Ив Рутланд
Споделени чувства (9)

Девета глава

От Тахо Рей се върна отморена и освежена. Но отново се появи старата болка, събудена от съмнението дали Ник отново няма да изгради дистанция помежду им?

След три дни той я покани на кино и тя въпреки умората от тежкия ден прие с охота. За нейна изненада след филма се почувства отпочинала.

През следващите седмици зачестиха поканите му да излизат без момчетата. Отиваха на ресторант, на кино или просто на разходка. Един петък, след изтощителен ден в офиса, Рей се прибра и се втурна да прави вечеря. Тъкмо приготвяше спагетите, когато влезе Ник.

— Остави това на Грег — предложи той — и ела с мен на разходка.

— Навън вали като из ведро — тя го погледна изненадана.

— Ще се облечеш подходящо. Забавно е да се върви под дъжда.

Ник се оказа прав. Забавно бе да стъпват в локвите и дъждът да облива лицата им. Влязоха в един магазин. Цялата беше мокра, въпреки ботушите и дъждобрана.

— Имаш най-лудите идеи — поклати глава Рей.

— А ти си точно човекът, с когото мога да ги осъществя — каза той и избърса с ръка дъждовните капки от бузата й. Този жест за притежание и комплимент дълбоко я развълнува. Досега, въпреки че често оставаха сами, Ник стриктно спазваше изискването й и не настояваше за физическа близост. Рей се ядосваше на себе си и съжаляваше, че бе поискала това.

Наближаваше Коледа. Решиха тя да му помогне в избора на подаръци за децата и да прекарат празника заедно. Ник призна, че от много години, това щеше да е първият празник, на който ще бъде със сина си. За ваканцията Кевин трябваше да се върне в Лондон, но промени плановете си и реши да замине с децата на Рей при майка й в Орегон.

Рей започна да придружава Ник на тренировките му. Но през една неделя, докато бяха на игрището, внезапно заваля и трябваше да се приберат на сухо в къщата му.

— Мисля, че за днес приключих — каза той и запали камината.

— Чудесно! — Рей коленичи пред огъня, за да изсуши косата си. — Страхувах се да не кажеш, че е забавно да се играе голф под дъжда. Все пак има и лудории, които не бих правила. Рискуваше да останеше без спътник.

Мисълта, че тя може да си отиде, го шокира. Не искаше да я загуби. Погледна я — мокра, рошава, но остроумна и засмяна. Коленичи до нея и каза сериозно:

— Това не би ми харесало.

— Какво не би ти харесало? — запита тя и тръсна косата си назад.

Големите невинни очи и сладката извивка на полуотворените й устни го побъркваха. Господ му бе свидетел, че доста дълго се беше сдържал. Спомни си епизода в хижата в Тахо, когато заби нос в четене, за да не я отмъкне направо в спалнята.

— Не бих искал да те загубя — прошепна той, грабна я в прегръдките си и жадно впи устни в нейните. Целувката ги потопи в буря от страст и желание, по-силно от волята. Ник усети как тя се предава. Ръцете й нежно погалиха гърдите му, докоснаха шията и се заровиха в косата му. Беше толкова сладка, пламенна и прекрасно отзивчива.

— Искаш ли да бъдеш мой спътник в живота? — попита Ник.

— О, да, да! — гласът й бе дрезгав и предизвикателен. Затаил дъх, той докосна нежно с устни страната й и тихо прошепна:

— Харесва ли ти да вършиш лудории с мен? — и усетил как сърцето й подскочи, кимвайки му в знак на съгласие, измърка: — Имам предвид други приятни неща — Ник захапа нежно ухото й и плъзна ръце под блузата, за да погали гърдите й. От гърлото й се изтръгна стон на удоволствие и Рей се пристисна още по-силно към него. Той усети лекото треперене на тялото й, издаващо страх, и се осъзна. Знаеше колко е чувствителна. Спомни обещанието си да не я притеснява и неохотно дръпна ръка от изкушаващата мекота на гърдите й, отстрани мократа къдрица от челото й и я целуна. — Искаш ли да отидем на още една ваканция?

