Синтия Виктор
Вълшебната кутия (30)

Двадесет и девета глава

Звънът на интеркома я стресна. Потънала в мисли, точно преглеждаше книжата в поставената върху бюрото й папка.

— Мис Рос — съобщи гласът на секретарката, — някой си Денис Фоули иска да ви види. Няма уговорена среща, но казва, че бил приятел на майка ви.

— Кой? — попита изненадана младата жена. Какво търсеше в офиса й някакъв приятел на майка й, за когото не бе чувала никога? — Няма значение. Покани го вътре, ако обичаш.

Вратата се отвори почти веднага. На вратата се показа мъж на средна възраст с приятна външност. Джоуи се изправи.

— Здравейте, мистър…

И тръгна към него.

Той се приближи с протегната ръка.

— Денис Фоули. Работех с майка ви.

Ръкуваха се. Младата жена го покани към приемната част на кабинета и двамата се настаниха в два от фотьойлите.

— Съжалявам, но ми се струва, че не сме се виждали.

— Така е — усмихна се той, — не сме се виждали. С майка ви работихме заедно върху поставянето на „Уестсайдска история“. Днес имах среща на петия етаж в тази сграда с моя адвокат и забелязах името на вашата фирма. Познах го, но не толкова, защото Моли бе споменала за нея, а защото напоследък се появяваше доста често в новините. Отбих се с единствената надежда, че ще мога да се запозная с вас. Моли ми е говорила често за вас и вашата сестра. — Спря да говори и направи гримаса. — Съжалявам, не беше особено деликатно от моя страна. Прочетох за положението, в което се намира сестра ви.

Джоуи сви рамене.

— Също като всеки друг човек на този свят. Всичко е наред.

Денис я изгледа поразен.

— При нормални обстоятелства нямаше да заваря вас тук, а Елизабет. Обикновено вие не сте тук. Вие живеете в… в Мичиган ли беше?

— Монтана.

Той кимна.

— Точно така. Извинявам се.

— И защо искахте да се срещнете с мен, мистър Фоули?

— Денис, ако обичате. — Усмихна се. — Вероятно просто исках да видя дъщерята на Моли. — Изражението му стана сериозно. — И определено исках да разбера дали някой има представа кой я е убил.

Младата жена го съзерцава известно време; от погледа й не убягна нито добротата в очите му, нито очевидният интерес, който се криеше зад въпроса.

— Ще имате ли нещо против, ако попитам какви бяха отношенията ви с майка ми?

— Просто се сприятелихме покрай работата си. Но аз я харесвах. Много. Ако трябва да бъда честен, желанието ми беше да се превърна в нещо повече от обикновен приятел. Тя обаче беше омъжена и вярна и нямаше да се съгласи на подобно развитие.

Джоуи се бе ококорила. В продължение на няколко секунди изгуби дар слово.

— Проклета да съм…

— Моля ви. — Денис повдигна напред длан. — Не съм дошъл, за да създавам неприятности нито на вас, нито на когото и да било от вашето семейство. Помежду ни не е имало нищо. Смъртта й обаче бе голям удар за мен и нещо просто ме привлече тук да ви видя.

— Кой би се досетил? — промърмори под носа си младата жена и поклати глава.

— Тя беше наистина талантлива, знаете ли — продължи замислено Фоули. — Много се възхищавах на работата й.

— Благодаря — отвърна Джоуи. — Аз бях на същото мнение.

— Аз всъщност съм продуцент и възнамерявах да я поканя да работим заедно и за следващото ми представление. Тя щеше да направи няколко скици. Действието на пиесата се развива в Ирландия, така че обсъждахме как костюмите биха могли да помогнат на зрителя да разбере къде се намират героите. — Лицето му се изкриви от мъка. — Аз, разбира се, наех друг, но ми се иска да можехме да работим заедно.

— Тя направи ли скиците за вас? — попита младата жена.

Той сви рамене.

— Нямам представа. Не съм я виждал след края на единствената ни съвместна работа.

Джоуи наклони на една страна глава.

— Бихте ли ги искали все още, ако успея да ги намеря?

— Сега? — Погледна я изненадано. — Ами, не знам дали бихме могли да ги използваме. Искам да кажа, аз ще искам тя да получи заслуженото за своя принос, но това вероятно няма да се хареса особено на новата ни художничка. Тя несъмнено ще експлодира, ако изляза с подобно предложение. От друга страна бих искал да ги имам, дори и само по сантиментални причини. Смятате ли, че ще можете да ги намерите?

— Не знам. Но ще опитам. Можете ли да ми дадете телефонен номер, на който да ви позвъня?

Фоули бръкна в портфейла си и извади визитната си картичка.

— Майка ви беше много мил и деликатен човек и беше готова винаги да помогне. Виждам, че вие сте наследили това й качество.

Джоуи сведе глава с театрална скромност.

— Благодаря ви.

Той се засмя.

— Не, говоря сериозно. Моли беше наистина невероятна жена. Аз поне винаги съм мислел така. — Изправи се. — Няма да ви отнемам повече време. Радвам се, че се запознах с вас. Благодаря, че доставихте удоволствие на един сантиментален човек.

Джоуи се изправи също и се ръкува с него.

— Беше ми много приятно да се запозная с вас. И смайващо. Трябва да призная, макар и със съжаление, че никога не съм се замисляла за професионалните приятелства на майка си.

