Ив Рутланд
Споделени чувства (5)

Пета глава

Рей се запъти към стаята си. Чувстваше тялото си леко, а главата си — малко празна. Може би беше от виното. Но от него обикновено й се доспиваше, а сега беше тонизирана и с приповдигнат дух. Не е от виното, помисли си нервно тя, а от обхваналата ме еуфория.

Нямаше много опит, но наистина вечерта беше необикновена. Ник Макензи не приличаше на останалите мъже, които я ухажваха, търсейки удоволствие и собствена изгода. Репликата му на паркинга, че се е надявал тя да има нужда от помощ, я накара да очаква опит за пореден флирт, но после разбра, че това не бе така. Той нямаше предвид лични отношения. Единственото, което Ник Макензи искаше, бе да сподели грижите си за неща, които и за нея имаха стойност — децата и семейството. Той се стремеше към създаване на по-близки отношения с Кевин и му мислеше най-доброто. Рей не се усъмни в искреността на отчаяните му думи, че синът му го мрази. Отдавна бе доловила сдържаността в отношенията им. Но също така бе забелязала и щастливата изненада в очите на детето, когато видя баща си в болницата. Ник пък изостави турнира веднага, щом разбра, че синът му има нужда от него. После търси посред нощ кучето, за което Кевин се тревожеше, а сега се премества в Денсби, за да е по-близо до Кевин. Без съмнение в отношенията им прозираше известно напрежение, но имаше и обич. Рей щеше да направи всичко възможно, за да сближи бащата и сина, да ги направи приятели.

Самата тя едва намекна за личния си проблем около децата, но дори само от споделянето й олекна. Ако има до себе си човек, който се интересува от проблемите й, окуражава я и предлага решение… няма да се чувства толкова самотна…

Съблече се, автоматично прибра дрехите си в гардероба и си легна. Мислите й я отнесоха далеч от грижите, към приятния дъх на вино, смесен с аромата на мъжки одеколон. Отново изживя опиянението от лекия допир на устните му, от непознатото усещане на задоволство и очакване да се случи нещо хубаво. Не се бе чувствала така от много години. Откакто…

Бързо седна в леглото, разтърсена от спомена. Откакто срещна за първи път Том. Поласкана от факта, че такъв красив и известен студент от горните курсове на факултета по право я покани на среща, тя направо бе полудяла. Още помнеше дивото чувство на радостно очакване. Еуфорията й продължи точно три години, последвана от три кошмарни години, през които се опита да спаси мечтата си за семейство.

Тя отново легна, спомняйки си какво бе казал Ник за собствения му брак — нещо като нелечима болест. Но той не бе избягал пръв. Дали не е изоставил след себе си объркана и нещастна жена, каквато бе Рей на времето? Дали след развода си е забогатял и се е прочул? Разглезен ли е от вниманието и чара на жените, както Том? Опита се да не мисли за нещо, което не е нейна работа. Единствената й грижа трябваше да е Кевин. Очевидно Ник се интересуваше само от него и се надяваше с нейна помощ да коригира отношенията със сина си.

Ник сигурно бе обект на ухажване от страна на много жени, но тя не желаеше да бъде една от тях. Цели девет години се бори, за да изгради живота си около децата и кариерата си, затова нямаше намерение да се забърква в подобна история. А и връзка с мъж като Ник Макензи бе доста опасно нещо. Знаеше го от личен опит. Позната й бе и болката, и раните, които такъв тип мъже могат да нанесат. Тя зарови глава във възглавницата и се опита да заспи.

 

 

На следващата вечер, докато Грег бе на тренировка, Рей успя да разговаря с Кевин насаме. Той с удоволствие й помогна да извадят дрехите от сушилнята. Като му подхвърли идеята за взаимопомощ между двамата с Грег, Кевин се усмихна леко кисело.

— Грег няма да се хване. Той знае, че по литература имам шест.

— А ти, Кевин, как може да си така перфектен във всичко?

— Не е вярно. Срещам трудности с алгебрата — въздъхна той.

— Ох — гласът й прозвуча несигурно. — За съжаление алгебрата не му е по вкуса. Бележките му са ту нагоре, ту надолу. Този месец има шестица, а следващия тройка — и докато подреждаше чорапите, се сети, че всъщност Грег е така по всички предмети. Зависеше дали е отварял учебниците. Ако бъде принуден да го прави… — Кевин, ще приемеш ли една сделка — услуга за услуга?

