Ив Рутланд
Споделени чувства (6)

Шеста глава

В понеделник сутрин на път към офиса Рей се чудеше как е могла да смята присъствието на Ник Макензи за приятно? По-скоро бе опасно. Цели девет години успя да избегне всякаква любовна връзка, но изведнъж се появи Ник и щом той разтвори обятия, тя се хвърли в тях като зажадняла за любов вдовица, търсеща сексуално удовлетворение. Цялата пламна, при спомена за изписаното на лицето му разочарование и изненада. Първо го подведе, губейки контрол над чувствата си, а после рязко се преобрази в досадно морална стара мома. Но трябваше да признае, че той се държа като джентълмен. Владееше се много по-добре от нея. Как ли щеше да приключи всичко, ако беше по-настоятелен и тя, следвайки съкровеното си желание, бе откликнала? Може би с разочарование? Още помнеше отговора на Том на въпроса й за поредната му изневяра: „Сигурно мислиш, че искам да се прибирам при фригидната си жена, защото ми харесва да се любя с дърво?“ Но дори и да забрави лошите спомени, не би могла да започне така лесно и безотговорно интимна връзка. Казала бе истината на Макензи — в къщата й нямаше свободна стая за друг мъж. От сега нататък ще го държи на дистанция.

Защо му позволи да влезе в живота й? Но той го направи съвсем открито и с основателна причина. В началото изглеждаше, че всичко е напразно, но постепенно отношенията между баща и син станаха по-сърдечни. Причина за промяната бе Ръсти. Един ден кучето се задави и започна да се задушава. Ник пръв изтича до него, но викът на Кевин го спря и той остави животното на сина си. Момчето сръчно извади от гърлото му една пилешка кост. Ник го похвали и подхвърли, че ако не е бил Кевин е можело да се случи и най-лошото. По-късно Рей го поздрави за проявената мъдрост да остави Кевин сам да се справи с положението. Припомни му поговорката на дядо му за мъдреца, който се правил на глупак. Ник се изчерви и това много я изненада.

— Удовлетворена съм, че на Кевин му стана приятно от думите ти — спомни си тя последвалия разговор.

— Така ли? Той наистина се справи много сръчно — каза Ник.

— Да, но не е идеален, нали? — тя го погледна закачливо. — Още по-малко е крехък.

— Какво искаш да кажеш? — попита я Ник.

— Мисля, че не бива да се страхуваш да му се скараш, както на Грег, когато напусна голф клуба, а навън валеше.

— По-скоро се страхувам да не изградя отношения, каквито имах с баща ми. Непрекъснато се карахме.

— И отстъпваш с профилактична цел?

— Мисля, че да.

— О, Ник, дръж се с Кевин естествено, както се държиш с моите синове. Няма да му навредиш и ще те чувства по-близък.

Ник изпълни съвета й и резултатите не закъсняха. Стана за Кевин така необходим, както за синовете й и самата нея. Явно притежаваше дарба за това. Нещо повече — беше с богата душевност и чувство на отговорност. Харесваше й, че именно тези качества децата й неусетно попиваха при контакта си с него. Чувстваше се благодарна за влиянието, което приятелството му оказваше върху тях. Тя нямаше да си позволи да наруши тези отношения. Определено нейната част от сделката бе по-изгодната.

Унесена в мисли, тя не усети кога пристигна пред офиса си. Спря колата и слезе.

— Добро утро — поздрави я весело Кора. — Как прекара уикенда?

— Чудесно. Обичам този сезон на годината. А ти?

— Горе-долу. Срещна ли се с Мистър Голф?

— Бедата на секретарките, пардон, на помощник-асистентите с жени-началници е, че смятат пъхането на носа в личния живот на шефовете им изключително за тяхно право. Ако бях мъж… — на устните й играеше подигравателна усмивка.

— Обиждай, обиждай! — засмя се Кора. — Просто те попитах, дали си видяла определен човек. И като говорим за пъхане на носа… Само да бе чула на какво мъчение подложи баракудата хубавия си шеф, който внезапно прояви интерес към работата ти.

— Ами?! — възкликна Рей без никакъв интерес, влизайки в стаята си.

— Харисън се обади два пъти — каза Кора. — Питаше кога ще дойдеш и каква е днешната ти програма. Но ти закъсня…

Телефонът я прекъсна. Кора се обади и подаде слушалката на Рей. Остави кореспонденцията върху бюрото и излезе.

— Сутринта се обадиха спешно от Лос Анджелис — беше Харисън Бауърс. — Възникнал е проблем за собствеността върху пълния пакет акции на „Пийбоди“. Изглежда нарушаваме антитръстовия закон. Срещата е следобед, а полетът ни — в един часа.

— Ние?

— Признавам, Рей, имам нужда от помощта ти, защото си по-наясно от мен с тази материя. Така че се приготви да прекараш нощта, а може би и утрешния ден там.

