Джаки Колинс
Опасна целувка (90)

Глава 90

— Мога да остана само минутка — рече Лъки, като влезе в офиса.

— Защо? — попита Алекс. — Закъде си се разбързала?

— Казах ти, ще се виждам с Лени.

Той кимна.

— Добре, това е хубаво, предполагам. Ще ми звъннеш ли по-късно?

— Да ти звънна по-късно ли? — рече тя иронично. — Казах ти, ще се виждам с Лени. Надявам се да не се обаждам на никого след това. Къде е Винъс?

— Прибра се. Купър нещо е изнервен напоследък, прекарвала тук твърде много време.

— А… тя иска Купър да види какво е. Той беше най-големият плейбой на всички времена.

— В това няма нищо лошо — рече Алекс.

— Както и да е, исках просто да намина и да обсъдя някои неща с теб — рече Лъки. — И да ти кажа, че определено одобрявам Били Мелина. Прав си. Направо е фантастичен.

— Да, у Били има нещо — рече Алекс. — И това е само началото. Падне ли ми в ръцете…

— О, чувала съм какво става, когато някой актьор ти падне в ръцете. Превръщал се в развалина и накрая опирал до психиатричното отделение.

— Да, но успявам да ги накарам да играят!

— Определено.

— Слушай сега — рече той. — Какво ще кажеш за едно питие, преди да тръгнеш?

— Мислиш ли, че имам нужда? — попита тя развеселена.

— Няма да ти навреди. Хайде, прекарай няколко минути с мен.

— Не искам да закъснявам. Лени ще ми показва къщата, която ще наема за сицилианката и детето.

— Ей това се казва заглавие на филм: „Сицилианката и детето“.

— Не ми се подигравай, Алекс. Точно сега съм много уязвима. Не съм свикнала да се чувствам по този начин.

— Не, не си. Лъки Сантанджело, дъщерята на гангстер, не се бои от нищо.

— Няма ли да престанеш? Обмислям дали да не ги съдя.

— Нима?

— Защо трябва да им се позволява да разправят каквото си искат за хората?

— Защото знаят как да минат между капките. Ще ти струва адски много пари и време да ги осъдиш, така че забрави, това е вчерашен вестник. Хората го използват, за да чистят изсраното от плъховете.

— Прав си.

— Какво мисли Джино по въпроса?

— О, нали го знаеш Джино. Това само го е издигнало в очите на познатите му в Палм Спрингс.

И двамата се засмяха.

— Ела в офиса ми — рече Алекс. — Ще ти налея едно уиски с лед, за да те подготвя за нощта.

— Май няма да ми е излишно едно питие.

— Как мина днешният следобед?

— Нещата се придвижват бавно и мъчително напред. Медиите са там под пълна пара. А ония две деца си седят като някакви суперзвезди, обградени от адвокатите си. А Стивън, о, господи, забравих да му се обадя. Искаше да говори с мен за нещо, а не успяхме в съда. Мога ли да ползвам телефона ти? — попита тя, като го последва в офиса му.

Алекс не бе най-подреденият човек на света. Навсякъде бяха натрупани сценарии, компактдискове, касети и книги. По средата стоеше работната му маса, също отрупана със сценарии.

Той й подаде телефона и отвори едно чекмедже на бюрото.

— Тук някъде имам бутилка шотландско — промърмори той. — Не го оставям отвън, защото всички пият от него.

— Да не си почнал да се скръндзиш? — рече тя през смях.

— Не, просто не обичам да изкушавам хората.

Тя бързо набра номера на Стивън. Вдигна някаква жена.

— Джен? — попита тя.

— Не, кой се обажда?

— Лина? — попита тя. Плътният кокни акцент на Лина не можеше да се сбърка.

— Лъки, ти ли си?

— Лина. Какво правиш в къщата на Стивън?

— О, мисля, че би трябвало да е тайна.

— Кое трябва да е тайна?

— За мен и Стивън.

— Нещо не мога да схвана. Да не би да ми казваш, че вие със Стивън сте заедно?

— Май да — отвърна Лина, като се изкикоти от неудобство. — Никога не съм си мислела, че ще стана домашарка, но ето ме тук, подкрепям го през всички тези неприятни моменти. Правя му бъркани яйца, масажирам му краката и му давам всичко, от което се нуждае.

— Кой би повярвал! — възкликна Лъки. — Ти и Стивън.

— Какво толкова невероятно има?

— Ами… не мислех, че Стивън смята да започва връзка с някого.

— Аз не съм просто някого, нали? — рече наперено Лина.

— Така е — отвърна Лъки. — Май точно това щеше да ми казва. Днес в съда ми съобщи, че иска да говори с мен за нещо.

— Вероятно за мен — каза Лина. — Аз съм добра тема за разговор, нали?

— Определено. Гледай ти! Наистина си е шок. Но много се радвам за вас двамата. Всъщност това е страхотно. Сериозно ли е?

— Нанесох се при него — заяви Лина. — Отказах се за малко от манекенството.

— Хайде да идем на вечеря, за да отпразнуваме. Ще кажеш ли на Стивън, че съм се обаждала?

— Най-добре не. Сигурна съм, че иска сам да ти го съобщи. Трябва да се прибере скоро, звънни по-късно.

— Добре — отвърна тя и затвори телефона, още неизлязла от шока. — Познай! — обърна се тя към Алекс, който й наливаше голяма чаша уиски.

— Какво? — попита той.

— Брат ми си има гадже.

— Брат ти Стивън ли?

— Имам само един брат, Алекс, и не прекалявай с уискито. Не бих искала да залитам, като ида да видя Лени.

— Радвам се за Стивън — изкоментира Алекс.

— Не очаквах да стане толкова скоро — рече Лъки.

— Не е толкова скоро. Мъжът има нужда от топло тяло до себе си в леглото. Особено когато вече не е толкова млад и навит.

— Затова ли мислиш да се жениш за Пиа? Между другото, мислех да те питам, спомена ли й за този брак?

— Ще й кажа, когато съм сигурен, че ти няма да се върнеш.

— Много романтично.

— Кое е новото гадже на Стивън?

— Още по-невероятно. Лина. Нали се сещаш, топмоделът.

— Ега ти! — възкликна Алекс. — Стивън и топмоделът. Той изглежда толкова… улегнал и тих.

— Преди да се ожени, Стивън бе голям играч. Укроти се, когато срещна Мери Лу. Действително са странна двойка, но Лина наистина е готина и много забавна.

— Може би в този момент той има нужда точно от това — рече Алекс, като й подаде питието.

Тя отпи няколко глътки и се задави.

— Уф! Бая силничко е — рече тя. — Да ти се намира сода или лед?

— Това да не ти е бар?

Тя се засмя.

— Харесва ми питието, Алекс, но трябва да вървя. Кажи ми какво става между теб и Пиа.

— Не, Лъки — рече той. — Ти ми кажи какво става между теб и Лени.

— Ще говорим утре — отвърна тя. — Какво ще правиш тази вечер?

— Пиа ще ми готви.

— Ето, виждаш ли — тя наистина е момичето за теб. Не само топло тяло, но и готви.

— Ще се видим утре сутринта.

— Нямаш проблеми, Алекс.