— Какво? — момчето я погледна озадачено.

— Ти ще му помогнеш по биология, а той — по алгебра. Става ли?

— Добре — неуверено сви рамене Кевин, — но Грег не е много по-добър от мен по алгебра.

— Зная, но няма да си признае, ако ти го помолиш за помощ. Моля те, Кевин, трябва да го накараме да учи.

— Добре, ще опитам. Сигурен съм, че ще му бъда полезен по биология. В лабораторията работим по двойки. Ще помоля господин Морис да ме постави с Грег.

— Да ти призная, Кевин — и усмихната му подаде куп фланелки, — щастлива съм, че живееш с нас.

— И аз — свенливо отвърна той. — Това за стаята на Джоуи ли е?

— Да, но не ги слагай на леглото, а в гардероба, моля те.

След две вечери тя не повярва на ушите си, като чу момчетата да спорят върху някакво уравнение и как Грег с ясен глас обясняваше начина за решаването. След седмица се обади и учителят по биология да каже, че Грег е оправил успеха си. Как й се искаше да прегърне Кевин. Веднага се обади на майка си в Орегон, за да й каже, че най-хубавото нещо, което някога е правила, е да вземе Кевин при себе си. Но нищо не спомена за баща му. Даже пред себе си не искаше да признае, че с нетърпение очакваше обаждането му.

Ник Макензи се завърна от Южна Каролина и тя почти затаи дъх, когато чу мелодичния му глас в телефонната слушалка.

— Радвам се, че те хващам, преди да си си тръгнала от офиса. Искаш ли да ми гостувате с момчетата за вечеря?

— Господи! — възкликна тя и погледна към наблюдателната Кора, която бе познала гласа му й бе подметнала, че Рей не си е губила времето.

— Достави ми тази радост. Искам да разгледате жилището ми.

— Днес е възможно — тя прехвърли наум ангажиментите на децата. — Но ще дойдем след тренировката по футбол на Джоуи. Има ли някакви специални изисквания към облеклото?

— Само да не са по шорти и кецове.

— Къде ще се срещнем?

— Ще те взема малко преди шест, става ли?

— Чудесно! — тя затвори телефона, без да се обръща към Кора. Но не беше толкова лесно да избегне въпросите й.

— Поредната среща с красивия Мистър Голф, а?

— Не е среща. Заради момчетата е. Иска да видят жилището му.

— Жилището? — ококори се Кора. — За какво става дума? За постоянно местожителство или за започващ роман?

— Не виждам нищо постоянно и още по-малко романтично. Той просто иска да е близо до сина си, докато момчето е при мен.

— Кажи ми защо не се обажда тогава направо на сина си? И него ли взе оттук преди няколко дни, когато го видях за първи път?

— Ще замълчиш ли? — Рей грабна чантата си и се запъти към вратата. — Отивам да взема Джоуи. Би ли разтребила тук?

— Разбира се — изкикоти се Кора. — Щастлива съм, че най-после те виждам да отиваш на истинска среща.

— Вече ти казах, че не е среща, а само… Няма значение — въздъхна Рей и погледна към усмихнатата си секретарка.

 

 

— Мястото е съвършено — изкоментира Ник, когато зад гърба им се затвориха металните врати и колата зави по алеите на клуба „Дел Рио“. — Освен игрище по голф има и тенис кортове, плувен басейн с олимпийски размери, скуош и фитнес салони.

— А баскетболно игрище? — Грег жадно гледаше през прозореца.

— Не зная, но ще проверя — Ник паркира колата и ги поведе към ресторанта. Трапезарията бе просторна, уютна, с огромни прозорци и с изглед към обширна осветена тераса, където няколко двойки танцуваха, незабелязващи настъпващата нощ.

— Можем ли да вечеряме на терасата? — попита Джоуи. Гласчето му отекна сред тихото тракане на порцелан и сребро, развеселявайки посетителите.

— Не — прошепна Рей. — Мога да съм калифорнийски абориген, но зная кога не се вечеря на открито.

