Карън Робърдс
Райско гнездо (49)

Глава 49

Следващите няколко дни минаха мъчително бавно. От бегълците нямаше никаква вест. Цяла армия полицаи и частни детективи, изпратени от адвокатите на Хейуд, се опитваха да ги открият, но засега не разполагаха с никаква следа. Не бяха успели да открият и очукания син пикап, никой не бе виждал високо дългокосо момче с красива блондинка.

Джо имаше измъчен вид. Джени и Джош бяха пребледнели и неестествено тихи и с всеки изминал час притихваха все повече, уплашени, че брат им го няма. Следваха Джо навсякъде, а той се стараеше да прекарва колкото е възможно повече време с тях. Алекс също започваше да се тревожи. Нийли може и да бягаше — тя често го правеше — но след ден, най-много два, се появяваше отново. Не можеше да си представи, че сестра й ще изчезне за толкова дълго време, без да се обади.

Най-лошото бе, че не можеха да направят нищо. Джо бе претърсил района, бе обиколил всички главни и черни пътища; полицаите също претърсваха наоколо, обиколиха щателно около пътищата, да не би пикапът да бе катастрофирал; съседи и приятели обикаляха горите и полята, докато накрая всички решиха, че децата не са в радиус от петдесет километра.

Това означаваше, че трябва да разширят периметъра на търсене.

Обади се Андреа и предупреди Алекс за въпросите на репортер, който твърдял, че Нийли била изчезнала, и почти веднага след това имаше излъчвания по националните медии. Това поне бяха незначителни клюки, които се въртяха около дъщерята на мултимилионер, склонна да създава неприятности. Описваха я като наркоманка и купонджийка, свикнала да бяга от училище и къщи. Имаше и снимки, но това също не доведе до никакви следи.

Налагаше се да продължат да живеят. След втория ден, Джош и Джени се върнаха на училище. Джо така и не спря да работи, а Кари се занимаваше с Танца на победата упорито и методично. Алекс знаеше, че той се е заел да обучава коня за някакво състезание, и забеляза ентусиазма му, докато им разказваше за постиженията на животното всяка вечер.

Алекс се бе пренесла в къщата на Джо. Преструваха се, че спят в отделни легла, заради децата, но истината бе, че след изчезването на Ели Джо не прекарваше на дивана повече от два часа на нощ. През останалото време се любеха и си говореха.

Една вечер Томи се отби, за да поговори с Джо. Когато патрулната кола спря отвън, цялото семейство изтича на верандата с надеждата да видят Ели и Нийли. След като им каза, че причината за посещението не са изчезналите, Томи отведе Джо настрани, за да поговорят насаме.

Когато Томи си тръгна, Джо се върна в кухнята, където Джош, Джени, Алекс и Кари вдигаха масата. Четири чифта очи го погледнаха изпълнени с очакване.

— Джош, Джен, елате в хола — помоли тихо той. Алекс го погледна разтревожена. Беше очевидно, че Томи бе донесъл лоши новини. — Алекс, вие с татко също можете да дойдете.

Когато се настаниха в хола, Джо се отпусна между Джени и Джош, а Алекс и Кари бяха срещу тях. Джо им съобщи, че тялото на Лора е било идентифицирано, че е била убита през 1991 година, малко след като е дошла да ги види за последен път.

— Значи затова не дойде нито веднъж през тези години — въздъхна замислен Джош. — Все се питах… Струваше ми се странно да не виждаш изобщо майка си. Повечето деца на разведени родители живеят при майките си, ако не виждат някого от тях, обикновено това е баща им.

— Докато вие се оказахте с мен — заяви Джо в опит да прозвучи небрежно, когато погали късо подстриганата коса на Джош.

— Нямам нищо против — погледна го бързо момчето. Откакто Ели бе изчезнал, Джо бе особено внимателен. — Радвам се, че съм при теб. Стига да не ти тежим.

Джо го погледна остро.

— Как така ще ми тежите? Радвам се много, че сте при мен. Та ти си ми син.

— Ели го няма, а аз съм още тук — избъбри бързо Джош и очите му се наляха със сълзи. — Все ми се струваше, че предпочиташ аз да изчезна, не той.

— Господи — Джо бе потресен. — Не е вярно, Джош. — Прегърна момчето през раменете и го погледна в очите. — Джош, за мен ти си не по-малко важен от Ели, така че не си помисляй друго. Ти се единственият Джошуа, когото си имам. За мен няма значение кой от двамата липсва. Еднакво ще ме боли. Имам нужда и от двамата. И от тримата.

Джош се наведе и прегърна бързо Джо, след това скочи, огледа се притеснен и излезе от стаята.

Джо понечи да се изправи, за да го последва, но Джени го подръпна за ръкава.

— Татко — каза тя и погледна тъжно. — Мислех си, че ако мама е била убита, когато е идвала тук, това означава, не някой от областта убива хора. Може би същото се е случило с Нийли и Ели.

* * *

По-късно същата вечер, след като бе отделил време и за двете си деца и те си легнаха, Джо попита Алекс дали не иска да отидат на разходка. Кари бе все още в къщата, опънал се на канапето, за да гледа телевизия. През последните вечери оставаше до много късно в къщата на Джо, дори след единайсет. Както и останалите, на Кари не му се стоеше сам.

— Ще ви изчакам да се върнете — махна той с ръка към Джо. — Не бързайте. Нямам спешна работа.

Нощта бе прекрасна — студена, ясна, на хоризонта се виждаха облаци, но иначе небето бе обсипано със звезди. Новата луна бе като сърп. Извиваше се вятър и отмяташе назад косата на Алекс. Светли кичури галеха якето на Джо.

