Ив Рутланд
Споделени чувства (7)

Седма глава

Минаваше четири следобед. Ръмеше. Рей се връщаше с Бауърс от летището на Сакраменто към Денсби.

— Искаш ли някъде да спрем за вечеря? — попита я той.

— В сряда?! Невъзможно — мислите й полетяха към къщи. Дали в такова време Джоуи щеше да има тренировка по футбол?

— Е, но и ти… — Бауърс пусна очарователната си усмивка. — Една тиха вечеря с малко вино ще ти помогне да си отпочинеш след напрегнатите заседания, които имахме.

Наистина Рей имаше нужда от почивка. Но вечеря в компанията на Бауърс, бе всичко друго, но не и разтоварване. А и главата я болеше непрекъснато. Ако всичко се уреди, срещата от сутринта щеше да е последна. Усещането да се чувства нужна и високо ценена за знанията и професионализма си бе страхотно. Но стресът от постоянното пътуване, притеснението за децата и старанието да отблъсне ухажването на Бауърс, без да засегне служебните им отношения, си казаха думата.

— Благодаря, но знаеш, че трябва да се прибера при момчетата.

Той прие обичайното й извинение с типичната за него деликатност и насочи разговора към предстоящото съботно парти у дома й. Рей беше признала на Леон Уотърс, че познава Алан Джонсън — председател на Щатската Законодателна Комисия. Сега съжаляваше, защото Уотърс веднага предложи тя да организира някаква извънслужебна среща.

— Покани Джонсън със съпругата му на вечеря. Аз също ще дойда с жена ми. По време на вечерята ще обсъдим това-онова, за да се ориентираме, доколко сме в нарушение на закона.

Рей готвеше чудесно и обичаше да организира партита.

Щеше да извика госпожа Макон да почисти къщата и да сервира.

— Аз ще донеса виното — предложи Бауърс. — Има ли друго нещо да помогна?

— Благодаря, сама ще се справя — главата ужасно я болеше, а само преди четири часа взе аспирин. Дали няма да й навреди, ако вземе още един? В момента, в който спряха пред дома й, изчезна всякакво главоболие. Видя гордо крачещите върху стръмния и хлъзгав покрив Ник, Грег и Кевин и забрави всичко. Помисли си: „Само, дето не танцуват“. Обезумяла от страх, потърси с поглед Джоуи. За щастие той беше долу. Ник явно не си даваше сметка, че е опасно някой да не падне.

— Благодаря — каза тя на Бауърс, който й помогна да слезе, и свали багажа й. В този момент децата я забелязаха.

— Здравей, мамо! — радостно извика Грег от неговата платформа.

— Чистим улуците — гордо обясни, мъкнещия тежка кофа, Джоуи. Тя отвърна на поздрава, нетърпелива да изпрати Бауърс, за да ги придума да слязат от покрива.

— Това не е ли шампионът по голф Ник Макензи? — попита Бауърс, докато внасяше куфарите й. — Да не би да живее… тук?

— Не той, а синът му живее при мен. Гостува за една година по линия на програма за обмяна на чуждестранни ученици. Ник Макензи идва често да го вижда — с нарастващо раздразнение добави наум: „Но това не е твоя работа“.

Започваше да губи търпение, че Харисън се бави. Искаше да остане насаме с Ник, за да му се скара, че са се качили върху покрива в това дъждовно време. По погледа му разбра, че е усетил гнева й.

Поразен от обхваналото го чувство на възмущение при вида на Бауърс, изнасящ багажа на Рей от лъскавия ягуар, Ник не можеше да обели и дума, дори това да костваше живота му. Нямаше право да негодува срещу този мъж. В крайна сметка Рей трябваше да поддържа професионални контакти с колегите си. Освен това Бауърс й бе началник. Ник поклати глава, разбирайки, че не е прав, но постоянното присъствие на Бауърс около Рей и собственическият израз на лицето му…

— Това ли е всичко, татко? — попита Кевин.

— Моля? Ах, да. Свършихме — отговори механично той, опитвайки се да потуши надигащата се в гърдите му буря. Какво му ставаше? Ревнуваше ли? Но той не бе ревнив. Спомни си, че дори като научи за изневярата на съпругата си с лорд Фрейзър, единственото, което изпита, бе облекчение. Но що се отнася до Рей Паскал… Изведнъж се сепна от гласа на Грег, който го викаше да слизат.