След като Рей убеди Джоуи, че тук няма хамбургери, направиха поръчката и Ник сподели:

— След вечеря ще ви заведа да видите жилището ми.

— Жилището ти? — изненада се Кевин. Освен нарежданията, които даде на келнера, това бяха първите му думи от момента, в който Ник ги качи в колата. Рей си спомни за въпроса на Кора, защо не се е обадил на сина си.

— Купих си къща тук. Има страхотно игрище за голф и между състезанията ще си идвам — отговори Ник. — А за вас съм взел пропуски да ползвате всички съоръжения и игрища в клуба.

— А-ха — тихо каза Кевин.

— Чудесно! — възкликна Грег и попита: — Играеш ли тенис, Ник?

— Не много добре, но няма да допусна да ме победиш. Какво ще кажете за няколко урока по голф?

— Наистина ли? Ще ни тренираш? — лицето на Грег грейна.

— Може ли и аз? — попита Джоуи.

— Разбира се — каза Ник. — На твоята възраст започнах да играя.

Докато вечеряха, синовете й отрупаха Ник с въпроси за голфа и спортната база, предлагана от клуба. Макензи отговаряше с охота, без да покаже, че забелязва липсата на ентусиазъм у Кевин.

След вечеря тръгнаха към жилището му. Високи дъбови дървета ограждаха посипаните с чакъл алеи, водещи към жилищната част на клуба. Тя бе изградена от малки хотелчета и къщи, построени покрай сочната трева на игрището. Ник ги заведе до една двуетажна къща и ги покани да влязат. На първия етаж бяха разположени кухня, тоалетна, просторен хол и трапезария.

— Чудесно е — възкликна Рей, възхитена от голямата каменна камина и стилните мебели в бежово-кафяв цвят, хармониращи чудесно на обстановката. Учуди се кога е успял да се обзаведе.

— Модел е. Платих и го доставиха — каза той, прочел мислите й.

— Да… — Рей си отбеляза наум, че е хубаво човек да може да си го позволи. Колко лесно е взимането на решения тогава.

— Мамо — извика Грег, — виж и в спалнята има камина.

— Мамо, нали с изискано? — Джоуи й махна от площадката балкон на втория етаж, откъдето се виждаше целия хол.

— Да, но не се навеждай над перилата — предупреди го тя и се обърна към Ник: — Съжалявам, но децата се прехласнаха.

— Остави ги и да се качим горе. Искам да ти покажа всичко, преди да се нанеса и да създам безпорядък.

С красиво обзаведените си три спални и две бани къщата не приличаше на ергенска квартира, а на чудесен семеен дом. Рей си даде сметка за нервите и средствата, които Ник бе вложил. Натъжи се, че единствено Кевин остана напълно равнодушен към резултата. Като си тръгнаха, Джоуи попита:

— Кога ще вземем Ръсти?

— Кой Ръсти? — попита Макензи.

— Така нарекохме кучето. Кевин каза, че е добре. Вижда го всеки ден на работата. Дори и мен заведе веднъж, но Ръсти не ме познава, както него. Ще го вземем вкъщи и ще ме опознае.

— По-добре да попитаме специалиста — Ник се обърна към сина си. — Какво ще кажеш, Кевин?

— Много е добре. Даже леко подскача. Разходих го един-два пъти из университета — бързо отговори момчето и се изчерви.

— Виждате ли, значи можем да го вземем — настоя Джоуи.

— Ами-и… — Ник погледна Рей. В блесналите й от гняв очи прочете обвинение, че й причинява подобни грижи. Той се усмихна и добави: — Разбира се ще го взема, имам достатъчно стаи.

— Не при теб, а у дома! Нали, Грег? Нали така, мамо?

— Прав е Джоуи, мамо. Разчитаме на думата ти — добави Грег.

— Татко често отсъства, а Ръсти все още се нуждае от много грижи — Кевин я погледна умолително. — Обещавам, няма да му разреша да прави пакости.

Рей бе малко огорчена от заговорническия начин, по които бяха планирали съдбата на кучето, но се съгласи с усмивка, защото не желаеше да бъде потопена в молби и увещания. Що за майка щеше да е, ако откаже на децата си да вземат куче.

