Ив Рутланд
Споделени чувства (10)

Десета глава

Ник се прибра, подсвирквайки си. Тихо почука на вратата, но отговор не последва. Сигурно спи, помисли си той, отключи и влезе.

Стаята бе недокосната. Тишината го притисна като надвиснала буря. Къде ли е отишла? Забеляза бележката на бюрото. Прочете я и се намръщи. Спешно?! Не е свързано с децата, иначе щеше да спомене. Службата? Погледна телефона, но се отказа да звъни, за да не се приеме като проверка. Сигурно още не е пристигнала. Реши да не дразни любопитството и на регистратора от рецепцията. Обхвана го чувство на пълна загуба.

Ник изпадна в депресия. Като че ли нещо безвъзвратно си бе отишло от живота му. Рей Паскал направи своя избор. Той се хвърли на леглото и впери поглед в тавана. Нарастващата им близост през последните седмици го бе обнадеждила и разчиташе толкова много на тази почивка. Днес усети някаква промяна в нея, но не полюбопитства. Като че ли криеше нещо тревожно и непрекъснато сглобяваше банални фрази. Нямаше я обичайната й остроумност, веселост и духовитост.

Я се стегни, господин Макензи! — помисли си той. — Винаги си знаел, че жена като Рей Паскал не страда от липса на поклонници, но не си пада по случайни връзки. Създадена е да принадлежи само на един мъж. Освен, ако не действа импулсивно, за което после сигурно би съжалявала. Ако й се обади…

Може да има неприятности в банката или с приятел. Но тогава защо не го извика да се върне? Колкото повече мислеше, толкова повече на преден план излизаше образа на Харисън Бауърс.

 

 

Не бяха изминали и десет минути от прибирането й и телефонът иззвъня. Тя вдигна притеснено слушалката.

— Значи пристигна? — в гласа му се долавяше облекчение и едва сдържан гняв. — От половин час звъня.

— Съжалявам, но не трябваше да се тревожиш. Пътуването…

— Защо, по дяволите, си тръгна така? Можех да те върна аз.

— Не исках да прекъсвам тренировката ти — и добави наум: „Защото трябва да ти обясня неща, които не искам да знаеш“.

— Глупости. Както и да е, отговори ми защо? Какво се случи?

— Нещо, което изисква присъствието ми тук.

— А-ха?!

— В банката — и Рей се заплете в неясни разпокъсани обяснения за сгрешени калкулации, които трябвало да се оправят.

— Разбирам — Ник не й вярваше, но не попита нищо повече.

— Съжалявам, че се случи през ваканцията, но последствията… — беше сигурна, че той е озадачен, дори сърдит и се съмнява.

— Е, случват се и неприятни неща. Дочуване — не каза нито „следващия път“, „като се върна“ или „ще се видим“. Беше доволен единствено от факта, че се е прибрала.

Искаше й се да заплаче. Но не можеше. Цялата се разлюля от мъка, гърлото й се сви, но от очите й не се отрони нито сълза. Уморено отвори куфара и започна да разопакова дрехите си. Красиви дрехи, предназначени за прекарване на една чудесна седмица с любимия човек, но тя избяга. Сигурно го загуби завинаги? Ами, ако му се обади? И какво ще каже? Че съжалява, но е станала грешка — в банката няма проблеми и веднага се връща… Глупости!

Извади халата си и притисна ефирния плат към страната си, загледана в телефона. И чак сега видя, че сигналната лампа за запис свети. От притеснение просто не я бе забелязала досега. Кой ли е оставил съобщение? Нетърпеливо го включи.

— Госпожо Паскал, обажда се Ян Фрейзър — беше майката на Кевин. Гласът й звучеше напрегнато. — От Коледа се опитвам да се свържа с вас, но е такъв хаос по празниците, че… Най-после се свързах, но не ви намерих. Ще ви бъда много благодарна, ако вие или Кевин ми се обадите, като получите съобщението.

Рей напомни няколко пъти на Кевин да се обади на майка си, за да съобщи за промяната в плана си, но улисан в празнични приготовления той явно бе пропуснал да го направи. Кевин й изпрати само писмо и подаръци. Но щом тя не е успяла да се свърже, сигурно и той не е могъл. Това би било добро извинение. Рей набра номера.

