Александър Дюма
Двадесет години по-късно (85)

XXII. БЛАГОДАРНОСТТА НА АНА АВСТРИЙСКА

При намирането на достъп до Ана Австрийска Атос срещна много по-малко затруднения, отколкото очакваше: напротив, още при първата постъпка всичко се уреди и желаната аудиенция му се назначи за следната сутрин, веднага след ставането от сън, на което неговият произход му даваше право да присъствува.

Голяма тълпа изпълваше дворцовите стаи на Сен Жермен; никога в Лувър или в Пале Роял Ана Австрийска не беше имала толкова поклонници и ласкатели; само че цялата тая тълпа се състоеше от второстепенни аристократи, докато всички първи благородници на Франция бяха при господин дьо Конти, господин дьо Бофор и коадютора.

Впрочем голяма веселост царуваше при тоя двор. Характерна особеност на тая война беше, че се пускаха повече куплети, отколкото топовни изстрели. Дворът пееше куплети за парижаните, които пееха куплети срещу двора, и раните, макар и не смъртоносни, бяха не по-малко болезнени, защото се нанасяха с оръжието на присмеха.

Но сред това общо веселие и привидно лекомислие всички умове бяха заети сериозно с една мисъл: ще остане ли Мазарини министър и любимец, или Мазарини, дошъл от юг като облак, ще си отиде, отнесен от вятъра, който го е довеял? Всички се надяваха на това, всички желаеха това; и министърът чувствуваше, че всички изрази на почитание, всички угодничества около него прикриваха омраза, зле замаскирана от страха и користта. Той не се чувствуваше добре, като не знаеше на какво да се надява, на кого да се опре.

Дори господин принцът, който се сражаваше за него, не

изпускаше никога случая или да го подиграе, или да го

унизи. И два-три пъти, когато Мазарини поиска да покаже

силата си пред победителя при Рокроа, принцът му даде

да разбере с поглед, че ако го защищава, това не е нито

от убеждение, нито от ентусиазъм.

Тогава кардиналът се обръщаше към кралицата, неговата единствена опора. Но два-три пъти му се бе сторило, че и тая опора се клати под ръката му.

Когато настъпи часът за аудиенцията, на граф дьо Ла Фер съобщиха, че ще бъде приет непременно, но че трябва да почака няколко минути, защото кралицата се съвещава с министъра.

Това беше вярно. Париж бе изпратил нова депутация. която трябваше най-после да се помъчи да даде някакъв обрат на работите, и кралицата се съвещаваше с Мазарини как да приеме тия депутати.

Всички висши правителствени лица бяха силно загрижени. Атос не можеше да избере по-лоша минута, за да говори за приятелите си — нищожни прашинки, загубени в тоя развилнял се вихър.

Но Атос беше непреклонен човек, който не изменяше никога взетото решение, когато му се струваше, че това решение е излъчено от съвестта му и. продиктувано от дълга му. Той настоя да го приемат, като каза че макар да не е пратеник нито на господин дьо Конти, нито на господин дьо Бофор, нито на господин дьо Буйон, нито на господин д’Елбьоф, вито на коадютора, нито на госпожа дьо Лонгвил, нито на Брусел, нито на парламента, а е дошъл по лична работа, все пак трябва да съобщи крайно важни неща на нейно величество.

Щом свърши съвещанието, кралицата заповяда да го поканят в кабинета й.

Атос бе въведен и си каза името. Това име се разнасяше толкова пъти в ушите на кралицата и звучеше толкова пъти в сърцето й, че Ана Австрийска не можеше да не си го спомни. Но тя остана равнодушна, като се задоволи да погледне тоя благородник съвсем втренчено, което е позволено само на жените кралици, било по хубост, било по кръв.

— Значи вие предлагате да ни направите услуга, господин граф? — попита Ана Австрийска след късо мълчание.

— Да, всемилостива господарке, още една услуга — отговори Атос, засегнат от това, че кралицата сякаш не го позна.

Атос беше чистосърдечен човек и следователно лош придворен.

Ана се намръщи. Мазарини, който седеше край една маса и прелистваше книжа като обикновен държавен секретар, вдигна глава.

— Говорете — каза кралицата.

Мазарини почна да прелиства отново книжата си. …. — Всемилостива господарке — почна Атос, — двама от нашите приятели, двама от най-безстрашните служители на ваше величество, господин д’Артанян и господин дю Валон изпратени в Англия от господин кардинала, изчезнаха изведнъж в минутата, когато стъпиха на френска земя, и никой не знае какво е станало с тях.

— И после? г попита кралицата.

— И аз прибягвам към доброжелателството на ваше величество, за да узная какво е станало с тия двама благородници, като си запазвам правото да прибягна и към вашето правосъдие, ако стане нужда.

— Господине — отговори Ана Австрийска с надменност, която спрямо някои хора се превръщаше в грубост, — значи ето за какво ни безпокоите сред големите грижи, които ни вълнуват? За полицейско дело! Е, господине, вие знаете добре или трябва да знаете, че нямаме вече полиция, откак не сме в Париж.

— Аз мисля — възрази Атос, като се поклони със студено уважение, — че ваше величество няма нужда да се обръща към полицията, за да узнае какво е станало с господа д’Артанян и дю Валон; и ако ваше величество благоволи да запита господин кардинала за това, господин кардиналът би могъл да отговори само като се обърне към паметта си.

— Но, да ме прости господ — каза Ана Австрийска с презрително движение на устните, което беше присъщо само на нея, — струва ми се, че вие сам го питате.

