Ив Рутланд
Споделени чувства (11)

Единадесета глава

Разнесоха се слухове, че Харисън Бауърс напуска. Едни твърдяха, че ще го повишават, други, че ще го понижават, а трети, че отива на работа в брокерска къща. Покрай това се правеха и безумни прогнози кой ще заеме директорския пост — шефът на южния клон на банката, някой от управлението на корпорацията или може би Рей Паскал. Последното предположение се оспорваше като пълна глупост по две причини — нямаше практика на такъв висок пост да се издига човек от персонала, работещ на същото място, и още по-малко жена. Рут непрекъснато коментираше как тази „безпардонна кучка“ Рей, би направила всичко, за да достигне върха.

— Ако станеш директор, се надявам да я уволниш — заяви Кора.

Рей само сви рамене — слуховете и злобните коментари бяха част от играта. Вече бе разговаряла с Бауърс да повишат Рут в секретар по кредитите. Тя бе енергична, способна, новаторски настроена и с по-висока квалификация за длъжността, която заемаше досега. Нищо чудно, че е разочарована. Рей се питаше, дали Кора ще бъде възмутена от това повишеше. Можеше и да не бъде. Тя бе доволна от работата си като асистент-изпълнител, а недоволството от Рут бе демонстрация на лоялност към самата Рей.

— Сред персонала се коментира, че би трябвало да изберат теб за директор. И без това вършиш цялата работа — заяви Кора. — Ако беше мъж, отдавна да си заела тази длъжност — и й изнесе цяла лекция срещу половата дискриминация.

Рей слушаше с половин ухо, замислена за нарасналия дефицит в събраните кредити от банковите клонове в Чико. Дали това се дължеше на икономически спад или на лошо управление. Дали да се смени там новия управител, който не успя да развие бизнеса до очакваното ниво. Тя въздъхна. Сигурно бе уморена. Винаги бе смятала професията си за предизвикателна и вълнуваща, но изведнъж се отегчи да се занимава с безкрайни проблеми. Умори се да балансира в сложната служебна обстановка, измисляйки начини да направи работата по-ефективна, без да нарушава комфорта на никого.

Сети се за Ник, който трайно се бе настанил в подсъзнанието й. Копнееше да е с него и до се наслаждават на слънцето и свежия въздух. Въздъхна раздразнено при мисълта, че трябва да спазва правилата на живота, да се занимава с банковата политика и да издържа това напрежение, вместо да избяга навън и да се забавлява… На всичко отгоре изглежда Ник си бе отишъл завинаги. Въпреки че трябваше да е доволна от това, ако вземе предвид съвета на бившата му съпруга да го държи далеч от себе си. Отсъствието му обаче остави след себе си вакуум, който не можеше да запълни нито с работата, нито с децата. Копнееше да го види. Никога преди не се бе интересувала от спорт, но сега започна редовно да следи по телевизията турнирите, в което той участваше. Постепенно се превърна в страстен запалянко, досущ като момчетата.

 

 

В неделя цялото семейство беше развълнувано и се събра пред телевизора да гледа финала на престижния турнир в Пебъл Бийч. Финалисти бяха Ник Макензи и Дъг Пауел — намръщен, набит мъж, който стартира пръв. Коментаторът съобщи, че остават три дупки, а Макензи е с една точка назад. При равен резултат щеше да спечели Пауел.

— Татко е пак с една точка назад — каза Кевин след първия удар.

— Не ми напомняй — изпъшка Грег, гледайки как мъжете се прицелват в следващата дупка, но и този път разликата се запази.

Момчетата притихнаха, а коментаторът направи прогноза:

— За попадение в осемнадесетото гнездо се присъждат пет точки. То е след труден петстотин и шестдесет метров завой наляво. Изглежда, че безспорен победител ще е Пауел.

— Този не ми харесва. — Джоуи насочи юмрук към екрана.

— Е, както се казва, когато успехът се постига трудно, печели упоритостта. А Макензи е упорит човек — каза друг коментатор, представил се като бивш състезател по голф.

— И по-добре да е, защото, за да успее са му необходими два удара повече от позволените — добави първият.

Сърцето на Рей се сви — Ник имаше право общо на пет удара, с които, премествайки топката от една в друга посока, да постигне целта. Не два удара повече, а чудо трябваше да се случи. Пръв стреля Пауел и топката отиде далеч напред.

— Пауел играе уверено. Ако уцели, Макензи е загубен. Настъпи тишина. Ник се приближи към старта. Рей го гледаше и се чудеше как може да бъде толкова спокоен. Полуусмихнат, той бавно и рутинирано замахна. Коментаторът подсвирна:

— Зашеметяващо! Стреля по диагонал! Играе за победа!

— Това е единственият начин, по който Макензи играе — весело добави колегата му. — Зная го от опит. Борил съм се срещу него.

— Какво означава това? — попита Рей.