Отправените обвинения от другата страна на телефонната линия я обезоръжиха напълно. Не разбра дали упреците бяха насочени към лошите телефонни връзки, или към неразумния син, който с поведението си, бе нарушил нечии планове.

— Но той ви предупреди — настоя Рей, сигурна, че Кевин е изпратил писмо.

— Да, с писмо, което получих едва като се върнахме в Лондон, в навечерието на Коледа. А отложихме ангажименти в Брюксел… Знаете колко са досадни дипломатическите задължения. Лорд Фрейзър смята, че при изпълнение на обществените му задължения, присъствието ми в качеството на домакиня и придружител е абсолютно необходимо. Но детето е по-важно, особено на Коледа. И връщайки се в Лондон, установяваме, че поради някакъв каприз Кевин е променил плановете си.

— Не беше точно каприз — усетила сърдитите нотки в гласа на Ян, Рей се почувства длъжна да обясни: — Кевин беше щастлив, че ще прекара Коледа с баща си…

— Баща му? — попита лейди Фрейзър с тон, като че ли Рей спомена извънземен. — Казвате ми, че той се е видял с баща си?

— Да, защо? При това доста често се виждат.

— Така ли? — чу се почукване с пръсти и на Рей й се стори, че Ян Фрейзър измърмори: — Трябваше да се досетя. Госпожо Паскал, знаете ли телефонния номер на Ник Макензи?

— Да.

 

 

Нямаше причина да не го каже, но нямаше и мотив да съобщи къде могат да бъдат открити в момента Ник и Кевин. Трябваше ли да разваля ваканцията на момчето? Но лейди Фрейзър не попита за Кевин. Изглежда загуби интерес към него. Благодари за информацията и бързо прекъсна разговора.

Без момчетата и Ник, Рей се чувстваше нещастна през цялата седмица. Върна се в службата, но там нямаше много работа. Половината персонал беше в отпуска, а другата — в празнично настроение и подготовка за предстоящото посрещане на Нова година. Както всеки път Рей прекара новогодишната вечер в клуба за запознанства на Хелън. Обикновено се забавляваше добре, въпреки че никога не проявяваше интерес към ергена, когото Хелън избираше да й партнира, но този път не беше така. Разсейваше се, а мислите й бяха при Ник.

 

 

Момчетата се върнаха, сгорещени от карането на ски и „бабината кухня“, и тръгнаха на училище. Работата в банката възстанови обичайното си темпо. Ник се обади на Кевин да го предупреди, че няма да се върне скоро и той се разстрои. Рей се убеждаваше, че така е по-добре, за да спечели време. А за какво? За да прочете наръчник по сексология?! Или да измисли какво да каже, за да върне чудесните отношения, които тъкмо се породиха и внезапно приключиха?! Постепенно се примири с мисълта, че сигурно всичко е свършило. В противен случай Ник щеше да й се обади. Вместо него се обади лейди Фрейзър.

— Звънях на номера, който ми дадохте, но Ник го няма — каза тя.

— Предполагам, че е извън града — любезно отговори Рей.

— А знаете ли къде мога да го намеря? — рязко попита Ян.

— Съжалявам, но нямам представа.

— Телефонният код, който ми дадохте е същият като вашия. Бях останала с впечатлението, че Ник живее във Флорида.

— Мисля, че живее тук, за да бъде по-близо до Кевин.

— Типичното му нахалство! Смятах, че няма да навреди.

— Да навреди?

— На Кевин. Не бих искала той да разруши стойностите, които ние с лорд Фрейзър сме изградили у нашия син.

Стойности? За какво говори тази жена? — запита се наум Рей, възмутена от думата „нашия“. Като че ли Кевин е предимно собственост на Ян и нейния лорд. Нищо чудно, че в началото, смяташе бащата на Кевин за починал.

— Кевин е добре. Той е чудесно момче. Много сме доволни от него. Мисля, че и той има полза от престоя си тук.

— Добър ли е успехът му?

— О, да. Освен това кара ски, играе голф и работи на часове във ветеринарния институт — ентусиазирано обясни Рей, но ефектът от думите й беше твърде изненадващ.

