Карън Робърдс
Райско гнездо (37)

Глава 37

Алекс трепереше, когато той я прегърна. Ласките му изкараха въздуха от дробовете й. Тялото му бе едро, топло, мускулесто и тя се наслади на усещането, когато се притисна към гърдите му. Едната му ръка се плъзна по гърба й и спря на дупето, за да я притисне към издутината между краката му.

Тя простена и се намести по-близо, без да крие желанието си. Искаше да го усети гол до себе си, вътре в себе си и не искаше да чака повече.

Стегнатите му ръце се разтрепериха.

Той вдигна глава, откъсна устни от нейните и си пое дълбоко дъх.

— Виждаш ли какво ми причиняваш? Ръцете ми не са треперили така, откакто бях дете — гласът му бе тих и невероятно сексапилен.

— Приятно ми е, когато ръцете ти треперят.

— Нима?

— О, да.

Тя се изправи нетърпеливо на пръсти и притисна устни към топлата бодлива кожа на брадата. Той си пое рязко дъх, стисна дупето й и я повдигна.

— Джо…

— Шшш.

Устните му откриха нейните, ръцете му се спуснаха по бедрата и ги повдигнаха, за да обвият кръста му.

— Спомняш ли си кухнята, когато седеше на плота и обви кръста ми с крака? — попита той.

— Ммм — притисната в него, тя целуваше врата му.

— Имах чувството, че ще умра, когато си тръгнах.

— Сам си си виновен.

Устните му отново откриха нейните и той я отпусна на масата за пикник, положи я на твърдата дървена повърхност. Краката й бяха на кръста му, бе обвила врата му с ръце. Усещаше пролуките на масата през дрехите. Той се бе навел над нея, а издутината отпред на панталоните му я притискаше. Разгорялата се страст я накара да забие нокти във врата му, устните му търсеха жадно нейните в жарки целувки, които се спуснаха по врата.

— Какво ще кажеш да пробваме както в кухнята? — прошепна той до ухото й.

— Господи, Джо — тя се изви безпомощно към него, когато устните му откриха гърдата й. Стисна раменете му, а той вдигна пуловера и сутиена, за да не му пречат, и пое в уста твърдото зърно. Ухапа я леко. Тя изпъшка от удоволствие и болка. Ръката му се спусна, за да открие копчетата на панталоните й…

— Дай и на мен.

Гласът сигурно нямаше да направи впечатление на Алекс, ако не бе толкова познат и не бе прозвучал толкова отблизо. Джо също го чу, защото вдигна рязко глава.

— Не предполагах, че пушиш трева — вторият глас бе по-игрив и също безкрайно познат.

— Ти май ме бъркаш с някого — отново първият глас.

В отговор прозвуча момичешки кикот.

— Какво, по дяволите… — измърмори Джо, надигна се и дръпна дрехите й. Тя бе леко замаяна, но успя бързо да се съвземе и се смъкна от масата. Беше в приличен вид, застанала примерно до Джо, когато Ели излезе от къпинака. Водеше за ръка Нийли. Ели дърпаше от цигара с трева, когато се показа. Червеният проблясък се усили, когато смукна. Сладникавият мирис на марихуана се разнесе из въздуха.

— Какво, по дяволите… — този път гласът на Джо прозвуча по-силен, докато гледаше потресен сина си. Ели се закова на място, все още стиснал цигарата. Изпусна я, без дори да съзнава.

— Мамка му! — възкликна Нийли и също изпусна нещо. Някаква кутийка се претърколи настрани. Сладкият мирис на цигарата се смеси с миризмата на бира.

— Татко — успя да изграчи Ели. Сигурно бе погледнал към цигарата и бе видял, че тлее, защото я настъпи и отдръпна ръка от Нийли.

В първия момент се възцари неловко мълчание, докато двамата се гледаха.

— Какво правиш? — изръмжа Джо, към сина си, сякаш не можеше да повярва какво е видял. — Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш?

— Татко… — в гласа на Ели прозвуча страх.

— Това е мое — обади се дръзко Нийли. — Ели само си дръпна. И бирата е моя.

— Не се съмнявам — сряза я Джо без дори да я погледне. Вниманието му бе насочено към Ели.

— Нийли! — изпъшка Алекс.

— Татко — гласът прозвуча отдалече. Беше Джош.

— Дай ми това — Джо протегна ръка към тийнейджърите. — Веднага.

— Татко! — гласът на Джош долетя от по-близо. Звучеше уплашен и настойчив.

— Татко, много съжалявам — обади се Ели.

— Дайте ми всичко — изръмжа Джо.

— Татко! — изкрещя Джош.

— Ето — Нийли извади някакво пликче от чантата си и го плесна върху дланта на Джо. В тъмното Алекс не бе сигурна какво е. — Вече ти казах, че е мое. Не е на Ели.

— О, Нийли! — изстена Алекс. В този момент не знаеше какво друго да каже.

— Марш, и двамата. Връщайте се при огъня. По дяволите, Ели, никога не бих повярвал… казах марш напред! Джош едва ли ще тръгне да ме търси, ако не беше важно.

Джо натъпка пакетчето в джоба си, стисна Алекс за ръката и двамата тръгнаха след смълчаните Ели и Нийли. В последната минута Алекс си спомни за пухенката на Джо. Беше паднала на земята при бряста. Грабна я, стисна я с една ръка и продължи по пътеката.

— Джош! — провикна се той, след като чу поредния крясък на сина си. — Ето ме.

— Татко!

— Чакай, идваме към теб.