Грег бързо обясни, че вместо с пет удара топката да достигне до гнездото, той ще я прехвърли над дърветата, за да се приземи върху равната част на терена, откъдето да стреля втори път.

— Непостижима задача. Никога няма да успее — добави Грег.

— Но това е единственият начин, за да спечели — каза Кевин, тревожно вперил очи в екрана.

— Да, но изисква свръхчовешка сила — поклати тъжно глава Грег.

Стикът изплющя върху топката. Тя излетя високо над дърветата и като насочена от радар падна меко на земята.

— Точно сто метра — гласът на шпикера се изпълни със страхопочитание. — От къде има такава сила?

— Той твърди, че е от сенокоса в бащината му ферма — засмя се другият коментатор.

— Като супермен — прошепна Рей и момчетата избухнаха в смях.

— Да! Супермен! — извика Кевин и закачливо потупа Грег.

Зрителите аплодираха и забързаха към финиша, за да наблюдават втория, решаващия удар. Пръв стреля Пауел.

— Сигурен, внимателно преценен троен удар, отпратил топката малко далеч от гнездото и на шестдесет метра от финала — съобщи коментаторът. — Ако Макензи използва къс клиновиден стик, може би ще спечели.

— Обяснете ми — помоли Рей.

— Това означава, че при разлика от една точка след този удар ще се изравнят — каза Грег и публиката го потвърди.

Ник избра стик и замахна. Топката полетя, тупна на земята, бавно тръгна назад и спря на три крачки от гнездото.

— Трите треперещи крачки — каза шпикерът.

— Какво говори този? Защо треперещи? — попита Рей.

— Когато топката е толкова наблизо, се изисква с един изстрел да уцелиш. И като знаеш колко много пари зависят от това, колената ти се разтреперват от страх да не пропуснеш.

Рей се учуди как ли издържа Ник. Не само колената ми ще се разтреперят — помисли си тя, наблюдавайки последния удар на Пауел. Топката се насочи към гнездото, завъртя се около него, но спря на ръба му. Публиката нададе вик, а Пауел се намръщи.

— Не е чудно, че се мръщи — обясни репортерът, — току-що загуби осемдесет хиляди долара, ако Макензи улучи. Това е разликата между наградите за първо и второ място. Като добавим и славата от победата в този престижен турнир.

Така и стана. Ник улучи. После хвърли топката си към изпадналите във възторг зрители, подписа картата с нанесения резултат и се запъти към трибуната, за да получи купата и паричната награда. Последваха поздравления от спонсора, председателя на Националната асоциация по голф, но Рей не слушаше. Тя мислеше, колко е грешала, оценявайки голфа като игра за разтоварване. Какъв професионализъм, преценка и рискове се изискваха в този спорт. Тук, както и в нейната работа, имаше напрежение. Тя бе възхитена от спокойствието, което Ник показа.

Видя го как любезно приема наградата и подава чека на изумително красива жена, която го целуна. Жената бе много привлекателна и коментаторът не се сдържа да попита коя е.

— Може би избраницата — добави той.

Притихнала, Рей учести дишането. Чувстваше се опустошена и ограбена. Момчетата излязоха, а тя остана, надявайки се до края на предаването да дадат подробности за самоличността на жената. Но всичко завърши с няколко заключителни хвалебствия. Рей бе повече от разочарована. След възторга от победата му, целувката на непознатата бързо я приземи.

 

 

Следващата седмица се затрупа с работа, опитвайки се да избяга от спомените за Ник. В неделя децата отидоха на кино. Навън валеше. Рей остана сама и се зае да измие чиниите.

„Забавно е да се разхождаш под дъжда.“

Тя затърка усилено съдовете, за да заглуши ехото от гласа му в мислите й. Не успя, както не успя да забрави и целувката на жената, прибрала с типично собственически жест чека. Въпреки нарастващия гняв, тя продължи да изпитва необяснимо чувство на пустота и загуба. Щом е имал любима, защо ухажваше Рей? А тя така жадно бе откликнала. Защото обичаше да са заедно, обичаше да го разсмива, да го целува. При спомена как я гледаше и държеше в прегръдките си, цялата се изчерви и усети стягане в гърдите. Беше си въобразила, че връзката им е сериозна. Като през мъгла, изплува споменът от предупреждението на Ян Фрейзър. Каква глупачка бе да си въобразява, че отношението му към нея е по-специално. И то, защото й отдели малко време, приласка и съблазни… Добре, че избяга от Монтрьой.

„Неговите жени“ беше казала Ян. Разбира се, че толкова мъжествен, хубав и прочут мъж ще привлича красиви и сексапилни жени. Пред очите й отново се появи образът на изумителната блондинка, поднесла подканящо устните си към него. Тя не бе „компаньонка“ и той не я изгони със стика, а я прегърна и…

Не трябваше повече да мисли за измамния Ник Макензи…

Мислите й бяха прекъснати от звънеца на вратата. На входа стоеше Ник с типичната си усмивка.