— Голф?! Как сте могли да му разрешите да работи, при това в някакъв посредствен ветеринарен институт!?

— Но така пожела Кевин — изненадано отговори Рей. — И тъй като баща му одобри…

— Баща му?! Какво общо има той с това? — и без да даде възможност за отговор на онемялата Рей, добави полугласно: — Какво ли съм очаквала?! Въпреки по-добрата ми преценка… Няма значение, незабавно ще взема мерки — каза тя и прекрати разговора.

 

 

След два дни лейди Ян Фрейзър пристигна. Беше изумително красива. Прибраната в елегантна прическа гъста и лъскава като коприна черна коса подчертаваше изящните черти на бледото и гладко, но студено като мрамор лице. Пристигна внезапно с такси и остана само за секунда. Тъмните й хладни очи огледаха обстановката с подозрение, като че търсеше дискредитиращи семейството доказателства. След това държанието й стана сърдечно, възторжено и малко покровителствено.

— Предполагам вие сте госпожа Паскал? Добър ден. Аз съм лейди Фрейзър. Радвам се, че най-после мога лично да се запозная с вас.

— Приятно съм изненадана. Кевин ще се върне скоро, така че заповядайте — каза Рей, напълно съзнавайки, че прилича на слугиня с износения си костюм и без грим. Беше събота и тя се готвеше да чисти. В този момент се върнаха трите момчета, влачещи след себе си възбудения и мръсен от играта Ръсти.

— Майко?! Не си ми казала, че ще идваш — Кевин целуна майка си. Изглеждаше повече изненадан, отколкото зарадван.

— Изглежда и ти не си ми казал някои неща — тя го прегърна с жест на собственик, отправи няколко формални реплики към Грег и Джоуи и отново се обърна към Кевин: — Къде е баща ти? — запита тя, все едно, че говори за някакъв престъпник.

Момчето обясни, че вероятно е в Аугуста.

— Скитник! — Ян сви подигравателно рамене.

Тя отправи няколко кратки любезности към семейство Паскал, накара Кевин да се облече представително и го взе със себе си за вечеря и „разговор“.

Рей ги изпрати, чувствайки се, като че току-що се бе измъкнала от вихрушка.

Кевин се върна от срещата начумерен. Рей нищо не го попита. Чудеше се дали момчето се е държало така сдържано с майка си, както с баща си и какво ли му е наговорила тя, че е толкова смутено. Желаейки да покаже гостоприемство и да увери лейди Фрейзър, че Кевин се чувства добре в нейния дом, тя й се обади и я покани на следващия ден за вечеря.

— Много любезно от ваша страна, госпожо Паскал, но предпочитам вие да ми бъдете гост. Тук, насаме. Точно смятах да ви се обадя. Имам важни ангажименти, налагащи незабавно да се върна в Англия, но преди това трябва да обсъдим с вас някои проблеми.

 

 

— Това, което имам предвид, не се отнася до вас — започна Лейди Фрейзър още със сядането в ресторанта. — Бих казала, че Кевин е щастлив при вас и не бихме могли да намерим по-добър настойник за него. Разбира се, ние очаквахме именно това. Признавам, лорд Фрейзър ви проучи внимателно, преди да ви поверим Кевин.

— Надявам се, не сте открили нещо за леля ми — засмя се Рей.

— Вашата леля? Какво имате предвид? — сериозно попита тя.

— Шегувам се — бързо обясни Рей. Трябваше да се сети, че тази жена няма чувство за хумор. — Радвам се, че отговарям на изискванията ви.

— Да-а — гласът й стана малко неуверен. — Проблемът, госпожо Паскал, е в това, че се е появил Ник.

— Появил?

— Да. Да го наречем паднал от небето. Ние с лорд Фрейзър се опитвахме да държим Кевин колкото се може по-настрани от Ник, който няма никакви амбиции.

— Няма амбиции? Та той е шампион…

— Имам предвид, че няма позиция за истинските стойности в живота. Както знаете, той е благородник.

— Не, не знаех — Рей не можа да скрие учудването си.

— Ник никога не го споменава. И аз нямаше да зная, ако сама не го открих. Някой глупак от прадедите му, мисля, че прапрадядо му, превърнал феодалното имение в кравеферма. При едно от редките ми посещения в нея, намерих книга за родословното им дърво с вписаната титла. Представете си изненадата ми!

