Ив Рутланд
Споделени чувства (8)

Осма глава

— Благодаря ти за спасената вечер — каза тя сутринта на Ник, когато той доведе Джоуи. — Ако не беше ти, какво ли щеше да се случи?

— Джоуи щеше да извика друг — каза той и спря да гали Ръсти.

Изведнъж Рей осъзна, че Джоуи не бе повикал нито Кора, нито Хелън, нито съседите по къща, а именно Ник — той като че бе член на семейството. Сравнението я накара да се изчерви.

— Но се е обадил на теб — гласът й леко потрепери. — И ти дойде.

— Та аз съм ти длъжник. Ти ме сближи със сина ми. „И с мен самата“ — добави наум тя. Мисълта, че заедно с Кевин ще си тръгне и Ник, я разстрои, но влизането на Джоуи я спаси. — Мога ли да отида при Джони? Има нови ръкавици за бокс.

— Можеш и разрешавам — Рей наблегна на думата, но Джоуи излетя навън, без да разбере забележката. Но Ник я разбра.

— Явно си достатъчно добре, щом отново се стремиш към перфекционизъм — засмя се той.

— Така е. Да знаеш само как се чувствах. А може и да знаеш, нали беше тук. Смешно, Кора каза, че таблетките са чудесни и… — тя махна с ръка. — Но, сам видя последствията.

— Какво направи с тях?

— Изхвърлих ги на боклука. Смятах да ги върна на Кора, но не можех да ги гледам — очите й светнаха закачливо.

— Добре — Ник имаше предвид, че хапчетата я заставиха да се наспи. Не я беше виждал така отпочинала, спокойна и засмяна, с бистър поглед и със зачервени без руж страни.

— Ще пиеш ли едно кафе, докато измисля как да ти се отблагодаря?

Той я последва, като гледаше грациозното полюшване на стройните й бедра в прилепналите джинси. Мислеше, че ако иска да му се отблагодари… „Внимавай, Макензи!“ — смъмри се той и каза:

— За какво сме приятели тогава? Казах ти, че нищо не ми дължиш.

— Скъпи господине — каза тя, като държеше чаша кафе в ръка, — очевидно не ви е известна стойността на вчерашната ви изява в тази къща. Пропускайки комплиментите за изключително вкусния сос, признавам, че под влияние на сочното и крехко говеждо, се извърши цяло чудо. Като добавим и тонусът на домакинята.

— Я разкажи — подкани я той.

— С две думи — обсъдиха се алтернативи, направихме компромиси и се стигна до съгласие. Това е прецедент в банковата практика — сливане на компании, без да се създаде монопол. Благодаря от мое име, от името на Леон Уотърс и Бордът на директорите. В действителност цялата банкова система ти е благодарна.

— Опивам се от хвалебствията, скъпа лейди, но се боя, че надценяваш резултатите от едно парти, в което не участвах — засмя се той. Харесваше му закачливото й поведение.

— Хм, защо мислиш така? — тя си наля кафе и седна.

— Какво би станало, ако пристигайки, гостите завариха неприготвена вечеря, бъркотия и мене, седнала по средата на кухненския под?

— Е, сигурен съм, че госпожа Макон или някой друг щеше да се притече на помощ. Пък и винаги можеше да отидете в ресторант с изискана кухня и хубави вина — и добави наум: „Сигурно напетият господин Бауърс щеше да спаси положението“.

— Може би — намръщена Рей прекара пръст по чашата. — Сериозно, Ник, изгладихме важни разногласия. Това става по-лесно в домашна обстановка, отколкото край заседателна маса или в ресторант, където е шумно и открито. Наистина съм ти благодарна — тя се протегна и го докосна. — Бях така изтощена от пътувания и заседания. Мисля, че всичко най-после свърши.

— Тогава съм доволен — той погали слабата й, добре поддържана и толкова сръчна ръка. — В „Буря“ прожектират филм, от който всички се възхищават. Защо не… — в този момент се позвъни.

— Кой ли може да бъде? — запита се Рей и отиде да отвори.

Ник вдигна чашата си, но ръката му замръзна във въздуха — чу незабравимия глас на Бауърс.

Предишната вечер Ник се бе обадил да разбере как е Рей. Бауърс бе вдигнал слушалката, държейки се твърде свободно за гостенин.

— Как е скъпата ми лейди? — запита Бауърс.

— Чудесно — настъпи мълчание. — На какво дължа визитата?

— На това, че си най-добрият, най-блестящият, най-работливият, най-обаятелният заместник и по случайност най-красивият заместник, който може да се срещне.

— Глупости. Ела изпий едно кафе, за да дойдеш на себе си.

Бауърс нетърпеливо я последва и се изненада, когато видя Ник.

— Макензи?… Радвам се да ви видя.