Рей се върна вкъщи да приготви багажа си. Мислите й бяха за децата — Хелън ще вземе Джоуи, а Кевин и Грег са достатъчно големи да се грижат за себе си. Все пак не й се искаше да ги оставя без придружител през нощта. Ник!

— Чудесно! — гласът му прозвуча доволно. — Ще останат при мен. Ще ги взема след училище. Нека и Джоуи да дойде.

Но обсъжданията се проточиха. Почти три седмици темата за антитръстовия закон бе обект на горещи дискусии. Какъв процент от акциите на „Пийбоди“ може да вземе „Крайбрежната банка“, без да създава монопол? В тази връзка кое имущество да се запази, и кое да се продаде. Рей се радваше на пълен успех. Познавайки в детайли състоянието на банките в цялата северна област с всичките им налични авоари и потенциали, тя се превърна в неоценим помощник на Харисън Бауърс и ръководството на корпорацията.

— Доста съм поласкана — сподели Рей с Кора по телефона.

— А баракудата е доста притеснена. Уверена е, че споделяш леглото на шефа й — отрапортува Кора.

— Неин проблем. Няма да позволя на мръсното й подсъзнание да попречи на работата ми.

Както не ще позволи това и на Бауърс. Усещаше как, респектиран от професионализма й, той коригира напълно мнението си за нея, но се появи чисто мъжки интерес към личността й. Превърна се в неин личен шофьор. Канеше я често да вечерят заедно след края на заседанията. Това не я притесняваше. Ухажването тип „бизнес контакт“ й бе добре известно. Харисън Бауърс не представляваше проблем.

Но Ник Макензи беше. Радваше се, че за известно време няма да го вижда. Непрекъснато се убеждаваше колко е доволна, че той спазва обещанието си да не остават насаме и да не й прави романтични предложения. Но сърцето й остана неподвластно на разума и лудо подскачаше при звука на гласа му. Не овладя и безумния копнеж, който я обхващаше, щом виждаше Ник да взима момчетата за тренировки. Лежеше нощем будна, спомняйки си онази вечер и усещането, което предизвикваха прегръдките му.

Всичко това я направи особено чувствителна към състоянието на Кевин. Продължителният престой на децата при Ник бе допринесъл още повече за подобряване на отношенията между баща и син, но по някаква причина Кевин отказваше да участва в тренировките по голф. Един ден го видя да наблюдава през кухненския прозорец заниманията на баща си с Грег и Джоуи. Рей се загледа в приведените му рамена, застиналата поза и копнежа в очите. Разбра, че момчето отчаяно желае да се включи в играта. Надникна зад рамото му и видя Ник, хванал Джоуи за ръчичката, да показва как се държи стика.

— Защо не отидеш при тях? Баща ти много ще се зарадва.

— Не — трепна Кевин и рязко се обърна, като че ли го хванаха да прави беля. — Голфът не ме интересува.

— Хайде, Кевин. Обзалагам се, че си роден играч по голф.

— Не, не съм.

Как не се сети и сбърка! Кевин сигурно мисли, че всички очакват да притежава таланта на баща си и се страхува да не открият, че не е толкова добър, колкото него. Трябва да измисли начин да поднови разговора. Извади тавата с прясно изпечени шоколадови бисквити и ароматът им изпълни кухнята.

— М-м, мога ли да си взема една?

— Колкото искаш, но моля те, нареди ги в тази кутия. Довечера бойскаутите имат тържество — после сложи следващата тава. — Знаеш ли, Кевин, никой не е еднакво добър във всичко. Ти, например, си чудесен ветеринар, но други не са и това не им пречи да отглеждат животни. Баща ти е състезател по голф, но много хора играят за удоволствие — и тя продължи разговора в този дух. Не успя да постигне много, защото другите дойдоха да хапнат бисквити с мляко. Реши да помоли Ник той да убеди момчето, че не е необходимо да е съвършен. Трябваше да е по-настоятелен с Кевин. Когато го попита за това, Ник отговори:

— Няма да принуждавам сина си да следва пътя ми. Баща ми се опита да ме превърне във фермер и направи живота ми ад.

— Но ти няма да го правиш професионалист, а само любител.

— Искам да съм приятел с него, затова той ще прави, това, което иска, а не това, което на мен ми харесва.

Тя не успя да го убеди. Не биваше и да подновява разговора с Кевин. Понякога мъжете са толкова глупави.

След време Рей забеляза, че момичета зачестиха да търсят по телефона Кевин или Грег. Естествено и неминуемо бе да се породи интерес към другия пол. Тя бе благодарна, че засега Грег поддържаше контакти с различни момичета, но чувствата на Кевин бяха по-силни и насочени предимно към едно девойче — Труди Остън. Родителите й скоро купиха къща наблизо. В свободните си часове Кевин отиваше при нея или обратното — тя гостуваше на семейство Паскал. Рей беше доволна от това. Искаше да беседва с приятелките на момчетата, за да ги опознае. Труди бе доста бъбрива и открита. Само след два разговора Рей разбра, че докато Кевин се захласва по нея, Труди се заплесва по великия Макензи. Бе напълно убедена в откритието си, когато чу за първи път Кевин да иска услуга от баща си.

