Джаки Колинс
Опасна целувка (37)

Глава 37

Две неща направиха впечатление на Лени, като се събуди. Първо, че не е в леглото си, и второ, че в главата му подскачат няколко цифри.

Възможно ли е най-после да си спомня номера на колата?

Той потърси листче и бързо записа числата — три от тях. Не достатъчно, но по-добре от нищо. После се обади на жена си.

Лъки вдигна слушалката, като прозвуча сънливо.

— Аз съм — рече той много енергично, сякаш не беше станало нищо. — Трябва да поговорим.

— Точно това се опитвах да направя през последните шест седмици — рече тя, като внезапно се събуди.

— Добре, добре — каза той. — Признавам, че грешката е моя. Няма защо да се ежиш. Опитвам се да се държа добре.

— Опитваш се да се държиш добре ли? — отвърна тя гневно, като се изправи в леглото. — Не беше ли ти човекът, който си тръгна оттук снощи?

— Знам, миличка — рече той успокоително. — И имам чувството, че постъпих добре, защото това ни остави малко време. И познай какво?

— Какво? — въздъхна тя, заразена от внезапната промяна в настроението му.

— Сетих се за няколко числа, за които съм сигурен, че са част от номера на джипа.

— Обади ли се на детектив Джонсън?

— Още не.

— Какво чакаш?

— Да говоря първо с теб. Може ли да се срещнем за закуска, или да се прибера веднага?

— Не, Лени — рече тя строго, без намерение да му прощава толкова бързо. — Снощи ти си тръгна. Прав си, и на двамата ни трябва малко време.

— Липсваш ми.

Усети, че се разнежва. Лени имаше такъв ефект върху нея.

— На мен също — каза тя тихо.

— Ще дойда след двадесет минути.

— Не — спря го бързо тя. — Ще дойда аз.

— Щом така искаш.

— Да. Къде си?

— В хотел „Сънсет Маркис“. Побързай.

— Веднага щом се облека. Междувременно се обади на детектив Джонсън.

Тя замислено затвори телефона. Може би Лени е прав, една нощ раздяла и той осъзна колко е сгрешил. Слава богу! Понеже не можеше да понася да се кара с него. Това я подлудяваше.

Преди да стане от леглото, телефонът отново иззвъня.

— Добре, добре, идвам — рече тя.

— Наистина ли? — попита Алекс.

— О… това си ти.

— О, аз съм. Което сигурно значи, че си говорила с мъжа си.

— Да не си гадател?

— Нещо такова.

— Добре, така е. Той се обади, иска да се видим. И трябва да призная, че звучеше много по-добре.

— Не бих могъл да бъда по-щастлив — провлече саркастично Алекс.

— Не бъди такъв гадняр. Зарадвай се за мен.

— Предпочитам да сте разделени.

— Това не продължи дори двадесет и четири часа.

— Жалко.

— Престани да се правиш на отворко.

— О, мадам Голдън продължава да ме омайва с умелото си ползване на английския език.

— Стига, Алекс. Благодаря ти за снощи. Помогна ми, както обикновено. Най-добре се чувствам, като си поговоря с теб.

— Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, Лъки.

— И много ценя това. О, да, добрата новина е, че няма да те тормозя отново. Свободен си. Можеш да се обадиш на Миа или Пиа, или както там й беше името, и да се заемеш с оня тантричен секс, за който спомена — многозначителна пауза. — Впрочем струва ли си?

Той сухо се изсмя.

— Като решиш да опиташ, обади ми се.

— И още нещо, Алекс — добави тя нехайно. — Не че е кой знае каква тайна или нещо подобно, но предпочитам да не ядосвам Лени, така че нека снощната вечеря си остане между нас.

— Ех, да му се не види! Тъкмо смятах да се обадя в един клюкарски вестник.

Тя затвори телефона усмихната и бързо се облече. Вълнуваше се от мисълта, че ще види Лени, сякаш беше ученичка, която отива на първата си среща.

Преди да излезе, се обади на Стивън.