— Разбирам — тихо продума Рей, представяйки си как любопитните й очи изтръгват всички семейни тайни.

— Разбира се баронът е баща му. Опитах се да обясня на Ник, че споменаването дори и на малка титла отваря вратите към почтените кръгове. Но не успях да го убедя колко е важно човек да си създаде подходяща обществена репутация, особено когато титлата е наследствена и много би помогнала на Кевин. Но всичко, за което мисли Ник, е голфът и жените.

— Голфът му е професия — каза Рей, игнорирайки уязвяващата реплика за „жените“.

— Професия? Голфът? — веждите на лейди Фрейзър се повдигнаха. — Просто едно средство за постигане на целта. Но веднъж бе финансово… — тя поклати глава. — Пари, титла и съответните връзки… О-о, той би стигнал далече, но отказва да го разбере. А сега се опитва да втълпи буржоазните си възгледи и на Кевин, въпреки че изобщо не се интересува от него.

— Но това не е вярно! Или поне не изглежда така, според кратките ми четиримесечни наблюдения — заяви Рей. — Той е искрено заинтересуван от Кевин. Ник се премести тук скоро след инцидента, преди всичко, за да е близко до него.

— Така ли мислите?

— Да. Или поне той така каза.

— Скъпа моя, как може да сте толкова наивна? — прекъсна я Ян. — Сега, когато ви видях, разбирам, че не Кевин, а вие сте го привлекли. — Погледна я с намек и Рей поруменя.

— Това не е истина — каза остро Рей и язвително добави с усмивка: — Бих казала, че похвалата ви, лейди Фрейзър, всъщност изразява неодобрение. Дипломатически фокус, нали?

Сарказмът даде мигновен резултат. Ян стреснато зяпна и цялата се изчерви.

— Туширахте ме — съгласи се тя. — Но Рей, мога да те наричам Рей, нали? Наистина исках да те похваля, но и да те предупредя, скъпа моя. Познавам Ник. Винаги е такъв.

— Какво искате да кажете?

— Всяко красиво лице и приятна фигура го вълнуват. Без съмнение си забелязала колко лесно се влюбва. Не можеш да си представиш какво изживях почти от първата минута на брака ни. Няколко изневери и куп еднодневни увлечения.

— Не съм се вглеждала, но нямам това впечатление — каза Рей и си помисли, че думите на Ян, като че не се отнасяха за Ник.

— Колко си наивна! — лицето й изразяваше съжаление. — Всеки известен мъж, мила, има… възможности. Без съмнение, човек като Ник, винаги се възползва от тези възможности.

И Ян се впусна да обяснява как Ник е пренебрегвал нея и Кевин. Разказът й приличаше толкова много на живота на Рей с Том, че шокирана, Рей потъна в мълчание. Трябваше да признае, че ако наистина намерението на Ник е било да я очарова, е успял. Така, както преди години, я бе пленил чаровният динамичен, но лъжлив Том Паскал. Тя отново се съсредоточи върху думите на лейди Фрейзър, която в момента говореше за Кевин:

— Затова не разрешавам Ник да се намесва. Разбра молбата ми, нали?

— Към мене ли? — учуди се Рей. Бе така ангажирана с личните си съмнения и опасения, чувстваше се толкова нещастна, че наистина не беше разбрала.

— Не одобрявам да насърчаваш Кевин да губи времето си с голф. Вече му наредих да зареже този идиотски спорт. Не одобрявам и идеята му да стане ветеринарен лекар. Кевин трябва да бъде дипломат, като втория си баща. Искам да предадеш на Ник да не се намесва.

— Какво ви кара да смятате, че Ник ще се вслуша в съвета ми? — Рей я гледаше втренчено и си мислеше, че изобщо няма да каже на Ник, а ако го направи…

— О, той винаги се вслушва в жената, която… да кажем му е близка за момента — обясни лейди Фрейзър и Рей отново се запита, дали да го приеме за комплимент, или за оскърбление.

Въпреки че се чувстваше по-объркана и уплашена от всякога, Рей бе сигурна в едно — баща и син имаха правото да се виждат.