Въобще не ти вярвам — помисли си Ник, но отвърна сърдечно на поздрава. Дали Рей забелязва, колко е влюбен Бауърс? Какво ли мисли за него? Ник я гледаше, докато сипваше на госта кафе.

— Дойдох да поздравя заместника си за победата, която вчера извоюва — съобщи Бауърс. — Пробив в историята на банковото дело в тази страна. Нямах търпение да чакам до понеделник.

— На този човек трябва да благодариш — усмихна се Рей към Ник и накъсо разказа за вчерашните събития. — Той спаси вечерта.

— Не е вярно — отказа Ник. — Предполагам, че искате да споделите впечатления от успеха си. Аз тръгвам. Заминавам за Инвърснес.

— Винаги съм искал да присъствам на този турнир. Можете ли да ми намерите билети? — плахо попита Бауърс.

— Разбира се, господин Бауърс.

— Наричайте ме Харисън, Ник. Мога да ви казвам Ник, нали?

— Разбира се — засмя се Ник. — Наричали са ме и по-лошо.

Рей и Бауърс говореха, докато Ник поръчваше билет по телефона. Внезапно Харисън предложи:

— Не искаш ли и ти да дойдеш, Рей? — тя не слушаше разговора на Ник, но внезапно долови промяната в държанието му — гласът му бе станал хладен, а усмивката — принудена и сдържана. — Рей — повтори Бауърс, — Ник може да вземе два билета.

— Не, не мога да дойда — тя се обърка, смути и ядоса. — Отсъствах толкова дълго, че не бива отново да заминавам.

— Аз ще се погрижа за това — каза Бауърс. — Ще ти дам отпуска.

— Приемам отпуската, но не за голф — отсече хладно тя. — Децата и кучето имат нужда от мен, особено след като през по-голямата част от месеца отсъствах. Така че не ме включвайте в плана си.

Ник наблюдаваше размяната на реплики със смесено чувство. От една страна, отказът й го радваше, но от друга — Бауърс направи предложението си така, като че ли и друг път са прекарвали заедно. Дали Рей казва истината? Може би, твърде бързо си вадя заключения — реши той и стана, за да си тръгне.

— Уточнете се и като ми се обадиш, Рей, ще изпратя един, два или дузина билети — каза Ник и си взе сакото.

— Довиждане и се забавлявайте! — подхвърли през рамо и излезе.

 

 

В понеделник Кора непрекъснато повтаряше:

— Струва ми се, че интересът на Бауърс към теб е повече от необикновен. Непрекъснато говори за съботното парти.

— Не аз, а бизнесът го вълнува — възрази Рей.

— Може би — промърмори Кора. — Постоянно търси компанията ти. Господин Коуен не те взимаше на всяко заседание.

— И наистина нямаше нужда — Рей беше щастлива, че бе ученичка на предишния директор, Роскоу Коуен — Идеално познаваше банковия бизнес. Докато без мен, Бауърс е напълно загубен.

— Защото зае място, полагащо се на теб — презрително подметна Кора. — Ако ти беше мъж…

— О, я стига вече!

— Време е жените да се противопоставим на решения, които…

— Зная, зная, но аз ли ще го оспорвам. Казвала съм ти, че не искам да бъда директор. Твърде много са командировките.

— И сега пътуваш, но без материалните компенсации за това.

— Господи, доволна съм дори от това, че с приключване на обединението, свършиха и командировките.

Но не бяха свършили. Следващата седмица й се наложи да присъства на три вечерни заседания и една конференция, които Харисън Бауърс не можеше да води сам. Кора остана при момчетата, тъй като Ник беше на състезание.

— Започва да става досадно — каза Рей на Кора.

— Развитието на любовната връзка ли?

— Я зарежи това! Няма нищо подобно — но се засмя при вида на въпросително повдигнатите вежди на секретарката си. — Добре де, може и да си права, че ме харесва, но никога не е досаждал. Държи се очарователно грижовно. Само загатна, че му допада мисълта за нещо повече — въздъхна тя.

— И защо не? Той е симпатичен, мил и най-важното — неженен.

— Не е за мен. Харесвам го, но няма искра, както при… — поколеба се и се втренчи в доклада пред себе си на бюрото.

— Както при Ник Макензи? — Кора не бе пропуснала това.

— Ник Макензи не ме вълнува! — енергично отрече Рей. — Но както и да е, в живота ми няма място за мъж.

— Много жени биха се избили да се омъжат за Бауърс — Кора сви рамене. — Може би именно за това предпочита теб. Баракудата е станала ужасно злобна, откакто не успя да го лапне заедно с парите му. Навсякъде разправя, че влиянието на баща й му е осигурило поста. Преди това бил прекарал няколко години в непосилен труд да изкарва прехраната си.

— Зная, че няма опит с банките и има нужда от мен — кимна Рей.