— Здравей, Рей!

— Здравей.

— Спокойно, Ръсти — каза той и изтръска дъждовните капки от косата си. — Какво става? — попита Ник и закачи сакото си в гардероба, като че ли нищо не се бе случило.

— Нищо ново — гласът й прозвуча равнодушно. — Докато ти печелеше пари и лаври, ние просто отмятахме дните.

— „Имах малък късмет“ — Ник изтананика фрагмент от „Моята прекрасна лейди“. — Къде са момчетата?

— На кино. Но успехът ти в Пебъл Бийч не беше само късмет. Видях как запрати топката над дърветата.

— Ти си го гледала? — очите му заблестяха от удоволствие.

— Определиха постижението ти като ловкост и сила, за което ще те възнаградя с чаша кафе.

— Какъв късмет — каза той и я последва в кухнята.

— Обядвал ли си? — опита се да бъде гостоприемна, но студена и безразлична. — Има картофена салата и шунка.

— По-добре е от храната в самолета — Ник седна на масата.

Докато Рей сервираше, мълчаха. Усещаше питащия му поглед.

— По-добре да си нарежеш сам шунката — предложи тя, колкото да каже нещо. Той стана и мълчаливо изпълни препоръката й.

— Лейди Фрейзър ни посети — тя седна и отпи глътка кафе.

— Чух.

— Кевин ли ти каза?

— Тя ме откри в Маями. Ужасно разтревожена, искаше Кевин да престане да работи. Абсурдно. Казах му, че ако той желае, може да продължи. Салатата ти е страхотна.

— Благодаря — каза Рей, продължавайки да си мисли за лейди Фрейзър. — Тя… изглеждаше доста решителна.

— Кевин има висок успех, харесва работата си и освен това е достатъчно голям да взима сам решения. Не искам повече да говорим на тази тема — той остави салфетката. — Оправиха ли се погрешните сметки?

— Какви погрешни сметки?

— Онези, които изискваха връщането ти в банката. Едва ли си ги забравила толкова бързо.

— О, не. Искам да кажа, да — смутено отговори тя, ядосана от начина, по който той прехвърли разговора върху нея.

— Или може би има друга, неизвестна за мен причина, поради която ме изостави?

— Какво… искаш да кажеш? — тя почти изпусна кафето си. Колко неудобно щеше да й бъде, ако той се досетеше.

— Предполагам, че високопоставеният господин Бауърс е възнаградил прилежността ти.

— Бауърс? Какво общо има той с това?

— Той ти е шеф, а може би го харесваш или и двете. Нали изведнъж започна да отнема необичайно много от времето ти.

Рей се изненада от изпълненото му с гняв хладно неодобрение.

— По дяволите, нямах намерение да те упреквам по този начин — рязко добави той. — Но, когато ме напусна, без да кажеш дума, бях толкова… Това ме разстрои и ме смути. Не мислиш ли, че е време да бъдеш откровена с мен?

— Откровена с теб?! — тонът му я ядоса.

— Да. Не те приемам на шега и не ми харесва да ме подвеждаш.

Да го подвежда! Как смееше да говори така! Тя си спомни русокосата красавица и буйно възрази:

— И аз не одобрявам, че не си честен с мен.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Спомняш ли си приказките си, че искаш да бъдеш част от живота ми, за да си близо до Кевин?

— Да. Истина е — невинно озадаченият му поглед я подразни.

— Но си бе наумил и друго нещо. Искаше да се любиш с мен — изтърси тя ужасена от самата себе си. — Така е, нали?

— Да — той я погледна преценяващо. — И не само.

— Забрави за това, Ник Макензи! Нямам намерение да се превърна в една от твоите еднодневки, заради каквато си напуснал жена си!

— Аха! Значи бившата ми съпруга е направила интрига не само с Кевин, но и с теб!

— Ние проведохме доста информативен разговор.

— Информативен? Искаш да кажеш, че си възприела всичките й лъжи и нападки?

— Отричаш ли, че си я изоставил?

— По дяволите, да! Но не съм изоставил съпругата и семейство си. Напуснах честно и почтено. Избягах като от гърмяща змия — настръхнали, те се гледаха през масата и гласът му се извиси: — Не съм изоставил сина си. Ние просто разтрогнахме брака си. Нищо не можеше да се направи за Кевин.

— Отричаш ли връзките си с проститутки?

— Да. И се възмущавам от подобни намеци — лицето му стана гневно и за миг Рей се изплаши. Той бутна назад чинията, опитвайки да се овладее: — Е, наистина не съм светец. Радвал съм се на компанията на много жени, но винаги е било по взаимно съгласие и всеки можеше да си тръгне, когато пожелае — той се изправи, погледна я и подчерта: — Никому не се е налагало да бяга — остави чашата и си тръгна.