Бързо слезе и помогна на децата да приберат всичко в гаража. После, както им бе обещал, им даде пари и те отидоха с колелата си да ядат пица. Докато се занимаваше с това, спечели време, за да потисне необяснимата си болка. Когато влезе в къщата налетя на Рей. Тя стоеше изправена със скръстени ръце.

— Ник, за Бога! Какво те е прихванало да организираш тези безумни фокуси на покрива? Не ти ли е достатъчно една счупена ръка, та да даваш възможност и за счупване на врат, включително и твоя. Честно казано, от всички опасности…

— Я, замълчи, госпожо Началник! — рязко я прекъсна Ник. — Не съм ти подчинен. Много добре зная какво, кога и как се прави. Момчетата не са бебета. Трябва да се научат да правят това.

— Не и върху хлъзгав покрив, защото ако паднат и си счупят…

— Но те не паднаха, нали? — отсече категорично той и добави по-меко, опитвайки се да стопи ледовете: — Върна ли се от срещата с големите момчета?

— Какво означава това, господин Макензи? Говориш така, като че ли става дума за следобедно парти — тя му хвърли презрителен поглед.

Очевидно усилията му се оказаха напразни.

— Така ли? — отново усети в гърдите си необяснимото чувство. Заобиколи я, влезе в кухнята и взе сакото си. Рей бързо го последва, вбесена, че не е мъж, за да му удари един.

— Слушай, Макензи! — дръпна го тя за ръкава. Той се обърна с лице към нея. — Смяташ, че обсъждането на процедурата за сливане на две от най-големите банки в щата е парти?! Тогава голфът, който толкова те вълнува, е просто една игра за уцелване на малка дупка с малка топка! Знаеш ли как се чувства човек, изправен пред цялото ръководство на Корпорацията, и от него да се очаква да даде верния отговор на въпроса как да се избегне дъмпингът на голяма част от активите на „Пийбоди“ без това да наруши закона? Искаха точни отговори и на други въпроси, които въобще нямат отговор, още по-малко точен.

— Защо не им кажеш това на тях. Проблемът е твой. Страдаш от синдрома на свръхжената.

— За какво намекваш?

— Искам да кажа, че се стремиш към решение на всеки проблем. Искаш да бъдеш съвършена майка, съвършена домакиня, съвършен финансист, съвършена във всичко. По дяволите, никой не е съвършен! Твърде много искаш от себе си.

Без да чуе и половината от думите му, тя кимна с глава и нетърпеливо продължи речта си:

— Трябваше да се преборя и с консерватизма на мнозина, смятащи, че жените в банковата сфера…

— О-о, скъпа — засмя се Ник, — не си ли се научила как да се оправяш в подобни ситуации?

— И да предизвикам стълпотворение от мъже, решили, че съм готова да скоча в леглото им. За това не се тревожи!

— Само не казвай, че не си чувала за „компаньонките“ — Ник се престори на изненадан. — Виждала си ги на игрището по голф. Понякога се налага да използвам и стика — и той показа как.

Думите и жестът му бяха така красноречиви, че тя онемя потресена, а той й махна за сбогом и излезе.

 

 

От сряда до петък времето беше дъждовно, но в събота се проясни и стана слънчево. Ник знаеше, че игрището е мокро, но не биваше да губи формата си. Готвеше се да излезе, когато телефонът иззвъня. Не искаше да вдига слушалката, но можеше да е Илейн, финансовият му съветник. Винаги се обаждаше, преди да оперира с акциите му. С неохота вдигна слушалката.

— Ник, може ли да дойдеш у дома? — беше Джоуи и гласът му звучеше изплашено. — Мама лежи на пода и не може да стане.

— На пода? — Ник изстина от ужас. — Къде е Грег? — попита, за да спечели време и да овладее обхваналата го паника. Обърка се, но успя да разбере, че Грег е на мач заедно с Кевин.

— Стой мирно! Идвам веднага.

Караше с голяма скорост и изброяваше наум всички възможни причини — за сърдечна криза е много млада, вирусна инфекция или е паднала и се е ударила. Като влетя в кухнята и я видя, си помисли, че е пияна. Седнала на пода, облегната на шкафа, Рей ту се смееше, ту плачеше. Дрънкаше нещо за работа, която трябваше да свърши. Джоуи седеше до нея и плачеше, а Ръсти отчаяно ближеше ръката й.

— Не мога да стана — изстена тя.

Когато я изправи, краката й се подгънаха и се облегна на него. Вдигна я на ръце и я помириса — канела, дива ябълка, но нито следа от алкохол. Явно ставаше нещо ужасно.