— Очевидно в доста аспекти на думата. Жалко, че нямаш нагласа да извличаш полза от това — засмя се Кора и излезе.

Не бе в природата на Рей да се възползва от чуждото незнание. Вместо това, реши дипломатично и дискретно да обучава директора си. Една вечер, след заседание в Чико, Бауърс я склони да вечерят заедно. Рей с изненада откри, че макар и невеж в банковото дело, той бе доста проницателен за други неща. Бе разбрал и оценил постъпката й.

— Забележителна жена си, Рей Паскал — й каза Харисън, седнал срещу нея в уютния ресторант. — Направи работата ми тук поносима.

— О-о! — възкликна тя, чудейки се дали свещите придаваха такъв сериозен израз на лицето му.

— Дължа ти извинение.

— Извинение?

— Когато започнах при вас, ти наговорих куп неприятни неща — непоколебимо започна той. — Искам да знаеш, че бях изплашен. Височайше покровителство ме спусна на длъжност, за каквато нямах квалификация. А като видях заместника си, който освен, че знаеше повече от мен — той направи жест да не го прекъсва, — изглеждаше и по-обаятелно от всеки банков чиновник.

— О, я стига — смъмри го Рей. — В крайна сметка, проблемът е в това, че се опитвах да поддържам делови вид.

— Така е — усмихна се той. — Но с големите си невинни очи, така стройна и слаба ти… Признавам, дочух и слухове, че дължиш кариерата си на… не само на компетентността си.

— Нямам нужда от комплименти — каза тя, като изчака сервитьорът да налее виното. — Няма да ти простя, че тогава така ме упрекна.

— Но ти вече го направи — отбеляза той, без да отвърне на закачливата й усмивка. — Напълно и без остатък. „Крайбрежната банка“ оцеля, нещо повече — прогресира, защото ти си тук и пое отговорност в момент, когато се изискваше предпазливо и разумно взимане на решения. А за мен лично се превърна в прекрасен и тактичен учител. Благодаря ти, Рей!

— Няма за какво. Просто си вършех работата.

— Защити ме, без да изтъкнеш себе си. Но за последното не успя напълно. Мисля, че искат да те преместят — хвана ръката й.

— Кои?

— Ръководството на корпорацията. Впечатлила си Уотърс и целия Борд на директорите. Разбира се, веднага започнаха клюки.

— А-ха — повтори тя изненадано, но без удоволствие. Поласкана бе от вероятното повишеше, но ако я пратят в Лос Анджелис…

— Не искам да те загубя, Рей. Нямам предвид само за работата.

— Моля те не казвай повече нищо — тя се отдръпна.

— Не. Изслушай ме! Зная, че ме избягваш, както си постъпвала и с други мъже, които са се опитвали да те ухажват. Но това не е същият случай. Наистина те харесвам. Моля те да ми дадеш шанс. Дай и на себе си възможност да ме опознаеш.

— Стига, Харисън. Аз също те харесвам, но си ми шеф. Нека да запазим отношенията си непроменени. Толкова съм заета, че всичко, за което имам време да се грижа, са децата и работата.

Бауърс замълча, докато келнерът сервира салатите, после запита, като небрежно си играеше с вилицата:

— Чудя се, дали Макензи, шампионът по голф… По дяволите. Рей, нямам право, но искам да зная. Има ли друг мъж в живота ти?

— Не, нито един — натъртено каза тя, опитвайки се да скрие болката, която изпитваше. Откакто Ник спаси партито. Рей усещаше страхотно напрежение, щом го срещнеше.

— Тогава няма да те притеснявам, но не се предавам — заяви той.

— Докато се разбираме… — усмихна се в отговор тя. Този разговор разведри атмосферата и Рей се почувства съвсем комфортно.

Въпреки че напрежението в работата не намаля, статуквото на взаимоотношенията се запази. Харисън разчиташе на нея и тя продължи да му помага, с каквото може. Освен командировките, тя вършеше покрай своята и голяма част от неговата работа. Лъжливите клевети, пускани от ревнивата и отмъстителна Рут, секнаха.

Вкъщи Рей продължи да се бори с изтощаващото ежедневие. Преодоля и няколко кризи около трите нормални, подвижни и съвсем не безупречни деца. Успехът на Грег отново започна да се влошава, Джоуи се сби в училище, а Кевин отделяше повече време за Кристал, отколкото за уроци и работа. Уверяваше се, че гнетящата я самота не е резултат от безразличието на Ник, а от хроничен стрес. Единствено я радваше постоянното внимание и малко безгрижното, но твърдо поведение на Ник към децата.