— Да, всемилостива господарке, и аз почти имам право на това, защото става въпрос за господин д’Артанян, за господин д’Артанян, разбирате ли, всемилостива господарке? — повтори той така, че челото на кралицата да се сведе пред спомените на жената.

Мазарини разбра, че беше време да се притече на помощ на Ана Австрийска.

— Господин граф — каза той, — моля, аз ще ви кажа онова, което нейно величество не знае, тоест какво е станало с тия двама благородници. Те изказаха неподчинение и са под арест.

— Моля коленопреклонно ваше величество — каза Атос

все още спокоен, без да отговори на Мазарини, — освободете от арест господа д’Артанян и дю Валон.

— Това е въпрос на дисциплина и съвсем не ме засяга, господине — отговори кралицата.

— Господин д’Артанян не отговаряше никога така, когато трябваше да служи на ваше величество — рече Атос, като се поклони с достойнство. х

И отстъпи две крачки назад по посока на вратата. Мазарини го спря.

— Вие също идвате от Англия, нали, господине? — попита той и направи знак на кралицата, която явно побледня и се приготви да даде строга заповед.

— И присъствувах при последните минути на крал Чарлз I — отвърна Атос. — Нещастен крал! Провинил се най-много в слабост, а наказан много строго от поданиците си. Сега троновете се разклатиха и за преданите сърца стана опасно да служат на кралските интереси. Господин д’Артанян отива за втори път в Англия: първия път отиде за честта на една велика кралица, а втория — за живота на един велик крал.

— Господине — обърна се Ана Австрийска към Мазарини с тон, истинският смисъл на който не можа да прикрие въпреки навика си да се преструва, — вижте дали може да се направи нещо за тия благородници.

— Всемилостива господарке, аз ще направя всичко, каквото е угодно на ваше величество — отговори Мазарини.

— Изпълнете молбата на господин граф дьо Ла Фер. Нали така се казвате, господине?

— Аз имам и друго име, всемилостива господарке. Казвам се Атос.

— Всемилостива господарке — каза Мазарини с усмивка, която показваше колко лесно разбираше загатваниЯта, — вие можете да бъдете спокойни, желанията ви ще бъдат изпълнени.

— Чухте ли, господине? — каза кралицата на Атос.

— Да, всемилостива господарке, това и очаквах от правосъдието на ваше величество. И така, аз ще се видя с приятелите ми, нали, всемилостива господарке? Вярно ли разбрах думите на ваше величество?

— Да, ще ги видите, господине. Но между другото, вие също сте фрондьор, нали?

— Всемилостива господарке, аз служа на краля.

— Да, по свой начин.

— Моят начин е тоя, който е възприет от всички истински благородници, и не зная друг — отговори Атос високомерно.

— И така, вървете си, господине — каза кралицата, като отпусна Атос с движение на ръката. — Вие получихте, каквото желаехте да получите, а ние узнахме всичко, което желаехме да знаем.

Когато завесата пред вратата се спусна, кралицата се обърна към Мазарини и каза:

— Кардинале, заповядайте да арестуват тоя дързък благородник, преди да излезе от двореца.

— Аз мислех за това — отвърна Мазарини — и съм щастлив, че ваше величество ми заповядва нещо, за което сам се готвех да ви помоля. Тия луди глави, които пренасят в нашата епоха традициите на миналото царуване, ни затрудняват много; и тъй като двама са вече арестувани,

да присъединим и третия към тях.

Кралицата не успя да измами напълно Атос. В тона й маше нещо, което го порази и което му се стори заплашително въпреки обещанието й. Но такъв човек като него не можеше да отстъпи поради просто подозрение, особено когато му се каза ясно, че ще види приятелите си. И така той зачака в една от стаите до кабинета, като смяташе, че сега ще доведат при него д’Артанян и Портос или ще дойдат за него, за да го заведат при тях.: Докато чакаше, той се приближи до прозореца и загледа несъзнателно в двора. Видя как влязоха депутатите на парижаните, които идваха да определят окончателно мЯстото на съвещанията и да поднесат почитанията си на кралицата. Тук имаше съветници на парламента, председатели, адвокати, между които се бяха загубили няколко военни. Внушителна свита ги чакаше зад желязната врата. Атос загледа с по-голямо внимание, защото му се стори, че вижда познато лице в тълпата; в тая минута някой се допря леко до рамото му. Атос се обърна.

— А, господин дьо Коменж! — каза той.

— Да, господин графе, аз същият, и с поръчение, за което много ви моля да ме извините.

— Какво е то, господине — попита Атос.

— Бъдете тъй добър да ми дадете шпагата си, господин графе.

Атос се усмихна, отвори прозореца и извика:

— Арамис!

Един благородник се обърна: същият, който се стори познат на Атос. Тоя благородник беше Арамис, Той поздрави приятелски графа.

— Арамис — каза Атос, — арестуват ме.

— Добре — флегматично отговори Арамис.

— Господине — рече Атос, като се обърна към Коменж и му подаде учтиво шпагата си с дръжката напред, — ето шпагата ми; бъдете тъй добър да я пазите грижливо, за да ми я върнете, когато изляза от затвора. Държа много на нея; тя е била дадена на прадядо ми от краля Франсоа I. По неговото време са въоръжавали благородниците, не са ги обезоръжавали. А сега къде ще ме заведете?

— Но… в стаята ми най-напред — отговори Коменж. — По-късно кралицата ще определи местопребиваването ви.

Атос последва Коменж, без да прибави нито дума.