— Кой е личният ти лекар? — попита я Ник.

Тя не отговори. Сложи я внимателно на стол. Потърси бележник с телефони. За щастие бързо намери нужния номер и се свърза с лекаря й. Обясни му, че няма счупвания и температура, а пулсът й е нормален.

— В съзнание ли е?

— Ами-и, да, но изглежда объркана. Говори за някаква вечеря.

— Вечно напрегната… — каза докторът. — Затова има мигрена. Да е взимала някакво лекарство?

Ник попита Рей и тя посочи на масата шише с таблетки, изписано на името на Кора Стийл. От фъфлещото й обяснение разбра, че Кора й ги бе препоръчала, като ефикасно средство срещу мигрена. Беше взела две таблетки.

— Докарайте я в болницата — поръча докторът. — Ще се срещнем там. Не забравяйте да вземете и шишето с таблетките.

Беше същата болница и Ник изживяваше същия кошмар, както през първата нощ с Кевин. Единствената разлика бе, че този път пациентка е Рей, а Ник трябваше да успокоява Джоуи.

— Ще се оправи ли мама? — разтревожено попита детето, опитвайки се да върви в крак с него.

— Сигурно — каза Ник като забави крачка и понижи глас. — Само е малко объркана — искаше и себе си да убеди в това, за да потисне собствения си страх. Какво ли е имало в тези хапчета?

— Ник — дръпна го за ръкава Джоуи, — нали мама няма да умре?

— Не! — по шокираното лице на момчето разбра, че вика и понижи глас: — Взела е нещо, с което организмът й не е съгласен — добави той, нетърпелив, че лекарите много се бавят. За да разсее мрачните си мисли, попита: — Толкова важна ли беше вечерята? Та вие може да ядете и хамбургери.

— Само аз, защото Грег и Кевин ще нощуват в Глен. Имат парти след мача. Аз ще ям хамбургер, преди да дойдат гостите.

— Гостите? — Ник веднага се сети за двата кекса, приготвени за печене и за обелките от ябълкови кори в умивалника.

— Мама ме предупреди да не ги безпокоя — добави Джоуи. — Ще спя в стаята й и ще гледам телевизия. Ако съм послушен, госпожа Макон ще ми донесе десерт.

— Госпожа коя?

— Госпожа Макон. Ти я познаваш. Чисти и твоята къща.

— Да, наистина, че Рей ми я препоръча.

— Тя ще дойде довечера, за да помага на мама.

— Разбирам.

Значи ставаше дума за вечерно парти. Той си припомни обещанието да не се интересува от социалните контакти на Рей, защото не са негова работа. Но в този случай, след взимането на онези хапчета… Видя докторът да идва и се поуспокои, като забеляза усмивката му.

— Трябваше да извикам и фармацевт. Защо умен човек, като Рей Паскал взима медикаменти, предписани на друг? — поклати глава лекарят. — Тези таблетки съдържат барбитурат, към който тя е чувствителна. За щастие е взела само две, но и те я нокаутираха. Ще я оставим да преспи два-три часа и ще се възстанови. Може да я заведете у дома. Не е опасно.

През целия път към къщи Рей спеше, но когато я пренесе в къщата и я положи на леглото, тя се събуди и запротестира:

— Господин Уотърс очаква… Обещах…

Най-накрая Ник разбра, че е застрашен някакъв банков бизнес. Сигурно това бе поводът за партито. Обзета от паника, тя се разтрепери, бърборейки непрестанно, че гостите ще пристигнат в седем часа и тя няма да е готова.

— Всичко ще се оправи — успокояваше я той, а наум ругаеше всички банкови директори: „Като че ли нямат пари да си резервират места в някой луксозен ресторант?“ — Аз ще се обадя на госпожа Макон и с нея заедно ще се справим. Гарантирам ти — вечерята ще бъде приготвена. А сега спи, за да можеш да ги посрещнеш — и с удоволствие забеляза, че под въздействието на лекарството тя бавно се отпусна и заспа.

— Нали вече е добре, Ник? — попита Джоуи, който стоеше отстрани и мълчаливо ги наблюдаваше.

— Съвсем добре. Само трябва да пазим тишина, за да се наспи. Защо не оставиш Ръсти в задния двор? — посочи опитващото се да се качи на леглото куче.

Джоуи го взе и излезе на пръсти.