 

 

От следващия ден Ръсти стана член на семейство Паскал. Наблюдавайки как Кевин се грижи за възстановяващото се животинче. Рей откри, че момчето наистина притежава дарбата на ветеринарен лекар. Като се радваше на безкрайни грижи, Ръсти растеше бързо. Когато оздравя, бе станал всеобщ любимец.

Семейство Паскал се увеличи и с още един член — Ник. При всяко връщане в града идваше на гости. Децата го посрещаха с радост. Учеше Джоуи на голф, ходеше с Грег на тренировки, споделяше проблемите им. Децата с охота му помагаха в мъжката работа около къщата. Може би това се дължеше на умението му да контактува с тях. С търпение и твърдост ги учеше как да поправят и пазят вещите си. С шеги и закачки успя да ги накара да свършат даже неща, за които Рей не ги бе молила.

Само Кевин се държеше сдържано. Тя се учудваше, че момчето се привърза толкова бързо към семейството й, а в присъствието на баща си се затваряше в себе си. Забеляза, че и Ник избягва да му прави забележки, както на синовете й: „По дяволите, Грег, защо колата на майка ти е в този вид? Взимай веднага прахосмукачката, Джоуи!“ С изненада установи, че отсъствието му я гнети и постоянно се ослушва за сигнала му или за топлия поздрав: „Какво става?“

Беше октомврийски съботен следобед. Кевин и Грег отидоха на мач извън града, а Джоуи — на нощен поход от скаутския клуб. Рей събираше падналите пред къщата листа. Компания й правеше само Ръсти. Харесваше й милувката на слънчевите лъчи през циганското лято и мириса на влажната есенна земя, напомнящ за приближаващата зима. Беше заета, но чу колата на Ник. Когато се изправи, го видя да се приближава.

— Какво става? — Ник спря да погали весело скачащия Ръсти. — Защо вършиш това сама? Къде са момчетата?

— Мислех, че си във Флорида.

— Върнах се тази сутрин и те заварвам сама.

— Не е лошо. Толкова рядко се случва, че съм направо доволна — и му обясни къде са децата.

— Сега съм тук и ще те отменя — Ник се протегна да вземе греблото, но тя не му го даде.

— Не позволявам. Ако искаш да помагаш, вземи друго гребло от гаража. Събирането на есенни листа ми е хоби — изчака го да се върне и го попита дали е победил.

— Да, но няма да бърборя. Не желая да нарушавам уединението ти.

— Моля? Не ставай смешен. Честно казано, ми харесва да събирам листа в нечия компания — Рей замечтано си спомни как баща й разрешаваше да скача по купчините.

— Съпругът ти ли? — бързо я погледна той.

— Том?! Нямаше земна сила, която да го накара да хване гребло — видя изцапаните му крачоли и виновно добави: — или да зарови крака в листата и да измърси бутиковия си панталон, като теб.

— Пък аз си мислех… Всъщност, вие не живеехте ли с него тук?

— Не. С Том бяхме женени шест години и той все още правеше кариера. Не можехме да си позволим толкова голяма къща. Това е домът на родителите ми. Тук отраснах и тук се върнах, когато не успях да се справя сама — засрамено си спомни семейния си провал и допуснатите грешки след смъртта на Том.

— Не е лесно — успокои я Ник. — Сама с две деца…

Увлечена в работа, тя му разказа как се бе върнала в университета, за да довърши следването, докато майка й се грижеше за децата, за първата си работа като банков касиер, за нелепите препятствия, които трябваше да преодолява, правейки кариера в област, доминирана главно от мъжкия пол.

— Свалям ти шапка — поклати глава Ник. — Аз не мога да се оправя дори със собствената си чекова книжка.

Рей сподели за понесения преди три години удар от смъртта на баща си и за омъжилата се преди година майка.

— И сега разчиташ само на себе си — замислено каза той. — Мисля, че се справяш превъзходно. Занимаваш се с домакинството, грижиш се за две прекрасни момчета — сега са три — упражняваш доста респектираща професия и на всичко отгоре намираш сили да изглеждаш като „Мис Америка“. Как постигаш всичко това?

— Умееш да правиш страхотни комплименти — усмихна си тя и добави наум: „Пропусна гимнастиката, посещенията в козметичен салон, решителността да изглеждам очарователна като жените, след които Том се заглеждаше на времето“. — По този случай, както и за положения труд, ще ти приготвя специална вечеря.