Джош чакаше в началото на пътеката. Погледна Нийли и Ели бегло и побърза да насочи очи към баща си.

— Какво има? — прозвуча остро гласът на Джо. Беше очевидно, че се е случило нещо лошо.

— Дядо… дядо е мъртво пиян и се опитва да седне зад волана, шерифът иска да го спре и…

— По дяволите — прекъсна го грубо Джо. — Къде е?

— При паркираните коли.

— Хайде. Ели, ти ела с мен.

— Ти също — обърна се Алекс към Нийли.

Джош хукна напред и те претичаха през полето към автомобилите, спрени отстрани на масите. Джо бе толкова бърз, че Алекс не успяваше да го настигне. Ели, пребледнял като платно, а Нийли — нацупена, не изоставаха. Джо дори не забеляза, че все още я стиска за ръката. Май при тези обстоятелства никой нямаше да забележи.

Бяха се събрали десетина човека около черния пикап на Кари.

Джо я пусна, разбута тълпата и мина напред. Останалите го изчакаха настрани. Алекс погледна какво става.

Облечен в зелени панталони и черно кожено яке, Кари се бе проснал по корем на тревата, риташе и псуваше. Ръцете му бяха извити на гърба, стегнати в белезници, а якият шериф го бе възседнал, за да го укроти.

Джо целият се тресеше от напрежение, когато приближи към тях.

— Какво по дяволите, става тук? — попита той. Кари зарита по-силно и отново закрещя. На шерифа очевидно му бе трудно да го удържа. — По дяволите, Томи, слез от него!

— Мама му стара, удари ме! — без да се надига, шерифът вдигна поглед към Джо. На едната му буза се виждаше червена следа, а от малка рана течеше кръв към ъгълчето на устата му. — Пиян е като казак, а иска да се качи на колата и да се прибере. Взех му ключовете. — Шерифът подаде връзка ключове. Джо ги дръпна и ги натъпка в джоба на дънките, където бе пъхнал и пликчето.

— По дяволите, Томи, слез от него. Аз ще се погрижа.

— Би трябвало да го арестувам.

— Да, знам. Хайде, слез от него. Знаеш, че утре сутринта ще съжалява.

— Кажи му, че ако ме удари отново, ще го арестувам независимо че ти е баща — шерифът се надигна от проснатия пияница.

Кари веднага се изви на една страна и се изправи на колене.

— Не можеш да ми казваш дали да карам или не, скапаняко! Познавам те още откакто беше в пелени…

Джо се наведе, стисна баща си за моторджийското яке и го изтегли на крака. Когато видя намръщения Джо, Кари се стресна, но след това събра смелост и продължи да говори за шерифа по начин, който накара Алекс да се изчерви.

— По дяволите, Джо… — започна шерифът.

— Млъквай, татко — сопна се Джо и разтърси баща си. — Просто млъкни. Томи, свали му белезниците.

— Ама, Джо…

— Моля те. Аз ще го прибера.

— Би трябвало да го тикна в затвора — въпреки това той свали белезниците и отскочи назад.

Умна постъпка. Кари веднага замахна. Джо го сграбчи, стисна го през гърдите и го повлече към автомобила.

— По дяволите, не си ми никакъв син! Пусни ме, ти…

— Джо, не можеш да караш, докато той е в това състояние — шерифът недоволно се качи в патрулната кола, за да ги последва. Ели, Джош, Алекс и Нийли също тръгнаха. Ели бе пребледнял и много нещастен. Алекс погледна вбесена нацупената Нийли.

Кари не спираше да нарежда.

— Смей само да се качиш в колата ми, мазно шерифче, и ще ти избия кривите зъби, ще…

— Татко, аз ще карам — предложи Ели тихо.

Джо продължаваше да се бори с баща си, когато се извърна към сина си и поклати глава.

— Не искам да караш, Ели. Качи се в пикапа и се прибери.

— Татко, не мога…

— Как така не можеш? — Джо не криеше, че е вбесен. — Да си вкъщи, когато се прибера.

— Пикапът ми е в училище, а каруците ще тръгнат чак към три. Татко, ако пропусна преспиването в училище, треньорът ще пита какво е станало и ще ме изхвърли от отбора, когато разбере.

В гласа на Ели прозвуча страх.

— Пусни ме, Джоуи, мътните те взели! — Кари риташе автомобила в напразен опит да се отскубне от Джо.

— По дяволите, Ели… — обърна се Джо към сина си. — Добре. Ще се оправям с теб утре. Остани тази вечер и се прибери рано утре сутринта. На твое място не бих си правил планове за известно време.

— Татко, съжалявам — личеше, че Ели наистина съжалява. Джош бе застанал близо до брат си и се опитваше да разбере какво е станало.

— Ще говорим утре.

— Нека аз да карам, Джо — предложи Алекс, когато Джо отвори вратата и натъпка баща си на седалката до шофьора. Беше очевидно, че ще му трябва помощ, за да отведе Кари вкъщи, а шерифът, който ги наблюдаваше от колата си, не бе най-подходящият човек.

Джо срещна погледа й.

— Добре. Благодаря — извади ключовете от джоба си и й ги подаде. След това се обърна към Ели. — Не ме ли чу? Утре.

Ели кимна нещастно. Алекс спря при Нийли.

— И аз ще се разправям с теб утре — изсъска тя и за пръв път говореше сериозно и строго. — Ако има още някаква неприятност тази вечер или не се разберем утре, заминаваш незабавно в пансион. Кълна се, че ще го направя.