Но грешеше. Ник строго спазваше дистанцията помежду им, но не престана да я наблюдава. През един неделен следобед дойде да вземе момчетата за тренировка и забеляза у нея промяна, която никак не му хареса. През целия ден, занимавайки се с децата, Ник не престана да мисли за Рей. Сигурно от преумора или поради влошаване на отношенията й с Бауърс, но тя бе отслабнала и бе с тъмни кръгове под великолепните си очи. Не му се нравеше да я вижда така. Предпочиташе да я вижда весело да скастря момчетата с някоя остроумна забележка. Харесваше му, когато събираха есенни листа, когато танцуваха и бедрата й грациозно се полюшваха, когато я държеше в прегръдките си. Харесваше му да я усеща пламенна, отзивчива и страстна…

Определено не одобряваше помръкналите й очи, липсата на усмивка по меките й устни и бледите й страни. Спомни си онази сутрин след партито, когато тя отново стана жизнерадостна. Тогава се появи Бауърс и Ник трябваше да си тръгне. Той тръсна глава, за да прогони спомена. Нищо, че бе отстъпил, щеше да се опита отново да я спечели. Само да посмее Бауърс да направи мръсотия.

Нямаше да притеснява Рей. Щеше да спазва условията й, но се закле да върне блясъка в очите й.

Когато се прибра, я намери в кухнята да подготвя съдовете за утрешната закуска. Засмя се, щом я видя как внимателно слага витамините в чашата на всяко дете. Госпожа Съвършенство.

— Винаги начело на състезанието — саркастично отбеляза той.

— Ами… Нали знаеш колко натоварени са сутрините.

— Зная и мисля, че няма да е зле, ако забавиш малко темпото.

— Фантазьор — въздъхна тя и отмести поглед.

— Понякога човек може да направи така, че мечтите му да се сбъднат. Имаш ли някакви планове за Деня на благодарността?

— Да — Рей знаеше, че момчетата чакат с нетърпение Ник да ги заведе през празника на хижа в планината. — Смятам да прегледам новите банкови полици и да изготвя доклад за тях.

— Защо не дойдеш с нас? — предложи и той.

— Не зная — тя се обърна и го погледна много изненадано.

— Имаш нужда от почивка. Вместо за уикенда, ще резервирам хижата за цялата седмица. Ще вечеряме навън. Никакво готвене. Харесва ли ти подобна идея? — и на свой ред се изненада от горещото нетърпение, с което тя прие поканата.

— Но не мога да карам ски — колебанието й прозвуча като шега.

— Няма значение. Докато ние сме на пистата, ти ще седиш край камината и ще наблюдаваш огъня. Мисля, че ще ти хареса.

 

 

Наистина й хареса. В луксозната хижа, построена в планината над езерото Тахо, имаше три бани, четири спални и просторен хол с големи прозорци и чудесен изглед към езерото. Пред камината бяха разположени големи удобни кресла. В тях Рей се наслаждаваше на топлината от огъня, погълната от романи, за които вкъщи никога нямаше време. От години това бе най-приятната и разтоварваща почивка. Не готвеше. Храната се появяваше като с магическа пръчка. Ник я поръчваше или я приготвяше с помощта на момчетата. Децата бяха чудесни скиори и целодневно се пързаляха, а вечер играеха пред камината. Рей взе няколко урока на пистата за новобранци, но предпочиташе да се разхожда с Ръсти, омаяна от тишината, спокойствието и свежия боров въздух. Снимаше с камерата прекрасния изглед на планината, езерото и блестящите под слънцето заснежени дървета.

Веднъж двамата с Ник помогнаха на Джоуи да си направи снежен човек, а после се повозиха на моторна шейна. Знаеше, че той обича да кара ски и му бе благодарна за часовете, които й отделяше.

В предпоследния ден от отпуската той заведе момчетата на пистата и се върна. Бяха сами. Ник предложи да изиграят партия белот. Харесваше й да играе срещу него. Ник бе яростен, но забавен противник, който крещеше при победа и дискретно мълчеше при загуба. Играха цяла сутрин, хапнаха сандвичи и си отвориха бутилка вино, седнали на пода пред камината. Изпитваше задоволство от присъствието му и се наслаждаваше на безгрижните шеги, които си разменяха. Внезапно той грабна една книга, изтегна се в стола и се зачете. Тя изми чиниите и се сви на дивана да допие виното. Чудеше се, защо в компанията му, алкохолът не я приспива, а я ободрява. Той изглеждаше напълно погълнат от книгата. Тя също взе роман, но не го отвори. Остана загледана в Ник. От отблясъците на пламъците, загорялото му от слънцето и вятъра лице излъчваше сурова красота, а рошавата му коса изглеждаше по-тъмна. Чувствеността на извитите мигли и линията на устните му я омаяха. Завладя я непреодолимо, чисто еротично желание. Искаше й се да извика от копнеж, да я прегърне, да я докосне, да я целуне… Но той не го направи.