— Трябва да проверя конете в „Уисълдаун“ — погледна я той. Тя бе пъхнала ръка в неговата и вървеше до него. — Ходи ли ти се чак до конюшнята? Ако предпочиташ, можем да тръгнем по пътя, а аз ще се върна по-късно.

— Да отидем до „Уисълдаун“ — съгласи се Алекс. — И без това трябваше да се отбия, за да си взема още дрехи.

Минаха по пътя, за да им е по-лесно да ходят.

Къщата бе тъмна, защото Алекс не нощуваше там. Щом влязоха вътре, Джо обиколи стаите, пусна лампите и се огледа. В стаята на Нийли Алекс усети как я бодва болка. Дрехите, купени последния път, когато бяха на пазар, все още стояха в пликовете на един от столовете, а електрическите й ролки бяха пръснати на тоалетката. Останалите й неща също бяха непокътнати.

Къде си, Нийли?, попита безмълвно Алекс. Ще се върнеш ли?

За пръв път си позволяваше да си помисли, че сестра й няма да се върне.

Да не би да й се беше случило нещо лошо? При тази мисъл стомахът на Алекс се сви.

Тук се бе случило нещо ужасно с бившата съпруга на Джо, независимо че местните наричаха областта Райско гнездо.

— Добре ли си? — Джо бе до нея и я наблюдаваше внимателно. Тъй като не искаше да го притеснява допълнително, тя кимна и се усмихна и двамата поеха към долния етаж.

— Господи, колко съм уморен — каза Джо, когато влезе в кабинета и се стовари на един от кожените столове до канапето. Потри лицето си с ръце и вдигна поглед към Алекс. — Когато спя до теб, нямам мира. Непрекъснато се въртиш.

Протегна ръка и стисна нейната, а след това я привлече в скута си. Тя се сгуши до него и обви врата му с ръце.

— Защото престанах да пия приспивателни. Оказа се, че нощем тук се предлагат доста интересни занимания.

Той се разсмя.

— Спеше също толкова неспокойно дори когато ги пиеше. Направо ме побъркваше, докато те слушах през уоки-токито. По цяла нощ обикаляше напред-назад.

— Не е вярно! След като изпия хапчето, заспивам и не помръдвам.

— Щом казваш — усмивката му се стопи. — Господи, колко ми беше трудно тази вечер. Нямах представа, че Джош се чувства по този начин.

— Какво стана, когато се качи при тях?

— С Джош всичко беше наред — той се намръщи. — Джени се разплака.

— Защото майка й е мъртва ли?

Джо кимна.

— Можеш ли да повярваш? Джени беше съвсем малка, когато видя Лора за последен път. Едва ли я помни. Въпреки това се разплака.

— Лора й е била майка — отвърна тихо Алекс. — Независимо дали я помни или не, тя й е била майка.

Джо си пое дълбоко дъх и я погледна.

— Тя бе кошмарна майка — отвърна той. — Беше наркоманка, пиеше като смок, да не говорим, че умираше за купони. Изпитвах ужас, че ще се надруса, когато е при децата. А ги оставяше, когато й скимнеше. Заминаваше за дни наред, с всеки мъж, готов да й купи наркотици. Мислех, че това е станало с нея. Реших, че се е забъркала в някоя сделка с наркотици. През всичките години, докато я нямаше, не минаваше ден, без да се помоля да не стъпва повече тук. Знаеш ли какво направи последния път, когато дойде да ме види? Каза, че ще ми вземе децата, ако не й дам парите, които й трябвали. Разбираш ли, тя не искаше децата. Дори не ги познаваше. Знаеше обаче, че съм готов да плащам и надплащам, за да ги задържа. Така и стана.

Той погледна Алекс и се усмихна тъжно.

— А тази вечер Джени се разплака заради нея. Останах при малкото си момиченце, докато заспа, и я лъгах колко много я е обичала майка й, колко й се е искало да бъде с нея, колко много се е гордеела с нея. Господи, Алекс, на Лора не й пукаше нито за Джени, нито за момчетата. Интересуваше се само да се докопа до парите.

Алекс прошепна нещо в знак на съчувствие и го целуна по бузата.

— На никого не съм казвал какво се случи онази вечер, когато Лора дойде — обясни той. — Само на теб.

Алекс можеше само да го прегърне по-силно и да привлече главата му за целувка. Разкопча бархетната му риза и се смъкна на колене пред него. Притисна устни към стегнатия му корем, заслуша се в забързаното му дишане, разкопча дънките, извади члена му навън и го люби с уста. Той остана неподвижен, очите му бяха затворени, а ръцете му стискаха страничните облегалки на стола, докато я наблюдаваше през полупритворени очи.

Най-сетне изръмжа от страст, изправи се и я положи на пода, съблече и двамата бързо и безмълвно. Целуваше я цялата, докато тя не започна да стене. След това я облада нетърпеливо. Когато всичко свърши, макар телата им все още да бяха преплетени, той се изправи на лакът и я погледна с усмивка, от която сърцето й запърха.

— Трябва да ти призная нещо, принцесо — започна той. — Лудо влюбен съм в теб.

Алекс го погледна. Не можеше да откъсне очи от загорялото прелестно лице и морскосините очи, от широките голи рамене, надвиснали над нея, от мъжа, който за толкова кратко време се бе превърнал в центъра на света й.

— И аз съм лудо влюбена в теб — отвърна през смях тя. Вдигна ръце и го прегърна през врата, усмихна му се и привлече главата му, за да го целуне.

По-късно той отиде да провери конете, а тя се качи, за да си вземе дрехи.

— Връщам се след петнайсет минути — обеща той. — Въпреки това пусни алармата и заключи.