— Труди пита дали разрешаваш и момичета да тренират голф.

— Кой? — попита Ник. Той току-що се връщаше от турнир и не беше в течение на развиващия се романс.

— Труди — приятелката ми.

— Разбира се, че няма да разреши — намеси се Рей, отправяйки предупреждаващ поглед към Ник. — Изненадана съм, че молиш баща си за такова нещо.

— Но — запротестира Кевин, — той обучава Грег и Джоуи.

— Заради теб, Кевин. Знае, че харесваш да си с нас и че Грег и Джоуи са ти приятели. Баща ти би направил почти всичко, за което го помолиш. Затова, самият ти трябва да го щадиш.

— Ха?!

— Знаеш колко известен и зает е той. Всеки би бил поласкан да се обучава при Ник Макензи. Ако искаше да се занимава с обучение, сигурно щеше да получава стотици долари само за един урок. Нещо, което той не прави. Пълно изфукване е от твоя страна да се опитваш да измолиш безплатни уроци за всичките си приятели — Том, Дик или Сузи. Изненадваш ме, Кевин — а наум си каза: „Доста глупав опит за разчупване на ледовете, но ако свърши работа…“

— О, съжалявам. Не се сетих. Труди каза, че иска уроци и аз…

— Обучавай я ти! — предложи Рей.

— Аз?! — Кевин хвърли светкавичен поглед към баща си, който не успя да отрони и дума от изненада. — Аз не зная да играя голф.

— С един-два урока ще научиш достатъчно, за да я обучаваш. Няма да отнеме време на баща ти, а и с Грег ще тренираш.

— Добре — поколеба се Кевин, не успявайки да скрие нетърпението си. — Но те тренират от седмици…

— Няма проблем — обади се Ник, който започна да разбира какво става. — С няколко индивидуални уроци ще ги настигнеш.

— Може би съм доста назад — промърмори момчето.

— Всяко нещо има начало, сине — каза тихо Ник. — Дядо казваше, че започнатата работа е наполовина свършена — изправи се и добави: — Хайде да отидем на тренировъчната площадка.

На Рей й се стори, че в очите на момчето грееше радост, когато излизаше след баща си. За първи път ги виждаше двамата да тръгват някъде сами и молитвено скръсти пръсти. Може би не трябваше да се тревожи за резултата. Качествата на Ник, както и дългото очакване на двамата да настъпи този момент ще помогнат.

Странно, но наистина Кевин се оказа талантлив. Изглежда бе наследил от баща си грациозната лекота на движенията. Само след няколко урока постигна успех и започна да обучава Труди. Както и подозираше Рей, Труди се интересуваше малко от него, още по-малко от голфа, а главно от Ник Макензи. Накрая Кевин забеляза това и насочи симпатията си към Кристал Камингс, шестнадесетгодишно лъчезарно девойче, което живееше с родителите си в клуб „Дел Рио“. Това бе основната причина той да се нанесе в една от стаите на къщата при баща си и да прекарва повече време с него. Във всеки случай отношенията между двамата се изграждаха на твърда основа, недоразуменията изчезнаха и раните заздравяха.

— Беше права — каза веднъж Ник, като я завари сама. — Избягвал е голфа, защото се е страхувал да не го сравняват с мен. Вече знае, че това няма значение и играе за удоволствие.

— Доволна съм, че се чувствате добре заедно.

— Нещо повече. Той започва да ме харесва и да ми вярва. Благодаря ти, че ми върна сина, Рей — каза тържествено Ник.

Наведе се да я целуне леко, но устните й го притиснаха с такава отзивчива всеотдайност, че запалиха непреодолима страст във вените му. Той я притегли към гърдите си, вдъхна свежия аромат на парфюма й. Допирът до мекото й и отстъпващо под напора му тяло го опияни. Усетил крехкостта й, Ник продължи да я целува, благодарен, че долавя в гърдите й същата търсеща и изгаряща жажда, каквато изпитваше и той самият. Никоя друга жена не го бе възбуждала толкова много. Искаше да я люби! Да изтръгне от устните й вик на екстаз и да усети отпускането й след изживяното удоволствие. Предвкусвайки насладата, той погали нежно бузата й и надзърна в пламтящите й от страст големи лешникови очи. И запомни… Тя му вярваше. Беше го поканила в дома си и му бе върнала сина.

По дяволите, ако през онази нощ не бе дал обещание… Но тогава тя каза: „Момчетата“ и той разбра, че за нея децата са над всяка романтична връзка. Беше права. Трябваше да уважи това. Ник се опита да овладее чувствата си и да потуши нарастващия гняв в душата си, когато бавно се отдели от нея.

— Страхувам се, че малко прекалих с благодарността си — прошепна той. — Довиждане — каза той и нежно я целуна по нослето. После се обърна и си тръгна.