Синтия Виктор
Вълшебната кутия (12)

Единадесета глава

— Желаете ли да изпратите веднага договора по факса? — Елизабет седеше на стола зад бюрото си, кръстосала крака, като люлееше на пръстите на стъпалото едната си обувка с висок ток. — Ще бъда щастлива да го погледна още сега.

Не чу отговора на адвоката от другата страна, тъй като точно в този момент интеркомът й започна да звъни трескаво. Намръщи се.

— Можете ли да изчакате за момент?

Натисна припряно бутона.

— Да, Линда, какво има?

Гласът на секретарката й звучеше почти уплашено.

— Баща ви е. Той крещи, иска да ви свържа… не знам, като че ли плаче или нещо такова.

Разстроена, младата жена се върна незабавно към разговора, който бе прекъснала.

— Налага се да ти позвъня по-късно, Лорън, окей? — отговори рязко тя и вдигна веднага другия телефон.

— Татко? Добре ли си?

От другата страна прозвучаха разтърсващи ридания.

— Татко? — Елизабет изправи гръбнак, ужасена. — Какво има?

— Това… това е…

Никога досега не бе чувала баща си в подобно състояние; думите му бяха заглушени от ридания. Беше й трудно изобщо да приеме мисълта, че баща й плаче.

— Поговори с мен, татко. — Опитваше се да звучи спокойно. — Позволи ми да помогна.

— Майка ти — успя да произнесе най-сетне той. — Елизабет, майка ти.

— Да не е станало нещо с мама?

Вече беше на крака.

— Мъртва е. Застреляна е.

Младата жена замръзна.

— Какво искаш да кажеш? Какво говориш?

— Убита е.

— О, Боже! — Гласът й секна за момент. — Боже милостиви!

Беше прекалено смаяна, за да каже нещо повече.

— Елизабет — прошепна баща й. — Имам нужда от теб.

Кимна в отговор, без да си дава сметка, че баща й не можеше да я види.

— Къде си? — попита припряно тя.

— Вкъщи. С нея — отвърна той.

— Тя вкъщи ли е? — попита невярващо Елизабет. — Мъртва вкъщи?

— Аз я открих. — Джак заплака отново. — Прибрах се и я намерих на леглото. Застреляна. Цялата в кръв…

Риданията го задавиха.

На младата жена й се догади. Наложи си да се овладее.

— Добре, татко — заяви с възможно най-спокоен тон тя. — Тръгвам. Обади ли се в полицията?

— Не — прошепна дрезгаво той.

— Аз ще го направя. Да повикам ли линейка? Има ли шанс да е още жива?

— Мъртва е, вече ти казах — изкрещя Джак. — Не разбираш ли?

— Добре, успокой се, татко — рече умолително дъщеря му. — Идвам веднага.

— Побързай!

Отчаянието в гласа му беше ужасяващо. Елизабет остави телефона, грабна дамската си чантичка и излезе тичешком от кабинета.