Джаки Колинс
Опасна целувка (30)

Глава 30

Лъки плати обява на цяла страница в „Ел Ей Таймс“, предлагайки сто хиляди долара награда за информация, свързана с обира и убийството на Мери Лу. Освен това поръча да разлепят плакати из целия град, най-вече в района на Уилшър, където бе извършено престъплението. А от двете страни на съобщението за наградата имаше компютърни изображения на двамата заподозрени, изготвени от полицейския художник.

Детектив Джонсън ги предупреди, че ще си имат работа с много измамници и откачалки.

— Хората изпълзяват от канавките, като им замирише на пари — каза той.

— И така да е — рече Лъки. — Нека дойдат. Имам предчувствие, че за сто бона все ще попаднем на някаква следа.

— Обикновено не насърчавам такива постъпки — заяви детектив Джонсън. — Прави хората алчни. А и ни създава доста допълнителна работа.

— Хей — рече неспокойно Лъки. — Ако се получи резултат, какво друго има значение?

Тя се върна вкъщи при Лени, който бе в обичайното си мрачно настроение. Седеше в голямата спалня на втория етаж и щракаше каналите с дистанционното.

— Добре, че те обичам — каза тя, като се тръшна на дивана до него, чудейки се кога ще излезе от това състояние.

— А? — попита той, като продължаваше да сменя каналите.

— Казах — повтори тя, — че е добре, дето те обичам.

— Какво трябва да означава това? — попита той, втренчил поглед в телевизора. — Писна ли ти?

— От какво да ми писне?

— От мен.

— Искам си те такъв, какъвто беше, Лени — рече тя нежно. — Това голямо престъпление ли е?

— Не мога да променя начина, по който се чувствам.

— Трябва ти помощ.

— От кого?

— Ами има една жена — тя е психоаналитичка и ъъъ… може да е добре да си поговориш с някого и да излееш всичко.

— По дяволите! — каза той, като се изправи. — Много добре знаеш, че не вярвам в тия глупости.

— Нито пък аз, но мисля, че се нуждаеш от това.

— Как така ти нямаш нужда? — попита той войнствено.

— Защото не се мотая из къщи с нацупен вид — отвърна тя, недоволна от обрата, който вземаше разговорът.

— С нацупен вид ли? — повтори той разярен. — Аз бях с човек, когото застреляха пред очите ми, и според теб се цупя. Какво по дяволите ти става, Лъки? — извика той и излезе от стаята.

Тя поклати глава. Това ставаше нелепо. Лени не можеше да овладее гнева си и изглежда тя не можеше да стори нищо по въпроса.

Лъки слезе в хола, където децата развълнувано се подготвяха да тръгват на гости на Джино и Пейдж в Палм Спрингс за уикенда. Кариока отиваше с тях. Боби не. Той най-после бе успял да си уреди среща със звездата от телевизионния сериал, по която въздишаше. А на сутринта отлиташе за Гърция, за да прекара известно време с някои от роднините на Димитри.

— Къде ще я водиш? — попита Лъки, като се правеше на добра майка, макар че Лени много я беше разтревожил с неизменното си лошо настроение.

— Де да знам — отвърна Боби. — Може ли да взема ферарито ти?

— Да не си мръднал? — извика Лъки, като се опитваше да реши дали моментът е добър, за да му изнесе една лекция за безопасния секс и използването на презервативи. — Няма да ми пипаш ферарито. Имаш си джип.

— Всичко живо има джип — простена Боби. — Защо не ми взехте порше?

— И да те нападнат като Лени ли?

Той сви рамене.

— Чувствам се тъпо да изведа момиче като нея с джип. Тя е голяма телевизионна звезда, мамо.

— Боби! — рече Лъки през зъби. — Надявам се да не се превръщаш в едно от онези разглезени холивудски хлапета. Джипът е готин, така че не ми пробутвай повече глупостите си — сега беше неин ред да излезе от стаята. Чу как Мария я имитира зад гърба й. „Не ми пробутвай повече глупостите си, Боби“, изписка Мария, преди да избухнат в кикот с Кариока.

Лъки не можа да сдържи усмивката си. Мария й напомняше за самата нея, когато беше малка — дръзка, нахакана и безстрашна.

След като ги изпрати, тя потърси Лени и го откри седнал на терасата с изглед към океана. Плъзна тежките стъклени врати и застана до него.

— Нека не се караме — рече тя, слагайки ръка на рамото му. — Кавгите не помагат на никого, особено на Стивън. Той ще дойде за вечеря.

— Не мога да се срещна с него — рече Лени, като се паникьоса. — Всеки път като го видя, се чувствам още по-зле.