— За съжаление — заяви той, докато се приближаваха към вратата, — нашите конкретни задачи не предполагаха особено задълбочени взаимоотношения. Търсех я повече, отколкото бе необходимо от професионална гледна точка. Беше ни приятно да се намираме в компанията си един на друг. В нея имаше нещо…

Младата жена се усмихна.

— Аз също я харесвах — рече тя.

— Надявам се, че не съм ви разстроил — добави Денис, вече поставил едната си ръка върху дръжката на вратата. — Не обмислих предварително постъпката си. Не беше особено мило от моя страна.

Джоуи махна с ръка, за да прогони притесненията му.

— Ни най-малко. И обещавам да направя каквото мога за издирването на въпросните скици, стига изобщо да има такива.

— Довиждане, Джоуи. И благодаря.

— Довиждане. — Вратата се затвори зад него, но тя продължи да се взира в нея. — Довиждане, бели рицарю на бял кон — додаде тихо тя.

Върна се до бюрото си.

— Какво е било това, мамо? — попита на глас тя. — Беше ли влюбена в него? — Въздъхна и седна на мястото си. — Вероятно никога няма да получа отговор на този въпрос.

Срещата с Денис Фоули я накара да се замисли за връзката си с Гари. Дали беше казал истината за себе си? Дали точно той бе нейният бял рицар? Всичко беше толкова объркано.

 

 

Когато се върна същата вечер в апартамента си, установи с изненада колко се зарадва, щом вдигна звънящия телефон и чу гласа на сестра си. В същия момент обаче я обзе паника, като се сети, че я подслушват.

— Точно на теб исках да разкажа тази история, — побърза да изрече тя, но точно сега не мога да говоря, Натали.

Настъпи моментна пауза.

— О! — промълви бавно Елизабет. — Разбирам.

Джоуи изпита огромно облекчение. Очевидно сестра й се бе досетила какво искаше да й каже.

— Тогава нека се срещнем колкото се може по-скоро — додаде Елизабет. — Можем да го направим в ресторант „Танг“.

И затвори телефона. Джоуи скочи, навлече панталони и риза и на път към вратата грабна едно яке. Хукна към китайския ресторант на ъгъла на улицата. Докато чакаше уличният телефон, който се намираше на няколко крачки от входа да звънне, успя да нормализира дишането си.

Грабна слушалката още след първото позвъняване.

— Най-после — заяви тя.

— Съжалявам — отговори сестра й.

— Слушай, направо няма да повярваш. Днес дойде да ме види един човек, Денис Фоули. Той работел с мама и от думите му — и от онова, което видях на лицето му — разбрах, че е бил влюбен в нея.

На другата страна настъпи изумено мълчание.

— Чуваш ли ме? — попита Джоуи.

— Мама имала ли е любовна връзка?

Елизабет очевидно бе възвърнала дар слово.

— Той каза, че не, но не поради липса на желание от негова страна.

— Божичко! — прошепна Елизабет.

— Точно така — потвърди сестра й. — Нямаше и намек за подобно развитие на нещата.

Елизабет като че ли се поколеба.

— Джоуи, трябва да ти кажа нещо, което досега се страхувах да споделя с теб. Или може би просто не исках. Не знам… а и няма значение. Но беше време. — Пое си дълбоко въздух. — Мама се готвеше да напусне татко, преди да умре.

— Какво?

Джоуи не можеше да проумее току-що чутото.

— Тя искаше развод. Искаше да се изнесе.

— Сериозно ли говориш? — Сега бе ред на Джоуи да бъде изненадана. — Как разбра?

— Тя ми каза — отвърна печално младата жена. — Всъщност това бе последният ни разговор. Аз заявих, че не може да постъпва така, че това е жестока и ужасна грешка от нейна страна.

— Божичко, Елизабет — отвърна отвратена Джоу, — напълно в твой стил.

Сестра й настръхна.

— Благодаря ти за симпатията. Сякаш не ми стига, че нито денем, нито нощем нямам мира заради факта, че последната ни среща премина в кавга.

— Съжалявам. Предполагам, че това наистина те е разстроило много.

— Е, сега вече знаеш.

— Какво, по дяволите, е ставало с мама и татко? Той пиеше, а тя откриваше любовта и започваше нов живот. Никога не съм очаквала подобен обрат.

— Не знам — отвърна Елизабет. — Но всичко това дава повод за доста размисъл.

— Този Денис каза, че мама щяла да прави скици за новата му постановка. Искал да я наеме за оцветяването на костюмите.

— О!

— Обещах да опитам да намеря въпросните скици. Нали разбираш, да му ги дам като спомен.

Елизабет не каза нищо в продължение на минута.

— Джоуи, нека да отида в апартамента и да ги потърся. Може да открия и нещо друго, което да се окаже от полза. Мога да отида през деня, когато татко е на работа.

Джоуи се замисли върху предложението.

— Добре. Не знам какво се надяваш да откриеш, но заповядай. Скиците трябва да бъдат свързани с Ирландия.

— Чудесно. Ще отида утре през деня.

— Късмет.

Елизабет въздъхна.

— Имам нужда от много.

И затвори телефона.

Джоуи сложи бавно слушалката на мястото й. Дали баща й щеше да позволи съпругата му да го напусне?