— Но нали току-що бяхме — тя се опита да стане.

— Не бягай — настоя той и стегна прегръдката си. — Обичам да те усещам до гърдите си. Имам предвид ваканцията, която децата ще прекарат в Орегон — тя кимна, но очите й гледаха питащо. — Тогава ще замина да тренирам в Монтрьой. Вече ти обясних, че има разлика между тукашните игрища и тези в Шотландия. Равните терени ме разглезиха. За да върна формата си, трябва да тренирам и на други — тя кимна, че разбира, и Ник продължи: — Искам спътникът ми в живота да ме придружи на тренировките — и я целуна нежно по носа.

— Ами-и? — в усмивката и прозираше бдителност.

— Сигурно и работата в банката намалява през ваканцията. Какво ще кажеш за предложението ми?

— Изглежда чудесно.

— И така ще бъде — настоятелно прошепна той. — За колко стаи да направя резервация — за две или за една?

— Една — като малко дете Рей зарови срамежливо лице в гърдите му, мислейки, че лишеният й от капка разум отговор, бе продиктуван единствено от моментни чувства и желание да бъде близо до него, от страстта, която я изгаряше.

Оказа се, че това съвсем не е така. Чувството на радост, страст и див копнеж не я напусна и през следващите дни. То беше толкова силно, че Рей не искаше да разсъждава разумно. Не искаше да прави анализ, за да страда. Просто се отдаде на течението. За днешните времена това бе нормално, а тя не беше старомодна. Но не одобряваше и твърде свободното сексуално поведение. Не приличаше на Рут — да скача в леглото на всеки ухажващ я мъж, нито на Кора, която твърдеше, че не харесва ежедневието на домакиня и е доволна от дългата, но безперспективна връзка с Франк. Не бе и безотговорна, неопитна тийнейджърка, а тридесет и четиригодишна жена, можеща да взима решения и да носи отговорност за удоволствието, което ще изпита от почивката с човек, когото харесва и дори обича. Ами той? Изглежда и той я харесваше и уважаваше. Не можеше да му задава въпроси и да проявява претенции.

Тя пренебрегна задръжките, даде воля на емоциите и прилежно се подготви за предстоящата почивка. Купи си пъстър пуловер с панталон, съблазнителна семпла вечерна рокля, предизвикателно женско бельо и контрацептиви.

Трябваше да заминат в деня след Коледа. Момчетата — със самолет за Орегон, а двамата с Ник — за Монтрьой.

На сутринта в празничния ден Ник дойде на закуска. Беше щастлив, че всички са заедно. Отвориха подаръците. Освен ръкавици, парфюм и шампоан, които Рей бе купила с одобрението на децата, за нея имаше още две пакетчета. В тях откри перлен наниз от Ник и диамантен медальон, гравиран с буква „Р“ от децата, който Ник постави на наниза и го закопча на врата й.

— Аз… Толкова е красив — развълнувано каза тя. — Благодаря на всички от сърце.

Рей беше трогната. Знаеше, че в основата на всичко бе Ник. По типичен начин изрази признателността си за помощта й да го сближи с Кевин, като бе включил и момчетата в подаръка. Чувстваше се щастлива. Празникът й бе пълен, защото всички бяха заедно.

— Ние трябва да ти благодарим за всичко — поправи я Ник.

Докато Ник откарваше децата на летището, тя остави Ръсти в хотел за животни. А след това и те отпътуваха за Монтрьой.

Времето бе променливо и студено. Мъглата се вдигна и полетите бяха възстановени. Постепенно я обхвана паника от предстоящата почивка с Ник и задърдори неспирно за номерата на времето и дали той ще може да тренира.

— Лекият дъжд не ме притеснява, а и не смятам да прекарам цялото време на терена — той се усмихна така, че страховете й веднага изчезнаха.

Ник бе приятен събеседник и Рей почти възвърна самообладанието си, докато пристигнат.

Хотелът беше чудесен — просторен, с високи тавани, старинни мебели и гостоприемен управител, който ги заведе до стаята.

— Имате прекрасна панорама към океана — каза той и дръпна пердетата. — Нощно време става малко хладно. Можете да засилите парното или да запалите камината.