— Това е доста егоистично. Стивън е съвсем сам. Забрави ли — той загуби жена си.

— По дяволите! — извика Лени. — Не мога да издържам повече.

— Какво не можеш да издържаш?

— Всичките тези глупости. Отивам да се разходя с колата.

Прииска й се да го спре, но се отказа. Никога не се лепваше за хората.

Но пък нямаше намерение да се мотае и да го чака да се прибере, за да й покрещи още малко. Ако тя не проявяваше разбиране, щеше да изкрещи в отговор.

Обади се на Стивън в офиса му.

— Имаш ли нещо против вместо вкъщи да идем на ресторант? — попита тя. — Само двамата.

— Нямам нищо против — отговори Стивън. — Защо?

— Децата заминаха за Палм Спрингс, а Лени не е във форма. Така че какво ще кажеш ние двамата да идем в „Ла Скала“ и да си излеем мъката един на друг?

— Проблеми ли имаш, Лъки?

— Не колкото твоите, Стивън. Ще те взема от офиса ти.

Час по-късно те седяха в едно уютно сепаре в „Ла Скала“ и хапваха спагети и салата.

Лъки се загледа напрегнато в своя полубрат.

— Стивън — започна тя, като сложи ръка на неговата, — искам да знаеш колко много те обичам и наистина усещам болката ти. Иска ми се да имаше начин да направя нещо, но очевидно не мога.

— Аз също те обичам — отвърна Стивън. — Но това не връща Мери Лу.

— Лени не е тук — продължи Лъки, — смята, че вината е негова. Опитвам се да му помогна да преодолее това, но не е лесно.

— Лени няма за какво да се чувства виновен.

— И аз постоянно му го повтарям.

— Трябва ли да поговоря с него?

— Не. Той е достатъчно голям, ще трябва да се оправи сам.

— Ако размислиш, само ми кажи. Мога да говоря с него.

— Нека видим как ще се развият нещата. Важното е как се справяш ти.

— Имам добри дни и главно лоши нощи — той глухо се изсмя. — Опитвам се да свикна.

— Не е лесно.

— На мен ли го казваш — той взе филия хляб и я разкъса на парченца. — Как е Кариока?

— Страхотно. Кога си я искаш обратно?

— Най-добре да остане при теб, Лъки. Толкова добре си прекарва с децата ти. Какво може да прави с мен? Да седи вкъщи сама?

— Ти си й баща — рече тихо Лъки. — Тя те обича.

— Знам го. Но ако я задържиш още малко…

— Добре, само че не бива да забравяш, че и на нея й е тежко. Последното нещо, което искаш, е тя да се почувства изоставена. Повярвай ми, знам какво е — тя се спря, докато келнерът напълни чашите им. — Никога няма да забравя деня, когато открих майка си да се носи в басейна… — за момент черните й очи се забулиха. — Всичко спря. Не можеш да си представиш… — още една пауза. — Може би можеш…

— Като си помисля какво си преживяла, Лъки, това ми дава сили да продължавам.

— Тя все още ми липсва — прошепна нежно Лъки. — Болката не отминава, винаги е там, но просто е избутана назад.

Стивън стисна ръката й.

— Обичам те, Лъки.

Тя успя да се усмихне леко.

— Аз също, Стивън.

Като се прибра, Лени вече бе заспал. Лъки постоя малко край леглото, като се чудеше дали се преструва. След като не помръдна, тя реши, че наистина спи.

Ето какво е бракът, помисли си тя. В добри и лоши дни. Точно сега бяха лоши и тя трябваше да му помогне да се оправи. Беше убедена, че ако откриеха нападателите, това щеше да помогне на Лени отново да се почувства добре.

Утре пак щеше да пришпори детектив Джонсън — нещо, с което той започваше да свиква, понеже тя го тормозеше всеки ден. И изобщо не й пукаше дали му е писнало от нея, понеже бе убедена, че ако не спре да го ръчка, случаят никога няма да бъде разрешен.

Тя влезе в банята и си облече черна копринена пижама. Нямаше нищо против тази вечер да прави секс със съпруга си. И нямаше причина да не се любят. Като се въздържаше сексуално, Лени наказваше и нея, а това никак не й харесваше.

Тя се вмъкна в леглото и се сгуши до него.

Той изстена в съня си и се отдръпна.

Това ставаше за първи път.

Лъки винаги бе смятала, че има идеален брак, но сега се запита наистина ли е така.

Затвори очи и се опита да заспи. Дълго време стоя будна и когато най-после се унесе, бе засегната и ядосана.

Лени трябваше да се вземе в ръце или ги очакваха сериозни проблеми.