Синтия Виктор
Вълшебната кутия (20)

Деветнадесета глава

На вратата се звънеше настойчиво.

— Идвам!

Джак се спусна към входа, като същевременно измъкна портфейла от джоба си. Това трябва да беше човекът, който носеше поръчания от магазина алкохол. Измъкна три банкноти по двайсет долара и отвори широко вратата.

— Изненада!

Лицето на Рийда Матайъс бе озарено от усмивка, а гласът й звучеше весело.

Той я съзерцаваше, неспособен да говори.

— Видях долу във фоайето човека от магазина и предложих аз да отнеса пакета. — Подаде му голяма торба от кафява хартия; бутилките издрънчаха. — Платила съм за тях, не се притеснявай.

— Рийда — измърмори разсеяно Джак, като надникна, за да се увери, че в чантата бе сложено точно това, което беше поръчал. — Какво, за Бога, правиш тук?

Тя влезе в антрето, без да чака покана.

— Чай и симпатия. За да те утеша, разбира се. Преживя доста ужасен период.

Той обаче не си направи труда да отговори. Вместо това влезе в дневната и си наля от уискито. Гостенката му го последва.

— Остави на мен — рече успокояващо тя и пое торбата от ръцете му.

Той я проследи с поглед, докато тя отвори бутилката и извади две чисти чаши от барчето. Беше с къса червена пола и тясна бяла копринена блуза и яркочервени обувки с високи токове. Това бе нейната представа за сексапилен тоалет, осъзна като през мъгла Джак. Какво, по дяволите, бе замислила? Искаше му се да я види как си тръгва, и то веднага. Да го остави в ръцете на алкохола, вцепенението и вечното главоболие, с които бе свикнал.

— Едно за теб и едно за мен — заяви бодро тя, като му подаде една от чашите, които бе напълнила току-що. — Рийда е тук, така че не е нужно да се тревожиш за каквото и да било. Аз ще се погрижа за теб.

Джак знаеше, че трябва да прикрие раздразнението си, но не му пукаше.

— Рийда, не съм те канил тук. Предпочитам да бъда сам.

Тя го изгледа обидено.

— Джак, исках само да помогна. — И додаде с престорено срамежлив тон: — Вече си сам през цялото време. Няма ли да е хубаво да имаш отново край себе си жена?

Той отпи голяма глътка от чашата си.

— Не.

— Знам, че си разстроен. — Приближи се и постави длан върху ръката му. — Но аз мога да ти помогна. — Сега вече гласът й прозвуча многозначително. — Моля те, позволи ми да го направя. Винаги съм искала.

Домакинът й се отдръпна отвратен назад.

— Не знам какви точно са намеренията ти, но искам да бъда пределно ясен: ти не ме интересуваш. Никога не си ме интересувала. И няма да ме заинтересуваш.

Усмивката изчезна от лицето й.

— Точно така. — Сега вече в главата му като че ли биеха чукове. Замасажира буйно слепоочията си. — Дребните ти флиртове отидоха на вятъра. Опитай някъде другаде.

И се обърна, като се питаше дали натопена в гореща вода и добре изцедена кърпа щеше да облекчи болката в главата му. Изведнъж Рийда заговори, или по-скоро — изпищя. Изумен, той се обърна към нея.

— Как се осмеляваш! Имаш шанса да бъдеш с мен, а ти ме отблъскваш, сякаш съм някоя малка уличница? Знаеш ли колко много мъже биха дали всичко, за да се намират в момента на твоето място?

Малцина изобщо биха дали нещо — прииска му се да отговори. Даваше си сметка обаче, че не трябваше да бъде толкова груб с нея. При нормални обстоятелства никога не би говорил така с нея. Знаеше прекрасно, че само ще си създаде неприятности, ако я настрои срещу себе си. В този момент обаче наистина не му пукаше какво щеше да стане с Рийда или с работата й във фирмата.

— Рийда, сега вече можеш ли просто да си отидеш? — попита уморено Джак. — Съпругата ми е мъртва. Нито ти, нито който и да било друг ме интересува.

— Да, съпругата ти си отиде — отвърна Рийда, като закима буйно с глава. — Следователно вече нищо не ни пречи да бъдем заедно. Това е моето желание. Както и твоето, знам това много добре. — Тръгна към него. — Аз съм прекрасна любовница, Джак. Ще направя за теб неща, които знам, че съпругата ти не би сторила и насън.

Той я изгледа втренчено.

— Да не си се побъркала?

Рийда спря на място.

— Не отказваш, нали?

— Отказвам, и то без никакво съмнение — озъби се той. — Повдига ми се от това. Моля те, напусни дома ми.

Очите й започнаха да мятат светкавици.

— Допускаш голяма грешка. Не можеш да ме изхвърлиш току-така. Няма да го допусна. — Сви длани в юмруци. — Никой мъж не ми отказва. Никога.

С някакво отдалечено ъгълче на съзнанието си Джак разбра, че реакцията на тази жена би трябвало да го поуплаши. В този момент обаче единственото му желание бе да я види да излиза.

— Съпругата ми е мъртва. А сега би ли ме оставила?

Лицето на Рийда се сгърчи.

— Тази кучка. Тя не направи нищо за теб. Ако бях твоя съпруга щях да идвам всеки ден в кантората и да се старая да отгатвам как мога да ти помогна да направиш живота си по-добър и по-лесен. Тя не направи поне едно нещо за теб, дяволите да я вземат.

Това вече беше прекалено. Джак я хвана за ръката и я помъкна грубо към вратата.

Дори и пиян бе значително по-силен от нея. Въпреки съпротивата си, Рийда не успя да се измъкне.

— Ще се престорим, че това не се е случвало — заяви той, преди да я изблъска навън в коридора.

— Не, не, само ти си мислиш, че това е приключило. — Гласът й прозвуча омиротворяващо и изражението й омекна отново. — Не трябваше да насилвам нещата. Извинявай. Но ще дойда тук пак, когато бъдеш готов.

Джак не си направи труда да отговори. Затвори вратата. А винаги си бе мислил, че Рийда е страхотен адвокат. И какво се бе оказало сега? Очевидно тя не беше напълно нормална.