Ив Рутланд
Споделени чувства (14)

Четиринадесета глава

Рей прекара неспокойна нощ и на сутрешното заседание не бе във форма. Беше малко потисната и разсеяна. Докладва подробно, но механично без характерната за нея разпаленост. Обаждането на Ник по телефона малко я поразсея.

— Исках да ти съобщя, че можеш да си отдъхнеш — каза той. — Имахме доста срещи с Ян и адвоката ми. Засега Кевин остава тук до завършване на учебната година. А може и за по-дълго, стига той да иска, а аз да успея да уредя нещата.

— Господи, каква радост! — Рей си пое дъх. „По-дълго“ дали означава… — Лейди Фрейзър бе така категорична, че се страхувах…

— … да не би да не се справя? — довърши той. — Казах ти да не се притесняваш. Всъщност аз съм доволен, че Ян предприе тази крачка. Така нещата се придвижиха доста напред и отсега нататък ще бъдат доста по-различни.

— Надявам се, че Кевин ще прекарва повече време с теб.

— Аз също се надявам. Искаш ли да чуеш подробности?

— Разбира се, че искам — нетърпеливо отговори Рей. — Ела у дома довечера към шест?

— Не, при мен. Предпочитам Кевин да не научи някои неща.

— Разбирам. Ще дойда веднага след работа.

Като че всичко й пречеше да си тръгне по-рано от работа. Вече минаваше шест, когато напусна офиса. Беше се обадила вкъщи да предупреди, че след седем ще бъде при Ник. Даде и някои нареждания — Кевин да разходи кучето и да вземе Джоуи от Хелън, а Грег — да направи хамбургери.

Когато пристигна пред къщата на Ник, видя колата му и в главата й нахлу спомена от срещата с Илейн. Но вече знаеше, че нещата не са такива, каквито изглеждаха на пръв поглед. Натисна звънеца и сърцето й запрепуска лудо. Ник отвори и всичките й притеснения изчезнаха.

Той изглеждаше уморен. Прииска й се да изтрие бръчките около очите му, да отстрани падналия на челото му кичур коса, да обвие ръце около врата му и да го притисне към себе си.

— Трудни ли бяха срещите с Ян?

— По-скоро изтощителни — усмихна се той.

Щом я видя и настроението му се подобри. Рей бе много елегантна и спретната в тъмнозеленото си манто. Свежа, красива и предизвикателна. Кой би предположил, че е толкова сдържана? Или може би само с мен е такава — примирено си помисли Ник и я покани да седне. — Почини, а аз ще ти донеса едно дайкири. Искаш ли?

Тя кимна. Достатъчно й бе да е с него. Той излезе, а Рей взе едно списание от масата. Не виждаше нищо. Напомни си, че е и трябва да се държи като голяма жена — спокойна, духовита и… изкусителна.

Ник се върна и донесе пълна догоре, заскрежена чаша с ягоди, водка, счукан лед и Бог знае какво още.

— Вкусно е — каза тя, след като отпи от течността.

— Благодаря. И аз се нуждаех от това, може би повече от теб — взе чашата си, седна до нея и се протегна. — Имах тежък ден. Мислех да приготвя вечеря, но след разговора с теб, се наложи да проведа още няколко разговора с хазяина, с брокера ми и с Федерацията по голф, за да отложа следващото състезание. Надявам се не възразяваш, че поръчах една вкусна пица.

— Разбира се, че не — последното нещо, за което си мислеше Рей, бе вечерята. — Стигнахте ли с Ян до приятелско споразумение?

— Долавям подозрение в тона ти — усмихна се Ник.

— Не — бързо отговори Рей, — но зная, по-точно останах с впечатлението, че тя може да бъде… — тя прехапа език, за да не каже „злобна и дяволски отмъстителна“ — доста неотстъпчива.