— Не съм съгласен. Ще вечеряме навън, затова обувай балните обувки и след час да си готова. Ще се върна да те взема.

Докато се къпеше, Рей мислеше, че не е чудно защо децата й толкова много харесват Ник. Той умееше да създава настроение у хората и беше толкова приятно човек да го усеща до себе си.

Отидоха в нощния клуб „Капри“, разположен на реката, известен с вкусната си кухня и подбрани вина. Тя отново се почувства спокойна и щастлива. Ник й разказваше за родната Шотландия, където слънцето изгаря земята през лятото, а зимата я потапя в дъждове; за живота във фермата; за конфликта с упорития си баща, който го бе карал, вместо да играе голф, да върши тежък физически труд — да пасе крави, да тори и дои. Призна, че дължи прословутия си удар на дългогодишната работа с коса, което бе укрепило ръцете му. Описа и днешната ферма — модерен обор, автоматични доилни машини и много работници. Единствено пропусна да каже, че това се дължи на приходите му от голфа.

Оркестърът засвири приятна музика и те се понесоха във вихъра на танца. Рей отдавна не бе танцувала. Мислеше, че е забравила, но бързо влезе в такт и грациозно следваше Ник.

— Не знаех, че си и професионална танцьорка — подразни я той.

— Само едно не съм ти казала, че майка ми е ирландка и обича да танцува толкова, колкото баща ми обичаше да работи.

Тръгнаха си. В гърдите й се надигна недоволство от предстоящата раздяла, но този път той прие поканата за чаша коняк. Влязоха в къщата. Ник свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Тя се събу, подгъна крака на канапето и отпи глътка коняк.

— Никога не съм го опитвала — каза Рей, бърчейки замислено нос над чашата и се чудеше дали й харесва.

— Има доста неща, които никога не си правила. — Ник опъна крака напред. — Приличаш на едно от малките човечета — Малчовци, за които разказваше майка ми.

— И какви са те?

— Работливци — работа, работа и само работа.

— Доста глупаво ми звучи.

— Не си права. С радост вършат работата си и се веселят. Имат магическа сила. Доволни ли са от някой, го награждават богато.

— Наистина ли майка ти е разказвала това? — засмя се Рей.

— Непрекъснато ми го повтаряше и аз много се стараех да ги зарадвам — той остави чашата си на масата и се приближи към нея. — Доволна ли си от мен, Малечке? Забавлява ли се добре?

— Да помисля: любимият ми сезон, любимото ми хоби, прекрасна вечеря и танци… Мисля, че съм доволна.

— И аз също — той взе чашата от ръцете й и я остави на масата, после се наведе и устните му нежно докоснаха нейните. Леката целувка магнетично проникна дълбоко в душата й и я изпълни с приятната омая на желанието. Неволно тя протегна ръце и го прегърна. От гърдите на Ник се изтръгна въздишка на удоволствие и той жадно впи устни в нейните. Рей загуби представа за време и пространство. Пламналата страст, потискана от години, избухна под напора на чувствата и тя се отдаде на порива на сърцето си. Пръстите й нежно галеха шията, докосваха устните и брадичката му. Погълната от ласките и завладяна от чисто еротичното си желание, тя не разбра, кое отключи чувствата й. Може би тръпката, разтърсила я като електрически ток от допира на плъзналите се под корсета на дълбоко деколтираната й рокля пръсти на Ник и обхванали нежно зърната на гърдите й. Изведнъж тя рязко се отдръпна и седна. Беше изплашена от собственото си безумие и сляпо желание, предизвикало мъжа в Макензи.

— Не мога… да се обвързвам… Не бива да продължавам…

— Съжалявам, Рей, но си толкова привлекателна жена, че отидох твърде далеч.

— Заради децата… — тя прехапа устни, опитвайки да овладее емоциите си. Знаеше, че не той, а тя отиде твърде далеч и му бе благодарна, че той пое вината за случилото се.

— Сигурно си права — Ник я погали по косата. — Разбирам те. Не искам да загубя благоволението ти и си тръгвам веднага — каза и я погледна. — Благодаря ти за прекрасната вечер, моя Малечке.

Тя се усмихна мълчаливо. Миг по-късно вратата хлопна.