Ник събу обувките й и я покри с одеяло. За миг остана загледан в нея, доволен от равномерното й дишане. Винаги много напрегната, беше казал докторът. Спомни си афектираните й обяснения как ще дойдат банковите шефове, търсещи отговор на дузина въпроси, които нямат такъв. Вероятно вечерята бе организирана в чест на някой експерт, който можеше да им помогне. Отново се разгневи срещу Борда на директорите, изискващ твърде много от една жена. Но се сети, че и самата Рей Паскал изисква твърде много от себе си. Сигурно сама е предложила или най-малкото се е съгласила да организира важната среща в гостоприемния си дом. Искала е сама да приготви всичко, включително и домашно печени кейкове. Госпожа Съвършенство. Опитваща се да бъде и съвършена майка-закрилница. А кой щеше да закриля нея? С пъхнатата под главата ръка и спяща спокойно, Рей приличаше на дете. Той се наведе, отстрани кичур коса и нежно я целуна по бузата. Защо не спре да мисли непрестанно за банката? Но това бе работата, с която изхранваше семейството си. Учуди се дали могат да й се платят всичките тревоги и извънреден труд. Замислено оправи одеялото. Спомни си обвинението й, че работата му е просто една игра. Беше права. Натрупал доста пари, част от които добре инвестирани, Ник сега можеше да каже, че е повече от осигурен. Усмихна се. Финансите му управляваше Илейн — умна жена и един от най-добрите брокери. А той се занимаваше единствено с голф. Разбира се все още печелеше, но ако загуби… Е, сигурно няма да получи мигрена.

Позицията и темпераментът на Рей бяха други. Джоуи прекъсна мислите му.

— Ник, ще слезеш ли долу?

— Идвам веднага, Джоуи. Чака ни работа.

 

 

— Госпожо Паскал, събудете се. Трябва да се обличате — думите идваха отдалеч и Рей трудно разбираше смисъла им. Искаше да спрат да я разтърсват. — Ставайте! Гостите ще пристигнат.

„Гостите! Боже Господи!“ — смаяно си спомни Рей и скочи.

— Аз ще ти помогна — госпожа Макон я хвана за ръката.

— Не зная, дали ще мога да стоя права — Рей бавно се изправи. Чувстваше се замаяна, но не й се виеше свят.

— Благодаря. Господи, вечерята!… Нищо не съм приготвила.

— Всичко е приготвено и е наред. Току-що господин Макензи свали месото от скарата и аз го оставих на топло във фурната.

— Скарата? — Рей почувства слабост и седна обратно.

— Каква скара?

— За печене. Господин Макензи е толкова забавен. Каза, че сте угаснала като свещ. Но като видял и парчето месо, бил готов да припадне. Обадил се у дома, но аз бях на пазар и мъжът ми му казал, че ще се върна към пет и половина. Твърде късно, за да се приготвя тепърва вечеря. Намерил старото ви барбекю и с помощта на Джоуи го изпекъл. Мирише чудесно. Направи и най-хубавия сос за печено. Аз приготвих салатата и картофите.

— А Джоуи? — попита Рей, опитвайки се да подреди мислите си.

— Господин Макензи го взе със себе си и каза, че ще го доведе утре сутринта. Какво чудесно момче имате! Ако не беше извикало господин Макензи… А, да, той ме предупреди да не пипате тези хапчета. Докторът е казал, че сте алергична към тях. Трябва да внимавате какво лекарство взимате от днес нататък, даже ако го е изписал лекар. А сега вървете в банята, скъпа.

Топлият душ я освежи и тя си спомни случилото се. Беше толкова уплашена и безпомощна. Седеше на пода в кухнята, а до нея — изплашеният Джоуи. После се появи Ник. Държеше я в ръце и тя се почувства… по-малко самотна. Опита се да му обясни, че не бива да спи, но думите му бяха така успокояващи и разумни… Каза й, че всичко ще се оправи.

Рей смело слезе долу. Наистина всичко бе наред. Масата — красиво подредена с топли и студени предястия. Вечерята беше вкусна, а сосът — направо божествен.

Всички се възхитиха. Но най-хубавото бе, че Рей се чувстваше отпочинала и спокойна. Атмосферата бе весела, сърдечна и ползотворна. Госпожа Уотърс и госпожа Джонсън бързо се впуснаха в разговори, докато съпрузите им говореха за бизнес. Рей седеше мълчалива, доволна, че двамата поведоха дискусията. Беше загубила интерес към всякакви активи, дивиденти и акции. Единственото й желание бе да си мисли за Ник.