— Значи така наричаш язвителното й поведение? — Ник почти се задави от смях. — Трябва да я чуеш, когато наистина си свали маската. Признавам, доста често е побеснявала, но този път бе безпомощна. Подадох молба за еднолично попечителство над Кевин. Адвокатът ми смята, че той е достатъчно голям, за да каже предпочитанията си. Мисля, че зная какъв ще е отговорът му, благодарение на тази година и теб — Ник вдигна чашата за тост.

— Не, на теб. Той те опозна. Как си позволил… — тя замълча.

— Все пак, тя е негова майка. Но това не е единствената причина. Дългите ми отсъствия и многото пътувания не ми даваха възможност да създам на сина си постоянен дом. В Лондон имаше добри училища, културни развлечения — театри, концерти, библиотеки, въпреки че той предпочиташе да прекарва лятото във фермата на дядо си. Сега порасна и може сам да направи избора си. Това е едно от нещата, за които исках да поговоря с теб. Предложили са му целодневна работа през ваканцията. Той гори от желание да приеме. Подметна, че предпочита да завърши средното си образование тук, а не в Англия. Но аз много пътувам, а той не е много голям, за да…

— Не е нужно да ме питаш — Рей хвана ръцете му. — Кевин ми е като син. Може да остане у дома колкото пожелае.

— Благодаря ти, Рей. Най-доброто нещо, което му се случи, е, че е при теб. И аз спечелих. Даде ми възможност да се запознаем, да станем достатъчно близки, за да обсъдим проблемите и заедно да вземем решенията. Бих ли могъл някога да ти се отплатя?

— Опитай с още едно дайкири — тя поруменя от удоволствие.

— Веднага — Ник взе каната и излезе.

Рей летеше в облаци от радост. Кевин нямаше да заминава, следователно и Ник оставаше. Но ако замине за Лос Анджелис, ще се преместят ли и те с нея? Навсякъде има игрища по голф… Трябва да поговори с Ник. Нали отново възстановиха приятелския тон.

— Има и друго нещо, което трябва да обсъдим — каза му тя, след като той се върна.

— О-о?

— Предложиха ми нова работа — Рей събу обувките си, подви крака на дивана и му разказа всичко.

— Харесва ли ти това предложение? — глухо попита той.

— До известна степен я приемам за предизвикателство — и отпи замислено от чашата си, — но се тревожа за децата — и Рей му каза съображенията си. — Харисън смята, че ако откажа, повече никога няма да ме повишат.

— Харисън? — Ник целият настръхна.

— Господин Бауърс, шефът ми.

— Много добре зная кой е той — каза Ник и рязко остави чашата си. — Той също ли се премества в Лос Анджелис?

— Той ли? — Рей беше озадачена, че я гледа така свирепо. Тръсна глава, за да проясни мислите си. — Не. Въпреки, че ще се мести.

— Но не с теб?

Изглежда Ник отдаваше особено значение на това.

— Разбира се, че не. Отива на работа, но в съвсем различна област — нещо я накара да се разсмее. — Мисли, че мога да получа неговия пост. Но аз…

— Няма значение, щом с Бауърс не сте… — Ник взе чашата й, остави я на масата и хвана ръцете й. — Кажи ми само едно нещо, Рей. Защо ме изостави в Монтрьой?

— Аз… — тя се поколеба, изненадана от въпроса му. — Казах ти вече.

— Не. Бяха коледни празници и ти не беше в града. Кажи ми истината. Дължиш ми го — но виждайки как тя изтегли ръцете си и поклати глава, не желаейки да му каже, добави нежно: — Всичко е наред. Щом не те е грижа за мен…

— Не е вярно! — тя го погледна с големите си очи. Чувстваше се замаяна и не съвсем на себе си. Отчаяно се нуждаеше от близостта му. Непоносимо е той да смята, че не я бе грижа за него. Думите сами се откъснаха: — Притеснявам се повече, отколкото допускаш — гласът й премина в шепот. — Може би… аз… те обичам — едва промълви тя, но изглежда той я чу, защото я грабна в прегръдките си и я притисна така, като че ли никога нямаше да я пусне.

