца и дръпна пердетата. В стаята нахлу слънчева светлина. Джо отвори прозореца, за да проветри, и се обърна към леглото.

— Татко! Събуди се! — седна на леглото и разтърси баща си за рамото, не грубо, но достатъчно силно, за да го събуди. Джо го бе съблякъл по боксерки. Сега старият се бе проснал по корем, а гъстата му побеляла коса бе щръкнала във всички посоки. Устата му бе отворена и той хъркаше толкова силно, че прозорците дрънчаха.

— Татко!

— Какво? Джо? Какво? — Кари отвори очи с огромно усилие. Щом видя сина си, той примигна, затвори ги отново и изпъшка. — Главата ми… Кой е дръпнал проклетото перде?

— Аз. Събуди се, татко, трябва да поговорим.

— За бога, сине, да не би някой да е умрял? — изпъшка отново Кари и се обърна по гръб. И той като Джо имаше много косми по тялото. Само че гърдите на Кари бяха побелели като косата му. Имаше и други издайнически следи за възрастта на баща му, каза си Джо. Вратът му се беше сбръчкал като на старец, а кожата на лицето бе увиснала. Въпреки раздразнението му, тези знаци за настъпващата старост разчувстваха Джо.

Независимо от всичко, той обичаше стария мизерник.

— Изправи се и изпий това — гласът му бе станал малко по-мек, отколкото преди.

— Донесе ли ми лекарството?

— Да — „Лекарството“ беше евфемизъм, който използваха от години за чашата алкохол след запой, която Кари задължително искаше. Думата беше свързана с болезнени спомени от детството му.

— Господи — Кари пъшкаше сърцераздирателно, докато се надигаше и се опитваше да се подпре на таблата на леглото. Ръцете му трепереха толкова лошо, че Джо трябваше да поднесе чашата към устата му.

Кари погълна уискито, задави се, закашля се. Остана облегнат на таблата, докато Джо оставяше чашата на нощното шкафче.

— Върви под душа — настоя Джо, грабна баща си за ръката и го изтегли от леглото. Това също бе част от ритуала по изтрезняването.

— Господи, не искам… Джо, защо не ме оставиш на мира?

Когато Кари се изправи, Джо го подхвана и го завлече до банята. Помогна му да се накисне във ваната, баща му отпусна една ръка от външната страна и започна да се моли за милост. Без да му обръща особено внимание, Джо пусна студената вода и насочи струята към главата на баща си.

Кари реагира също като риба, останала на сухо. Запляска с ръце, опита се да се надигне, плюеше вода, кашляше и се опитваше да стане, като не преставаше да псува. Най-сетне Джо прецени, че му стига, и спря ръчния душ.

Кари се укроти, но продължаваше да трепери и да бърше лицето си от водата. След това погледна ядосан сина си.

— Ти си един грубиян, Джо.

Джо му подхвърли кърпа. Кари попи водата от лицето си.

— По-добре ли си? — попита Джо, без да се притеснява от обидите на баща си.

— Кое време е? — изръмжа Кари.

— Вече е обяд — излъга безсрамно Джо. — Можеш ли да станеш сам?

— Естествено, че мога да стана сам, дяволите да те вземат — Кари стисна единия ръб на ваната и се надигна. Джо улови ръката му, за да има по-добра опора, но се стараеше да бъде далече от него, за да не се намокри.

— Мога и сам, мога и сам — настоя раздразнен Кари и излезе от ваната. — Върви в кухнята. Идвам ей сега.

— Да не вземеш да си легнеш, че пак ще те завлека под душа — предупреди го Джо.

Кари му махна с ръка и Джо излезе. В кухнята си сипа чаша кафе, след това наля и на баща си и се настани на малката кръгла маса.

След няколко минути Кари се дотътри в кухнята, увит в опърпан жълт халат, който Джо помнеше още от детството. Неволна усмивка плъзна по устните му. „Голямата жълта птица — на следващия ден“ наричаха появата на Кари двамата с Каръл като деца.

— Момче, да не би някой да е умрял? Едва седем и половина е — изръмжа Кари, когато погледна часовника на стената. — Какво ти става на тебе?

— Сядай, татко — нареди Джо, а Кари го погледна гневно, но се подчини. Взе си аспирин, лапна го, след това отпи глътка кафе, задави се и се закашля отново.

— Липсва му нещо — заяви той и погледна многозначително към шкафа с пиенето. Тъй като Джо отказа да разбере намека, Кари въздъхна, отпи нова глътка кафе и погледна сина си в очите.

— Какво си намислил? — както винаги, когато беше гузен, гласът му звучеше рязък и висок.

— Какво помниш от снощи? — попита спокойно Джо.

Кари се замисли.

— Ти ме доведе вкъщи и ме сложи да си легна.

Това бе доста добро предположение, но Джо не повярва нито за миг, че баща му помни какво се е случило. Беше достигнал онзи стадий в алкохолизма, когато спомените му изчезваха.

— Да, татко, доведох те вкъщи, иначе Томи щеше да те тикне в затвора. Ударил си го, когато е взел ключовете от колата ти. Така се беше развилнял, че се наложи да те вържа през всичкото време, докато стигнем. И знаеш ли кой караше автомобила, докато ти се бореше с мен и псуваше, да не говорим каква смрад лъхаше от теб? Алекс.