Рей почти не го чуваше. Гледаше като омагьосана куфарите на Ник до нейните и се чувстваше неловко.

— Сигурно си гладна — каза Ник. — Да слезем да обядваме.

Тя не забеляза колко вкусна бе храната. Едва докосна салатата и виното. Неуверено се опитваше да контролира вътрешния си смут и глупостите, които непрекъснато бърбореше.

— Този старомодно-уютен хотел ми харесва. Бил ли си… и преди? — каза тя, питайки се дали и друга жена е била с него.

— Не. Препоръчаха ми го. Да пием за първото си посещение на това място — Ник вдигна чашата си.

— Да пием — чашите им се докоснаха и тя се изчерви. Мислеше си, че трябва да се забавлява. Нали беше отракана жена! — Тези червени покривки на масите създават чувство на домашен уют?

— А-ха — и Ник започна да се храни, безразличен към обстановката.

— Има малко клиенти. Може би защото мястото е отдалечено и е началото на седмицата — тя посочи управителя, който се движеше между масите и се спираше при всеки клиент, за да поговори с него. — Мислиш ли, че повечето от тях са постоянни посетители?

— Вероятно — усмихна се Ник. — А може би съдържателят мисли, че фамилиарността допринася за посещаемостта.

Рей кимна и се загледа в покривката. Искаше й се да бъде остроумна и забавна, но нищо не можеше да измисли. Ник се нахрани и предложи да разгледат игрището, но тя отказа.

— Не и тази сутрин. Искам да си почина — обясни тя и облекчена го видя да тръгва. За да се отпусне и наслаждава на почивката, й трябваше време да се приспособи и да избяга от сенките на миналото.

Но когато остана сама в празната стая, отново я обхвана паника и порой от спомени. В мислите й изплуваха подигравателните думи на Том, казани с разочарование: „Кой би искал да се люби с фригидна и несексапилна жена? Нещо ти има, Рей. Безчувствена си като лед!“

Тя отиде до прозореца и се загледа в разбиващите се в скалите вълни. Интимни отношения бе имала единствено с Том и го бе разочаровала. Но, по дяволите, та това беше преди повече от девет години. Дали нещо не се е променило в нея? Сигурно не, освен фасадата.

Разбира се, фасадата лесно се променя — косата, маникюра, работата, килограмите и дрехите, но зная ли как се задоволя един мъж? — мислеше си тя. През всичките девет години наистина беше много заета, но това не бе истинската причина да избягва всякаква любовна връзка. Просто съзнаваше качествата и недостатъците си. Том…

Но Ник не е Том. Рей притисна чело в прозореца и се замисли за Ник. Изглеждаше толкова висок, слаб и красив в кашмирения си пуловер. Но тя ценеше в него не стройната и мускулеста мъжественост, тъмните проницателни очи и красивото загоряло лице, а душевността му — неговата сърдечност, грижовност и отзивчивост. Свободното, но силно въздействие над момчетата и… над нея самата. Нежността и сигурността, която вдъхваше, веселостта му.

Беше влюбена в него. За пръв път погледна истината в очите и осъзнаването на чувствата й я заля като прииждащ порой. Сърцето й яростно се заблъска в гърдите й, подобно на вълните в прибоя. От осемнадесетгодишна възраст не бе изпитвала тези чувства. Обичаше Ник със същата пламенност, както преди обичаше Том!

Тя се отдръпна назад и притисна с ръка устата си. Не. На фона на силната й любов към Ник, чувствата й към Том приличаха на младежко увлечение. Никога не бе изпитвала такъв стремеж към нежност, такова обожание и страст. Искаше да му принадлежи, да го направи щастлив. Но дали можеше? Както твърдеше Том, бе разочаровала съпруга си в най-значимите отношения между мъж и жена. Нетърпимо би било, ако разочарова и Ник, ако той разбереше същността й и гледа на нея, както Том.

Събра багажа си и остави кратка бележка:

„Съжалявам, но изникна нещо спешно. Налага се да се върна. Ще ти обясня по-късно“.