— Колкото аз те обичам ли? — устните му докоснаха слепоочието й нежно, пламенно и възбуждащо.

— Повече… — Рей усети у себе си прилив на радост и замайване. — Повече от всеки друг.

— Тогава ми се довери, любима! Защо трябваше да загубим толкова много време? Защо ме изостави в Монтрьой?

— Бях изплашена — прошепна Рей.

— От мен? — гласът му бе недоверчив.

— Не. От мен — тя стана и се отдалечи. По-добре да му каже всичко преди, преди… Но дали като научи той все още щеше да я желае? Отпи няколко глътки от питието и без да го поглежда, започна: — Истината е, че аз… не съм много сексапилна.

— Разбирам — гласът му бе тих и тържествен. — Богатият опит ли ти го подсказа?

— Моля те, не ме затруднявай още повече. Съпругът ми не беше доволен от мен — тя го погледна през мъглата от спомени.

— А-ха. А ти беше ли доволна от него?

— Не зная — никога не се бе замисляла за това. — Не съм много веща в секса — Рей помнеше как се провали в брака си и съпругът й намери щастие и удоволствие в прегръдките на други жени. — Толкова се срамувах и на никого не казах, че Том поиска развод. Искаше да се ожени за друга жена, за жена, която притежаваше всичко, което аз нямах.

— Разбирам — настойчивият му поглед я притесни. Беше й трудно, но трябваше да бъде искрена.

— Загубих Том — пое дълбоко въздух, погледна го и каза: — О, Ник, нямаше да понеса да загубя и теб. Затова избягах от Монтрьой.

— Ясно… — Ник се наведе и устните му страстно се впиха в нейните. — Обичам те, скъпа — прошепна той. — Ще се омъжиш ли за мен, Рей? — но тя стоеше, впила поглед в него, и не продумваше. — Не ме ли чу? — той обхвана с ръце лицето й и отново я целуна с такава нежност и чувство за притежание, че цялото й тяло се разтърси от желание. — Загубихме много време, любов моя. Искам да си моя. А ти?

— Да! О, да! — наслада се разля по тялото й, заличавайки всички други мисли. Да бъде негова съпруга и взаимно да си принадлежат… Тя почти не чу звънеца.

— Вечерята пристига — Ник докосна бузата й и се запъти към вратата.

Донесе вкусно миришеща пица. В този момент Рей усети убийствен глад.

— Какво е това състезание между автомобили, за което ми говори Джоуи? — попита Ник, докато сервираше.

— Един от проектите на скаутския клуб. Децата сами трябва да направят автомобилчета и да ги пуснат на състезание.

— Разбирам. Значи става дума за играчка автомобил-конструктор?

— Не. Трябва да се направи от подръчни материали. Смятам да купя колелата и някои други части от железарския магазин, но каросерията трябва да се издяла от дърво.

— Шегуваш се! И Джоуи очаква да му помогна?!

Ник изглеждаше толкова шокиран, че Рей се разсмя. Пицата и кафето веднага показаха своя отрезвяващ и освежаващ ефект.

По време на вечерята Ник непрестанно поддържаше подобни неангажиращи теми на разговор. Рей се чувстваше спокойно и уютно, леко отмаляла от предчувствието, изпълнило въздуха. Дати я бе разбрал? Щеше ли да се провали, както направи с Том? Не и щом иска да го направи щастлив.

След като вечеряха, тя стана, за да прибере масата.

— Не пипай нищо — Ник я придърпа да седне отново. — Не сме свършили разговора. И не бягай — каза той, като я видя как леко се отдръпна. — Днес е денят на искреността и искам да си близо до мен, когато гледаме истината в очите — засмя се, прегърна я и я целуна по косата.