— Как е любимият ми брат днес?

— Все още съм тук — отвърна Стивън. — Мислех да отида с колата до Палм Спрингс да видя децата.

— Звучи ми страхотно.

— Искаш ли да дойдеш?

— Бих дошла, но като че ли едва вчера ги изпратих. Пък и всъщност… планирах романтичен уикенд. Само Лени и аз.

— Ще се обадя на Джино, преди да тръгна.

— Между другото, преди да забравя, Винъс и Купър ще празнуват годишнината си в понеделник. Помолиха ме да те питам дали ще наминеш?

— Все пак ти благодаря, но мисля да пропусна това събитие.

Тя се надяваше да приеме. Доколкото й бе известно, Стивън не бе ходил никъде след смъртта на Мери Лу.

— Не е ли време да излезеш?

— Лъки — отвърна той бавно. — Още е твърде рано.

— Знам, че ти трябва време, Стивън, но в крайна сметка ще трябва да се срещаш с други жени.

— Не — рече яростно той. — Имах достатъчно жени преди Мери Лу. Тя беше животът ми, радостта ми. Никога няма да мога да я заменя. А и не искам.

— Така се чувстваш сега, но не забравяй старото клише — времето лекува всичко.

— Не лекува, а покрива.

— Както кажеш — отстъпи тя, понеже най-лошото, което можеше да направи, беше да го пришпорва. — Приятно пътуване до Палм Спрингс. Целуни дребосъците от мен.

— Добре.

— И… Стивън, може би, като си тръгваш от Палм Спрингс, трябва да я вземеш със себе си, да прекарате известно време заедно. Нали знаеш, баща и дъщеря, нещо такова.

— На нея й харесва да стои у вас, Лъки.

— И на нас ни е много приятно да е вкъщи, но тя не може да остане тук завинаги. Няма да е добре за никого от вас.

— Добре — отвърна нетърпеливо той. — Разбрах.

Знаеше, че е права. Дъщеря му трябваше да е с него. Но нямаше защо да му го казва толкова директно. Достатъчно трудно му бе да преживява всеки ден. Най-тъжното беше, че Кариока болезнено му напомняше за Мери Лу.

— Между другото, имам страхотна новина — добави Лъки.

— Каква?

— Лени се е сетил няколко числа от номера на колата.

— Това наистина е добра новина.

— Аз един вид го изгоних оттук снощи и предполагам, че като е останал сам, е имал време да помисли.

— Изгонила си Лени?

— Всъщност бе по взаимно съгласие. Казах ти — той има ужасни проблеми с това.

— И двамата сме така, Лъки — рече мрачно Стивън.

— И двамата.

 

 

Лени седеше на една маса близо до басейна на хотела, когато Лъки влезе. Той скочи и й махна с ръка. Тя му махна в отговор, като зави покрай палмите, за да стигне до него.

— Здрасти — поздрави я той, като протегна ръце — наполовина прегръдка, наполовина жест на извинение.

— Здрасти — отвърна тя, като се хвърли на врата му. Той я целуна дълго и чувствено. — Я! — каза тя, като отстъпи и се задъха. — Къде научи това?

— Ти си ми жена, нали? Аз съм в правото си.

— Хм… — каза тя, като си помисли, че той изглежда по-спокоен, отколкото през последните няколко седмици. — Обади ли се на детектива?

— Да.

— И?

— Каза, че щяло много да им помогне.

— Не е зле — рече тя, като огледа малкия хотел.

— Реших, че ако ще се махам, мога поне да го направя със стил — рече той. — Този хотел е пълен с разгонени манекенки и английски рок звезди. Има по-добра атмосфера от някои по-помпозни места.

Лъки го погледна с любопитство.

— Окей — пошегува се тя. — Аз ще взема рок звездите, ти можеш да си запазиш разгонените манекенки.

Той се почеса по брадичката.

— Искаш ли да видиш стаята ми?

— Струва ли си да се види?

— Ти ще ми кажеш — рече той, като я хвана за ръката и я поведе покрай басейна към едно от бунгалата.