— Алекс значи? Красавица е тя. Добре си се насочил, сине — вместо да се засрами, както Джо се надяваше, очите на баща му светнаха, когато чу за Алекс. — Пробва ли си вече късмета? Разбира се, че си се пробвал. Не съм отгледал глупак.

— Татко… — Джо присви предупредително очи.

— Не отричай, Джоуи. Да не би да си мислиш, че не съм забелязал как я гледаш?

— Татко, не става въпрос как гледам Алекс. Опитвах се да ти кажа, че унижаваш семейството! Ели и Джош бяха там и видяха всичко. Също и приятелите им. И целият град.

Кари се намръщи и този път наистина се почувства неловко.

— Джени там ли беше?

Джо срещна погледа му. Много се изкушаваше да излъже, защото знаеше, че Джени е зеницата на окото му, но не можеше чак толкова да унижи стария.

— Не — отвърна той. — Беше истински късмет, че не беше наоколо.

Кари въздъхна облекчен.

— Добре, сине. Разбрах какво се опитваш да ми кажеш. Много съжалявам, повече няма да се повтори. Имаш думата ми.

Джо се изсмя грубо и горчиво.

— Татко, през септември не ми ли даде дума? Ами през август? Че то е все така, откакто се помня. Не ми е приятно да ти кажа, но думата ти не струва пет пари.

Кари го гледаше пребледнял.

— Така ли говориш на собствения си баща, Джо?

Джо срещна погледа му и присви очи.

— И аз съм баща, татко, така че, когато става въпрос да защитя децата си, няма да допусна Ели, Джош и Джени да преживеят всичко онова, което преживяхме ние двамата с Каръл. Ти им даваш лош пример. Ако не си забелязал, аз не пия и капка. Затова пък ти си пиян като кютюк на всеки два месеца и те всеки път те виждат. Знаеш ли какво правеше Ели снощи? Пушеше трева. Малко е трудно да кажеш на децата да не го правят, след като дядо им не спира да се налива. Или ще се запишеш в някоя програма за лечение, или заминаваш от тази къща и живей, както намериш за добре.

Баща му го беше зяпнал.

— Не можеш да го направиш.

— Къщата е моя, татко, също и децата. Мога и ще го направя.

Настъпи тишина, когато двамата се спогледаха. Кари поклати скръбно глава.

— Не мога да повярвам, че собственият ми син се държи с мен по този начин.

— Нима? Вече не изпитвам никакво чувство на вина. Готов съм да направя каквото трябва. Така че ти избирай. Програма за лечение на алкохолизъм или се изнасяш?

Кари се намръщи, огледа кухнята, а след това се обърна отново към Джо.

— Може и да се запиша в програма през пролетта.

Джо поклати глава.

— От понеделник, татко. Мисля за това още от септември. Трябва само да се обадя на лекаря ти и всичко ще бъде уредено.

— Джо, ти си ми син и те обичам повече от всеки друг на този свят. Знаеш, че е така. Само че открай време умееш да проявяваш жестокост. Какво щеше да каже майка ти, ако знаеше как ме тормозиш? Джо присви очи.

— Хич не ми ги пробутвай такива, татко. Говоря ти сериозно — той се изправи.

— Добре, добре, как може да си такъв инат… Добре. Ще се запиша в тъпата програма, след като настояваш, но нека поне да е от първия ден на новата година.

— Никакво чакане, татко, вече ти казах — Джо понечи да излезе от стаята. — Или започваш от понеделник, или си заминаваш.

— Сине, има нещо, което трябва да ти кажа — гласът на Кари прозвуча толкова отчаян, че Джо се обърна уплашен. — Има причина да искам да чакам до края на годината. — Записах Танца на победата за състезанието в парк Гълфстрийм.

— Какво? — Джо зяпна баща си. Състезанието се провеждаше през втората събота на декември във Флорида. Това бе най-престижното състезание с награда от половин милион долара и петдесет хиляди долара такса за участие. Не бе възможно баща му да… — Как така, татко? Ти нямаш лиценз за треньор. А ние нямаме петдесет хиляди долара за подобно нещо.

Баща му прехапа долната си устна и извърна поглед.

— Използвах твоя.

— Какво?

— Казах, че използвах твоя лиценз и взех от дяловото ти участие в „Уисълдаун“, за да платя. Направих всичко по пощата и те подписах на документите.

Джо бе толкова слисан, че зяпна безмълвен баща си. Той лъжеше… Не, не лъжеше. Джо познаваше баща си достатъчно добре и разбра, че той казва истината.

— Това е измама! — Джо пусна в действие всички псувни, които бе слушал по пътя от огъня към къщи. Кари му се стори по-весел.

— Не бива да псуваш така, момче — заяви той с укор.

Джо едва се сдържа да не избухне. Съумя само да го погледне вбесен.

— Ако беше едно от децата ми, вместо аз да ти бях син…

Кари го прекъсна.

— Цял живот съм в бизнеса с коне, Джо. Казвам ти, че това е нашият печеливш билет. Той ще спечели. Сигурен съм. Остави ме да обуча коня, Джо. Моля те. Остави ме да го обуча и след това ще се подложа на лечение.

— Господи, татко — изпъшка Джо. Не можеше да преглътне, че е изгубил петдесет хиляди долара. Точно сега му трябваше всяка стотинка.

— Той може да спечели — повтори Кари.

Джо забеляза умолителния поглед на баща си и се прокле, че е такъв отстъпчив глупак.

— Добре, татко, тренирай го.