— Помниш ли, веднъж ти казах, че страдаш от синдрома на „свръхжената“, но никой не е съвършен?

— Никога не съм твърдяла, че съм съвършена — тя се изправи.

— Добре, не си. Но нека да поговорим за качествата ти — и я обърна с лице към себе си. — Искам да те гледам, като обяснявам защо те обичам.

— Нима още ме обичаш Ник?

— Още. Учудваш ли се? Започвам да броя: без съмнение си чудесна майка, но това облагодетелства децата, а не мен; също си добър финансист — доказва го предложението за нова работа. Щях да забравя. Искаш ли това повишение?

— Повишението ли? — напълно бе забравила за него.

— Да. Изглежда главната ти грижа е как ще се отрази то на децата — Рей кимна. — Може да се уреди. Ще живеем там, където си ти. Винаги мога да прекъсна състезанията си, за да съм с децата.

— Наистина ли ще го направиш? Ще дойдеш с мен и ще прекъснеш състезанията си?

— Разбира се — учудването й го озадачи.

Тя обви ръце около врата му и го обсипа с целувки.

— Знаеш ли какво си мисля? Че си най-чудесният мъж в целия свят! Няма да приема работа, която често да ме откъсва от теб и момчетата. И не искам да прекратяваш състезанията си. Харесва ми да те гледам, когато играеш. Искам да съм тази, която да те целува, независимо дали печелиш, или губиш. Искам да остана тук, в Денсби, дори и да не получа поста на Харисън — тя спря, усетила, че плаче. — О, Ник, едновременно съм толкова щастлива и изплашена. Не зная защо ме обичаш. Не съм…

Ник спря думите й с разтърсваща целувка.

— Позволи ми да изброя причините, поради които те обичам. Първо — разсмиваш ме. Знаеш ли колко си духовита? В най-неочакваните моменти изтърсваш някое остроумие. Харесвам чувството ти за хумор. Освен това си превъзходна танцьорка. Помниш ли колко добре се забавлявахме онази нощ? — Докосна нежно ухото й и тя цялата потрепери.

— Да — прошепна Рей и въздъхна в наслада. Устните му се спуснаха надолу по шията й към мястото, където се усещаше безумно ускорения й пулс.

— Чувствителна и съпричастна си и към чуждите проблеми. Веднага долови от какво се притеснява Кевин. Никога не бих се сетил, че се страхува да не го сравняват с прочутия му баща. Ти си изключително схватлива, чувствителна и сърдечна жена.

Ласката на ръцете му породи странно свиване на стомаха й.

— О, Ник — простена тя, зарови пръсти в косата му и поднесе устните си за целувка.

— Разбира се, трябва да поговорим и за това какво „дърво“ си — нарочно я подразни той, но тя потръпна.

— Не се шегувай, Ник. Разбери и премисли всичко. Аз съм… както каза Том, фригидна. Чуй ме! — но Ник махна с ръка, показвайки й да престане с тези глупости. — Не вярвам, че приемаш нещата толкова леко.

— А аз не мога да повярвам, че си таила у себе си подобна абсурдна идея толкова дълго. Или никога не си се усъмнила, че причината може да е била в мъжа ти? — и сериозно добави: — Не си ли чувала, че няма фригидни жени, а само мъже, които не умеят да любят?

Тя го гледаше втренчено. Наистина не бе чувала. Никога не се бе съмнявала в Том. И с никого не бе разговаряла за това. А после нямаше и нужда, защото в живота й нямаше друг мъж.

— Според цял куп експерти, това е установен факт. Никога ли не си се консултирала? — Ник повдигна въпросително вежди.

— Никога.

Той поклати глава с разбиране.

— Няма значение, любов моя. Ще се обучаваме заедно.

Малко по-късно Ник я целуваше нежно, питащо и страстно. Караше я да усеща тялото си ненаситно от копнеж, търсещ и обещаващ. Копнеж, който разсейваше всички съмнения.