Щорите в стаята бяха спуснати, а леглото — изпомачкано.

— Е… — рече нехайно тя. — Успя ли да чукаш и да се напиеш?

— О, да, естествено — отвърна той, като посочи с ръка стаята. — Не виждаш ли всички следи? Празни бутилки, дамски бикини, наркомански такъми.

— Лени, Лени — каза тя, като поклати глава и се усмихна. — Какво ще правя с теб?

— Какво ще правиш с мен ли? — попита объркан той. — Въпросът е какво ще правя аз с теб?

Тя въздъхна.

— Да не почваме пак тази игра.

— Каква игра?

— Да повтаряме всичко.

— Окей — съгласи се той. — Нека ти кажа какво стана. Събудих се тая сутрин и все едно получих удар. Видях как джипът се отдалечава. Забелязах номера и тези числа ми изникнаха пред погледа. Ако продължа да си мисля за това, ще се сетя и за останалите. Ти си права — когато заловят тези убийци, ще се чувствам съвсем различен.

— Отмъщението винаги ми е помагало — рече Лъки. — Набутай ги в затвора и хвърли ключа.

— Искам да помогна това да стане — рече Лени. — Искам да получа възмездие в съда.

Лъки седна на крайчеца на леглото и опита матрака.

— Хубава стая — рече тя. — Но сега искам да се прибереш вкъщи.

— Готов съм.

— Това е добре. Отпратих децата, за да можем да прекараме един романтичен уикенд.

Той се приближи и застана пред нея.

— Съжалявам, че си тръгнах и се държах гадно. Нещо ми прищрака и си го изкарах на теб.

Тя протегна ръка и го докосна по бузата.

— И аз съжалявам, че не ти казах за студиото. Прав си, Лени, сбърках. Веднъж вече постъпих така с теб и ти откачи. Сега си го спомням — последва дълга пауза. — Разбираш ли, мислех, че ще те изненадам. А после осъзнах, че трябваше да го обсъдим заедно.

— Правилно.

— Но нали ме познаваш, обичам сама да взимам решенията си. Там е работата, че никога никой не ми е държал сметка.

— Знаеш ли — каза той, — че сме женени от девет години.

— Да, знам.

— И точно сега имам чувството, че сме женени от девет минути.

— Аз също.

— Знам, че напоследък не бях най-добрата компания, но повярвай ми, ще се реванширам.

— Обещаваш ли?

— Нямаш проблеми. Всичко, което пожелаеш.

— Всичко? — подкачи го тя.

— Ти… — усмихна се той — толкова силно ме възбуждаш.

— Така ли? — попита тя, като си играеше с ципа му. — Говори ми още, Лени.

— Ами само трябва да те погледна…

— И?

— И… Елвис се връща в града.

Тя избухна в смях.

— Как само се изразяваш!

— Помниш ли първата хотелска стая? — попита той.

— Как бих могла да я забравя? — каза тя засмяна. — Вегас.

— И ти ме заряза.

— Понеже ме помисли за проститутка.

— Ти се държеше така.

— Много благодаря — рече тя негодуващо. — Не бях женена, видех ли нещо, което ми харесва, взимах си го. Какво лошо има в това?

— Винаги си живяла живота си като мъж, нали?

— Изглежда, че мъжете винаги знаят как да си прекарат добре.

— А ти, моя малка красавице, също винаги си си прекарвала добре.

— А ти, мой малък любимецо, също не беше девствен. Всъщност ми хрумва думата жребец. Ти и безкрайният ти парад от блондинки.

Сега и двамата се смееха, когато тя го дръпна до себе си на леглото.

— Лъки, Лъки — въздъхна той. — Обичам те повече от всичко на света.

— И аз — прошепна тя.

— И не искам да чувам повече думата развод от устата ти.

— Обещавам.

— Наистина ли?

— Да.

Започнаха да се целуват и скоро бяха обгърнати от страст, любов и всякакви хубави неща.

Лени се върна и тя се чувстваше неописуемо щастлива.